Акциите им шумни, провалите им скъпи
Колкото по-шумно е едно дело, толкоз по-зрелищно се проваля и толкоз по-големи компенсации заплаща. Такъв е печалният опит на българската прокуратура. Нейните провали обаче са за сметка на всички данъкоплатци, които като се изключи че са косвени жертви на неналичието на правораздаване, би трябвало да покриват солените компенсации за провалените обвинявания. По Закона за отговорността на страната (ЗОДОВ) прокуратурата заплаща милиони всяка година. На обособена сметка се натрупат делата в Страсбург.
Сметката занапред ще набъбва поради свръхактивността на държавното обвиняване по куп акции, съпроводена с изборното разпространение на доказателства, които да жигосат обвинените като отговорни, преди съдът да е чел присъди. Разбира се – и поради превръщането на задържането под стража от мярка за неотклонение в наказване.
Докладът за активността на прокуратурата за 2019 година още не е качен на уеб страницата й. Според този за 2018 година броят на влезлите в действие неоправдателни решения против нея по ЗОДОВ се е нараснал. Те вече са 302 при 280 и 285 за предходните две години. През 2018 година прокуратурата е наказана от 305 души. Отчетена е и наклонността, че делът на исковете за над 25 хиляди лева става по-голям – вече е 51.1%.
Последните публични данни за общата сума, която прокуратурата е наказана да заплати по ЗОДОВ, са от отчета за 2016 година – 2.5 млн. лева През 2015 година компенсациите бяха пак толкоз, а през 2014 година – 3.65 млн. лв. След това държавното обвиняване излезе с версията, че не събира такива данни, и ги скри от докладите си. Това пояснение е неуместно, защото тези пари излизат от бюджета на прокуратурата. И данъкоплатците като неин шеф имат право да знаят какъв брой костват грешките на тази институция с голяма власт, само че размита отговорност. По-вероятното пояснение е, че сумите стават все по-големи и това прави все по-неприятно разгласяването им.
Само четири от последните решения против прокуратурата по ЗОДОВ да вземем за пример са за общо над 300 хиляди лева Да създадем груба сметка каква ще е сумата при 30 дела. А при 150, а при 300...
50 хиляди лева поради делото за милионите на Чорни
Наскоро Върховният касационен съд постави точка по едно от делата, водено от някогашна подсъдима в прословутия развой за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, завърши с оправдателни присъди. А по-късно Мария Димова, която е била заместител основен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ заплати обезщетение от 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди. В желае си тя упорства за 100 000 лв., като твърди с изключение на всичко и че се е разболяла от рак, откакто е била упрекната. Магистратите обаче одобряват, че няма доказателства, че тъкмо обвиняването е предизвикало болестта, само че сигурно е повлияло.
Димова е упрекната през 2000 година Прокуратурата твърди, че на 28 април 1995 година в съучастничество с други лица като заместител основен счетоводител на ЦКБ е присвоила непознати пари в размер на 193 800 000 (неденоминирани) лв. с равностойност на 3 000 000 щатски $.
Свидетели описват пред съда какъв брой отрицателно са се отразили върху Димова обвиняването и делото, по какъв начин в професионалните й среди се шушукало и по какъв начин наказателният развой я е сринал душевен.
Като дефинира размера на компенсацията, съдът взема поради, че обвиняването, повдигнато на Димова, планува от 10 до 20 години затвор и че наказателното произвеждане е траяло към 13 години. От значително значение е това, че обвиняването й е било обвързвано със заеманата от нея служба, приема още съдът. А също и че " повдигнатото обвиняване е било разгласено посредством средствата за всеобщо осведомление, като след това всяко правосъдно съвещание е предизвиквало публичен интерес ".
60 хиляди лева за нелегално подслушван следовател
В края на март и следователката от националното разследване Татяна Шарланджиева дефинитивно осъди прокуратурата по ЗОДОВ за 60 хиляди лева Причината е, че тя бе обект на следствие, което е прекъснато, обновено, а след това отново прекъснато и по което е прилагано незаконно подслушване.
