Колко дълго бихте оцелели, ако се изгубите в покрита със

Колко дълго бихте оживели, в случай че се изгубите в покрита със сняг планина или останете на сал посред океана? Всичко зависи от това какъв брой добре сте готови за обстановката и какъв брой огромен късметлия сте. Хиляди хора са се губили в морето и повече не са видени, само че малко на брой са били избавени тъкмо в последния вероятен миг. Всички знаем правилото за оцеляване – 3 минути без въздух, 3 часа без заслон, 3 дни без вода, 3 седмици без храна. Ето и изключенията от това предписание.

Брад Кавана и Дебора Кайли

В един безоблачен есенен ден на 1982г. лодка отплава от Мейн за Флорида. На борда са петима души – Джон Липот, приятелката му Мег Муни, марк Адамс, Брад Кавана и Дебора Кайли. Макар пътуването да не било малко, всички с изключение на Джон и Мег били непознати. Още през цялото време нещата не тръгнали добре, а пиянството на Джон и Марк по никакъв начин не помогнало. Времето почнало да се утежнява на втория ден и до вечерта вятърът към този момент духал с 60 възела и образувал 4-5-метрови талази. Брад и Дебора стояли на пост в продължение на 11 часа, до момента в който Джон, Марк и Мег се напивали с алкохол. Когато Джон и Марк изтрезнели задоволително, отменили Дебора и Брад, които отишли да си починат. Събудили се измежду нощ от под паника крясъци и видели, че лодката бързо се пълнела с вода. Оказало се, че Джон и Марк зарязали поста си и отишли да спят.

Групата отвързва избавителния сал, само че той незабавно бил отвят от мощния вятър. За благополучие разполагали с надуваема лодка и се трансферирали на нея. Макар всички да се избавили от потъващата лодка, Мег се оплела в такелажа и получила дълбоки рани по ръцете и краката си. На всичкото от горната страна вятърът бил толкоз мощен, че обърнал лодката с дъното нагоре и не разрешавал да я извърнат назад. Петимата прекарали идващите 18 часа във водата до надуваемата лодка, а Мег била толкоз изтощена, че останалите едвам я задържали да не се удави.

На идващия ден бурята отшумяла и те най-сетне съумели да влязат в лодката. За техен смут обаче, когато погледнали във водата към тях забелязали, че са обкръжени от акули, които останали с тях до края. На третия ден Мег към този момент имала отравяне на кръвта и лежала безусловно неподвижно. Същата нощ Марк и Джон пили морска вода, от която почнали да се държат комплицирано и дезориентирано. Джон първи се поддал, като почнало да му се привижда суша. След това споделил, че отива да си купи цигари, скочил във водата и по-късно потопен. След него Марк решил да се разхлади и скочил при акулите, а подире му водата се оцветила в алено. На идната нощ и Мег не издържала.

Ден пети. Брад и Дебора се събудили и усетили, че тялото на Мег стартира да се разлага, по тази причина го пуснали във водата. Малко по-късно забелязали лодка, която се задавала към тях. Най-после били избавени.

Трой и Джош

На 25 Април 2005г. 17-годишният Джош Лонг и неговия най-хубав другар 15-годишният Трой Дрискол вземат решение да отидат на лов за акули. Запалили лодката и излязли в морето покрай Южна Каролина. Отливът обаче ги заварил неподготвени и единствено за минути ги завлякъл доста по-навътре, макар опитите им да гребат към брега. Докато гребали Джош бутнал без да желае новата си въдица и от гняв изхвърлил и стръвта.

Двете момчета стартират адското си премеждие без никаква храна, вода и средства за оцеляване. На всичкото от горната страна нямало по какъв начин да се скрият от слънцето и единственото, което можели да създадат, с цел да избегнат жегата било да се пускат за малко във водата, само че една акула ги лишила и от тази опция.

Те съумели да устоят цели шест дни без вода, хранейки се с медузи. На шестия ден момчетата почнали да пишат прощални писма до околните си върху лодката, когато чули корабче, преминаващо наоколо. Трой и Джош незабавно били откарани в болница, където лекарите споделили, че са щели да оцелеят най-вече още няколко часа.

