В леглото на ГЕРБ се прави само любов, не война
Колкото повече доближават изборите, толкоз повече умопомрачителни случки творят партиите, врагове на ГЕРБ - карат се, залагат на дребнотемни зрелища, пропущат гафове на тепсия. Да се чуди човек желаят ли в действителност да смъкват Бойко Борисов... Официално това е първата им задача, само че импровизирано се знае, че всеки от тях не изключва сделка с врага. ГЕРБ ще има мощна група в новия парламент, по тази причина тайничко се калкулират взаимни отстъпки – нов „ исторически ” с директна коалиция, или пък съюз след официално отдръпване на Борисов, обща поддръжка за програмен кабинет и така нататък Авторите на тези сметки са два типа: едни, подготвени да се
занулят политически, осребрявайки;
други, също подготвени да осребряват, само че живеейки паралелно с тайната вяра, че с умилкване биха намерили цаката на Борисов – ще го създадат подвластен, отпаднал, ще се възползват от него. Щото се считат за обиграни играчи на политическата сцена, хитри лисици, които ще се оправят с първосигналния Бойко.
Това второ очакване е много значимо в исторически подтекст, тъй като то трансформира водача на ГЕРБ в канарата, която е сега. То е и много любопитно за разбор, защото стимулира илюзията, че близостта с Борисов може да породи нещо положително за България или за сътрудниците му. Но в случай че някой желае да има здравомислещ взор към възможни бъдещи събития, следва да си напомни недалечното минало. То изрично демонстрира, че всеки досег с Борисов е като полет на муха край крушка - жужене, изгаряне, проваляне. Светлината и топлината на Борисов са рискови за вас и вашата партия.
Липсват данни Симеон Сакскобургготски да е желал да удуши в обятията телохранителя си. Но е налице подигравка – всички мислехме, че историческото събитие е превръщането на царя в министър председател, а събитието се оказа старта на властовата кариера на бодигарда му. Според всеобщи свидетелства основна роля за назначението на Борисов в Министерство на вътрешните работи е имал разузнавачът Бриго Аспарухов. Той от дълго време е в миманса, откакто пътьом изгоря в опита да конкурира за кмет на София кадровата си находка (2007 година, Аспарухов бе повдигнат от БСП).
Отношенията на „ обичайна десница ” с ГЕРБ са цялостен епос. Големите сюжети са два. Първият е заиграване от позицията на по-умен - с крайна поза „ сутерен ”. Главен воин в него е Съюз на демократичните сили. Съюзът на първо време си бе наумил, че тарикатски може да яхне ГЕРБ (2006 година с водач Петър Стоянов). После мина през прословутия „ трик ” (2014 г.), с цел да завърши карикатурно през днешния ден като занулен сътрудник. Вторият сюжет е на ДСБ. В началото още веднъж бе флирт с тактиката
„ Ей в този момент ще го изработим тоя Борисов! ”
(подкрепата за Йорданка Фандъкова през 2009 г.). После пристигна 2014 година и разграничението от Съюз на демократичните сили – не е „ трик ”, ами „ исторически компромис ”, който ще се разтури, в случай че Борисов не слуша. Разтури се някак. Но резултатът през днешния ден е, че Борисов отива на избори като любимец, дясното е ГЕРБ. А ДСБ и сродната й „ Да, България ” са " градската десница ", която към този момент няколко пъти се бори да прескочи изборната преграда от 4%.
Тия дни Георги Първанов обикаля малките екрани и ругатни Румен Радев за държанието му по отношение на премиера – не бивало един президент да гори мостове, трябвало да е „ по-обигран ”. Но историята на самия Първанов е най-голямото доказателство по какъв начин колаборацията с Борисов те трансформира от нещо в нищо. Първанов оказа помощ основно на ГЕРБ два пъти, даже когато сякаш бяха на нож: през 2009 година, откакто в качеството на президент излобира за „ мажоритарен детайл ” на парламентарния избор („ детайлът ” постоянно е в интерес на най-рейтинговата партия, т.е. на ГЕРБ); и през 2014 година, когато партията му АБВ, отцепена от Българска социалистическа партия, пристана съдружно на Борисов. Трудно може да има по-тъжна политическа есен. Георги Първанов, президент два мандата и водещ политически фактор, завърши, разцепвайки столетната си партия, с цел да е патерица на тогавашния телохранител, и действително новата му партия да изчезне след слугинажа. В целия този подтекст Радев е прав. Като боен той добре знае, че с военни, служители на реда и „ мутри ” приблизително състояние няма – или коленичиш пред тях,
или „ пердах по манерката ”
Тактики „ иди ми – дойди ми ” са най-сигурният път към неуспеха. Днес партията на Георги Първанов и Румен Петков е опряла до доцент Мангъров - него употребява за ракета притежател.
