Storytel ``арестува`` журналисти за представянето на аудиокнигата 1984 от Джордж Оруел -
" Колко пръста виждаш тук? Четири? Ще виждаш толкоз, колкото партията ти подреди! "
Живял съм в интервала на социализма и заради тази причина знам какво значи това. Това, което Джордж Оруел в усетил през 1948, когато е написал мрачната антиутопия " 1984 ", просто обръщайки последните две числа наопаки.
Давам си сметка, че в този момент живеем в 2022 и както и да въртим двете двойки, годината не може да се промени. Живеем в 2022, а за жалост, сме толкоз глупави, колкото бяхме и през 1948, и през 1984. Справка - войната на Путин в Украйна.
Но да оставим комплексираните кремълски вождове и да се върнем на книгата на Оруел.
Вчера в София компанията Storytel презентира новоизлязлата аудиокнига " 1984 ", за която
Представянето се случи в подземните етажи на ултрамодерната постройка " Вертиго ", където група от публицисти, измежду които и моя благосклонност, бяхме " задържани " и вкарани с превръзки на очите и маски с цип на устите в подземието.
" НЯМА ДА СВАЛЯТЕ МАСКИТЕ! ЩЕ ГОВОРИТЕ САМО КОГАТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПИТАТ И ТОГАВА ЩЕ ДРЪПНЕТЕ ЦИПА ОТ УСТАТА СИ! "
В Министерство на любовта и Министерство на истината не си поплюват. Завързаха очите на всички и ни подредиха един зад различен, като образувахме влакче. Което се движеше постепенно около разнообразни звукови моменти от книгата.
Впрочем моментите бяха основни, тъй като точно там беше завръзката, която след това щеше да ни тласне към разнообразни разновидности за развиване на действието.
" Колко пръста виждаш тук? " - питаше чиновник на Министерството на любовта.
" Четири " - отговаряше основният воин.
Тогава започваха да го изтезават.
" Ще виждаш толкоз, колкото ти подреди партията. Партията ти подрежда да видиш пет пръста " ...
В един миг започнаха да ни разделят един от различен. Наредиха ни в нещо като килии, където трябваше да стои с ръце на стената. Изминаха мъчителни 10 минути, в които слушахме влудяващ звуков обикновен на военни дейности. Тогава ме взеха от килията и ме заведоха на разпит.
Там служителят на Министерството на любовта ме попита?
" Колко пръста виждаш? "
Казах му, че виждам четири и той сподели да ме заведат в стая 101, където ще бъда малтретиран и ще умра.
По пътя обаче служителят, който ме водеше към моята гибел, ми сподели, че е от съпротивата и че би трябвало да се причисля към нея. " Братството. "
Така пристигна моето избавление. Влязох в една стая, където смъкнаха маската ми, отстраниха явно някакво устройство за следене от нея. И след това ме изведоха през един кулоар право в кафенето, където общителните домакини от Storytel бяха подготвили дребен коктейл с по чаша изстудено вино.
С известно задоволство ще споделя с вас, че бях твърд на разпита и единствено аз и още две колежки преминахме към съпротивата. Но това, несъмнено, е нещо, което можете да се извършите, че не сте прочели.
А за мое още по-голямо задоволство по време на разпита, когато страшният инквизитор сподели, че ме чака гибел посредством мъчения, му отговорих, че евентуално в стая 101 ще ми пускат концерти на Веско Маринов...
...а бе, смела работа ви споделям...
След края на този забавен театър си припомних, че при започване на 90-те години на 20. век имаше сходни опити в София. Например постановката " Елисавета Бам " по пиесата на Даниил Хармс, която се играеше в мазето на спектакъл " София ". Или пък авангардните постановки на Възкресия Вихърова от началото на 90-те.
Прибирайки се към " Младост 4 " прочетох новината, че на 92 е умрял Горбачов.
Колко необичайно. Някъде точно към 1984 (годината от книгата на Оруел) започнаха промените, които доведоха до рухването на един от най-отвратителните тоталитарни режими - комунизмът. И Горбачов бе в основата на това.
Днес е 2022. Както и да разменяте цифрите, все сме си 2022. А Горбачов си отиде, пропуснат в личната си татковина, която още веднъж бленува да възроди тоталитаризма и социалистическия режим.
Днес имаме потребност от антиутопии. И за това излизането на " 1984 " на аудиокнига е повече от навременно.
И мощно се надявам сходни новаторски постановки като тази, на която станахме " жертви " нощес, да стават от ден на ден и повече.
