От военен форт до „руската Бастилия“ на Екатерина: как се появява крепостта Шлиселбург?
Колкото и да е изумително, най-страшният затвор за съветските държавни нарушители в края на XIX в. се е трансформирал в цветуща градина.
Как се случва това и по какъв начин приключва?
Килии с падащ под, от които пандизчиите се пускат, с цел да бъдат изядени от хищни риби; висящи по стените принадлежности за изтезания, способни да развържат езика и на най-неразговорчивите; безизвестни пандизчии в сиви килии, обкръжени от безмълвни и неумолими стражи – почти по този начин въображението на миряните обрисува най-зловещия от всички царски затвори – Шлиселбург.
Шлиселбургската цитадела „Орешек“А. Варфоломеев/Sputnik
Този затвор в предишното се намира на остров посред Ладожкото езеро на изток от р. Нева. Бреговете на острова са обсипани с остри гранитни камъни, а течението е толкоз мощно, че прекосяването е мъчно, а бягството – невероятно. Каменната камара в продължение на епохи е забулена в мрачни митове, само че действителността от време на време се разграничава мощно от легендите.
Царствени пандизчии
Още при започване на XVIII в. старинната новгородска цитадела Орешек, отвоювана от Петър I от шведите, губи своето военно значение и дълги години се употребява като политически затвор. Първите пандизчии са близки родственици на самия Петър – сестра му, 58-годишната царевна Мария Алексеевна, която прекарва тук три години, а след гибелта на самодържеца и първата му жена Евдокия Лопухина. Втората жена на Петър, императрица Екатерина, която е някогашна прислужница и щерка на елементарен лифландски селяндур, чудесно схваща каква заплаха съставлява за нея законната кралица. Евдокия, която страда доста още до момента в който брачният партньор ѝ е жив, като губи своя наследник, ухажор и брат и е бита с бич, за край на бедите си е и хвърлена в тясна килия с един единствен прозорец. Когато след две години забавление и занимания 43-годишната Екатерина умира, а на престола се възкачва внукът на Евдокия, Петър II, нейното изгнание свършва и тя се връща с почести в Кремъл.
Скан на илюстрация от списание „Невская панорама“, №5, 1988
Но Шлиселбург не остава празен за дълго и скоро тук стартират да се появяват нови жертви на придворните интриги и дворцовите преврати. Най-знаменитият измежду тях е сваленият император Иван Антонович. Издигнат на престола още като малко дете, той „царува“ малко повече от година и е свален от дъщерята на Петър и Екатерина, Елисавета. Тя пожелава животът на детето да бъде непокътнат, само че, с цел да избегне безредици, е принудена да го държи затворено.
Фьодор Буров. „Император Петър III посещава Иван VI Антонович в Шлиселбургската цитадела,1762 г“Свободни източници
Преди да се окаже на острова, Иван сменя няколко места на изгнание. В Шлиселбург той прекарва осем години в строго охранявана казарма. Според специфичните указания на защитата ѝ е неразрешено да беседва с него, а още повече да му оповестява кой е той и къде се намира. Крият го даже от прислугата, като употребяват специфичен заслон. Единственото, от което пандизчията не страда, е неналичието на храна. Все отново, по-късно излиза наяве, че защитата е нарушавала заповедите и юношата освен е знаел своето минало, само че и е умеел да чете. В нощта на 5 против 6 юли 1764 година зад стените на крепостта се разиграва покруса: клетникът, съгласно същите тези указания, е намушкан до гибел от своите охранители при опит да бъде освободен.
„Ако ми кажат да го удуша – ще го удуша“
Петър Ковальов/TAСС
С годините мрачната крепост-затвор притегля все по-незнатни, само че все по-многочислени „гости“: бунтовници и свободомислещи хора. Тук, с изключение на всички останали, се държат и избягалите от екзекуция декабристи. През 1884 година в Шлиселбург от Алексеевския равелин на Петропавловската цитадела са доведени революционерите от организацията Народна воля, наказани за убийството на император Александър II. През първата година там попадат 36 души. Заедно с тях от Петербург е доведен и техният тъмничар Матвей Ефимович Соколов, именуван „Ирод“ поради своята свирепост. Този остарял чиновник е също толкоз безсърдечен, колкото е и изпълнителен. „Ако ми заповядат да се обръщам към пандизчията с „ваше сиятелство“, ще му споделям „ваше сиятелство“. Ако ми кажат да го удуша – ще го удуша“, споделя той.
