Колекторите и бързите кредити да отсрочат с шест месеца задълженията, поиска Мая Манолова
Колекторските компании и бързите заеми да създадат шестмесечни отсрочвания на отговорностите по отношение на изключителното състояние. След като банките можаха да разсрочат задълженията, без да натоварват длъжниците в границите на 6 месеца, би следвало да го създадат и компаниите за бързи заеми и колекторските компании, които събират отговорности. За това прикани ръководителят на Гражданската платформа „ Изправи се.БГ “ Мая Манолова в свое видео във Facebook. Повод за видеото бяха десетки сигнали, постъпващи всекидневно в Гражданската платформа.
„ Галеното дете на властта – колекторските компании, не търпят ограничавания като останалите в изключителното състояние. В Закона за ограниченията за изключително състояние бяха въведени някои забрани, само че защото никой държавен орган не управлява и не следи за работата на колекторските компании, те не престават да притискат жителите даже с по-голямо настървение”, добавя Манолова.
Тя прикани министър председателят Бойко Борисов, в качеството си на водач на ръководещата партия ГЕРБ, да ангажира своите депутати с работа по Закон за колекторските компании. По думите й това ще е най-хубавото доказателство, че властта не толерира колекторския отрасъл, за сметка на елементарните жители.
Манолова, ръководителят на Асоциацията за отбрана на потребителите Пейо Майорски и ръководителят на фондацията „ Център за европейска интеграция на България и за отбрана правата на индивида “ юрист Десислава Филипова оферират да се сътвори закон, с който да се контролира активността на колекторските компании.
„ Ние сме подготвени със законодателни оферти. Но очевидно лобито на колекторите работи с привилегии в Народното събрание и както те с привилегии получават заеми, по този начин и привилегировано не се разискват от депутатите. Но депутатите нямат опрощение, че не знаят защо става дума”, показва Манолова.
Сред предложенията са да се вкара лицензионен режим, също по този начин колектор да може да събира дълг единствено с категорично единодушие на длъжника и откакто му е препоръчано да си откупи дълга на същата цена, както и да се вкара изискване, когато отминалостта е изтекла, длъжникът да може да възрази. „ Трябва да има правила, пo които да бъде издирван длъжникът за задължението, с цел да не се стига до случаи, като този в Средец, където, по публична информация, колекторски компании стигнаха до пукотевица за дълг от 140 лева и като този в столичния квартал „ Разсадника “, където хора нахлуха в офис за бързи кредити”, отбелязва Манолова.
По данни на Асоциацията на колекторските организации в България за последните две години те събират отговорности в размер на над 3 милиарда лева по над 1,2 млн. случаи.
„ Галеното дете на властта – колекторските компании, не търпят ограничавания като останалите в изключителното състояние. В Закона за ограниченията за изключително състояние бяха въведени някои забрани, само че защото никой държавен орган не управлява и не следи за работата на колекторските компании, те не престават да притискат жителите даже с по-голямо настървение”, добавя Манолова.
Тя прикани министър председателят Бойко Борисов, в качеството си на водач на ръководещата партия ГЕРБ, да ангажира своите депутати с работа по Закон за колекторските компании. По думите й това ще е най-хубавото доказателство, че властта не толерира колекторския отрасъл, за сметка на елементарните жители.
Манолова, ръководителят на Асоциацията за отбрана на потребителите Пейо Майорски и ръководителят на фондацията „ Център за европейска интеграция на България и за отбрана правата на индивида “ юрист Десислава Филипова оферират да се сътвори закон, с който да се контролира активността на колекторските компании.
„ Ние сме подготвени със законодателни оферти. Но очевидно лобито на колекторите работи с привилегии в Народното събрание и както те с привилегии получават заеми, по този начин и привилегировано не се разискват от депутатите. Но депутатите нямат опрощение, че не знаят защо става дума”, показва Манолова.
Сред предложенията са да се вкара лицензионен режим, също по този начин колектор да може да събира дълг единствено с категорично единодушие на длъжника и откакто му е препоръчано да си откупи дълга на същата цена, както и да се вкара изискване, когато отминалостта е изтекла, длъжникът да може да възрази. „ Трябва да има правила, пo които да бъде издирван длъжникът за задължението, с цел да не се стига до случаи, като този в Средец, където, по публична информация, колекторски компании стигнаха до пукотевица за дълг от 140 лева и като този в столичния квартал „ Разсадника “, където хора нахлуха в офис за бързи кредити”, отбелязва Манолова.
По данни на Асоциацията на колекторските организации в България за последните две години те събират отговорности в размер на над 3 милиарда лева по над 1,2 млн. случаи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