На фотографията - чичо Венци, воин от съпротивата...
Живял съм в интервала на социализма и заради тази причина знам какво значи това. Това, което Джордж Оруел в усетил през 1948, когато е написал мрачната антиутопия " 1984 ", просто обръщайки последните две числа наопаки.
Давам си сметка, че в този момент живеем в 2022 и както и да въртим двете двойки, годината не може да се промени. Живеем в 2022, а за жалост, сме толкоз глупави, колкото бяхме и през 1948, и през 1984. Справка - войната на Путин в Украйна.
Но да оставим комплексираните кремълски вождове и да се върнем на книгата на Оруел.
Вчера в София компанията Storytel презентира новоизлязлата аудиокнига " 1984 ", за която
Представянето се случи в подземните етажи на ултрамодерната постройка " Вертиго ", където група от публицисти, измежду които и моя благосклонност, бяхме " задържани " и вкарани с превръзки на очите и маски с цип на устите в подземието.
" НЯМА ДА СВАЛЯТЕ МАСКИТЕ! ЩЕ ГОВОРИТЕ САМО КОГАТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПИТАТ И ТОГАВА ЩЕ ДРЪПНЕТЕ ЦИПА ОТ УСТАТА СИ! "
В Министерство на любовта и Министерство на истината не си поплюват. Завързаха очите на всички и ни подредиха един зад различен, като образувахме влакче. Което се движеше постепенно около разнообразни звукови моменти от книгата.
Впрочем моментите бяха основни, тъй като точно там беше завръзката, която след това щеше да ни тласне към разнообразни разновидности за развиване на действието.
" Колко пръста виждаш тук? " - питаше чиновник на Министерството на любовта.
" Четири " - отговаряше основният воин.
Тогава започваха да го изтезават.
" Ще виждаш толкоз, колкото ти подреди партията. Партията ти подрежда да видиш пет пръста " ...
В един миг започнаха да ни разделят един от различен. Наредиха ни в нещо като килии, където трябваше да стои с ръце на стената. Изминаха мъчителни 10 минути, в които слушахме влудяващ звуков обикновен на военни дейности. Тогава ме взеха от килията и ме заведоха на разпит.
Там служителят на Министерството на любовта ме попита?
" Колко пръста виждаш? "
Казах му, че виждам четири и той сподели да ме заведат в стая 101, където ще бъда малтретиран и ще умра.
По пътя обаче служителят, който ме водеше към моята гибел, ми сподели, че е от съпротивата и че би трябвало да се причисля към нея. " Братството. "
Така пристигна моето избавление. Влязох в една стая, където смъкнаха маската ми, отстраниха явно някакво устройство за следене от нея. И след това ме изведоха през един кулоар право в кафенето, където общителните домакини от Storytel бяха подготвили дребен коктейл с по чаша изстудено вино.
С известно задоволство ще споделя с вас, че бях твърд на разпита и единствено аз и още две колежки преминахме към съпротивата. Но това, несъмнено, е нещо, което можете да се извършите, че не сте прочели.
А за мое още по-голямо задоволство по време на разпита, когато страшният инквизитор сподели, че ме чака гибел посредством мъчения, му отговорих, че евентуално в стая 101 ще ми пускат концерти на Веско Маринов...
...а бе, смела работа ви споделям...
След края на този забавен театър си припомних, че при започване на 90-те години на 20. век имаше сходни опити в София. Например постановката " Елисавета Бам " по пиесата на Даниил Хармс, която се играеше в мазето на спектакъл " София ". Или пък авангардните постановки на Възкресия Вихърова от началото на 90-те.
Прибирайки се към " Младост 4 " прочетох новината, че на 92 е умрял Горбачов.
Колко необичайно. Някъде точно към 1984 (годината от книгата на Оруел) започнаха промените, които доведоха до рухването на един от най-отвратителните тоталитарни режими - комунизмът. И Горбачов бе в основата на това.
Днес е 2022. Както и да разменяте цифрите, все сме си 2022. А Горбачов си отиде, пропуснат в личната си татковина, която още веднъж бленува да възроди тоталитаризма и социалистическия режим.
Днес имаме потребност от антиутопии. И за това излизането на " 1984 " на аудиокнига е повече от навременно.
И мощно се надявам сходни новаторски постановки като тази, на която станахме " жертви " нощес, да стават от ден на ден и повече.
На фотографията - чичо Венци, воин от съпротивата...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