Данъчните промени са насочени към администрацията, не към икономиката
Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
Далеч преди разискването на бюджета за 2018 година, което е придружено с промени в данъчното законодателство, държавното управление разгласява набор от данъчни промени, които са в духа на две остарели и одобрени порочни практики. Първата е законодателните промени, засягащи няколко закона, да са част от преходните и заключителните разпореждания на един закон. Така тази година с промени на Закона за Данък добавена стойност се вършат промени и в Закона за акцизите и данъчните хранилища, Закона за запазване на околната среда, Закона за ръководство на отпадъците, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за налозите върху приходите на физическите лица, Закона за локалните налози и такси, Закона за счетоводството, Закона за ограничение на заплащанията в брой. Дори повода на част от измененията да е координиране с други текстове, които се трансформират, по-голямата част от промените не са от подобен темперамент и заслужават настрана разискване.
Втората порочна процедура е промените в данъчното законодателство да са за улеснение работата на администрацията, а не тази на бизнеса. В претекстовете към законопроекта единствено един път се загатва намаляването на административната тежест и то касае частен случай, а не общия ред за заплащане на налози. Това е необичайно по най-малко две аргументи. Първата е, че намаляването на административната тежест е залегнало в управническата стратегия на държавното управление. Иронията е в това, че една от задачите е „ Преодоляване на казуса с постоянно изменящото се законодателство като източник на неустановеност в икономическата среда”, а за поредна година виждаме, че се вършат редица промени в данъчните закони, които трансформират разпоредбите за обявление и заплащане на налози (покрай другите промени).
Втората причина е, че България е на последно място в Европейски Съюз във връзка с заплащането на налози, съгласно класацията на Световната банка Doing Business. Както се вижда от идната таблица броят на данъчните заплащания, както и нужното време за тях, са извънредно високи на фона на други страни от Европейски Съюз. Същевременно нужното време за възобновяване и/или доплащане на налог (ДДС/корпоративно подоходно облагане) е най-високо в България, което в допълнение утежнява процеса към заплащане на налозите.
Единствено нужното време за заплащане на корпоративното подоходно облагане е сравнимо с останалите страни, само че пък възможна следваща инспекция протича много по-трудно, което утежнява целия развой.
Работодателите в България отделят два пъти повече време за заплащане на осигуровки спрямо административно тромавата Германия, а спрямо Естония – осем пъти повече. Вместо ограничения за понижаване на тази тежест, ръководещите оферират стесняване на периодите, в които фирмите следва да подават заявления към данъчните органи. При внасянето на Данък добавена стойност разликите с другите страни също са огромни, а то е в допълнение усложнено и от муден развой по възобновяване на данъчния заем. Още при започване на предходната година ИПИ писа за промяна при администрирането на Данък добавена стойност, която би облекчила както бизнеса, по този начин и данъчната администрация. На фона на слабите резултати в интернационалните ранглисти и уговорката за понижаване на административната тежест би следвало това да е един от целите при промените в данъчното законодателство, само че, за жалост, измененията още веднъж обслужват администрацията, а не стопанската система като цяло.
Както бизнесът не съществува самоцелно, а предлага артикули и услуги, а оттова зависи от своите клиенти, по този начин и администрацията не съществува самоцелно и би трябвало работата ѝ да е в услуга на стопанската система, а не да ѝ пречи. Улесняването и усъвършенстването на работата на администрацията не може да е последна цел на законодателните промени, а е само инструмент, който да понижи разноските на страната и да улесни бизнеса в неговото обвързване за отчетност пред тази администрация. Защото бизнес без администрация може да има, само че администрация без бизнес – не.
Редактор: Деница Райкова
Далеч преди разискването на бюджета за 2018 година, което е придружено с промени в данъчното законодателство, държавното управление разгласява набор от данъчни промени, които са в духа на две остарели и одобрени порочни практики. Първата е законодателните промени, засягащи няколко закона, да са част от преходните и заключителните разпореждания на един закон. Така тази година с промени на Закона за Данък добавена стойност се вършат промени и в Закона за акцизите и данъчните хранилища, Закона за запазване на околната среда, Закона за ръководство на отпадъците, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за налозите върху приходите на физическите лица, Закона за локалните налози и такси, Закона за счетоводството, Закона за ограничение на заплащанията в брой. Дори повода на част от измененията да е координиране с други текстове, които се трансформират, по-голямата част от промените не са от подобен темперамент и заслужават настрана разискване.
Втората порочна процедура е промените в данъчното законодателство да са за улеснение работата на администрацията, а не тази на бизнеса. В претекстовете към законопроекта единствено един път се загатва намаляването на административната тежест и то касае частен случай, а не общия ред за заплащане на налози. Това е необичайно по най-малко две аргументи. Първата е, че намаляването на административната тежест е залегнало в управническата стратегия на държавното управление. Иронията е в това, че една от задачите е „ Преодоляване на казуса с постоянно изменящото се законодателство като източник на неустановеност в икономическата среда”, а за поредна година виждаме, че се вършат редица промени в данъчните закони, които трансформират разпоредбите за обявление и заплащане на налози (покрай другите промени).
Втората причина е, че България е на последно място в Европейски Съюз във връзка с заплащането на налози, съгласно класацията на Световната банка Doing Business. Както се вижда от идната таблица броят на данъчните заплащания, както и нужното време за тях, са извънредно високи на фона на други страни от Европейски Съюз. Същевременно нужното време за възобновяване и/или доплащане на налог (ДДС/корпоративно подоходно облагане) е най-високо в България, което в допълнение утежнява процеса към заплащане на налозите.
Единствено нужното време за заплащане на корпоративното подоходно облагане е сравнимо с останалите страни, само че пък възможна следваща инспекция протича много по-трудно, което утежнява целия развой.
Работодателите в България отделят два пъти повече време за заплащане на осигуровки спрямо административно тромавата Германия, а спрямо Естония – осем пъти повече. Вместо ограничения за понижаване на тази тежест, ръководещите оферират стесняване на периодите, в които фирмите следва да подават заявления към данъчните органи. При внасянето на Данък добавена стойност разликите с другите страни също са огромни, а то е в допълнение усложнено и от муден развой по възобновяване на данъчния заем. Още при започване на предходната година ИПИ писа за промяна при администрирането на Данък добавена стойност, която би облекчила както бизнеса, по този начин и данъчната администрация. На фона на слабите резултати в интернационалните ранглисти и уговорката за понижаване на административната тежест би следвало това да е един от целите при промените в данъчното законодателство, само че, за жалост, измененията още веднъж обслужват администрацията, а не стопанската система като цяло.
Както бизнесът не съществува самоцелно, а предлага артикули и услуги, а оттова зависи от своите клиенти, по този начин и администрацията не съществува самоцелно и би трябвало работата ѝ да е в услуга на стопанската система, а не да ѝ пречи. Улесняването и усъвършенстването на работата на администрацията не може да е последна цел на законодателните промени, а е само инструмент, който да понижи разноските на страната и да улесни бизнеса в неговото обвързване за отчетност пред тази администрация. Защото бизнес без администрация може да има, само че администрация без бизнес – не.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