Досъдебното произвеждане против Шарланджиева беше формирано през май 2007 година против нея и тогавашния зам.-министър на стопанската система, а в този момент водач на БСП Корнелия Нинова. След година делото беше прекъснато. Прокуратурата го възобнови през февруари 2013 година, само че обвиняване получи единствено следователката. То гласеше, че в интервала август – октомври 2006 година обвиняемата е разгласила информация по дело и по този начин е предпазила предприемача Красимир Георгиев от следствие за пране на пари по аферата " Топлофикация ". Така и не стана ясно дали прокуратурата още веднъж проверява и него. През 2014 г. разследването още веднъж беше прекъснато, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият правосъден съвет възвърне Шарланджиева на работа като следовател.
В исковата си молба против прокуратурата Шарланджиева е показала и информация от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, че през 2013 година е била подслушвана нелегално. Прокуратурата пледира, че следователката не е претърпяла никакви вреди.
" Тъй като условията на обществото към съдиите, прокурорите и следователите за честност и съблюдаване на законите са извънредно повишени, следва да се одобри, че дейностите на прокуратурата по покачване и поддържане на нелегално обвиняване в осъществяване на закононарушение против ищцата имат по-силно отрицателно отражение ", записа в решението си апелативният съд. Последната инстанция се съгласи с тези заключения.
70 хиляди лева за процес за два откраднати танка
Прокуратурата ще би трябвало да заплати и 70 хиляди лева на Алексей Петров, бивш зам.-началник на поделението в Ямбол, откакто той завоюва делото по ЗОДОВ и пред висшия съд. Историята към наказателното произвеждане против Петров е неуместна. През 2007 година беше оповестено, че той и двама германци – Томас Гмайер и Матеус Майер, са откраднали два вкопани в земята немски танка " Панцер " IV от Втората международна война с мотори " Майбах ". Двата танка коствали общо 20 хиляди лева
Обвинението твърдеше, че машините са изнасяни в чужбина, тъй като към тях има колекционерски интерес, а двамата германци – музейни специалисти, са пристигнали в България точно с тази цел. Сагата продължи 9 години. Първоначално Военният съд в Сливен призна тримата за отговорни и даде по 4 години затвор на Петров и Гмайер, както и условна присъда на Майер. Военноапелативният съд обаче откри пропуски в обвиняването и върна делото на прокуратурата. При второто внасяне на обвинителния акт тримата бяха оправдани на три инстанции.
Прокуратурата има задължението да повдига и поддържа в съда обосновани обвинявания, както и да потвърждава и открива пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това обвързване, без значение по какви аргументи, е съображение за пораждане на гаранционната отговорност на прокуратурата по ЗОДОВ, изясняват в решението си висшите съдии.
Преди време Майер също осъди прокуратурата за 30 хиляди лева
120 хиляди лева за " албанската договорка "
Тази история стартира през 1993 година със скандал в Министерството на защитата (МО) за изчезнали шест тира с оръжие по време на югоембаргото. През 2012 година проточилият се 17 години развой против четиримата подсъдими завърши с оправдателни присъди. Единственият граждански измежду тях – Марио Стоичков, в този момент печели против прокуратурата по ЗОДОВ. В исковата си молба той твърди, че следствието, водено против него 9 години, му е предизвикало душевен премеждия, терзания в персонален, фамилен и професионален проект, уязвило престижа му и уронило доброто му име в обществото. Първата инстанция му присъжда 100 хиляди лева от желаните 120 хиляди лева обезщетение. Софийският апелативен съд обаче удовлетворява цялата му рекламация. Прокуратурата може да оспори това решение и пред висшия съд.
Апелативният съд споделя, че против Стоичков е било формирано следствие за длъжностно заграбване и нелегално оръжие. Той е бил екстрадиран в България от Чехия и държан под стража от ноември 2003 година до март 2006 година Имал е възбрана да напуща страната до ноември 2009 година, когато Софийският боен съд го е оправдал по обвиняването за длъжностно заграбване. През 2012 година тази присъда става дефинитивна, а обвиняването за оръжието е прекъснато поради изтекла отминалост.
