Патриарх Неофит не е благословил Кирил Петков и правителството „на промяната”
Колизията сред световна и духовна власт потегли с неудачна връзка за имунизациите против Коронавирус, тока на храмовете и държавния аероплан, само че ще се задълбочи с напън за общение с църквата в Скопие
Тихата неприязън сред премиера Кирил Петков и Светия синод на Българската православна черква се усилва с всеки идващ опит на държавното управление да диктува подготвени, само че недомислени решения на архиереите. Или такива, които духовенството пояснява като извиване на ръце, написа в коментар
Казусът с държавния аероплан и вземането на плодородния огън от Йерусалим на Велика събота, както и индустриалният ток, който заплащат църкви и манастири, са част от проблемите в връзката сред Синодалната палата и „ Дондуков” 1. Най-сериозното сблъскване е за македонската черква и то заплашва да се трансформира в въведения към ерес сред светските и духовните управляващи в България. Недоразуменията посред им започнаха още при започване на мандата на кабинета.
За последните 20 година Кирил Петков евентуално е първият министър председател, който не предложения българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на клетвата си в Народното събрание.
По Коледа министър-председателят изиска църквата да излезе с възвание българите да се имунизират.
Истината е, че обособени митрополити бяха призовали своите епархиоти да се ваксинират още преди този момент искане.
Други архиереи, които не бяха задоволително уверени, обявиха, че имунизациите не опонират на християнската нравственос, само че всеки самичък би трябвало да вземе решение за здравето си. При това състояние синодът нямаше по какъв начин да вземе единомислещо решение и надлежно настояването на премиера остана без отговор.
По-късно, когато високите сметки за ток дойдоха, църквата изиска помощ от държавното управление - манастирите и храмовете да не заплащат индустриален ток, само че тези вопли останаха без отговор.
Наскоро министър председателят Кирил Петков разгласи, че желае “да се запознае” с патриарх Неофит, само че получи отвод.
Според някои църковници би било редно министър председателят да изиска благословия от Негово Светейшество още при започване на мандата си в средата на декември, само че евентуално никой в администрацията не се е сетил да го посъветва. Протоколът на гостуващия в България министър председател на Черна гора Здравко Кривокапич обаче не пропусна да изиска среща с патриарх Неофит и незабавно получи визита.
В петък, 15 април най-накрая в Светия Синов се е получило писмо от премиера Кирил Петков, посредством което той също помоли за бъде признат от главата на българската черква.
На 13 април Светият синод излезе с решение, че тази година „ заради неподходящи обстоятелства” Благодатният огън, който слиза всяка година на Велика събота в храма „ Възкресение Христово” на Божи гроб в Йерусалим, няма да бъде пренесен до България.
Според някои източници преди този момент от Министерския съвет се пробвали да предложат на синода държавния аероплан за Йерусалим, в случай че патриархът пристигна на “Дондуков” 1 и помоли премиера за това.
Когато се събрали да вземат решение, с изключение на премиерските искания владиците добавили към “неблагоприятните обстоятелства” и обстоятелството, че в Израел към момента важат строгите противопандемични ограничения при влизане в страната и това наклонило везните за взетото решение.
След като синодът се произнесе, че няма да се взима плодородният огън, а ще се употребява миналогодишният, който се пази в Синодалния параклис, от Министерския съвет оповестиха публично, че държавното управление ще даде аероплан. Решението ни е дефинитивно и не предстои на смяна, съобщи изрично в отговор Ловчанският митрополит Гавриил. След поредност от сходни разминавания, взаимно съмнение и неприятна връзка, колизията сред синода и кабинета към този момент е реалност. Но всички тези неразбирателства бледнеят пред главната тематика на разлома сред духовните и светските управляващи в България, а това е концепцията на премиера Кирил Петков „ да заведе” патриарха в Северна Македония. Това съгласно експертите по църковна дипломация значи, че съветниците на премиера или нямат визия, или подценяват мощно казуса с днешната така наречен Македонска православна черква, която през 2009 година добави с тире към името си и Охридска архиепископия. Македонската православна черква е в схизма, т.е. отлъчена е от общение с всички останали православни църкви още от 17 юли 1967 година, когато се самопровъзгласява за автокефална. През ноември 2017 година от синода в Скопие насочиха предложение към Българската православна черква да стане черква майка на Македонската православна черква - Охридска архиепископия. Макар да бе учредена специфична Комисия по македонския въпрос с ръководител Старозагорският митрополит Киприан, в последна сметка концепцията бе внимателно отклонена от синода. Решението остана завалено от доста българи, тъй като на пръв взор изглеждаше, че Скопие признава българското единоначалие. Макар Св. синод да е наясно с принадлежността в исторически проект на тези епархии към своя диоцез, поради актуалните църковни действителности и предаването им от страна на Вселенската патриаршия на Сръбската черква, такова признание щеше да изправи БПЦ пред борба с всички останали православни църкви Тоест също да изпадне в схизма.
