Израелско-Иранският конфликт: поглед от Рияд
/Пглед.инфо/ Иран осъзнава, че Израел няма да одобри новата действителност, основана от неговите офанзиви, и няма да бъде удовлетворен от ограничавания си отговор, изключително откакто офанзивата против нуклеарното оборудване в Исфахан е намек на Израел, че може да унищожи нуклеарния потенциал на Иран.
Затова Техеран ще се стреми да форсира програмата си за обогатяване на уран, с цел да има нуклеарно оръжие, което ще му обезпечи единствената надеждна гаранция против всякаква експанзия от страна на Израел в съдействие със Съединените щати. За това написа Салех Мухамад Ал-Хатлан, професор по политология и старши консултант в Изследователския център на Персийския залив, в публикация за Валдайския клуб.
Неотдавнашната борба сред Израел и Иран удостоверява добре известния факт, че политиките на тези две страни са главната причина за неустойчивостта, която изтезава Близкия изток от десетилетия.
Израелската колониална окупация на Палестина и незаконният геноцид над палестинския народ в линията Газа, от една страна, и интервенционистката политика на Иран за потребление на подставени лица за разширение на въздействието си, от друга, предизвикват непрекъснато напрежение и спорове. Тоталната поддръжка на Съединени американски щати за Израел също способства за ескалацията на споровете в района.
Въпреки че този път администрацията на Съединени американски щати съумя да поеме контрола над борбата и да предотврати прерастването й в всеобхватна районна война, обстановката в района остава взривоопасна. Рискът от ескалация към момента съществува и не може да бъде изключена нова военна борба сред двете районни сили.
Неуспехът на Израел да реализира задачите си след шест месеца брутална война в линията Газа, смяната в интернационалното публично мнение към анти-израелско и политическата рецесия вкъщи, накараха израелския министър председател Бенямин Нетаняху да потърси решение, като бомбардира иранското консулство в Дамаск и убийството на няколко командири на IRGC с вярата да провокират борба, която да облекчи вътрешния напън върху министър-председателя. Той може даже да е подготвен да стартира война против Иран благодарение на Съединените щати, с цел да унищожи нуклеарните му уреди.
Иран не можеше да разреши офанзивата против неговото консулство да остане без отговор. Липсата на отговор би отслабила вътрешния и външния имидж на неговите управляващи и също по този начин би нараснала вероятността от израелска офанзива против съдружниците на Иран в Ливан и Сирия.
Освен това Иран трансформира отбраната на палестинския народ в непрекъснат девиз на своята районна политика и средство за активизиране на публичното мнение в своя изгода в границите на районната и интернационална борба. Следователно той трябваше да отговори на израелските бомбардировки.
Техеран обаче се опита да ограничи оптимално отговора си и да избегне нанасянето на човешки или материални загуби, които биха могли да оправдаят ескалирането на Израел към пълномащабна война, в която Иран ще бъде по-слабата страна.
Ответният ход на Иран беше ориентиран към постигането на три цели: възмездие за бомбардировката на консулството, демонстриране на военни качества и приемане на по-голяма поддръжка измежду арабското и ислямското публично мнение. Изглежда, че Иран е постигнал първата и втората цел, макар че публичното мнение в ислямските страни е разграничено сред насладата от удара и омаловажаването на смисъла му, защото не е нанесло съществени вреди на Израел.
Въпреки че действителното влияние на офанзивите беше лимитирано, опцията за изстрелване на стотици дронове и ракети в границите на няколко часа имаше значимо значение за разбора на салдото на силите в района.
Ако Иран не беше оповестил желанието си да нападна и не беше определил дата за офанзивата, тя щеше да бъде изненада за Израел и резултатът безспорно щеше да бъде по-опустошителен. Това би довело до големи загуби вътре в Израел и би предиздвикало Тел Авив да отговори с по-мащабни дейности, даже с пълноценна война.
Няма подозрение, че Израел, който беше заставен да „ ограничи отговора си “ заради натиска на Съединени американски щати и заетостта си с войната в Газа, беше сюрпризиран от желанието на Техеран да стартира директна офанзива на негова територия, употребявайки стотици дронове и ракети.
По този метод наподобява, че тази офанзива ще тласне израелското политическо и военно управление съществено да обмисли отслабването на качествата на Иран посредством потребление на всички средства, в това число диверсионни интервенции и офанзиви против ирански проксита в Ливан, Сирия и Ирак. Това обаче няма да е задоволително, с цел да увери израелския народ, че няма да бъде обект на иранска офанзива в бъдеще.
