Ремина Алексиева: На България едва ли ще е необходима нова ядрена мощност след 2040 година
Комисията по енергетика преодоля ветото на президента за енергийния закон. Промените на Закона за енергетиката бяха гласувани от Парламента на 5 октомври. С тях се вкарва либерализация на пазара на ток за битовите консуматори от 1 януари 2026 година В каква обстановка се намираме? Има ли задоволително време да бъде създаден целият обезщетителен механизъм? Интервю за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Ремина Алексиева, анализатор в стратегия “Енергетика и климат " от Центъра за проучване на демокрацията
Депутатите от Енергийната комисия не се съобразиха, видяхме с президентското несъгласие, само че дефинитивно решение знаем, би трябвало да бъде взето в пленарната зала. Като, с цел да се отхвърли ветото е нужно за законопроекта да гласоподават повече от половината от народните представители. Днес бяха изразени съществени терзания от опозицията, само че ръководителят на Енергийната комисия в Народното събрание господин Делян Добрев макар, че и той изрази до някъде опасения, само че посочи средствата по Плана за възобновяване и резистентност. В вярната посока ли, съгласно вас, се развиват нещата, г-жо Алексиева?
Благодаря за въпроса. Отговорът не е елементарен, защото виждаме последните седмици и месеци всевъзможни енергийни тематики заемат общественото пространство и това са доста значими решения, които би трябвало да вземем в този момент, с цел да може те да дадат някакво дейно отражение в идващите години. Аз бих споделила, че тематиката за либерализацията на електроенергийния пазар се оказва една поредна гореща топка, която се трансферира сред управляващите. И в тази ситуация в действителност е забъркан детайл на политическа игра, защото виждаме, че и президентът се намеси и то с ненапълно основателни доводи за отбрана на потребителите.
Тук въпросът обаче за нас остава и той в действителност е значим за всички ни, без значение коя позиция заемаме. Tози закон би трябвало да бъде признат по метод, по който да е ефикасен, тъй че потребителите да бъдат оптимално подкрепени в този преход към свободен електроенергиен пазар и този преход да е оптимално равномерен. От позиция на периодите, които би трябвало да осъществим по Плана за възобновяване и резистентност, да бъде трансфериран идващият транш от средства - това в действителност е основен въпрос и е евентуално той да окаже доста огромно въздействие за това дали текстът ще бъде признат в настоящия му тип. Защото този втори транш, който към този момент е занимателен, касае извънредно доста основни промени и планове, които следва да тръгнат в идващите няколко месеца. Това бих могла да кажа аз по този въпрос.
Мислите ли обаче, че тематиката още веднъж ще бъде някак си предизборно претупана, а рисковете неведнъж умножени?
Трудно е да се каже за претупването, тъй като това е въпрос, който ще би трябвало да сложим на дневен ред още веднъж и още веднъж. Най-малкото ние сме поели ангажимент с оглед нашето участие в Европейски Съюз, в действителност сме поели този ангажимент да се включим в това хармонизиране на единния електроенергиен пазар. Либерализацията ще е на дневен ред още дълго време. Дали ще е предизборно претупана, по-скоро не бих споделила. И занапред в идващите седмици имам вяра, че това ще се разисква още веднъж този въпрос, защото в действителност има доста механизми по самите текстове, процедури, които следва да бъдат изяснявани. Тоест той даже и в този си тип да се одобри, за хващането на някои периоди, по този начин да се каже, тематиката ще си стои на дневен ред и гражданското общество, и специалистите наблюдават, бих споделила доста будно дали това се случва по съответен метод. В момента в препоръчаните текстове, които бяха признати, нашето мнение е, че надалеч няма да са ефикасни за постигането на задачите.
Ще обсъдим по-конкретно и това. Бих желала да ви запитвам какви смятате, че са рисковете от това либерализацията на пазара на едро, преди всичко, да се случи от юли следващата година, а либерализацията на пазара на дребно от 1 януари 2026 година Правилна ли е самата тази сегментация на потребителите, които биват извеждани от контролирания на свободния пазар?
