Как сме се справяли с времето преди часовниците
Колкото и да ненавиждаме алармата заран, мъчно е да си представим по какъв начин хората са се организирали и изобщо по какъв начин се е въртял светът преди изобретяването и необятното разпространяване на механичните или цифровите часовници. Но тъй като, с изключение на красиви, сме и много умни и приспособими, ние, хората, въпреки всичко сме се справили относително елементарно и с елементарни способи, някои от които към момента се срещат в часовниците през днешния ден.
През историята хората постоянно са свързвали времето със Слънцето и неговото придвижване. Древните култури, като вавилонците, китайците, египтяните и индусите още от най-ранните дни на цивилизацията разделяли цикъла на Слънцето на интервали.
Разбира се, един от минусите на този ранен метод за отчитане на времето е, че според от сезона, продължителността на всеки интервал може да варира много поради продължителността на деня. Друг минус е, че през нощта Слънцето значително не се вижда и надлежно целият способ умира. За да се заобиколи този проблем, египетските астрономи са следили група от 36 звезди, 18 от които са употребявали за следене на времето откакто Слънцето се скрива. Шест от тях се употребявани за отбелязване на 3 часа към изгрева и залеза, а останалите дванадесет се употребявани за делене на тъмнината част от нощта на 12 равни елементи. По-късно, някъде сред 1550-1070 година прочие н. е. тази система е опростена и се употребяват единствено 24 звезди, от които 12 са употребявани за следене на времето нощем.
Вавилонците използваха сходна система и също поправят часовете съгласно сезонна, тъй че вавилонският час има 60 минути единствено на пролетното и есенното равноденствие. „ 60 “ е значимо число за вавилонците, тъй като те наследяват бройна система, основана на 60, от шумерите – то е комфортно число за броене без калкулатор, защото се дели доста елементарно и без излишък от всяко число сред 1 и 6, както и на и най-важното число за следене на времето – 12.
Вместо да употребяват часове с променлива дължина, гръцките астрономи през II в. прочие п. е. стартират да употребяват часове с идентична дължина, с цел да опростят сметките при боравене с времето. Това обаче не е доста публикувана практиката чак до появяването на механичните часовници и по този начин хора не престават да си служат с поправените сезонно часове до междинните епохи.
Желанието за основаване на механични часовници съответно в Европа първо се появи измежду монасите, които се нуждаят от тъкмо време, с цел да съблюдават вярно ежедневната молитва, както и да поддържат извънредно строгия си график. Първият машинален часовник в средновековна Европа, за който знаем, е изработен през 996 година в Магдебург, Германия. До 14 век в църквите в цяла Европа се инсталират огромни механични часовници, а най-старият оживял подобен е от 1386 година в катедралата Солсбъри.
С времето механизмите се развиват и се основават по-малки елементи. Така през 15 век се появяват домашните часовници, а до момента в който персоналните идват през 16 век. Трябва да отбележим, че даже и в епохата на Ренесанса, часовниците не демонстрират минути и концепцията, че един час е разграничен на 60 минути, не е изключително известна до 17 век.
По-често срещана процедура, към този момент по междинните географски ширини, е да се употребява безоблачен часовник. Заради обикновения му дизайн има всевъзможни типове, модели и размери – от елементарна пръчка, забита в земята, до прилагане на сенките, които падат от локалните забележителности (като, да вземем за пример, обелиските на Египет), до публично направени устройства за задачата.
Разбира се, по-напредналите цивилизации имат и най-различни други часовници, в това число водни часовници и пясъчни часовници, датиращи чак от 1400-1500 година прочие н. е.
Тези способи обаче са много неефективни в крайниte северни или южни региони. За да наблюдават придвижването на слънцето, скандинавците измислят система за делене на хоризонта на осем сектора, по четири за четирите направления на света и още четири за междинните направления. Времето на деня по-късно се преценя, като се огледа в кой от тези сектора е Слънцето в този миг.
И най-после – някои подходи зависят от чинната работа на хората. В общностите с някаква религиозна институция отпред, хората постоянно могат да разчитат на биенето на църковните камбани или на апела за молитва да ги осведоми какъв брой е часа. По същия метод, когато се появяват първите фабрики, през 18-ти век, служащите разчитат на специфична свирка да ги упъти за времето.
Днес публикувания будилник на нощното шкафче (очевидно имаме поради преди мобилните телефони) не става известен чак до 70-те години на 19 век.