Стоичков е упрекнат, че като съучастник на началника на ръководство " Снабдяване и търговия " в поделението в Горна Малина Валентин Попински дружно с други двама души е присвоил сто минохвъргачки диаметър 82 мм и 10 000 мини диаметър 82 мм на обща стойност 17 334 000 остарели лв.. Според обвиняването ролята на Стоичков е като транспортьор на оръжието през компанията му " Видеомакс ".
Върховният съд отбелязва по наказателното дело, че сред управленията на министерствата на защитата на Република България и Албания е имало джука договореност за реализиране на покупко-продажби с оръжие и муниции. Че договарянията с албанците не са били загадка и за тях са знаели както министърът, по този начин и интернационалният отдел, който е дал инструкции на преговарящите за държанието им, за това, че би трябвало да бъдат внимателни. Прокуратурата е пренебрегнала и откритото, че сделките са били нужни за Министерството на защитата като източник на средства, че към съответния миг законът е давал на Попински оперативна автономия, че в контракта е нямало клаузи във щета на МО.
Идеите на прокуратурата
Прокуратурата упорства, че ЗОДОВ би трябвало да се премисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при потвърдени груби нарушавания на правозащитните органи, довели до неправомерност на наказателната принуда. Сега в доста случаи се стига до наказание, в случай че обвинителите са работили в осъществяване на законово регламентираните им отговорности, упорства прокуратурата.
В последния й годишен отчет се обръща внимание, че прокурорите би трябвало да наблюдават да не водят делата отвън рационалните периоди, тъй като и това е съображение за искове по ЗОДОВ. Освен това съдилищата вземат поради периода на следствията, когато дефинират компенсациите.
" Необходимо е представителите на прокуратурите, наблюдаващите прокурори и административните ръководители доста деликатно да преценят в кои случаи и каква информация за следствието да дават обществено с оглед презумпцията за невиновност и правата на лицето, против което се упражнява наказателна принуда ", написа в отчета. При това преди новата мода за следено оповестяване на избрани доказателства.
Предлага се и повишение на квалификацията на прокурорите, " с цел да се сведат до най-малко неоснователните обвинявания ". Некадърността обаче е единствено едно от вероятните пояснения. Другите са корупцията и политическият напън. Все неща, които прокуратурата даже не признава, камо ли да им се опълчва.
Сметката занапред ще набъбва поради свръхактивността на държавното обвиняване по куп акции, съпроводена с изборното разпространение на доказателства, които да жигосат обвинените като отговорни, преди съдът да е чел присъди. Разбира се – и поради превръщането на задържането под стража от мярка за неотклонение в наказване.
Докладът за активността на прокуратурата за 2019 година още не е качен на уеб страницата й. Според този за 2018 година броят на влезлите в действие неоправдателни решения против нея по ЗОДОВ се е нараснал. Те вече са 302 при 280 и 285 за предходните две години. През 2018 година прокуратурата е наказана от 305 души. Отчетена е и наклонността, че делът на исковете за над 25 хиляди лева става по-голям – вече е 51.1%.
Последните публични данни за общата сума, която прокуратурата е наказана да заплати по ЗОДОВ, са от отчета за 2016 година – 2.5 млн. лева През 2015 година компенсациите бяха пак толкоз, а през 2014 година – 3.65 млн. лв. След това държавното обвиняване излезе с версията, че не събира такива данни, и ги скри от докладите си. Това пояснение е неуместно, защото тези пари излизат от бюджета на прокуратурата. И данъкоплатците като неин шеф имат право да знаят какъв брой костват грешките на тази институция с голяма власт, само че размита отговорност. По-вероятното пояснение е, че сумите стават все по-големи и това прави все по-неприятно разгласяването им.
Само четири от последните решения против прокуратурата по ЗОДОВ да вземем за пример са за общо над 300 хиляди лева Да създадем груба сметка каква ще е сумата при 30 дела. А при 150, а при 300...