През първите години към цареубийците няма никакво състрадание: нищожна храна, още по-оскъдна библиотека, състояща се единствено от религиозна литература, възбрана за преписка с роднините, карцер за почукване сред килиите, и гибел за оскърбителни дейности по отношение на личния състав на пандиза. Много от пандизчиите умират от скорбут и туберкулоза, други полудяват. Единственото занятие на младите и енергични хора, каквито са членовете на Народна воля, е да се борят с администрацията.
Legion Media
Жалбите и гладните стачки са нещо всекидневно, само че някои от пандизчиите, от невъзможност, прибягват до крайни ограничения и атакуват своите надзиратели, като се надяват, че по този начин ще сложат завършек на живота си. Пламенният бунтовник Егор Минаков, който по-рано неведнъж е бягал от пандиза, не желае, както се показва самият той, „да гние като палуба, паднала в тинята“. Той желае да му разрешат рандеву с роднините, да му разрешат да има книги и тютюн и афишира гладна стачка. Няколко дни по-късно, когато докторът принудително му налива мляко в устата, Минаков го удря по лицето и е разстрелян. Революционерът Иполит Мишкин пък хвърля паница по Соколов и е екзекутиран за това. В вярата за подобен излаз лекаря си удря и терористът Михаил Грачевски, само че го афишират за ненормален и го помилват. Тогава той се залива с керосин от лампата и се подпалва. Дежурните пазачи се пробват да го спасят, само че врата та на килията е крепко заключена, а ключът е у Соколов.
Петър Ковальов/TAСС
„Там, зад вратата, в цялостен растеж стои висока, слаба фигура с матово лице на жив труп. Стои и тъмнее измежду езици от огън и кълба сажди и пушек. Огънят лиже индивида със своите червени езици, огънят е от горната страна до долу, от всички страни. Гори и пуши факелът – живо създание, човек!“, спомня си след доста години Вера Фигнер.
Когато тъмничарят „Ирод“ най-сетне идва – след цели 10 минути, към този момент е късно. Заради своето безгрижие Соколов е охулен тежко и скоро напуща поста си. Останалите надзиратели, откакто виждат тези ужаси, омекват и животът на пандизчиите постепенно, само че несъмнено се усъвършенства.
С времето пандизчиите си извоюват невиждани за държавните нарушители привилегии. За това немалка роля има и комендантът на пандиза жандармерийски полковник Иван Гангардт. Известната революционерка Вера Фигнер признава: „всички огромни усъвършенствания в нашия живот дължахме на Гангардт. Именно той ни пазеше от отмъстителната ръка на Департамента на полицията и Министерството на вътрешните работи. Той разбираше, че лишаването от независимост, откъсването от дейностите, загубата на всички роднински и другарски връзки е извънредно тежко наказване, което човек мъчно може да понесе, и да се прибавя към него още нещо към този момент би било прекомерно“.
Свободни източници
Тази смяна в отношението към членовете на Народна воля е подбудена частично и от необятната социална поддръжка към революционния гнет, която не разрешава против съперниците на режима да се ползват жестоки ограничения. Дори Фьодор Достоевски признава, че не се е осмелил да съобщи на полицията терорист от боязън, че ще бъде наказан от обществото. А и за жандармеристите политическите нарушители, които са част от образованата класа, не са еднопосочно обезличено зло.
Казан за самогон за враговете на царизма
В края на XIX в. пандизчиите към този момент живеят в двустайни светли и топли килии, с електрическо осветяване и модерни тоалетни. Ползват прелестна библиотека, абонирани са за пресата. Понякога даже четат The Times – по предписание, прелестно образованите народоволци четат и приказват непознати езици. Те получават храна съгласно формирано авансово от самите тях меню, имат лични зеленчукови градини и цветни лехи; в пандиза за тях са проведени работилници и ковачница. Закупуването на книги и списания, семена и принадлежности се реализира с пари, отпуснати от Департамента на полицията.