Да, ние считаме като цяло, че този метод не е ефикасен. Ако пазарът на едро се либерализира от следващата година, ние ще имаме едно произвеждане и търгуване на електрическа енергия на свободен пазар, при установяване на цените на пазарен принцип. Същевременно обаче, ние имаме контролиран пазара, който до 2026 година ще остане за битовите консуматори. И тук се появява една яма, в случай че мога по този начин да се изразя, тъй като има едни големи разлики в сумите, които ще би трябвало да бъдат покрити, в тази ситуация от фонд “Сигурност " на електроенергийната система, в който в действителност част от нашите налози отиват за него. Той ще би трябвало да покрива тази разлика сред цената на свободен пазар и цената, която се слага за битовите консуматори на контролиран пазар. И в тази ситуация ние считаме, че това е неефективно, тъй като ще докара до облагодетелстване на търговците и в същото време няма да работим за това битовите консуматори да са задоволително готови.
Тоест, ние за да ги запазим по-дълго от един отсрочен преход, един тип по-скоро ще им навредим в дълготраен проект. Защото тези пари няма да отидат там, където има най-вече потребност, а точно да се оправим с енергийната беднотия и с това да подготвим потребителите, според от техните приходи, въобще енергийни потребности, в действителност да могат да покриват сметките си.
Да разбирам, че съгласно вас, методът не е доста съответен към належащите проблеми. Г-жо Алексиева, какви са пропуските от позиция на желаната либерализация на енергийния пазар. За вас кои са трите съществени неща?
Три съществени неща?
Пропуски, да?
Всъщност аз мога да приказвам дори и за повече пропуски, тъй като ги има и това е безусловно обикновено. Но като може би по-основни неща, бих откроила това, че нямаме задоволително развити процедури и въобще формулировка за енергийна беднотия, което в действителност е и най-големият проблем, свързани с либерализацията на електроенергийния пазар.
Това го приказваме доста от дълго време за неналичието на такава формулировка. И е доста значимо конкретизиране, не знам за кой път, несъмнено ще го създадем в ефира ни, доста хора не знаят какво тъкмо е енергийна беднотия и го свързват в действителност със обществено слабите хора, само че дано да уточним с вас какво тъкмо е това?
Всъщност енергийната беднотия може да бъде доста всеобхватно разбиране и то включва много фактори. Тоест, най-вероятно за доста от нас в някакъв интервал в годината или по обещано отношение може да квалифицира като енергийно безпаричен. Това е обвързвано най-много с високите цени на електрическата енергия, т.е. какъв % от нашия приход отива за покриването на тези потребности. Имаме равнището на енергийна успеваемост на нашия дом до каква степен имаме опция да влагаме в възстановяване и какво е положението на жилището сега. И несъмнено, ниските приходи, които са всеобщ проблем, който оказва въздействие на покриването на тези енергийни потребности.
Какви пропуски ще начертаете, започнахте, аз ви прекъснах с енергийната беднотия, в случай че желаете да продължим в тази посока.
Да, да, в енергийната беднотия има проблем с решенията на търговците и крайните доставчици за електрическата енергия. Трябва да има явен принцип за следене на ценовите трендове. Ние виждаме, че в законопроекта не беше показан подобен и за това най-вероятно повода за това е, че тези процедури би трябвало доста ясно да бъдат изкоментирани и разисквани с Комисията по енергийно и водно контролиране, чиято роля в действителност ще се промени. Също по този начин имаме за въпросната разлика, която загатнах в предходната част от изявлението, че имаме нерегулирана, т.е. цена, която е на свободния пазар, само че тя се покрива като разлика от фонд “Сигурност " за електроенергийната система за битовите консуматори, които остават на контролиран пазар до 2026 година
Ние не виждаме никакви защитни ограничения против порочни практики, тъй като това отваря врата точно за такива. И това, че търговците на електрическа енергия в действителност ще могат да закупуват електрическа енергия от пазара на едро на извънредно високи цени и да я продават на семействата на контролирани цени. Тоест, може да се получи един извънредно висок скок с концепцията, че търговците в действителност на каквато и цена да търгуват на свободния пазар и се знае, че тя по-късно ще бъде контролирана за потребителите и надлежно те ще бъдат облагодетелствани. Няма защитни ограничения, а също по този начин имаме и бих споделила неразбираеми отговорности за търговците, какъв % от силата да бъде от нискоемисионни източници.