През цялото това време имаше и всякакви политически, икономически и всевъзможни субекти, които целеустремено се заиграваха с Борисов. Мислеха го за по-глупав, за временен, само че не те, а той се възползваше от тях. После недоволни се превръщаха в съпротива. В първия кабинет на Борисов бяха привлечени едни самостоятелни специалисти като Трайчо Трайков, които след това бяха политически съперници на ГЕРБ. Имаше приобщени и партии с явен профил като РЗС на Яне Янев, които след това се размиха до неразбираемост. Отделни разпознаваеми жители - такива, които не свързват с живота си политиката, също се допряха до ГЕРБ и също изгоряха като факли. Последни в процеса на горене участваха Патриотите. Те дадоха всичко от себе си - 4 плътни години крепяха ръководството и в този момент умират героичен. Някогашната мощна " Атака " се е върнала при изворите си - Волен е самичък и вика. Валери Симеонов, който в миналото можеше да заведе самичък НФСБ до границата за влизане в Народно събрание, в този момент е опрял до Марешки. Вътрешна македонска революционна организация безусловно рискува със независимото си присъединяване - в случай че преди години тази партия имаше капацитет да играе сама на избори, в този момент това е прекомерно подозрително начинание.
Единствено Движение за права и свободи не стана част от този кръговрат. Движението добре сътрудничи с ГЕРБ на тихия фронт - наподобява, че функциите на крушка и муха са разменни. Няма по какъв начин Движение за права и свободи да изгори, а за какво е по този начин, ще узнаем тогава (вероятно), когато разберем истините за българския преход.
Накратко – да убиеш ГЕРБ в личното му легло е задача невъзможна. Там кинжал не се вади, прави се обич. И това би трябвало да е огромната поука след 4 април.
занулят политически, осребрявайки;
други, също подготвени да осребряват, само че живеейки паралелно с тайната вяра, че с умилкване биха намерили цаката на Борисов – ще го създадат подвластен, отпаднал, ще се възползват от него. Щото се считат за обиграни играчи на политическата сцена, хитри лисици, които ще се оправят с първосигналния Бойко.
Това второ очакване е много значимо в исторически подтекст, тъй като то трансформира водача на ГЕРБ в канарата, която е сега. То е и много любопитно за разбор, защото стимулира илюзията, че близостта с Борисов може да породи нещо положително за България или за сътрудниците му. Но в случай че някой желае да има здравомислещ взор към възможни бъдещи събития, следва да си напомни недалечното минало. То изрично демонстрира, че всеки досег с Борисов е като полет на муха край крушка - жужене, изгаряне, проваляне. Светлината и топлината на Борисов са рискови за вас и вашата партия.
Липсват данни Симеон Сакскобургготски да е желал да удуши в обятията телохранителя си. Но е налице подигравка – всички мислехме, че историческото събитие е превръщането на царя в министър председател, а събитието се оказа старта на властовата кариера на бодигарда му. Според всеобщи свидетелства основна роля за назначението на Борисов в Министерство на вътрешните работи е имал разузнавачът Бриго Аспарухов. Той от дълго време е в миманса, откакто пътьом изгоря в опита да конкурира за кмет на София кадровата си находка (2007 година, Аспарухов бе повдигнат от БСП).