Затворниците си вършат дружни разходки, лекции, сладка, пушат, събират хербарии и колекционират минерали, създават плюшени играчки и си устройват танци. Между другото, танците завършват, откакто Фигнер влиза в спор с един от офицерите и му скъсва пагоните. Пленените революционери даже съумяват да си изработят котел за самогон, въпреки че той бързо е открит и конфискуван. Най-ловките пандизчии се изхитряват до такава степен, че стартират да търгуват с жандармите. Те продават зеленчуци от своите градини или вземат поръчки за везане на книги и други неща. Пари на ръка не им дават, само че за сметка на това получават артикули, четки, бои, моливи и така нататък
Затворникът Василий Иванов построява шадраван в пандиза. Революционерът Пьотр Поливанов пък научава британски, италиански и полски език. Популяризаторът на науката и теоретик на революционното придвижване, неуморимият Николай Морозов, на който през руските години е кръстено близкото крайбрежно селце, се занимава с езици, математика, физика, астрономия и химия, написа огромно съчинение за молекулярната конструкция на материята, въпреки че изводите в този труд се оказват неправилни.
Вера ФигнерСвободни източници
Ето по какъв начин Вера Фигнер си спомня тези времена: „В пандиза, в рамките на нашите огради, ние бяха господари на ситуацията. Ако в постройката на пандиза се разнесеше звук от гласове, викове, а от време на време и мъмрене, те идваха не от началниците на пандиза, а от някой изключително невъздържан и раздразним пандизчия. Не надзирателят крещеше – крещяха му на него…“ Дори редките изтезания на камикадзета, които се водят на острова, се провеждат по този начин, че пандизчиите да не се досетят какво се случва и да не стартират да стачкуват. Бесилката се подвига скрито и измежду нощ.
Животът на надзирателите на острова не е доста по-разнообразен от този на техните подопечни. Скучните си дни те разнообразяват с четене на Майн Рид и Жул Верн, с бране на гъби и подготвяне на питиета, които по-късно на драго сърце употребяват, до момента в който играят на карти. Играят от ранна вечер до ранна заран, по-късно пият чай и се разхождат. След сходна игра им се поставя един ден отмора.
Ето по какъв начин разказва тези събирания един от очевидците: „Господата, позеленели от бодърствуване и отмалялост, с лица, изкривени от лакомия, изключително при дамите, издаващи дрезгави възгласи като „какво крякате като врана“, „не шмекерувайте“, „Да не би да ви влезе юзда под опашката“ и така нататък С една дума, цялата тази компания изглеждаше като обезумяла в очите на елементарния човек. Жената на един от жандармеристите, с цел да се избави от непрекъснатите загуби на мъжа си на карти, преди въпросните вечери му заключвала всички облекла и той седял у дома единствено по долни дрехи. Унтер-офицерите, които живеели в крепостта, били извънредно многодетни, тъй че страховитата цитадела се огласяла освен от военни команди, само че и от стотици детски гласчета.
Пазач следи килията на Николай Александрович МорозовSputnik
През 1905 година, след първата съветска гражданска война, остарелият метод на живот потъва в небитието, малобройните пандизчии са амнистирани или трансферирани в други затвори. Между другото, скоро крепостта е превърната в каторжна централа, където се настаняват както политически, по този начин и углавни нарушители. По това време Шлиселбург към този момент дефинитивно е изгубил своя загадъчен ореол на изключителност и се е трансформирал в напълно елементарен затвор, а през 1917 година той е високомерен от революционната навалица. Пуснатите на воля пандизчии унищожават и подпалват затворническия корпус. Така приключва царският Азкабан.
Днес някогашната царска тюрма е крепост-музей под намерено небе, отворена за гости от май до октомври. Тук се организират игри за деца по претекстове на разнообразни исторически столетия – от рицарските времена до Втората международна война. Вместо застоялите корички самун тук към този момент се предлага греяно вино и хотдог, а в някогашните килии вместо пандизчии има любопитни екскурзианти. Мрачният интервал от историята на крепостта Шлиселбург от дълго време е завършил.