Има разпореждания, които са свързани с съответни проценти сила да бъде закупувана от ВЕИ източници на електрическа енергия, което в действителност отваря врата останалият % от тяхната сила да бъде закупуван от сила, създадена от въглищните централи. Нещо, което също е много наболяло като проблем и би трябвало да бъде решен в скоро време.
Ами до колкото си припомням, споделиха през днешния ден на Енергийна комисия, че всички тези проблеми не са непреодолими. Мисля, че това още веднъж бяха думи на ръководителя на комисията, на господин Добрев. Според вас, г-жо Алексиева има ли задоволително време да бъде създаден целият този обезщетителен механизъм? И поправките, за които говорихте, да бъдат приложени в законопроекта, да бъдат направени?
Трудно е да се каже, защото на този стадий още лятото доста организации и специалисти излязоха със мнения. Ние показахме много положителни практики, данни, за това по какъв начин законопроектът може да бъде усъвършенстван. Друг е въпросът, че в действителност бързаме, това се вижда и в държанието на депутатите, че процедурите би трябвало да бъдат ускорени. Рискуваме ускоряването на тези процедури да понижи внезапно качеството на наредбите, защото те даже и да са признати в някакъв тип, те би трябвало да допринесат за някакъв действителен резултат на процедура. Затова бих споделила, мъчно е да се каже, само че съгласно мен, има някакво време, в което може да се реагира и това нещо да бъде усъвършенствано.
Г-жо Алексиева, бих желала още една настояща тематика да засегнем с вас. Премиерът акад. Николай Денков разгласи градежът на 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй ". Амбициозни цели ли са това и по какъв начин гледате на рецензиите от президента Румен Радев, тъй като още веднъж имаше такива?
Да, това фактически е настояща тематика, в действителност ние неотдавна излязохме с много подробен разбор за това какви са прогнозите за това България да доближи климатична индиферентност до 2050 година Тоест, взимайки тези значими промени, представяйки ги на фона на енергийния микс, по какъв начин можем да реализираме климатична индиферентност и в действителност да диверсифицираме напълно микса си. На базата на тези модели, стигнахме до извода, че за страната ни надали ще е нужна нова нуклеарна мощ след 2040 година, и по-скоро би трябвало да насочим напъните си в вложения, свързани с възобновими енергийни източници, възстановяване на енергийната успеваемост, справяне с енергийната беднотия, както към този момент говорихме.
Наблюдава се следващото отместване на фокуса в някакви по-скоро зомби огромни планове, които основават риск да застрашат напълно финансовото здраве на българската енергетика и като цяло на стопанската система ни. А различен е въпросът, че чисто като инвестиция има риск подобен план да зареди мрежата на въздействие в българската политика и стопанска система, за които продължаваме да приказваме и те са съвсем напълно свързани с Русия. Ако мога с две думи да обобщя, ние считаме, че не са ни нужни тези спомагателни мощности, тъй като можем да се оправим и без тях.
Да, обаче ето в този момент чета от формалното към този момент решения на кабинета, който утвърди тези два нови блока на АЕЦ “Козлодуй ", че построяването им може сполучливо да размени изведените от употреба блокове?
Разбира се, това е допустимо, въпросът е да се направи оценка на риска на подобен план и на такава инвестиция, който съгласно нас не е доста обширно изработен. Нашите разбори демонстрират, че ние безусловно можем да продължим да сме експортьор на електрическа енергия и не ни трябват нови нуклеарни мощности. От тази позиция не виждаме по какъв начин този план въобще дали би трябвало да е приоритет преди всичко, защото ние приказваме за тематики, обвързван с либерализацията на електроенергийния пазар, демократизация на електроенергийната система като цяло, енергийната беднотия - това са много-много належащи промени и заплащането на голяма инвестиция в подобен план неизбежно ще донесе опасности.
