Защо е време да спрем да пазим неща за специален повод?
Комплект ръчно направени свещи или първокласни сапуни, оня безумно безценен лосион, няколко красиви рокли, луксозен порцеланов сервиз, кърпи за посетители, бутилка марков бърбън. Или нещата, които пазим „ за специфичен мотив “. Този лист наподобява друго за всеки, при някои е по-дълъг, при други – не толкоз, само че надали има човек, който в никакъв случай не се е изкушавал да прибере избрани предмети в шкафа с мисълта, че някой ден ще настъпи подобаващият миг да бъдат извадени.
Живеем в общество, което от ден на ден се стреми към – заобикаляме да трупаме непотребни движимости, пазарим с доста повече предумисъл, рециклираме или намираме ново предопределение на остарялото, и въпреки всичко там някъде в дома ни са тези неща „ за специфичен мотив “.
Веднъж един другар ми описа за негов сътрудник, на който подарили безценен френски парфюм. На него му се сторило доста тъпо това нещо, което ще изпръска и в последна сметка ще свърши, да коства толкоз пари. Досвидяло му се и по тази причина го прибрал и не го употребявал. Докато един ден, преди някакво значимо тържествено събитие, не решил, че може би мотивът е подобаващ да се напръска със скъпия. Извадил го, шишенцето се изплъзнало от ръцете му и се разрушило на пода.
Този образец е малко рисков, само че не се ли случва тъкмо това с нещата, които пазим прекомерно? се похабяват, ароматите изветряват, цветовете избледняват и движимостите просто губят качеството и годността си, преди специфичният мотив да е пристигнал. А какъв е смисълът да пазим хубавите неща, в случай че по този начин и не съумяваме да им се насладим? Но истината е, че такива мигове евентуално е имало доста. Но до момента в който са се случвали, въобще не сме се сетили да ги отпразнуваме с „ хубавото вино “, което сме пазили тъкмо за този миг.
И какво би трябвало да се случи, с цел да бъде един мотив специфичен? Голяма житейска смяна, съществено достижение, дълго чакан триумф? Безспорно това са все мотиви, почтени за първокласните ни движимости. Но по този метод не си ли споделяме, че би трябвало да си заслужим хубавите неща в живота? Бихме били доста по-щастливи, в случай че вместо това живеехме с настройката, че всеки ден, всеки момент е специфичен мотив.
Животът е празник и няма по-подходящо време от да се радваме на скъпите си движимости. Това няма да ги направи по-малко специфични, а таман в противен случай – те ще създадат всекидневието ни по-специално. Защото в последна сметка не предметите сами по себе си са значими, а щастието, което ни носят.
Живеем в общество, което от ден на ден се стреми към – заобикаляме да трупаме непотребни движимости, пазарим с доста повече предумисъл, рециклираме или намираме ново предопределение на остарялото, и въпреки всичко там някъде в дома ни са тези неща „ за специфичен мотив “.
Веднъж един другар ми описа за негов сътрудник, на който подарили безценен френски парфюм. На него му се сторило доста тъпо това нещо, което ще изпръска и в последна сметка ще свърши, да коства толкоз пари. Досвидяло му се и по тази причина го прибрал и не го употребявал. Докато един ден, преди някакво значимо тържествено събитие, не решил, че може би мотивът е подобаващ да се напръска със скъпия. Извадил го, шишенцето се изплъзнало от ръцете му и се разрушило на пода.
Този образец е малко рисков, само че не се ли случва тъкмо това с нещата, които пазим прекомерно? се похабяват, ароматите изветряват, цветовете избледняват и движимостите просто губят качеството и годността си, преди специфичният мотив да е пристигнал. А какъв е смисълът да пазим хубавите неща, в случай че по този начин и не съумяваме да им се насладим? Но истината е, че такива мигове евентуално е имало доста. Но до момента в който са се случвали, въобще не сме се сетили да ги отпразнуваме с „ хубавото вино “, което сме пазили тъкмо за този миг.
И какво би трябвало да се случи, с цел да бъде един мотив специфичен? Голяма житейска смяна, съществено достижение, дълго чакан триумф? Безспорно това са все мотиви, почтени за първокласните ни движимости. Но по този метод не си ли споделяме, че би трябвало да си заслужим хубавите неща в живота? Бихме били доста по-щастливи, в случай че вместо това живеехме с настройката, че всеки ден, всеки момент е специфичен мотив.
Животът е празник и няма по-подходящо време от да се радваме на скъпите си движимости. Това няма да ги направи по-малко специфични, а таман в противен случай – те ще създадат всекидневието ни по-специално. Защото в последна сметка не предметите сами по себе си са значими, а щастието, което ни носят.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