От друга страна, втората част от името на македонската черква - Охридска архиепископия, е голям проблем за нас. Няма по какъв начин тя да бъде приета за непозната черква, тъй като Охридската архиепископия е директен правоприемник на Българската патриаршия от Х век и надлежно най-старата българска църковна институция. Тя остава да съществува и след гибелта на Първата българска страна. През 1020 година император Василий II Македонец (Българоубиец) постановява „ сегашният пресвети архиепископ да има и ръководи всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил”. Този първи охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037), е българин. След него всички архиереи на този трон са византийски духовници, само че Охридската катедра е “архиепископия на цяла България” и като такава тя просъществува цели седем века и половина. Чак през 1767 година е закрита и султанът причислява диоцеза към Вселенската патриаршия в Цариград.
Днес в устава на БПЦ написа, че тя е приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. И е единна и неделима. Затова нито българският патриарх Неофит, нито Светият синод на Българската православна черква могат да прекрачат тази хилядолетна история и да вземат участие в каквито и да било опити за „ менажиране на проблема”, още по-малко, участвайки като част от антуража на премиера Петков в Скопие. Това същински би задълбочило колизията сред светската и духовната власт в България, като докара до ерес сред двете.
Богословско пояснение: Защо черква и страна би трябвало да са в симфония
Отношенията сред черква и страна са един от най-деликатните и значими въпроси на ръководството от епохи. Когато сред черква и страна съществуват положителни връзки, се приказва за така наречен Юстинианова симфония.
Нарича се по този начин, тъй като този принцип на съдействие сред държавната и духовната власт е бил дефиниран от император Юстиниан Велики в предисловието към неговата Шеста новела. Това е влезнало и в славянската Кормчая.
Според Юстиниан „ свещенството” и „ царското достойнство”, т.е. църквата и страната са два дара на милостта на Всевишния към човечеството, т.е. два порядъка на нещата, които произтичат от еднакъв източник и са учредени по воля Божия, а по тази причина в името на послушанието към тази воля са задължени да живеят между тях в цялостно единодушие – „ симфония”. Църквата дава отговор за божествените, небесните каузи, а страната – за човешките, земните. В същото време обаче свещенството в съюз с властта направлява и цялостния публичен живот, а страната по всевъзможен метод се грижи за опазването на църковните догмати и на достойнството на свещенството.
При идеална симфония страната и църквата се възприемат като две разнообразни функционалности на еднакъв организъм. Отношенията се градят на взаимно признатите и приети правила за държание. Разлом сред държавна и църковна власт настава най-често, когато бъде изработен опит църквата да бъде подчинена на политическите структури на страната. Църквата следва евангелската заръка, че “трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на индивиди.” (Деян, 5:29). И по тази причина при напън престава да се счита за длъжна да се преценява с това, което страната желае от нея.
В България постоянно дисхармонията идва от религиозна неначетеност и непознаване на механизмите на ръководство на православната черква.
Първи царят предложения патриарх на клетва в Народното събрание
Първият министър председател, който предложения българския патриарх - тогава Максим, с цел да постави клетвата си на 24 юли 2001 година и пред него, е Симеон Сакскобургготски. По протокол патриархът идва в пленарната зала единствено по персонална покана. Представителите на религиозните общности са посетители на тържествената гала, която следят от балкона в Народното събрание, а държавните управления се заклеват единствено в конституцията. От приемането на конституцията през 1991 година до лятото на 2001 година клетвите на държавните управления на Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски и Иван Костов се бяха заклевали само в конституцията.
Сергей Станишев предложения патриарх Максим в Народното събрание при встъпването на държавното управление на тройната коалиция през 2005 година
Бойко Борисов, който бе отпред на три държавни управления в интервала 2009-2021 година, се закле и трите пъти пред патриарх - първо пред дядо Максим, по-късно пред дядо Неофит.
На 19 януари 2002 година Георги Първанов стана първият президент, който целуна Евангелието в наличието на патриарха в пленарната зала.