Не имаме вяра, че Израел е удовлетворен от тези лимитирани ограничения. Той ще направи всичко допустимо да попречи на Иран да се снабди с нуклеарни оръжия, което би довело до големи стратегически промени в салдото на силите в Близкия изток.
Израел също не може да се помири с салдото на възпирането, оголен от иранската офанзива, което значи, че районът скоро ще бъде изправен пред повече военни конфликти, които засегнатите страни може към този момент да не са в положение да управляват и лимитират.
Иран осъзнава, че Израел няма да одобри новата действителност, основана от неговите офанзиви, и няма да бъде удовлетворен от ограничавания си отговор, изключително откакто офанзивата против нуклеарното оборудване в Исфахан е намек на Израел, че може да унищожи нуклеарния потенциал на Иран.
Затова Техеран ще се стреми да форсира програмата си за обогатяване на уран, с цел да има нуклеарно оръжие, което ще му обезпечи единствената надеждна гаранция против всякаква експанзия от страна на Израел в съдействие със Съединените щати.
Неотдавна генералният шеф на Международната организация за атомна сила разгласи, че Иран най-вероятно е на „ седмици, а не месеци “ от приемането на задоволително количество обогатен уран, с цел да направи нуклеарна бомба.
Саудитска Арабия и останалата част от района бързо предизвестиха против ескалация и приканиха за въздържаност. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия излезе с изказване, изразяващо
Изявлението приканва всички страни да „ а Съветът за сигурност на Организация на обединените нации да „
На този декор престолонаследникът на Саудитска Арабия получи позвъняване от министър-председателя на Ирак. Саудитският външен министър също одобри позвънявания от своите ирански и американски сътрудници и разиска с тях ескалацията, нейната тежест и напъните за ограничение на следствията от нея.
Саудитска Арабия постоянно е твърдяла, че районната сигурност и непоклатимост изискват заслужено и всеобхватно решение на палестинския въпрос, водещо до основаването на палестинска страна в границите от 1967 година с Източен Йерусалим като нейна столица, както е посочено в Арабската мирна самодейност от 2002 година Без такова решение районът ще продължи да е изправен пред опасността от борба, спор и вероятно пълномащабна районна война.
Агресивната политика на Израел, оскверняването на ислямските светилища в Палестина от израелските фанатици и неограничената поддръжка, предоставена на Израел от поредни администрации на Съединени американски щати, дават на лица, организации и даже страни (Иран) опрощение за дейности, които заплашват сигурността и мира в района.
Учудващо е за какво Вашингтон упорства за нормализиране на връзките сред Кралството и Израел, а Израел не се е отказал от експанзията и геноцида и не основава условия за нормализиране. Настояването на администрацията на Байдън по този въпрос отразява желанието й да реализира дипломатическа победа, която ще усъвършенства възможностите й за продобиване на изборите.
Саудитското външно министерство повтори позицията на кралството в изказване, оповестено през февруари в отговор на представител на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати по отношение на продължаващите полемики сред кралството и Съединените щати по отношение на арабско-израелския кротичък развой.
В изказването се акцентира, че
Кралството е уведомило администрацията на Съединени американски щати за твърдата си позиция, че няма да има дипломатически връзки с Израел, до момента в който не бъде приета самостоятелна палестинска страна в границите от 1967 година с Източен Йерусалим като нейна столица и до момента в който израелската експанзия в линията Газа не спре и израелската окупация и военните й сили няма да бъдат изцяло изтеглени оттова.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед46500Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед29583Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед65637„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед33266Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34922Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132779Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91983Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Затова Техеран ще се стреми да форсира програмата си за обогатяване на уран, с цел да има нуклеарно оръжие, което ще му обезпечи единствената надеждна гаранция против всякаква експанзия от страна на Израел в съдействие със Съединените щати. За това написа Салех Мухамад Ал-Хатлан, професор по политология и старши консултант в Изследователския център на Персийския залив, в публикация за Валдайския клуб.
Неотдавнашната борба сред Израел и Иран удостоверява добре известния факт, че политиките на тези две страни са главната причина за неустойчивостта, която изтезава Близкия изток от десетилетия.
Израелската колониална окупация на Палестина и незаконният геноцид над палестинския народ в линията Газа, от една страна, и интервенционистката политика на Иран за потребление на подставени лица за разширение на въздействието си, от друга, предизвикват непрекъснато напрежение и спорове. Тоталната поддръжка на Съединени американски щати за Израел също способства за ескалацията на споровете в района.
Въпреки че този път администрацията на Съединени американски щати съумя да поеме контрола над борбата и да предотврати прерастването й в всеобхватна районна война, обстановката в района остава взривоопасна. Рискът от ескалация към момента съществува и не може да бъде изключена нова военна борба сред двете районни сили.
