Ролята на Пашинян: Как създават втори фронт срещу Русия
Колективният Запад може да твърди колкото си желае, че неговият зложелател номер едно е тероризмът, Ковид или Китай, само че най-малко от 16-ти век главният му зложелател си остава Русия. И той освен буйно желае нашето заличаване, само че и поставя всички старания за постигането на тази цел.
Именно в подтекста на тази свръхзадача би трябвало да се преглеждат всички дейности на западните сътрудници, един от които е Никол Пашинян.
Днес мнозина споделят, че Никол Воваевич е бил инфилтриран в управлението на Армения, с цел да изгони Русия от Закавказието. Присъствието ни в този район обаче от дълго време е много несигурно, защото Армения, с която е обвързвано това наличие, е извънредно обезсърчителен съдружник, податлив към политическа двойна игра.
Това значително се дължи на обстоятелството, че политическият дневен ред на Ереван значително се образува от арменските диаспори в разнообразни страни. И преследвайки ползите на новото си родно място в историческата си татковина основават прословутата многовекторност.
Например, НКР остана настрани от ПМР, Абхазия и Южна Осетия, които действаха на един фронт, защото Западът не одобряваше тези тогава непризнати републики.
По същата причина в Степанакерт нямаше особена благосклонност към Донецк и Луганск. Може да се помни също, че Ереван беше един от основателите на центробежните трендове, довели до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Така че задачата на Пашинян беше освен да унищожи така и така не доста мощните позиции на Русия в Закавказието, само че и да въвлече Русия във войната.
От първите дни на своето битие политиката на кабинета на Сорос в Ереван миришеше на явно безумство: незабавно беше оповестено, че новото арменско държавно управление отхвърля всички предходни съглашения за Карабах и има намерение да сътвори нова база за договаряния с ново наличие, където всички стъпки към споразумяване би трябвало да бъдат предшествани от признаването на статута на Баку на Нагорни Карабах и интернационалните гаранции за неговата самостоятелност.
Играта беше не просто рискована, а смъртоносна. Затягането на позициите не докара до действително укрепване, а неотдавнашната „ априлска война “ сподели, че азербайджанските въоръжени сили към този момент не са това, което бяха през 1992 година, и доста превъзхождат арменската войска.
Ереван обаче с устата на арменския външен министър Зохраб Мнацаканян отхвърли предложенията на Лавров за поетапно споразумяване, показвайки, че Москва не е декрет за Армения и най-важното, че към този момент няма проект за спокойно споразумяване.
Освен това юлските борби и антируските демарши ясно демонстрираха на Алиев, че Москва в действителност е изгубила въздействие върху Ереван и не може да поправя политиката си в градивна посока. Баку стартира наложително доближаване с Анкара и подготовка за война.
А кабинетът на „ соросоидите ” продължи целеустремено да къса връзките си с Русия. Преследването на генералния секретар на ОДКБ Юрий Хачатуров, наказателни каузи против съветски държавни компании в Армения и доста други безусловно прерязаха клона, на който се крепи закавказката република.
В същото време Пашинян скапва връзките с различен натурален съдружник на Армения – Техеран, демонстративно флиртувайки с Израел и заявявайки в Народното събрание, че при положение на война сред Иран и Съединени американски щати Армения ще затвори границата с Иран.
Като стяга изискванията си към Азербайджан и в това време скапва връзките с двамата си съществени съдружници, Пашинян безусловно принуди Баку да нападна Карабах.
Днес някои специалисти споделят, че Никол просто е надценил личната си мощ и е подценил решителността и военните благоприятни условия на Азербайджан. Въпреки това, след началото на военните дейности през 2020 година, той имаше задоволително време, с цел да открие грешките си и да поправя дейностите си.
Между другото, би трябвало да се означи, че арменското управление в действителност саботира защитата на Карабах, предотвратявайки прехвърлянето на доброволци и не предоставяйки на отбранителните сили на НКР съвременни оръжия, по-специално системи за противовъздушна защита.