създател:
източник: bg.rbth.com
Как се случва това и по какъв начин приключва?
Килии с падащ под, от които пандизчиите се пускат, с цел да бъдат изядени от хищни риби; висящи по стените принадлежности за изтезания, способни да развържат езика и на най-неразговорчивите; безизвестни пандизчии в сиви килии, обкръжени от безмълвни и неумолими стражи – почти по този начин въображението на миряните обрисува най-зловещия от всички царски затвори – Шлиселбург.
Шлиселбургската цитадела „Орешек“А. Варфоломеев/Sputnik
Този затвор в предишното се намира на остров посред Ладожкото езеро на изток от р. Нева. Бреговете на острова са обсипани с остри гранитни камъни, а течението е толкоз мощно, че прекосяването е мъчно, а бягството – невероятно. Каменната камара в продължение на епохи е забулена в мрачни митове, само че действителността от време на време се разграничава мощно от легендите.
Царствени пандизчии
Още при започване на XVIII в. старинната новгородска цитадела Орешек, отвоювана от Петър I от шведите, губи своето военно значение и дълги години се употребява като политически затвор. Първите пандизчии са близки родственици на самия Петър – сестра му, 58-годишната царевна Мария Алексеевна, която прекарва тук три години, а след гибелта на самодържеца и първата му жена Евдокия Лопухина. Втората жена на Петър, императрица Екатерина, която е някогашна прислужница и щерка на елементарен лифландски селяндур, чудесно схваща каква заплаха съставлява за нея законната кралица. Евдокия, която страда доста още до момента в който брачният партньор ѝ е жив, като губи своя наследник, ухажор и брат и е бита с бич, за край на бедите си е и хвърлена в тясна килия с един единствен прозорец. Когато след две години забавление и занимания 43-годишната Екатерина умира, а на престола се възкачва внукът на Евдокия, Петър II, нейното изгнание свършва и тя се връща с почести в Кремъл.
Скан на илюстрация от списание „Невская панорама“, №5, 1988 Но Шлиселбург не остава празен за дълго и скоро тук стартират да се появяват нови жертви на придворните интриги и дворцовите преврати. Най-знаменитият измежду тях е сваленият император Иван Антонович. Издигнат на престола още като малко дете, той „царува“ малко повече от година и е свален от дъщерята на Петър и Екатерина, Елисавета. Тя пожелава животът на детето да бъде непокътнат, само че, с цел да избегне безредици, е принудена да го държи затворено.
Фьодор Буров. „Император Петър III посещава Иван VI Антонович в Шлиселбургската цитадела,1762 г“Свободни източници
Преди да се окаже на острова, Иван сменя няколко места на изгнание. В Шлиселбург той прекарва осем години в строго охранявана казарма. Според специфичните указания на защитата ѝ е неразрешено да беседва с него, а още повече да му оповестява кой е той и къде се намира. Крият го даже от прислугата, като употребяват специфичен заслон. Единственото, от което пандизчията не страда, е неналичието на храна. Все отново, по-късно излиза наяве, че защитата е нарушавала заповедите и юношата освен е знаел своето минало, само че и е умеел да чете. В нощта на 5 против 6 юли 1764 година зад стените на крепостта се разиграва покруса: клетникът, съгласно същите тези указания, е намушкан до гибел от своите охранители при опит да бъде освободен.
„Ако ми кажат да го удуша – ще го удуша“
Петър Ковальов/TAСС С годините мрачната крепост-затвор притегля все по-незнатни, само че все по-многочислени „гости“: бунтовници и свободомислещи хора. Тук, с изключение на всички останали, се държат и избягалите от екзекуция декабристи. През 1884 година в Шлиселбург от Алексеевския равелин на Петропавловската цитадела са доведени революционерите от организацията Народна воля, наказани за убийството на император Александър II. През първата година там попадат 36 души. Заедно с тях от Петербург е доведен и техният тъмничар Матвей Ефимович Соколов, именуван „Ирод“ поради своята свирепост. Този остарял чиновник е също толкоз безсърдечен, колкото е и изпълнителен. „Ако ми заповядат да се обръщам към пандизчията с „ваше сиятелство“, ще му споделям „ваше сиятелство“. Ако ми кажат да го удуша – ще го удуша“, споделя той.
