Колко пъти просто сте попитали някого как е и сте

Колко пъти просто сте попитали някого по какъв начин е и сте получили късия отговор „ добре “, макар че индивидът е надалеч от това положение?

Колко пъти сами сте отговаряли на въпроса по този метод?

Въпреки че през последните няколко години от ден на ден се приказва за психологично здраве, постоянно забравяме, че проблемите, които имаме в този момент, най-често произлизат от детството.

Ако нашите родители не са ни разрешавали да показваме какво усещаме в детството, в случай че сме били прочувствено отхвърлени или подценени, да не приказваме за доста по-тежки обстановки, това ще се отрази на връзките ни с другите в зрелост.

Ето за какво в детството е доста значимо да се приказва с децата за техните проблеми, провокации, по какъв начин се усещат и по какъв начин да преодолеят отрицателните страсти.

Можете да извършите това в няколко стъпки, разказани от Сесилия Хилки, преподавател, педагог и майка с дълготраен опит в работата с деца. Съобразете съвета с възрастта на детето.

Бъдете допустимо най-спокойни

Децата няма да приказват за възприятията си, в случай че считат, че това ще ви разтревожи или ще ви накара да се чувствате неловко.

Бъдете спокойни и уверени в способността им да се оправят с сложни обстановки.

Попитайте ги през какво минават сега, само че също по този начин им напомнете, че вярвате, че всичко ще свърши добре. Но дано знаят, че постоянно сте до тях.

Не приемайте възприятията им персонално и не се отбранявайте

Дори в случай че детето ви е ядосано, позволето му да се изрази изцяло, преди да му дадете своята позиция.

Не се сърдете, че то не е пристигнало да приказва с вас по-рано.

Слушайте. Повтаряйте казаното от детето ви, защото това ще му даде да разбере, че в действителност го чувате, даже и да се оплаква от вас.

Избягвайте да обвинявате

Избягвайте да казвате „ Казах ти “ или „ Получи си това, което заслужаваше “, или „ Какво очакваше да се случи? “. Ако едно дете се бори със обстановка, то евентуално към този момент се усеща уязвимо, некадърно или засрамено.

Покажете добрина и съчувствие.

Кажете: „ Знам, че в действителност не си искал/а да се случи по този начин “. Вашата добрина и съчувствие ще му покажат, че може да пристигна при вас даже когато нещата са комплицирани.

Не прекъсвайте диалога

Възрастните от време на време прекъсват диалозите, като молят детето да отиде да изрази възприятията си в друга стая, като му споделят „ успокой се “. Това не им оказва помощ обаче.

Не е нужно да сте непрекъснато разполагаем на децата си. Ако сте заети, просто кажете и уточнете по кое време ще сте свободни.

Ако не сте „ прочувствено налични “, вземете отмора. Кажете: „ В момента ми е мъчно. Не е твоя виновност. Ще си взема отмора и тогава можем да поговорим повече “.

Уважавайте възприятията на детето

Избягвайте да казвате неща от сорта на: „ Не е толкоз значимо “, „ Просто си драматичен/свръхчувствителен “, „ Просто търсиш внимание “.

Имайте емпатия. Кажете: „ Има смисъл да се чувстваш по този начин, слушам те “.

Избягвайте погрешни обвинявания

Нищо не стопира диалога по-бързо от това да кажете на детето си, че не споделя истината.

Когато детето каже нещо, което съгласно вас не е правилно, задавайте повече въпроси. Децата най-често лъжат възрастните, с цел да избегнат проблеми и в случай че премахнете този боязън, ще имате по-задълбочен диалог.

Подхождайте сами към детето

Някои деца ще се отворят, откакто изясните, че се интересувате от диалог. Други деца ще приказват, единствено в случай че сами дойдат при вас. Децата са по-малко склонни да споделят, в случай че усетят, че сме нервни.