Отношенията на „ обичайна десница ” с ГЕРБ са цялостен епос. Големите сюжети са два. Първият е заиграване от позицията на по-умен - с крайна поза „ сутерен ”. Главен воин в него е Съюз на демократичните сили. Съюзът на първо време си бе наумил, че тарикатски може да яхне ГЕРБ (2006 година с водач Петър Стоянов). После мина през прословутия „ трик ” (2014 г.), с цел да завърши карикатурно през днешния ден като занулен сътрудник. Вторият сюжет е на ДСБ. В началото още веднъж бе флирт с тактиката
„ Ей в този момент ще го изработим тоя Борисов! ”
(подкрепата за Йорданка Фандъкова през 2009 г.). После пристигна 2014 година и разграничението от Съюз на демократичните сили – не е „ трик ”, ами „ исторически компромис ”, който ще се разтури, в случай че Борисов не слуша. Разтури се някак. Но резултатът през днешния ден е, че Борисов отива на избори като любимец, дясното е ГЕРБ. А ДСБ и сродната й „ Да, България ” са " градската десница ", която към този момент няколко пъти се бори да прескочи изборната преграда от 4%.
Тия дни Георги Първанов обикаля малките екрани и ругатни Румен Радев за държанието му по отношение на премиера – не бивало един президент да гори мостове, трябвало да е „ по-обигран ”. Но историята на самия Първанов е най-голямото доказателство по какъв начин колаборацията с Борисов те трансформира от нещо в нищо. Първанов оказа помощ основно на ГЕРБ два пъти, даже когато сякаш бяха на нож: през 2009 година, откакто в качеството на президент излобира за „ мажоритарен детайл ” на парламентарния избор („ детайлът ” постоянно е в интерес на най-рейтинговата партия, т.е. на ГЕРБ); и през 2014 година, когато партията му АБВ, отцепена от Българска социалистическа партия, пристана съдружно на Борисов. Трудно може да има по-тъжна политическа есен. Георги Първанов, президент два мандата и водещ политически фактор, завърши, разцепвайки столетната си партия, с цел да е патерица на тогавашния телохранител, и действително новата му партия да изчезне след слугинажа. В целия този подтекст Радев е прав. Като боен той добре знае, че с военни, служители на реда и „ мутри ” приблизително състояние няма – или коленичиш пред тях,
или „ пердах по манерката ”
Тактики „ иди ми – дойди ми ” са най-сигурният път към неуспеха. Днес партията на Георги Първанов и Румен Петков е опряла до доцент Мангъров - него употребява за ракета притежател.
През цялото това време имаше и всякакви политически, икономически и всевъзможни субекти, които целеустремено се заиграваха с Борисов. Мислеха го за по-глупав, за временен, само че не те, а той се възползваше от тях. После недоволни се превръщаха в съпротива. В първия кабинет на Борисов бяха привлечени едни самостоятелни специалисти като Трайчо Трайков, които след това бяха политически съперници на ГЕРБ. Имаше приобщени и партии с явен профил като РЗС на Яне Янев, които след това се размиха до неразбираемост. Отделни разпознаваеми жители - такива, които не свързват с живота си политиката, също се допряха до ГЕРБ и също изгоряха като факли. Последни в процеса на горене участваха Патриотите. Те дадоха всичко от себе си - 4 плътни години крепяха ръководството и в този момент умират героичен. Някогашната мощна " Атака " се е върнала при изворите си - Волен е самичък и вика. Валери Симеонов, който в миналото можеше да заведе самичък НФСБ до границата за влизане в Народно събрание, в този момент е опрял до Марешки. Вътрешна македонска революционна организация безусловно рискува със независимото си присъединяване - в случай че преди години тази партия имаше капацитет да играе сама на избори, в този момент това е прекомерно подозрително начинание.
Единствено Движение за права и свободи не стана част от този кръговрат. Движението добре сътрудничи с ГЕРБ на тихия фронт - наподобява, че функциите на крушка и муха са разменни. Няма по какъв начин Движение за права и свободи да изгори, а за какво е по този начин, ще узнаем тогава (вероятно), когато разберем истините за българския преход.
Накратко – да убиеш ГЕРБ в личното му легло е задача невъзможна. Там кинжал не се вади, прави се обич. И това би трябвало да е огромната поука след 4 април.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