Евроатлантизмът – последното убежище на Борисов и Цветанов
Колкото и да се уголемява разломът сред Бойко Борисов и някогашната му дясна ръка Цветан Цветанов, сред двамата към момента има доста повече прилики, в сравнение с разлики. Това се вижда отчетливо от метода, по който
злоупотребяват с Европейския съюз и НАТО .
Борисов го прави, с цел да почисти петна от реномето си, а Цветанов – с цел да даде подтик на независимата си политическа кариера.
Когато върху главата му се стовари абсурдът със записите и фотосите, Борисов разгласи, че го нападат поради неговата геополитика – на по-дълбока интеграция с Европейски Съюз и НАТО. “Кога станахме неугодни? Когато извадихме България от една орбита и я пратихме непосредствено с придобиването на новите самолети F-16 Block 70 в същинската евроатлантическа общественост. Оттогава се роди омразата към нас – доста ярка, доста мощна... Банковият съюз – към този момент не могат да банкрутират банки, да препират пари. Това ужасно ги тормози, би трябвало да се предотврати – с компромати ”, горещеше се министър председателят.
От думите му излезе, че цялата съпротива – от президента Румен Радев, през някогашния омбудсман Мая Манолова, та чак до извънпарламентарната десница, се стреми да ни върне в предходната “орбита ” (разбирай, съветската, въпреки че Борисов не посмя да намеси Кремъл), тъй че умерено и свободно да ограбва страната. И защото единствено вождът на ГЕРБ стои на пътя им, работят тайно да го смъкват от власт с похвати от “учебника на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ” – такава, общо-взето, е версията на Борисов.
Компроматите обаче го уплашиха задоволително мощно ,
с цел да обърне внимание на идеологическата конфигурация в партийните редици. Административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов беше пратен незабавно да обиколи по-проблемните локални организации (Видин, Благоевград). Работата му беше да насажда описаната нагоре версия, че „ опитите за персонално дискредитиране на Бойко Борисов целят да стопират процеса по трайна и безвъзвратна евроинтеграция, към която министър председателят води България ”. „ Влизането в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз, гарантирането на енергийна самостоятелност, реализирането на огромните инфраструктурни планове, както и сполучливото договаряне на рекорден запас от Европейски Съюз за идващия програмен интервал са тези сполучливи евроатлантически политики, които мощно плашат нашите политически съперници “, обясняваше Паунов пред лоялните партийни фрагменти. Накратко, посланието беше: без Борисов, нито Европа ще видите, нито европейски пари.
При Цветанов нещата стоят даже по-просто. На някогашния втори в ГЕРБ
извънредно му се желае да продължи огромното си премеждие в българската политика.
След толкоз години, прекарани като сянка на Борисов, той обаче няма нещо свое, с което да се похвали пред публиката. Премиерът може да си приписва градежа на автомагистрали и детски градини, ремонта на манастири и какво ли още не. А Цветанов може единствено да разправя, че едно време е построил структурите на ГЕРБ – а това не му прави работа, в случай че ще катери соло върховете на политиката.
Но той бързо откри метод да компенсира този недостиг – като отнеме от някогашните си съпартийци знамето на евроатлантизма и
ги упрекна в скрита колаборация с руснаците около енергийните планове.
Навремето сходна тактика възприе Лютви Местан след прогонването му от Движение за права и свободи. Той стигна до такава степен, че директно обвиняваше Ахмед Доган и хората му, че са проводник на съветските ползи в България.
Цветанов е много по-предпазлив, евентуално тъй като не желае да отчужди от себе си европейските съдружници на Борисов, в случай че заприказва, че някогашният му началник е доста непосредствен с Кремъл. Засега избира единствено да прави подмятания, че държавното управление е обърнало взор на изток: „... българският енергиен бранш следва районната наклонност за увеличение на зависимостта от Руската федерация... АЕЦ „ Белене ” и газовият хъб „ Балкан ” могат да се окажат застрашаващи упоритостите на страната ни за районен водач на енергийната карта на Югоизточна Европа, в случай че не бъдат изцяло съобразени с условията на европейското законодателство ”, написа неотдавна Цветанов в отчет на ръководения от него Евро-атлантически център за сигурност. С това твърди, че фаворизираните от Борисов енергийни планове с съветско присъединяване ни отдалечават от нашите западни съдружници. Забавното е, че по този начин
Цветанов в действителност упреква някогашния си началник в същия грях,
за който той атакува съперниците си отляво и отдясно.
Жалкото в цялата тази история обаче е напълно друго – за Европейски Съюз и НАТО у нас се присещаме единствено в редките случаи, когато политици като Борисов и Цветанов я вкарат в своя лична приложимост. Темата, общо-взето, отсъства от общественото пространство – като че ли всички считат, че цялото говорене по въпроса е било изчерпано, когато влязохме в двете организации. Евроатлантическият блок обаче е изправен пред комплицирано и нееднозначно бъдеще, което тясно се преплита с нашето. На политически егоисти като Борисов и Цветанов не можем да разчитаме, върху това бъдеще трябва да мислим сами.