Аманда Торнс и Денис Уайт

На 6 Ноември 2010г. 25-годишната Аманда Торнс потеглила от брега на Кейп Код, Масачузетс дружно с татко си Уили и кръстника си Денис Уайт. Макар Аманда да била плавала и различен път в региона с татко си, това трябвало да бъде формалното й тестване като моряк, по тази причина се насочили към Бермуда.

Около 12 часа на обяд времето внезапно се влошило и тримата били принудени да се скрият в каютата и да изчакат бурята да отмине. На четвъртия ден водата към момента се бунтувала и капитан Торнс стоял на пост на палубата, до момента в който Аманда и Уайт си почивали. Измежду деветметровите талази се появила една даже още по-голяма и обърнала цялата лодка. Капитанът, дружно с мачтата и такелажа, бил затрит от водата и се оплел във въжетата в профил на лодката. Въпреки напъните на Аманда и Денис да го освободят, могли само да срежат въжетата и да го оставят да бъде обхванат от вълните.

През идващите три дни скърбели по загубата на бащата и най-хубав другар, до момента в който непрекъснато изгребвали водата от лодката и се опитвали да се стоплят. Бурята не стихвала, а на борда всички връзки и уреди не работели. От клатенето котвата непрекъснато се удряла в корпуса и било единствено въпрос на време преди да го пробие. Опитвали се да алармират на преминаващи кораби със сигнални ракети, само че без триумф.

Десет дни след загубата на капитана, Уайт съумял да изтегли котвата на борда. В финален обезверен опит той употребявал дребната мачта от избавителната им лодка и я прикрепил към останките от главната. Първият ден съумели да изминат 80км., а на идващия почнали отново да пускат сигнални ракети към огромен танкер покрай тях. Най-после шансът им проработил и били видяни. На 21 Ноември сполучливо пристигнали в Бермуда. Спасили се като по знамение, само че с човек по-малко.

Оцелели в кутия за лед

На 23 Август 2008г. 10-метрова дървена рибарска лодка с 20 души на борда се разрушава и потъва в открити води. Повечето от хората били отнесени от вълните и повече в никакъв случай не били видени. Двама от тях обаче съумели да се доберат до огромна кутия за лед, в която държали рибата. Те я употребявали като лодка, само че не могли да спасят никой различен.

Циклонът Шарлот носел кутията с 50 възела и било цяло знамение, че спонтанната лодка не се разпаднала в същото време. По подигравка на ориста точно циклонът е избавил живота на двамата злощастници, които имали прясна дъждовна вода за пиянство съвсем всеки ден.

Носели се дни наред, разполагайки единствено с една остаряла риба на дъното на кутията и дъждовната вода, която се събирала. 25 дни след злощастното им корабокрушение, по чиста случайност били видяни от преминаващ аероплан.

Момчетата от Фиджи

Когато на 5 Октомври 2010г. Саму Перез, Фило Фило и Едуард Насау решили да потеглят от новозеландския остров Токелау в дребна алуминиева лодка, те въобще не подозирали какво ги чака.

Коритото им било отнесено от мощните течения и откакто били търсени дни наред на повърхност от 1000кв.км. всички ги считали за мъртви. Семействата им, дружно с 500 близки и другари, ги оплакали и даже организирали паметна работа за тях, без да знаят, че момчетата към момента се носят някъде из Тихия океан. Шок и вдъхновение са дребни думи, с цел да се опише какво са изпитали фамилиите им, когато техните деца се завръщат 50 дни по-късно.

Тримата младежи карали единствено на сурова риба и една чайка, която направила грешката да кацне на лодката им. Вечер събирали дъждовна вода, с помощта на която съумели да изкарат толкоз дълго. Два дни преди да бъдат избавени, те нямали различен избор, с изключение на да стартират да пият морска вода и гибелта била на крачка от тях.

За техен шанс една рибарска лодка ги забелязала до брега на Фиджи в края на Ноември. Когато били прибрани, те даже не можели да стоят прави. Момчетата били отнесени на 1600км. за 50 дни.