Предишните президенти Желю Желев и Петър Стоянов бяха положили клетвата на държавен глава единствено пред конституцията. След Първанов и двамата държавни глави - Росен Плевнелиев и Румен Радев, поканиха главата на БПЦ в пленарната зала.
Тихата неприязън сред премиера Кирил Петков и Светия синод на Българската православна черква се усилва с всеки идващ опит на държавното управление да диктува подготвени, само че недомислени решения на архиереите. Или такива, които духовенството пояснява като извиване на ръце, написа в коментар
Казусът с държавния аероплан и вземането на плодородния огън от Йерусалим на Велика събота, както и индустриалният ток, който заплащат църкви и манастири, са част от проблемите в връзката сред Синодалната палата и „ Дондуков” 1. Най-сериозното сблъскване е за македонската черква и то заплашва да се трансформира в въведения към ерес сред светските и духовните управляващи в България. Недоразуменията посред им започнаха още при започване на мандата на кабинета.
За последните 20 година Кирил Петков евентуално е първият министър председател, който не предложения българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на клетвата си в Народното събрание.
По Коледа министър-председателят изиска църквата да излезе с възвание българите да се имунизират.
Истината е, че обособени митрополити бяха призовали своите епархиоти да се ваксинират още преди този момент искане.
Други архиереи, които не бяха задоволително уверени, обявиха, че имунизациите не опонират на християнската нравственос, само че всеки самичък би трябвало да вземе решение за здравето си. При това състояние синодът нямаше по какъв начин да вземе единомислещо решение и надлежно настояването на премиера остана без отговор.
По-късно, когато високите сметки за ток дойдоха, църквата изиска помощ от държавното управление - манастирите и храмовете да не заплащат индустриален ток, само че тези вопли останаха без отговор.
Наскоро министър председателят Кирил Петков разгласи, че желае “да се запознае” с патриарх Неофит, само че получи отвод.
Според някои църковници би било редно министър председателят да изиска благословия от Негово Светейшество още при започване на мандата си в средата на декември, само че евентуално никой в администрацията не се е сетил да го посъветва. Протоколът на гостуващия в България министър председател на Черна гора Здравко Кривокапич обаче не пропусна да изиска среща с патриарх Неофит и незабавно получи визита.
В петък, 15 април най-накрая в Светия Синов се е получило писмо от премиера Кирил Петков, посредством което той също помоли за бъде признат от главата на българската черква.
На 13 април Светият синод излезе с решение, че тази година „ заради неподходящи обстоятелства” Благодатният огън, който слиза всяка година на Велика събота в храма „ Възкресение Христово” на Божи гроб в Йерусалим, няма да бъде пренесен до България.
Според някои източници преди този момент от Министерския съвет се пробвали да предложат на синода държавния аероплан за Йерусалим, в случай че патриархът пристигна на “Дондуков” 1 и помоли премиера за това.
Когато се събрали да вземат решение, с изключение на премиерските искания владиците добавили към “неблагоприятните обстоятелства” и обстоятелството, че в Израел към момента важат строгите противопандемични ограничения при влизане в страната и това наклонило везните за взетото решение.
След като синодът се произнесе, че няма да се взима плодородният огън, а ще се употребява миналогодишният, който се пази в Синодалния параклис, от Министерския съвет оповестиха публично, че държавното управление ще даде аероплан. Решението ни е дефинитивно и не предстои на смяна, съобщи изрично в отговор Ловчанският митрополит Гавриил. След поредност от сходни разминавания, взаимно съмнение и неприятна връзка, колизията сред синода и кабинета към този момент е реалност. Но всички тези неразбирателства бледнеят пред главната тематика на разлома сред духовните и светските управляващи в България, а това е концепцията на премиера Кирил Петков „ да заведе” патриарха в Северна Македония. Това съгласно експертите по църковна дипломация значи, че съветниците на премиера или нямат визия, или подценяват мощно казуса с днешната така наречен Македонска православна черква, която през 2009 година добави с тире към името си и Охридска архиепископия. Македонската православна черква е в схизма, т.е. отлъчена е от общение с всички останали православни църкви още от 17 юли 1967 година, когато се самопровъзгласява за автокефална. През ноември 2017 година от синода в Скопие насочиха предложение към Българската православна черква да стане черква майка на Македонската православна черква - Охридска архиепископия. Макар да бе учредена специфична Комисия по македонския въпрос с ръководител Старозагорският митрополит Киприан, в последна сметка концепцията бе внимателно отклонена от синода. Решението остана завалено от доста българи, тъй като на пръв взор изглеждаше, че Скопие признава българското единоначалие. Макар Св. синод да е наясно с принадлежността в исторически проект на тези епархии към своя диоцез, поради актуалните църковни действителности и предаването им от страна на Вселенската патриаршия на Сръбската черква, такова признание щеше да изправи БПЦ пред борба с всички останали православни църкви Тоест също да изпадне в схизма.