злоупотребяват с Европейския съюз и НАТО .
Борисов го прави, с цел да почисти петна от реномето си, а Цветанов – с цел да даде подтик на независимата си политическа кариера.
Когато върху главата му се стовари абсурдът със записите и фотосите, Борисов разгласи, че го нападат поради неговата геополитика – на по-дълбока интеграция с Европейски Съюз и НАТО. “Кога станахме неугодни? Когато извадихме България от една орбита и я пратихме непосредствено с придобиването на новите самолети F-16 Block 70 в същинската евроатлантическа общественост. Оттогава се роди омразата към нас – доста ярка, доста мощна... Банковият съюз – към този момент не могат да банкрутират банки, да препират пари. Това ужасно ги тормози, би трябвало да се предотврати – с компромати ”, горещеше се министър председателят.
От думите му излезе, че цялата съпротива – от президента Румен Радев, през някогашния омбудсман Мая Манолова, та чак до извънпарламентарната десница, се стреми да ни върне в предходната “орбита ” (разбирай, съветската, въпреки че Борисов не посмя да намеси Кремъл), тъй че умерено и свободно да ограбва страната. И защото единствено вождът на ГЕРБ стои на пътя им, работят тайно да го смъкват от власт с похвати от “учебника на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ” – такава, общо-взето, е версията на Борисов.
Компроматите обаче го уплашиха задоволително мощно ,
с цел да обърне внимание на идеологическата конфигурация в партийните редици. Административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов беше пратен незабавно да обиколи по-проблемните локални организации (Видин, Благоевград). Работата му беше да насажда описаната нагоре версия, че „ опитите за персонално дискредитиране на Бойко Борисов целят да стопират процеса по трайна и безвъзвратна евроинтеграция, към която министър председателят води България ”. „ Влизането в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз, гарантирането на енергийна самостоятелност, реализирането на огромните инфраструктурни планове, както и сполучливото договаряне на рекорден запас от Европейски Съюз за идващия програмен интервал са тези сполучливи евроатлантически политики, които мощно плашат нашите политически съперници “, обясняваше Паунов пред лоялните партийни фрагменти. Накратко, посланието беше: без Борисов, нито Европа ще видите, нито европейски пари.
При Цветанов нещата стоят даже по-просто. На някогашния втори в ГЕРБ
извънредно му се желае да продължи огромното си премеждие в българската политика.
След толкоз години, прекарани като сянка на Борисов, той обаче няма нещо свое, с което да се похвали пред публиката. Премиерът може да си приписва градежа на автомагистрали и детски градини, ремонта на манастири и какво ли още не. А Цветанов може единствено да разправя, че едно време е построил структурите на ГЕРБ – а това не му прави работа, в случай че ще катери соло върховете на политиката.
Но той бързо откри метод да компенсира този недостиг – като отнеме от някогашните си съпартийци знамето на евроатлантизма и
ги упрекна в скрита колаборация с руснаците около енергийните планове.
Навремето сходна тактика възприе Лютви Местан след прогонването му от Движение за права и свободи. Той стигна до такава степен, че директно обвиняваше Ахмед Доган и хората му, че са проводник на съветските ползи в България.
Цветанов е много по-предпазлив, евентуално тъй като не желае да отчужди от себе си европейските съдружници на Борисов, в случай че заприказва, че някогашният му началник е доста непосредствен с Кремъл. Засега избира единствено да прави подмятания, че държавното управление е обърнало взор на изток: „... българският енергиен бранш следва районната наклонност за увеличение на зависимостта от Руската федерация... АЕЦ „ Белене ” и газовият хъб „ Балкан ” могат да се окажат застрашаващи упоритостите на страната ни за районен водач на енергийната карта на Югоизточна Европа, в случай че не бъдат изцяло съобразени с условията на европейското законодателство ”, написа неотдавна Цветанов в отчет на ръководения от него Евро-атлантически център за сигурност. С това твърди, че фаворизираните от Борисов енергийни планове с съветско присъединяване ни отдалечават от нашите западни съдружници. Забавното е, че по този начин
Цветанов в действителност упреква някогашния си началник в същия грях,
за който той атакува съперниците си отляво и отдясно.
Жалкото в цялата тази история обаче е напълно друго – за Европейски Съюз и НАТО у нас се присещаме единствено в редките случаи, когато политици като Борисов и Цветанов я вкарат в своя лична приложимост. Темата, общо-взето, отсъства от общественото пространство – като че ли всички считат, че цялото говорене по въпроса е било изчерпано, когато влязохме в двете организации. Евроатлантическият блок обаче е изправен пред комплицирано и нееднозначно бъдеще, което тясно се преплита с нашето. На политически егоисти като Борисов и Цветанов не можем да разчитаме, върху това бъдеще трябва да мислим сами.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