Силвия Плат, за която смъртта е изкуство
Колкото плашеща, толкоз и очарователна е поезията на Силвия Плат, която през днешния ден щеше да навърши 91 години, в случай че не беше решила да приключи живота си единствено на 30. Американската поетеса от тези създатели, които безусловно потъват в изкуството и живеят за него, дори умират в негово име. Но цената си заслужава, тъй като Силвия оставя творчество, на което завиждат хиляди поетеси от целия свят.
Силвия е особена, много спорна персона. Скорпион, който дава цялостна власт на тъмната си страна и не се опасява от нея. Родена на 27 октомври 1932 година в Бостън, Масачузетс, тя израства в фамилията на майка - първо потомство американка от австрийски генезис - и татко немец. Депресията я съпътства още от ранна детска възраст и от ден на ден се ускорява през годините, като се изключи няколко щастливи интервала към студентството ѝ в Англия, където среща британския стихотворец Тед Хюз и сред тях пламва мощна, само че пагубна обич.
Самоубийството е съществена тематика в творчеството ѝ, само че тя освен написа за него, само че и прави няколко опита - първият още като дете, след това на 21 години гълта приспивателните на майка си, а най-после съумява на 30-годишна възраст, към този момент като майка на две деца, пъхайки главата си в газовата печка. Почитателите ѝ акцентират като причина изневерите на брачна половинка ѝ Тед Хюз, които тя не е понесла, самата тя показва мощната си неприязън към Тед, който обича до обсесивност, само че изказванието е доста субективно, защото Силвия по начало има проблем с душeвността и с привързването. Лекувала се е в психиатрична клиника, отхвърля да приема антидепресанти, а желанието за самоубийство участва в живота ѝ доста преди появяването на Тед Хюз. Това е избор, който тя умишлено прави и щеше да направи, даже и връзките със брачна половинка ѝ да не бяха стигнали до подобен край.
И въпреки всичко таман тези деструктивни връзки работят извънредно продуктивно на Плат, тъй като таман в интервала на тяхната разлъка и преди дефинитивно да постави завършек на живота си тя написа най-хубавите си стихотворения и се усеща като че ли Бог приказва посредством нея, както сама твърди. Тези стихотворения остават и потвърждават до през днешния ден невероятния ѝ гений и умеенето да употребява живота си като сцена, на която да твори собствен личен свят и да сътвори легенда от себе си. А “поезията се ражда макар нас; тя е някаква истина, която ни се изплъзва и напира да излезе на бял свят, преодолявайки всички наши маски и прикрития ”, както твърди писателката Кони Палмен в книгата, отдадена на връзките сред Плат и Хюз - “Ти го сподели ”.
И всеки, който се е докоснал до поезията ѝ, сигурно чува при споменаване на името ѝ стиховете от “Лейди Лазар:
Да умираш
е изкуство, като всичко друго
притежавам го до съвършенство.
Владея го, тъй че да не изпитате самодоволство.
Владея го, тъй че то да е действително.
Предполагам, бихте споделили, това е моето предопределение.
Достатъчно елементарно е да го направя в килия.
Достатъчно елементарно е да го направя и да застина.
Това е театралното
завръщане измежду бял ден
на същото място, към същото благополучие и същия
щастлив възклик:
" Чудо! "
(превод: Петя Глеридис)
Силвия е амбициозна жена, макар нежната си душeвност, и, както сама твърди: „ Не претърпявам визията, че мога да съм благосъстоятелност на някой мъж. ” А също и: „ Мъжете нямат никакви грижи! ” След раздялата си с Тед сама отглежда двете си деца, а когато взема решение да си отиде от този свят, прави закуска за децата и оставя купичките до леглата им, до момента в който спят, обезопасява стаята им, тъй че да е сигурна, че няма да проникне газ и да ги убие, затваря се в кухнята и потъва в замайване.
Силвия Плат напълно справедливо печели премията “Пулицър ”, въпреки и посмъртно (през 1982 г.), а поезията ѝ е част от образователната стратегия в доста университети. И остава тайнственост, както сама написа е “Метафори ” (превод от Илеана Стоянова):
Аз съм тайнственост в девет срички,
слон, солиден дом,
а пъпешът пораства от две стъбла.
О, червени плодове, слонова кост, фини фибри!