50 хиляди лева поради делото за милионите на Чорни
Наскоро Върховният касационен съд постави точка по едно от делата, водено от някогашна подсъдима в прословутия развой за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, завърши с оправдателни присъди. А по-късно Мария Димова, която е била заместител основен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ заплати обезщетение от 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди. В желае си тя упорства за 100 000 лв., като твърди с изключение на всичко и че се е разболяла от рак, откакто е била упрекната. Магистратите обаче одобряват, че няма доказателства, че тъкмо обвиняването е предизвикало болестта, само че сигурно е повлияло.
Димова е упрекната през 2000 година Прокуратурата твърди, че на 28 април 1995 година в съучастничество с други лица като заместител основен счетоводител на ЦКБ е присвоила непознати пари в размер на 193 800 000 (неденоминирани) лв. с равностойност на 3 000 000 щатски $.
Свидетели описват пред съда какъв брой отрицателно са се отразили върху Димова обвиняването и делото, по какъв начин в професионалните й среди се шушукало и по какъв начин наказателният развой я е сринал душевен.
Като дефинира размера на компенсацията, съдът взема поради, че обвиняването, повдигнато на Димова, планува от 10 до 20 години затвор и че наказателното произвеждане е траяло към 13 години. От значително значение е това, че обвиняването й е било обвързвано със заеманата от нея служба, приема още съдът. А също и че " повдигнатото обвиняване е било разгласено посредством средствата за всеобщо осведомление, като след това всяко правосъдно съвещание е предизвиквало публичен интерес ".
60 хиляди лева за нелегално подслушван следовател
В края на март и следователката от националното разследване Татяна Шарланджиева дефинитивно осъди прокуратурата по ЗОДОВ за 60 хиляди лева Причината е, че тя бе обект на следствие, което е прекъснато, обновено, а след това отново прекъснато и по което е прилагано незаконно подслушване.
Досъдебното произвеждане против Шарланджиева беше формирано през май 2007 година против нея и тогавашния зам.-министър на стопанската система, а в този момент водач на БСП Корнелия Нинова. След година делото беше прекъснато. Прокуратурата го възобнови през февруари 2013 година, само че обвиняване получи единствено следователката. То гласеше, че в интервала август – октомври 2006 година обвиняемата е разгласила информация по дело и по този начин е предпазила предприемача Красимир Георгиев от следствие за пране на пари по аферата " Топлофикация ". Така и не стана ясно дали прокуратурата още веднъж проверява и него. През 2014 г. разследването още веднъж беше прекъснато, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият правосъден съвет възвърне Шарланджиева на работа като следовател.
В исковата си молба против прокуратурата Шарланджиева е показала и информация от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, че през 2013 година е била подслушвана нелегално. Прокуратурата пледира, че следователката не е претърпяла никакви вреди.
" Тъй като условията на обществото към съдиите, прокурорите и следователите за честност и съблюдаване на законите са извънредно повишени, следва да се одобри, че дейностите на прокуратурата по покачване и поддържане на нелегално обвиняване в осъществяване на закононарушение против ищцата имат по-силно отрицателно отражение ", записа в решението си апелативният съд. Последната инстанция се съгласи с тези заключения.
70 хиляди лева за процес за два откраднати танка
Прокуратурата ще би трябвало да заплати и 70 хиляди лева на Алексей Петров, бивш зам.-началник на поделението в Ямбол, откакто той завоюва делото по ЗОДОВ и пред висшия съд. Историята към наказателното произвеждане против Петров е неуместна. През 2007 година беше оповестено, че той и двама германци – Томас Гмайер и Матеус Майер, са откраднали два вкопани в земята немски танка " Панцер " IV от Втората международна война с мотори " Майбах ". Двата танка коствали общо 20 хиляди лева
Обвинението твърдеше, че машините са изнасяни в чужбина, тъй като към тях има колекционерски интерес, а двамата германци – музейни специалисти, са пристигнали в България точно с тази цел. Сагата продължи 9 години. Първоначално Военният съд в Сливен призна тримата за отговорни и даде по 4 години затвор на Петров и Гмайер, както и условна присъда на Майер. Военноапелативният съд обаче откри пропуски в обвиняването и върна делото на прокуратурата. При второто внасяне на обвинителния акт тримата бяха оправдани на три инстанции.