Депутатите от Енергийната комисия не се съобразиха, видяхме с президентското несъгласие, само че дефинитивно решение знаем, би трябвало да бъде взето в пленарната зала. Като, с цел да се отхвърли ветото е нужно за законопроекта да гласоподават повече от половината от народните представители. Днес бяха изразени съществени терзания от опозицията, само че ръководителят на Енергийната комисия в Народното събрание господин Делян Добрев макар, че и той изрази до някъде опасения, само че посочи средствата по Плана за възобновяване и резистентност. В вярната посока ли, съгласно вас, се развиват нещата, г-жо Алексиева?
Благодаря за въпроса. Отговорът не е елементарен, защото виждаме последните седмици и месеци всевъзможни енергийни тематики заемат общественото пространство и това са доста значими решения, които би трябвало да вземем в този момент, с цел да може те да дадат някакво дейно отражение в идващите години. Аз бих споделила, че тематиката за либерализацията на електроенергийния пазар се оказва една поредна гореща топка, която се трансферира сред управляващите. И в тази ситуация в действителност е забъркан детайл на политическа игра, защото виждаме, че и президентът се намеси и то с ненапълно основателни доводи за отбрана на потребителите.
Тук въпросът обаче за нас остава и той в действителност е значим за всички ни, без значение коя позиция заемаме. Tози закон би трябвало да бъде признат по метод, по който да е ефикасен, тъй че потребителите да бъдат оптимално подкрепени в този преход към свободен електроенергиен пазар и този преход да е оптимално равномерен. От позиция на периодите, които би трябвало да осъществим по Плана за възобновяване и резистентност, да бъде трансфериран идващият транш от средства - това в действителност е основен въпрос и е евентуално той да окаже доста огромно въздействие за това дали текстът ще бъде признат в настоящия му тип. Защото този втори транш, който към този момент е занимателен, касае извънредно доста основни промени и планове, които следва да тръгнат в идващите няколко месеца. Това бих могла да кажа аз по този въпрос.
Мислите ли обаче, че тематиката още веднъж ще бъде някак си предизборно претупана, а рисковете неведнъж умножени?
Трудно е да се каже за претупването, тъй като това е въпрос, който ще би трябвало да сложим на дневен ред още веднъж и още веднъж. Най-малкото ние сме поели ангажимент с оглед нашето участие в Европейски Съюз, в действителност сме поели този ангажимент да се включим в това хармонизиране на единния електроенергиен пазар. Либерализацията ще е на дневен ред още дълго време. Дали ще е предизборно претупана, по-скоро не бих споделила. И занапред в идващите седмици имам вяра, че това ще се разисква още веднъж този въпрос, защото в действителност има доста механизми по самите текстове, процедури, които следва да бъдат изяснявани. Тоест той даже и в този си тип да се одобри, за хващането на някои периоди, по този начин да се каже, тематиката ще си стои на дневен ред и гражданското общество, и специалистите наблюдават, бих споделила доста будно дали това се случва по съответен метод. В момента в препоръчаните текстове, които бяха признати, нашето мнение е, че надалеч няма да са ефикасни за постигането на задачите.
Ще обсъдим по-конкретно и това. Бих желала да ви запитвам какви смятате, че са рисковете от това либерализацията на пазара на едро, преди всичко, да се случи от юли следващата година, а либерализацията на пазара на дребно от 1 януари 2026 година Правилна ли е самата тази сегментация на потребителите, които биват извеждани от контролирания на свободния пазар?