През първите години към цареубийците няма никакво състрадание: нищожна храна, още по-оскъдна библиотека, състояща се единствено от религиозна литература, възбрана за преписка с роднините, карцер за почукване сред килиите, и гибел за оскърбителни дейности по отношение на личния състав на пандиза. Много от пандизчиите умират от скорбут и туберкулоза, други полудяват. Единственото занятие на младите и енергични хора, каквито са членовете на Народна воля, е да се борят с администрацията.
Legion Media Жалбите и гладните стачки са нещо всекидневно, само че някои от пандизчиите, от невъзможност, прибягват до крайни ограничения и атакуват своите надзиратели, като се надяват, че по този начин ще сложат завършек на живота си. Пламенният бунтовник Егор Минаков, който по-рано неведнъж е бягал от пандиза, не желае, както се показва самият той, „да гние като палуба, паднала в тинята“. Той желае да му разрешат рандеву с роднините, да му разрешат да има книги и тютюн и афишира гладна стачка. Няколко дни по-късно, когато докторът принудително му налива мляко в устата, Минаков го удря по лицето и е разстрелян. Революционерът Иполит Мишкин пък хвърля паница по Соколов и е екзекутиран за това. В вярата за подобен излаз лекаря си удря и терористът Михаил Грачевски, само че го афишират за ненормален и го помилват. Тогава той се залива с керосин от лампата и се подпалва. Дежурните пазачи се пробват да го спасят, само че врата та на килията е крепко заключена, а ключът е у Соколов.
Петър Ковальов/TAСС „Там, зад вратата, в цялостен растеж стои висока, слаба фигура с матово лице на жив труп. Стои и тъмнее измежду езици от огън и кълба сажди и пушек. Огънят лиже индивида със своите червени езици, огънят е от горната страна до долу, от всички страни. Гори и пуши факелът – живо създание, човек!“, спомня си след доста години Вера Фигнер.
Когато тъмничарят „Ирод“ най-сетне идва – след цели 10 минути, към този момент е късно. Заради своето безгрижие Соколов е охулен тежко и скоро напуща поста си. Останалите надзиратели, откакто виждат тези ужаси, омекват и животът на пандизчиите постепенно, само че несъмнено се усъвършенства.
С времето пандизчиите си извоюват невиждани за държавните нарушители привилегии. За това немалка роля има и комендантът на пандиза жандармерийски полковник Иван Гангардт. Известната революционерка Вера Фигнер признава: „всички огромни усъвършенствания в нашия живот дължахме на Гангардт. Именно той ни пазеше от отмъстителната ръка на Департамента на полицията и Министерството на вътрешните работи. Той разбираше, че лишаването от независимост, откъсването от дейностите, загубата на всички роднински и другарски връзки е извънредно тежко наказване, което човек мъчно може да понесе, и да се прибавя към него още нещо към този момент би било прекомерно“.
Свободни източници Тази смяна в отношението към членовете на Народна воля е подбудена частично и от необятната социална поддръжка към революционния гнет, която не разрешава против съперниците на режима да се ползват жестоки ограничения. Дори Фьодор Достоевски признава, че не се е осмелил да съобщи на полицията терорист от боязън, че ще бъде наказан от обществото. А и за жандармеристите политическите нарушители, които са част от образованата класа, не са еднопосочно обезличено зло.
Казан за самогон за враговете на царизма
В края на XIX в. пандизчиите към този момент живеят в двустайни светли и топли килии, с електрическо осветяване и модерни тоалетни. Ползват прелестна библиотека, абонирани са за пресата. Понякога даже четат The Times – по предписание, прелестно образованите народоволци четат и приказват непознати езици. Те получават храна съгласно формирано авансово от самите тях меню, имат лични зеленчукови градини и цветни лехи; в пандиза за тях са проведени работилници и ковачница. Закупуването на книги и списания, семена и принадлежности се реализира с пари, отпуснати от Департамента на полицията.
