Колко е хубаво да срещнеш някого, който има отношение към

Колко е хубаво да срещнеш някого, който има отношение към мисълта, към естетиката, към живота… Шеф Виктор Ангелов е конфигуриран някак комплицирано, коства ми се, само че на тази му различност ухаеше срещата ни от самото начало – от началното здрависване, та до финалното мигане. Не знам какъв брой основни готвачи са родени водачи, нито какъв брой от тях имат позиция, която да е толкоз последна и дефинитивна. Обаче сигурно знам, че това сочи към пълнокръвно мъжествено наличие. При това осъзнато.

Hell’s Kitchen България завърши. Дани Спартак победи. Това ли беше Вашият избор?

Очевидно. Но не ми е било ясно от първия ден. Още в първите епизоди на предходния формат разбрах, че не би трябвало да си построявам дефинитивно мнение още от началото, а да дам късмет на всички до дъно. Няма по какъв начин да ги познавам изначално, няма по какъв начин да ми създадат мощно усещане избрани хора. Те идват много уплашени и безусловно не наясно с това какво ги чака. Предизвикателствата, през които минават, ги оформят като такива, каквито ги виждаме на финала. Сигурен съм, че ви прави усещане методът, по който те се развиха – като държание, като жанр, като връзка, като водачество. Честен съм и ще кажа, че Дани Спартак и Филип са на едно и също равнище, само че чисто стратегически в последното предизвикателство спечелилият беше с по-доброто меню, с по-добрия тим. Наложи движение и не се посвени да изиска помощ.

Но това е един съответен миг. А си го избирате да работи с вас не за ден-два.

Не е това определящо. В спорта дават премия поради съответно достижение, а не поради 20-годишно наличие. Hell’s Kitchen България е кулинарно съревнование. Изискванията и изискванията се трансформират всеки ден и който както се оправи. Всеки един от тях удряше дъното и получаваше оранжева престилка, само че стигаше и до горе.

Всички ли имаха своето развиване?

Имам опит с кулинарни формати и доста добре знам какво се случва с хората. Развитие има за всички. Въпросът е дали е чисто професионално, или е моментно… Но те се трансформират. Това бяха и последните ми думи към тях на финала: „ С всеки един от вас тук се случи нещо, което занапред ще осъзнавате. Всеки един е схванал по нещо за себе си, което до момента не е знаел. “

Вълнуващ се човек ли сте?

Да, подобен съм. Всички, които дишат, се вълнуват съгласно мен. Имам си планове в главата, които се пробвам да осъществявам. Предстоят ми пътувания и ваканции. Мисля си по какъв начин да бъда повече със фамилията си.

Как гледате на това, което споделят: че готвачите станаха най-популярните хора?

Смятам, че е обикновено, само че това е международна наклонност, не е единствено за България. Всеки човек се храни и се вълнува от храната в някаква степен. Съвсем естествено е да се усеща способен по тематиката и да желае да показа своите визии.

Вярвам, че хората се изненадаха от това какъв брой дисциплинираност и неизменност има в нашата специалност.

Лаиците гледат на готварството чисто сантиментално: показват си свещи, прелестни маси, говорещи сервитьори, невероятна храна, чиято миризма се носи през пет пресечки в шестата. Няма такова нещо. За да се стигне до там, е извървян дълъг път на едни хора, намиращи се в кухните и заведенията за хранене.

Да, има толкоз викове в една кухня, да, има толкоз условия, да, по този начин се гонят хора, и да, тези, които побеждават, наподобяват по метода, по който изглеждаха финалистите във формата.

Така се гонят хора по принцип или по този начин се гонят хора при вас?

Така се гонят в положителните места. Когато нямаш сърце и душа да продължиш напред, просто отпадаш от колелото. Когато стартира да се върти прекомерно бързо, или тичаш с тази скорост, или падаш от него – въпрос на сили, въпрос и на избор, само че в множеството случаи е въпрос на предпочитание.

На някого може и да не му стигат силите всъщност…

Да тича на по-бавно колело тогава. Имаш право да си избираш. Важното е човек да има избор, нали по този начин? Генерално философията на актуалния човек е „ да се опитва “. Нека първо да сме непрекъснати, пък тогава да се пробваме. Тук всеки се опитва непрекъснато. Идва на изявление за работа някой, стартира я и след първия ден, прибирайки се у дома, преглежда още веднъж обявите, с цел да види дали пък няма нещо по-…

Разчитате ли, че индивидът постоянно ще е квалифициран по отношение на Вашите упования?

Той би трябвало да е квалифициран в главата си и да се настрои в идващите 10 години да бъде грижлив и непрекъснат, да има самообладание. Всеки идва с желанието да се развива.

Развитие за днешните хора значи да им сложиш една фуния в главата и да им наливаш всичките си познания.

Като се изчерпиш от познания, да си тръгнат, да отидат при идващия и от там да събират. Никой няма самообладание за нищо – поради Интернет и лъжовната визия, че всичко се случва доста бързо в света. Минимумът за едно професионално израстване е 10 години. За това е нужно самообладание.

Когато започвахте, знаехте ли, че пътят е толкоз дълъг?

Естествено. Ние сме възпитавани по този метод: завършваш учебно заведение, след това отиваш и учиш висше обучение 4 години, а по-късно работиш 20 години. А след тях може би ще си шеф някъде. В тези години изобщо не се говореше за личен бизнес. После имаше опция за подобен, само че пътят беше същият. В момента основни готвачи стават хора с по 6 до 8 месеца стаж единствено тъй като браншът е изтръскал джобовете и няма кого да назначи. Дават се брутални заплати на тежки некадърници. Това не е възпитателно и води до краха, който следва.

Но не може всички да са на равнище.

Може, само че би трябвало опит. Без самообладание обаче „ пукат гумите “ и сменят специалността. Губят мотивация, тъй като виждат, че не костват. Не може без базови знания да станеш началник на клуб.

Защо казвате, че би трябвало да сме умерени?

Библията споделя, че би трябвало да сме обрани. Трябва да сме умерени, с цел да не наскърбяваме близките и с цел да не представяме себе си в смешна обстановка.

Не крещя като глупак от първия път.

Правя забележки, поправям държание, давам напътствие. Когато трети път би трябвало да направя забележка, към този момент няма място за нежни приказки.

А четвъртият път?

Четвъртият път е у дома през тв приемника. Питал съм хора, с които работя, какво избират – финансови наказания или да ти викам за всяка неточност. Всички избират крясъците.