Да, ние считаме като цяло, че този метод не е ефикасен. Ако пазарът на едро се либерализира от следващата година, ние ще имаме едно произвеждане и търгуване на електрическа енергия на свободен пазар, при установяване на цените на пазарен принцип. Същевременно обаче, ние имаме контролиран пазара, който до 2026 година ще остане за битовите консуматори. И тук се появява една яма, в случай че мога по този начин да се изразя, тъй като има едни големи разлики в сумите, които ще би трябвало да бъдат покрити, в тази ситуация от фонд “Сигурност " на електроенергийната система, в който в действителност част от нашите налози отиват за него. Той ще би трябвало да покрива тази разлика сред цената на свободен пазар и цената, която се слага за битовите консуматори на контролиран пазар. И в тази ситуация ние считаме, че това е неефективно, тъй като ще докара до облагодетелстване на търговците и в същото време няма да работим за това битовите консуматори да са задоволително готови.
Тоест, ние за да ги запазим по-дълго от един отсрочен преход, един тип по-скоро ще им навредим в дълготраен проект. Защото тези пари няма да отидат там, където има най-вече потребност, а точно да се оправим с енергийната беднотия и с това да подготвим потребителите, според от техните приходи, въобще енергийни потребности, в действителност да могат да покриват сметките си.
Да разбирам, че съгласно вас, методът не е доста съответен към належащите проблеми. Г-жо Алексиева, какви са пропуските от позиция на желаната либерализация на енергийния пазар. За вас кои са трите съществени неща?
Три съществени неща?
Пропуски, да?
Всъщност аз мога да приказвам дори и за повече пропуски, тъй като ги има и това е безусловно обикновено. Но като може би по-основни неща, бих откроила това, че нямаме задоволително развити процедури и въобще формулировка за енергийна беднотия, което в действителност е и най-големият проблем, свързани с либерализацията на електроенергийния пазар.
Това го приказваме доста от дълго време за неналичието на такава формулировка. И е доста значимо конкретизиране, не знам за кой път, несъмнено ще го създадем в ефира ни, доста хора не знаят какво тъкмо е енергийна беднотия и го свързват в действителност със обществено слабите хора, само че дано да уточним с вас какво тъкмо е това?
Всъщност енергийната беднотия може да бъде доста всеобхватно разбиране и то включва много фактори. Тоест, най-вероятно за доста от нас в някакъв интервал в годината или по обещано отношение може да квалифицира като енергийно безпаричен. Това е обвързвано най-много с високите цени на електрическата енергия, т.е. какъв % от нашия приход отива за покриването на тези потребности. Имаме равнището на енергийна успеваемост на нашия дом до каква степен имаме опция да влагаме в възстановяване и какво е положението на жилището сега. И несъмнено, ниските приходи, които са всеобщ проблем, който оказва въздействие на покриването на тези енергийни потребности.
Какви пропуски ще начертаете, започнахте, аз ви прекъснах с енергийната беднотия, в случай че желаете да продължим в тази посока.
Да, да, в енергийната беднотия има проблем с решенията на търговците и крайните доставчици за електрическата енергия. Трябва да има явен принцип за следене на ценовите трендове. Ние виждаме, че в законопроекта не беше показан подобен и за това най-вероятно повода за това е, че тези процедури би трябвало доста ясно да бъдат изкоментирани и разисквани с Комисията по енергийно и водно контролиране, чиято роля в действителност ще се промени. Също по този начин имаме за въпросната разлика, която загатнах в предходната част от изявлението, че имаме нерегулирана, т.е. цена, която е на свободния пазар, само че тя се покрива като разлика от фонд “Сигурност " за електроенергийната система за битовите консуматори, които остават на контролиран пазар до 2026 година
Ние не виждаме никакви защитни ограничения против порочни практики, тъй като това отваря врата точно за такива. И това, че търговците на електрическа енергия в действителност ще могат да закупуват електрическа енергия от пазара на едро на извънредно високи цени и да я продават на семействата на контролирани цени. Тоест, може да се получи един извънредно висок скок с концепцията, че търговците в действителност на каквато и цена да търгуват на свободния пазар и се знае, че тя по-късно ще бъде контролирана за потребителите и надлежно те ще бъдат облагодетелствани. Няма защитни ограничения, а също по този начин имаме и бих споделила неразбираеми отговорности за търговците, какъв % от силата да бъде от нискоемисионни източници.
