Коментарът е от профила на автора във Фейсбук. Заглавието е ...

Коментарът е от профила на автора във Фейсбук. Заглавието е

Българското книгоиздаване е безнадеждно откъснато от света

Коментарът е от профила на създателя във " Facebook ". Заглавието е на " Дневник ". Поводът е провеждащият се сега панаир на книгата във Франкфурт, на който България има собствен щанд.

Присъствах на откриването на българския щанд на Франкфуртския панаир на книгата - най-голямото и най-важно книжно изказване в света.

На откриването участваха вицепрезидента на България Илиана Йотова и заместител министъра на културата Весела Кондакова.

Хубаво е, че след толкоз години отявлено неуважение, представянето на страната ни на този значим конгрес е зачетено по отговарящ метод от държавните институции.

За жал, макар че, що се отнася до значителните, до същностните неща, България е все по този начин безднадеждно откъсната от останалия свят в региона на книгоиздаването.

България не престава да не е формален член на Световната асоциация на книгоиздателите.

Планирането на българското присъединяване на основните международни изложби е с небосвод от няколко седмици (вместо от няколко години - както е редно), а финансирането все по този начин се показва (или не) в последния реализуем миг, оттатък всевъзможни рационални периоди.

Националният център за книгата е с неразбираема и несигурна уредба , и - което е по-лошо - с неразбираем и нерешителен бюджет. Никой не знае наистина ли ще има финансиране за идващия план, идващия месец, идващата година. Което е, меко казано, несериозно и неподобаващо на страна, уважаваща своите достижения, своите персони и обичаи.

Вследствие на това, България не престава да бъде единствената страна в Европа, която не поддържа по адекватен метод преводите на свои създатели на непознати езици.

Отчасти като резултат от последното, в България на процедура не съществуват настоящи литературни агентства, които да се грижат за популяризирането на българската литература зад граница.

Което пък води до обстоятелството, че в множеството европейски страни към специалността " българистика " няма съвсем никакъв интерес, заради което доста от съществуващите стратегии или факултети по български език и литература са към този момент закрити или са пред закриване.

С оглед на горното, надали е почуда, че България няма литературни преводачи на доста от главните европейски езици - а там, където ги има, те са не повече от един или двама.

Разсичането на този Гордиев възел от отвращение, неангажираност, индиферентност, нищоправене и нямане не може да се случи без адекватен ангажимент, без виновно и поредно отношение от страна на страната и нейните институции.

Без осъзнаването, че културата е онова лепило, което ни трансформира в общественост със споделени полезности, вярвания, очаквания и идеали.

Без разбирането, че литературата е меката мощ на една нация.

И че всеки лев, вложен в нея, е инвестиция в бъдещето.

Източник: dnevnik.bg