От друга страна, втората част от името на македонската черква - Охридска архиепископия, е голям проблем за нас. Няма по какъв начин тя да бъде приета за непозната черква, тъй като Охридската архиепископия е директен правоприемник на Българската патриаршия от Х век и надлежно най-старата българска църковна институция. Тя остава да съществува и след гибелта на Първата българска страна. През 1020 година император Василий II Македонец (Българоубиец) постановява „ сегашният пресвети архиепископ да има и ръководи всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил”. Този първи охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037), е българин. След него всички архиереи на този трон са византийски духовници, само че Охридската катедра е “архиепископия на цяла България” и като такава тя просъществува цели седем века и половина. Чак през 1767 година е закрита и султанът причислява диоцеза към Вселенската патриаршия в Цариград.
Днес в устава на БПЦ написа, че тя е приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. И е единна и неделима. Затова нито българският патриарх Неофит, нито Светият синод на Българската православна черква могат да прекрачат тази хилядолетна история и да вземат участие в каквито и да било опити за „ менажиране на проблема”, още по-малко, участвайки като част от антуража на премиера Петков в Скопие. Това същински би задълбочило колизията сред светската и духовната власт в България, като докара до ерес сред двете.
Богословско пояснение: Защо черква и страна би трябвало да са в симфония
Отношенията сред черква и страна са един от най-деликатните и значими въпроси на ръководството от епохи. Когато сред черква и страна съществуват положителни връзки, се приказва за така наречен Юстинианова симфония.
Нарича се по този начин, тъй като този принцип на съдействие сред държавната и духовната власт е бил дефиниран от император Юстиниан Велики в предисловието към неговата Шеста новела. Това е влезнало и в славянската Кормчая.
Според Юстиниан „ свещенството” и „ царското достойнство”, т.е. църквата и страната са два дара на милостта на Всевишния към човечеството, т.е. два порядъка на нещата, които произтичат от еднакъв източник и са учредени по воля Божия, а по тази причина в името на послушанието към тази воля са задължени да живеят между тях в цялостно единодушие – „ симфония”. Църквата дава отговор за божествените, небесните каузи, а страната – за човешките, земните. В същото време обаче свещенството в съюз с властта направлява и цялостния публичен живот, а страната по всевъзможен метод се грижи за опазването на църковните догмати и на достойнството на свещенството.
При идеална симфония страната и църквата се възприемат като две разнообразни функционалности на еднакъв организъм. Отношенията се градят на взаимно признатите и приети правила за държание. Разлом сред държавна и църковна власт настава най-често, когато бъде изработен опит църквата да бъде подчинена на политическите структури на страната. Църквата следва евангелската заръка, че “трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на индивиди.” (Деян, 5:29). И по тази причина при напън престава да се счита за длъжна да се преценява с това, което страната желае от нея.
В България постоянно дисхармонията идва от религиозна неначетеност и непознаване на механизмите на ръководство на православната черква.
Първи царят предложения патриарх на клетва в Народното събрание
Първият министър председател, който предложения българския патриарх - тогава Максим, с цел да постави клетвата си на 24 юли 2001 година и пред него, е Симеон Сакскобургготски. По протокол патриархът идва в пленарната зала единствено по персонална покана. Представителите на религиозните общности са посетители на тържествената гала, която следят от балкона в Народното събрание, а държавните управления се заклеват единствено в конституцията. От приемането на конституцията през 1991 година до лятото на 2001 година клетвите на държавните управления на Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски и Иван Костов се бяха заклевали само в конституцията.
Сергей Станишев предложения патриарх Максим в Народното събрание при встъпването на държавното управление на тройната коалиция през 2005 година
Бойко Борисов, който бе отпред на три държавни управления в интервала 2009-2021 година, се закле и трите пъти пред патриарх - първо пред дядо Максим, по-късно пред дядо Неофит.
На 19 януари 2002 година Георги Първанов стана първият президент, който целуна Евангелието в наличието на патриарха в пленарната зала.
Предишните президенти Желю Желев и Петър Стоянов бяха положили клетвата на държавен глава единствено пред конституцията. След Първанов и двамата държавни глави - Росен Плевнелиев и Румен Радев, поканиха главата на БПЦ в пленарната зала.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