Стивън Калахан

Стивън Калахан е умел моряк, военноморски проектант и откривател, който през 1981г. отплава от Канарските Острови през Атлантическия океан до Бахамите в 6,5-метрова лодка, която той самичък бил направил. Седмица след началото на пътешествието му в бурното време лодката му била развалена, евентуално от преминаващ кит. Калахан бил заставен да си избавя кожата, събрал малко хранителни запаси и се трансферирал на избавителната надуваема лодка. В бързината съумял да вземе един спален чувал, храна, вода, навигационни карти, харпун, сигнални ракети, дестилатори за вода и книгата „ Оцеляване в морето “ от Дългас Робъртсън.

Напълно наясно, че на сушата никой не го чака през идващите няколко седмици, Стивън знаел, че само инстинктът му за оцеляване ще го избави. През идващите 76 дни той се носил по южните екваториални течения.

След като запасите му се изчерпват, той си пробвал шанса с харпуна и успявал да си хване тигрови и летящи риби. Когато и водата му свършила, почнал да употребява дестилаторите, с които превръщал солената вода в питейна. Така успявал да си набира към половин литър вода дневно. Един път до момента в който се опитвал да хване по-голяма риба, копието на харпуна му се счупило и рибата го понесла под сала му, пробивайки голяма дупка в надуваемото дъно. Стивън таман в точния момент съумял да закърпи раздраното място.

На 76-ия ден Стивън Калахан вижда суша – най-сетне е достигнал дестинацията си. Рибари го прибират тъкмо до брега на Гуадалупе. Веднага е закаран в болница, само че не остава и ден, като прекарва идващия месец на острова, до момента в който се възвърне.

Ричард ван Фам

През Май 2002г. 62-годишният Ричард ван Фам отплава от Лонг Бийч, Калифорния за остров Каталина на борда на 8-метровата си лодка. Пътуването му трябвало да трае единствено 3-4 часа, само че неприятното време прекъсва връзките му и поврежда мотора на лодката. Безпомощен Ричард бил носен по теченията в продължение на три месеца.

Той съумял да хване една костенурка, която изял и по-късно употребявал за примамка. Оставял късчета месо на палубата и когато морските птици кацали на лодката, той ги убивал и изяждал. Той изпарявал морска вода и употребявал солта, с цел да резервира месото. Находчивият корабокрушенец даже си направил дестилиращо устройство, което да пречиства солената вода. Месото пък си готвел на дребен грил, а за огън употребявал дъски от лодката си.

Всеки ден той гледал към хоризонта с вярата, че ще види земя или друга лодка, само че с всеки минал ден вярата му угасвала. на 62-рият ден шансът му се усмихнал и един преминаващ аероплан го забелязал. Няколко часа по-късно го прибират избавителни екипи. Две години по-късно Ричард още веднъж се изгубва в морето, само че този път е открит единствено след няколко дни.

Морис и Мерилин Бейли

През 1972г. Мерилин и Морис плавали с 10-метровата си яхта към този момент няколко месеца, когато ги сполетяло злощастие. Те отплавали от Англия през Юни и трябвало да стигнат до Нова Зеландия. През Февруари на идната година те минали Панамския канал и повече не били видени. Седмица след прекосяването им през канала лодката им била разрушена от нападателен кит. Виждайки по какъв начин потъват, двамата незабавно надуват избавителната лодка и се трансферират на нея, дружно с всичко, което съумяват да вземат от потъващата яхта. Успели да спасят малко храна, компас, карта, съдове за вода, ножове, паспортите си и малко гума и лепило.

През първите няколко дни те ядели консерви и пили дъждовна вода. Когато изчерпали храната си, почнали да ловят костенурки, птици, риба и даже акули, които хващали с голи ръце и дребни куки от безвредни игли.

През идващите седмици 7 кораба минали покрай тях, само че никой не спрял. Надеждата им била на привършване и били сигурни, че ще загинат. Когато седмиците се трансформирали в месеци, облеклата им се разпаднали и двамата получили тежки слънчеви изгаряния. Надуваемият им сал към този момент не издържал и трябвало да го надуват всеки ден.

Приключението им завършва на 30 Юни 1973г., когато корейска рибарска лодка ги вижда и прибира. Морис и Мерилин към този момент изпадали в безсъзнание и били на часове от гибелта. И двамата отслабнали с по 20кг. и не можели да се крепят. След 2400км. и 117 дни те били избавени.