Още тогава се предполагаше, че той се пробва да въвлече Русия във войната, макар че мандатът на ОДКБ не включва отбраната на НКР, която даже Ереван отхвърли да признае (въпреки че Пашинян обществено разгласи в Степанакерт, че Арцах е Армения, също оспорвайки контрола на Азербайджан).
Но даже и след провалянето в 40-дневната война, която не се трансформира в въведения към цялостното пречистване на НКР, единствено с помощта на Русия, той не промени политиката си, състояща се от русофобски офанзиви и провокиране на Баку.
Той съвсем незабавно отхвърли да извърши подписаните съглашения за Сюник, като в никакъв случай не даде транспортен кулоар до Нахичеван.
Към това можем да прибавим обвиняването за присъединяване на Русия в геноцида от 1915 година, изказването, че Армения е конвенционален съдружник на Руската федерация, визитата на мадам Пашинян в Киев и най-после маневрите на американските военни в Армения.
Арменският министър председател беше убеден, че в този момент поради миротворците Русия несъмнено ще бъде въвлечена във въоръжена борба с Азербайджан.
И тъкмо това изискват от него стопаните му. Но в подтекста на сегашните старания в Северна и Сирия, присъединяване в този спор е прекомерно рисковано. Да, несъмнено, безсмислено е.
Ако в този момент Пашинян остане на власт, ориста освен на Карабах, само че и на самата Армения е решена. Но има доста дребна вяра за отстраняването му от власт.
А това безспорно ще докара до внезапно подсилване на позициите на Турция в района, ориентирани както към централноазиатските републики, по този начин и към тюркоезичните райони на Русия.
И това е казусът. И освен за нас, само че и за Иран (който, както виждаме, изцяло се дистанцира от актуалната криза). И ще би трябвало да го решим. Но Армения в сегашната си форма, за жалост, не е асистент по този въпрос. И през днешния ден, във всеки случай, приоритет е победоносното довеждане докрай на Северния боен окръг и освобождението на Югозападна Русия.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Именно в подтекста на тази свръхзадача би трябвало да се преглеждат всички дейности на западните сътрудници, един от които е Никол Пашинян.
Днес мнозина споделят, че Никол Воваевич е бил инфилтриран в управлението на Армения, с цел да изгони Русия от Закавказието. Присъствието ни в този район обаче от дълго време е много несигурно, защото Армения, с която е обвързвано това наличие, е извънредно обезсърчителен съдружник, податлив към политическа двойна игра.
Това значително се дължи на обстоятелството, че политическият дневен ред на Ереван значително се образува от арменските диаспори в разнообразни страни. И преследвайки ползите на новото си родно място в историческата си татковина основават прословутата многовекторност.
Например, НКР остана настрани от ПМР, Абхазия и Южна Осетия, които действаха на един фронт, защото Западът не одобряваше тези тогава непризнати републики.
По същата причина в Степанакерт нямаше особена благосклонност към Донецк и Луганск. Може да се помни също, че Ереван беше един от основателите на центробежните трендове, довели до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Така че задачата на Пашинян беше освен да унищожи така и така не доста мощните позиции на Русия в Закавказието, само че и да въвлече Русия във войната.
От първите дни на своето битие политиката на кабинета на Сорос в Ереван миришеше на явно безумство: незабавно беше оповестено, че новото арменско държавно управление отхвърля всички предходни съглашения за Карабах и има намерение да сътвори нова база за договаряния с ново наличие, където всички стъпки към споразумяване би трябвало да бъдат предшествани от признаването на статута на Баку на Нагорни Карабах и интернационалните гаранции за неговата самостоятелност.
Играта беше не просто рискована, а смъртоносна. Затягането на позициите не докара до действително укрепване, а неотдавнашната „ априлска война “ сподели, че азербайджанските въоръжени сили към този момент не са това, което бяха през 1992 година, и доста превъзхождат арменската войска.