Прокуратурата има задължението да повдига и поддържа в съда обосновани обвинявания, както и да потвърждава и открива пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това обвързване, без значение по какви аргументи, е съображение за пораждане на гаранционната отговорност на прокуратурата по ЗОДОВ, изясняват в решението си висшите съдии.
Преди време Майер също осъди прокуратурата за 30 хиляди лева
120 хиляди лева за " албанската договорка "
Тази история стартира през 1993 година със скандал в Министерството на защитата (МО) за изчезнали шест тира с оръжие по време на югоембаргото. През 2012 година проточилият се 17 години развой против четиримата подсъдими завърши с оправдателни присъди. Единственият граждански измежду тях – Марио Стоичков, в този момент печели против прокуратурата по ЗОДОВ. В исковата си молба той твърди, че следствието, водено против него 9 години, му е предизвикало душевен премеждия, терзания в персонален, фамилен и професионален проект, уязвило престижа му и уронило доброто му име в обществото. Първата инстанция му присъжда 100 хиляди лева от желаните 120 хиляди лева обезщетение. Софийският апелативен съд обаче удовлетворява цялата му рекламация. Прокуратурата може да оспори това решение и пред висшия съд.
Апелативният съд споделя, че против Стоичков е било формирано следствие за длъжностно заграбване и нелегално оръжие. Той е бил екстрадиран в България от Чехия и държан под стража от ноември 2003 година до март 2006 година Имал е възбрана да напуща страната до ноември 2009 година, когато Софийският боен съд го е оправдал по обвиняването за длъжностно заграбване. През 2012 година тази присъда става дефинитивна, а обвиняването за оръжието е прекъснато поради изтекла отминалост.
Стоичков е упрекнат, че като съучастник на началника на ръководство " Снабдяване и търговия " в поделението в Горна Малина Валентин Попински дружно с други двама души е присвоил сто минохвъргачки диаметър 82 мм и 10 000 мини диаметър 82 мм на обща стойност 17 334 000 остарели лв.. Според обвиняването ролята на Стоичков е като транспортьор на оръжието през компанията му " Видеомакс ".
Върховният съд отбелязва по наказателното дело, че сред управленията на министерствата на защитата на Република България и Албания е имало джука договореност за реализиране на покупко-продажби с оръжие и муниции. Че договарянията с албанците не са били загадка и за тях са знаели както министърът, по този начин и интернационалният отдел, който е дал инструкции на преговарящите за държанието им, за това, че би трябвало да бъдат внимателни. Прокуратурата е пренебрегнала и откритото, че сделките са били нужни за Министерството на защитата като източник на средства, че към съответния миг законът е давал на Попински оперативна автономия, че в контракта е нямало клаузи във щета на МО.
Идеите на прокуратурата
Прокуратурата упорства, че ЗОДОВ би трябвало да се премисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при потвърдени груби нарушавания на правозащитните органи, довели до неправомерност на наказателната принуда. Сега в доста случаи се стига до наказание, в случай че обвинителите са работили в осъществяване на законово регламентираните им отговорности, упорства прокуратурата.
В последния й годишен отчет се обръща внимание, че прокурорите би трябвало да наблюдават да не водят делата отвън рационалните периоди, тъй като и това е съображение за искове по ЗОДОВ. Освен това съдилищата вземат поради периода на следствията, когато дефинират компенсациите.
" Необходимо е представителите на прокуратурите, наблюдаващите прокурори и административните ръководители доста деликатно да преценят в кои случаи и каква информация за следствието да дават обществено с оглед презумпцията за невиновност и правата на лицето, против което се упражнява наказателна принуда ", написа в отчета. При това преди новата мода за следено оповестяване на избрани доказателства.
Предлага се и повишение на квалификацията на прокурорите, " с цел да се сведат до най-малко неоснователните обвинявания ". Некадърността обаче е единствено едно от вероятните пояснения. Другите са корупцията и политическият напън. Все неща, които прокуратурата даже не признава, камо ли да им се опълчва.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