Този самун бухва и става огромен с втасването на маята.
Парите звънтят в тази плътна торбичка.
Аз съм средство, стадий, крава в телето.
Изяла съм торба със зелени ябълки,
качих се във трен, от който няма изплъзване.
Силвия е особена, много спорна персона. Скорпион, който дава цялостна власт на тъмната си страна и не се опасява от нея. Родена на 27 октомври 1932 година в Бостън, Масачузетс, тя израства в фамилията на майка - първо потомство американка от австрийски генезис - и татко немец. Депресията я съпътства още от ранна детска възраст и от ден на ден се ускорява през годините, като се изключи няколко щастливи интервала към студентството ѝ в Англия, където среща британския стихотворец Тед Хюз и сред тях пламва мощна, само че пагубна обич.
Самоубийството е съществена тематика в творчеството ѝ, само че тя освен написа за него, само че и прави няколко опита - първият още като дете, след това на 21 години гълта приспивателните на майка си, а най-после съумява на 30-годишна възраст, към този момент като майка на две деца, пъхайки главата си в газовата печка. Почитателите ѝ акцентират като причина изневерите на брачна половинка ѝ Тед Хюз, които тя не е понесла, самата тя показва мощната си неприязън към Тед, който обича до обсесивност, само че изказванието е доста субективно, защото Силвия по начало има проблем с душeвността и с привързването. Лекувала се е в психиатрична клиника, отхвърля да приема антидепресанти, а желанието за самоубийство участва в живота ѝ доста преди появяването на Тед Хюз. Това е избор, който тя умишлено прави и щеше да направи, даже и връзките със брачна половинка ѝ да не бяха стигнали до подобен край.
И въпреки всичко таман тези деструктивни връзки работят извънредно продуктивно на Плат, тъй като таман в интервала на тяхната разлъка и преди дефинитивно да постави завършек на живота си тя написа най-хубавите си стихотворения и се усеща като че ли Бог приказва посредством нея, както сама твърди. Тези стихотворения остават и потвърждават до през днешния ден невероятния ѝ гений и умеенето да употребява живота си като сцена, на която да твори собствен личен свят и да сътвори легенда от себе си. А “поезията се ражда макар нас; тя е някаква истина, която ни се изплъзва и напира да излезе на бял свят, преодолявайки всички наши маски и прикрития ”, както твърди писателката Кони Палмен в книгата, отдадена на връзките сред Плат и Хюз - “Ти го сподели ”.
И всеки, който се е докоснал до поезията ѝ, сигурно чува при споменаване на името ѝ стиховете от “Лейди Лазар:
Да умираш
е изкуство, като всичко друго
притежавам го до съвършенство.
Владея го, тъй че да не изпитате самодоволство.
Владея го, тъй че то да е действително.
Предполагам, бихте споделили, това е моето предопределение.
Достатъчно елементарно е да го направя в килия.
Достатъчно елементарно е да го направя и да застина.
Това е театралното
завръщане измежду бял ден
на същото място, към същото благополучие и същия
щастлив възклик:
" Чудо! "
(превод: Петя Глеридис)
Силвия е амбициозна жена, макар нежната си душeвност, и, както сама твърди: „ Не претърпявам визията, че мога да съм благосъстоятелност на някой мъж. ” А също и: „ Мъжете нямат никакви грижи! ” След раздялата си с Тед сама отглежда двете си деца, а когато взема решение да си отиде от този свят, прави закуска за децата и оставя купичките до леглата им, до момента в който спят, обезопасява стаята им, тъй че да е сигурна, че няма да проникне газ и да ги убие, затваря се в кухнята и потъва в замайване.
Силвия Плат напълно справедливо печели премията “Пулицър ”, въпреки и посмъртно (през 1982 г.), а поезията ѝ е част от образователната стратегия в доста университети. И остава тайнственост, както сама написа е “Метафори ” (превод от Илеана Стоянова):
Аз съм тайнственост в девет срички,
слон, солиден дом,
а пъпешът пораства от две стъбла.
О, червени плодове, слонова кост, фини фибри!
Този самун бухва и става огромен с втасването на маята.
Парите звънтят в тази плътна торбичка.
Аз съм средство, стадий, крава в телето.
Изяла съм торба със зелени ябълки,
качих се във трен, от който няма изплъзване.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