Пун Лим

Лим е рекорден корабокрушенец. Като 25-годишен китайски моряк, той бил назначен за втори стюард на борда на английски търговски транспортен съд. Той отплава от Кейп Таун с екипаж от 55 души на 23 Ноември 1942г. Само няколко дни по-късно корабът е нападнат от немска подводница. Без да има различен избор, Пун Лим скача зад борда. След като корабът потъва, той се носел в намерено море, борейки се за всяка глътка въздух сред вълните, до момента в който обезверено търсел нещо, за което да се хване. Най-накрая след 2 часа във водата, той съумява да се добере до избавителен сал.

На сала Лим разкрил съд за вода, бисквити, сигнални ракети, фенер и малко питейна вода. Ядял единствено по две бисквити и отпивал едвам по няколко глътки вода всеки ден, правейки си сметката, че ще му стигнат за към месец. Повече от месец по-късно, около Пун към този момент на няколко пъти били минали кораби, само че никой не го избавил и той си дал сметка, че ще би трябвало да търси суша.

Започнал да лови риба с една тел от фенера, която употребявал като кука, а за примамка слагал части бисквита. След като хванал първата риба, към този момент можел да употребява част от нея като примамка и риболовът бил по-лесен. Успявал да си хваща и чайки и акули, чиято кръв пил, с цел да задоволи жаждата си, а с цел да не се обездвижи плувал по два пъти дневно. За всеки минал ден на борда на сала, той издълбавал по една чертичка в дървото.

След 131 дни в намерено море, Пун най-сетне видял вяра за избавление, откакто забелязал смяна в цвета на водата и скупчване на повече морски птици. Два дни по-късно бил избавен от дребна лодка в устието на река Амазонка – бил прекосил целия Атлантически океан. Изумително, само че Пун Лим бил измършавял единствено с 10кг. и можел да върви самичък. И до през днешния ден той държи върха за най-дълго оживелия корабокрушенец на сал в намерено море.

Мексиканските риболовци

На 28 Октомври 2005г. малко преди изгрев-слънце Лусио Рендон, Салвадор Оргонес и Хесус Виданя, дружно с още двама отплават от Мексико на борда на 8-метрова лодка от фибростъкло. Те се отправили на 3-дневен лов на акули и когато достигнали дестинацията си заложили такъмите си. На идващия ден се върнали сякаш на същото място, с цел да приберат плячката, само че не разкрили нищо. Петимата прекарали идващите няколко часа и цялото си гориво в търсене на скъпото съоръжение. Оказали се прекомерно надалеч от брега, с цел да гребат и мощните течения ги отнесли в океана.

Рибарите разполагали с хранителни запаси за 4 дни и откакто ги изчерпали с дни не били яли и пили нищичко. На третия ден мъжете се поддали на жаждата и пили морска вода. От това обаче им станало още по-зле, само че същата вечер усетили, че въздухът станал по-влажен. На идващия ден паднал лек дъжд и те разрязали пластмасовите резервоари на лодката си и ги употребявали, с цел да съберат към 200 литра питейна вода. Вече разполагали с задоволително вода, само че с храната не било толкоз елементарно. По думите на Лусио през Ноември те били яли единствено два пъти и изпитвали безчовечен апетит. Първо били хванали една костенурка, която трябвало да разделят на пет. Двамата им сподвижници обаче не понесли суровото месо и починали от апетит още същия месец.

Тримата оживели траяли с лова на костенурки и морски птици, а след няколко месец си създали кукички от нокти и винтове и употребявали дребните ракообразни по корпуса на лодката за примамка. Хващали дребни риби, с които пък хващали по-големи и по този метод успявали да ловят акули и риби трион.

Осолявали и изсушавали част от месото, с цел да го запазят за в бъдеще. Смята се, че единствената причина мъжете да не са се разболели от скорбут е това, че са ядели доста риба, в която се съдържат дребни количества витамин C. Мексиканците се носели по теченията до 9 Август 2006г., когато били видяни на радара на тайвански рибарски транспортен съд.

Лусио, Салвадор и Хесус прекарали 9 месеца в намерено море и били открити чак до северните крайбрежия на Австралия – на 8800км. от Мексико.