Затворниците си вършат дружни разходки, лекции, сладка, пушат, събират хербарии и колекционират минерали, създават плюшени играчки и си устройват танци. Между другото, танците завършват, откакто Фигнер влиза в спор с един от офицерите и му скъсва пагоните. Пленените революционери даже съумяват да си изработят котел за самогон, въпреки че той бързо е открит и конфискуван. Най-ловките пандизчии се изхитряват до такава степен, че стартират да търгуват с жандармите. Те продават зеленчуци от своите градини или вземат поръчки за везане на книги и други неща. Пари на ръка не им дават, само че за сметка на това получават артикули, четки, бои, моливи и така нататък
Затворникът Василий Иванов построява шадраван в пандиза. Революционерът Пьотр Поливанов пък научава британски, италиански и полски език. Популяризаторът на науката и теоретик на революционното придвижване, неуморимият Николай Морозов, на който през руските години е кръстено близкото крайбрежно селце, се занимава с езици, математика, физика, астрономия и химия, написа огромно съчинение за молекулярната конструкция на материята, въпреки че изводите в този труд се оказват неправилни.
Вера ФигнерСвободни източници
Ето по какъв начин Вера Фигнер си спомня тези времена: „В пандиза, в рамките на нашите огради, ние бяха господари на ситуацията. Ако в постройката на пандиза се разнесеше звук от гласове, викове, а от време на време и мъмрене, те идваха не от началниците на пандиза, а от някой изключително невъздържан и раздразним пандизчия. Не надзирателят крещеше – крещяха му на него…“ Дори редките изтезания на камикадзета, които се водят на острова, се провеждат по този начин, че пандизчиите да не се досетят какво се случва и да не стартират да стачкуват. Бесилката се подвига скрито и измежду нощ.
Животът на надзирателите на острова не е доста по-разнообразен от този на техните подопечни. Скучните си дни те разнообразяват с четене на Майн Рид и Жул Верн, с бране на гъби и подготвяне на питиета, които по-късно на драго сърце употребяват, до момента в който играят на карти. Играят от ранна вечер до ранна заран, по-късно пият чай и се разхождат. След сходна игра им се поставя един ден отмора.
Ето по какъв начин разказва тези събирания един от очевидците: „Господата, позеленели от бодърствуване и отмалялост, с лица, изкривени от лакомия, изключително при дамите, издаващи дрезгави възгласи като „какво крякате като врана“, „не шмекерувайте“, „Да не би да ви влезе юзда под опашката“ и така нататък С една дума, цялата тази компания изглеждаше като обезумяла в очите на елементарния човек. Жената на един от жандармеристите, с цел да се избави от непрекъснатите загуби на мъжа си на карти, преди въпросните вечери му заключвала всички облекла и той седял у дома единствено по долни дрехи. Унтер-офицерите, които живеели в крепостта, били извънредно многодетни, тъй че страховитата цитадела се огласяла освен от военни команди, само че и от стотици детски гласчета.
Пазач следи килията на Николай Александрович МорозовSputnik
През 1905 година, след първата съветска гражданска война, остарелият метод на живот потъва в небитието, малобройните пандизчии са амнистирани или трансферирани в други затвори. Между другото, скоро крепостта е превърната в каторжна централа, където се настаняват както политически, по този начин и углавни нарушители. По това време Шлиселбург към този момент дефинитивно е изгубил своя загадъчен ореол на изключителност и се е трансформирал в напълно елементарен затвор, а през 1917 година той е високомерен от революционната навалица. Пуснатите на воля пандизчии унищожават и подпалват затворническия корпус. Така приключва царският Азкабан.
Днес някогашната царска тюрма е крепост-музей под намерено небе, отворена за гости от май до октомври. Тук се организират игри за деца по претекстове на разнообразни исторически столетия – от рицарските времена до Втората международна война. Вместо застоялите корички самун тук към този момент се предлага греяно вино и хотдог, а в някогашните килии вместо пандизчии има любопитни екскурзианти. Мрачният интервал от историята на крепостта Шлиселбург от дълго време е завършил.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