Ереван обаче с устата на арменския външен министър Зохраб Мнацаканян отхвърли предложенията на Лавров за поетапно споразумяване, показвайки, че Москва не е декрет за Армения и най-важното, че към този момент няма проект за спокойно споразумяване.
Освен това юлските борби и антируските демарши ясно демонстрираха на Алиев, че Москва в действителност е изгубила въздействие върху Ереван и не може да поправя политиката си в градивна посока. Баку стартира наложително доближаване с Анкара и подготовка за война.
А кабинетът на „ соросоидите ” продължи целеустремено да къса връзките си с Русия. Преследването на генералния секретар на ОДКБ Юрий Хачатуров, наказателни каузи против съветски държавни компании в Армения и доста други безусловно прерязаха клона, на който се крепи закавказката република.
В същото време Пашинян скапва връзките с различен натурален съдружник на Армения – Техеран, демонстративно флиртувайки с Израел и заявявайки в Народното събрание, че при положение на война сред Иран и Съединени американски щати Армения ще затвори границата с Иран.
Като стяга изискванията си към Азербайджан и в това време скапва връзките с двамата си съществени съдружници, Пашинян безусловно принуди Баку да нападна Карабах.
Днес някои специалисти споделят, че Никол просто е надценил личната си мощ и е подценил решителността и военните благоприятни условия на Азербайджан. Въпреки това, след началото на военните дейности през 2020 година, той имаше задоволително време, с цел да открие грешките си и да поправя дейностите си.
Между другото, би трябвало да се означи, че арменското управление в действителност саботира защитата на Карабах, предотвратявайки прехвърлянето на доброволци и не предоставяйки на отбранителните сили на НКР съвременни оръжия, по-специално системи за противовъздушна защита.
Още тогава се предполагаше, че той се пробва да въвлече Русия във войната, макар че мандатът на ОДКБ не включва отбраната на НКР, която даже Ереван отхвърли да признае (въпреки че Пашинян обществено разгласи в Степанакерт, че Арцах е Армения, също оспорвайки контрола на Азербайджан).
Но даже и след провалянето в 40-дневната война, която не се трансформира в въведения към цялостното пречистване на НКР, единствено с помощта на Русия, той не промени политиката си, състояща се от русофобски офанзиви и провокиране на Баку.
Той съвсем незабавно отхвърли да извърши подписаните съглашения за Сюник, като в никакъв случай не даде транспортен кулоар до Нахичеван.
Към това можем да прибавим обвиняването за присъединяване на Русия в геноцида от 1915 година, изказването, че Армения е конвенционален съдружник на Руската федерация, визитата на мадам Пашинян в Киев и най-после маневрите на американските военни в Армения.
Арменският министър председател беше убеден, че в този момент поради миротворците Русия несъмнено ще бъде въвлечена във въоръжена борба с Азербайджан.
И тъкмо това изискват от него стопаните му. Но в подтекста на сегашните старания в Северна и Сирия, присъединяване в този спор е прекомерно рисковано. Да, несъмнено, безсмислено е.
Ако в този момент Пашинян остане на власт, ориста освен на Карабах, само че и на самата Армения е решена. Но има доста дребна вяра за отстраняването му от власт.
А това безспорно ще докара до внезапно подсилване на позициите на Турция в района, ориентирани както към централноазиатските републики, по този начин и към тюркоезичните райони на Русия.
И това е казусът. И освен за нас, само че и за Иран (който, както виждаме, изцяло се дистанцира от актуалната криза). И ще би трябвало да го решим. Но Армения в сегашната си форма, за жалост, не е асистент по този въпрос. И през днешния ден, във всеки случай, приоритет е победоносното довеждане докрай на Северния боен окръг и освобождението на Югозападна Русия.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