Има разпореждания, които са свързани с съответни проценти сила да бъде закупувана от ВЕИ източници на електрическа енергия, което в действителност отваря врата останалият % от тяхната сила да бъде закупуван от сила, създадена от въглищните централи. Нещо, което също е много наболяло като проблем и би трябвало да бъде решен в скоро време.
Ами до колкото си припомням, споделиха през днешния ден на Енергийна комисия, че всички тези проблеми не са непреодолими. Мисля, че това още веднъж бяха думи на ръководителя на комисията, на господин Добрев. Според вас, г-жо Алексиева има ли задоволително време да бъде създаден целият този обезщетителен механизъм? И поправките, за които говорихте, да бъдат приложени в законопроекта, да бъдат направени?
Трудно е да се каже, защото на този стадий още лятото доста организации и специалисти излязоха със мнения. Ние показахме много положителни практики, данни, за това по какъв начин законопроектът може да бъде усъвършенстван. Друг е въпросът, че в действителност бързаме, това се вижда и в държанието на депутатите, че процедурите би трябвало да бъдат ускорени. Рискуваме ускоряването на тези процедури да понижи внезапно качеството на наредбите, защото те даже и да са признати в някакъв тип, те би трябвало да допринесат за някакъв действителен резултат на процедура. Затова бих споделила, мъчно е да се каже, само че съгласно мен, има някакво време, в което може да се реагира и това нещо да бъде усъвършенствано.
Г-жо Алексиева, бих желала още една настояща тематика да засегнем с вас. Премиерът акад. Николай Денков разгласи градежът на 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй ". Амбициозни цели ли са това и по какъв начин гледате на рецензиите от президента Румен Радев, тъй като още веднъж имаше такива?
Да, това фактически е настояща тематика, в действителност ние неотдавна излязохме с много подробен разбор за това какви са прогнозите за това България да доближи климатична индиферентност до 2050 година Тоест, взимайки тези значими промени, представяйки ги на фона на енергийния микс, по какъв начин можем да реализираме климатична индиферентност и в действителност да диверсифицираме напълно микса си. На базата на тези модели, стигнахме до извода, че за страната ни надали ще е нужна нова нуклеарна мощ след 2040 година, и по-скоро би трябвало да насочим напъните си в вложения, свързани с възобновими енергийни източници, възстановяване на енергийната успеваемост, справяне с енергийната беднотия, както към този момент говорихме.
Наблюдава се следващото отместване на фокуса в някакви по-скоро зомби огромни планове, които основават риск да застрашат напълно финансовото здраве на българската енергетика и като цяло на стопанската система ни. А различен е въпросът, че чисто като инвестиция има риск подобен план да зареди мрежата на въздействие в българската политика и стопанска система, за които продължаваме да приказваме и те са съвсем напълно свързани с Русия. Ако мога с две думи да обобщя, ние считаме, че не са ни нужни тези спомагателни мощности, тъй като можем да се оправим и без тях.
Да, обаче ето в този момент чета от формалното към този момент решения на кабинета, който утвърди тези два нови блока на АЕЦ “Козлодуй ", че построяването им може сполучливо да размени изведените от употреба блокове?
Разбира се, това е допустимо, въпросът е да се направи оценка на риска на подобен план и на такава инвестиция, който съгласно нас не е доста обширно изработен. Нашите разбори демонстрират, че ние безусловно можем да продължим да сме експортьор на електрическа енергия и не ни трябват нови нуклеарни мощности. От тази позиция не виждаме по какъв начин този план въобще дали би трябвало да е приоритет преди всичко, защото ние приказваме за тематики, обвързван с либерализацията на електроенергийния пазар, демократизация на електроенергийната система като цяло, енергийната беднотия - това са много-много належащи промени и заплащането на голяма инвестиция в подобен план неизбежно ще донесе опасности.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