Неуспехът на Израел да реализира задачите си след шест месеца брутална война в линията Газа, смяната в интернационалното публично мнение към анти-израелско и политическата рецесия вкъщи, накараха израелския министър председател Бенямин Нетаняху да потърси решение, като бомбардира иранското консулство в Дамаск и убийството на няколко командири на IRGC с вярата да провокират борба, която да облекчи вътрешния напън върху министър-председателя. Той може даже да е подготвен да стартира война против Иран благодарение на Съединените щати, с цел да унищожи нуклеарните му уреди.
Иран не можеше да разреши офанзивата против неговото консулство да остане без отговор. Липсата на отговор би отслабила вътрешния и външния имидж на неговите управляващи и също по този начин би нараснала вероятността от израелска офанзива против съдружниците на Иран в Ливан и Сирия.
Освен това Иран трансформира отбраната на палестинския народ в непрекъснат девиз на своята районна политика и средство за активизиране на публичното мнение в своя изгода в границите на районната и интернационална борба. Следователно той трябваше да отговори на израелските бомбардировки.
Техеран обаче се опита да ограничи оптимално отговора си и да избегне нанасянето на човешки или материални загуби, които биха могли да оправдаят ескалирането на Израел към пълномащабна война, в която Иран ще бъде по-слабата страна.
Ответният ход на Иран беше ориентиран към постигането на три цели: възмездие за бомбардировката на консулството, демонстриране на военни качества и приемане на по-голяма поддръжка измежду арабското и ислямското публично мнение. Изглежда, че Иран е постигнал първата и втората цел, макар че публичното мнение в ислямските страни е разграничено сред насладата от удара и омаловажаването на смисъла му, защото не е нанесло съществени вреди на Израел.
Въпреки че действителното влияние на офанзивите беше лимитирано, опцията за изстрелване на стотици дронове и ракети в границите на няколко часа имаше значимо значение за разбора на салдото на силите в района.
Ако Иран не беше оповестил желанието си да нападна и не беше определил дата за офанзивата, тя щеше да бъде изненада за Израел и резултатът безспорно щеше да бъде по-опустошителен. Това би довело до големи загуби вътре в Израел и би предиздвикало Тел Авив да отговори с по-мащабни дейности, даже с пълноценна война.
Няма подозрение, че Израел, който беше заставен да „ ограничи отговора си “ заради натиска на Съединени американски щати и заетостта си с войната в Газа, беше сюрпризиран от желанието на Техеран да стартира директна офанзива на негова територия, употребявайки стотици дронове и ракети.
По този метод наподобява, че тази офанзива ще тласне израелското политическо и военно управление съществено да обмисли отслабването на качествата на Иран посредством потребление на всички средства, в това число диверсионни интервенции и офанзиви против ирански проксита в Ливан, Сирия и Ирак. Това обаче няма да е задоволително, с цел да увери израелския народ, че няма да бъде обект на иранска офанзива в бъдеще.
Не имаме вяра, че Израел е удовлетворен от тези лимитирани ограничения. Той ще направи всичко допустимо да попречи на Иран да се снабди с нуклеарни оръжия, което би довело до големи стратегически промени в салдото на силите в Близкия изток.
Израел също не може да се помири с салдото на възпирането, оголен от иранската офанзива, което значи, че районът скоро ще бъде изправен пред повече военни конфликти, които засегнатите страни може към този момент да не са в положение да управляват и лимитират.
Иран осъзнава, че Израел няма да одобри новата действителност, основана от неговите офанзиви, и няма да бъде удовлетворен от ограничавания си отговор, изключително откакто офанзивата против нуклеарното оборудване в Исфахан е намек на Израел, че може да унищожи нуклеарния потенциал на Иран.
Затова Техеран ще се стреми да форсира програмата си за обогатяване на уран, с цел да има нуклеарно оръжие, което ще му обезпечи единствената надеждна гаранция против всякаква експанзия от страна на Израел в съдействие със Съединените щати.
Неотдавна генералният шеф на Международната организация за атомна сила разгласи, че Иран най-вероятно е на „ седмици, а не месеци “ от приемането на задоволително количество обогатен уран, с цел да направи нуклеарна бомба.
Саудитска Арабия и останалата част от района бързо предизвестиха против ескалация и приканиха за въздържаност. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия излезе с изказване, изразяващо
Изявлението приканва всички страни да „ а Съветът за сигурност на Организация на обединените нации да „
На този декор престолонаследникът на Саудитска Арабия получи позвъняване от министър-председателя на Ирак. Саудитският външен министър също одобри позвънявания от своите ирански и американски сътрудници и разиска с тях ескалацията, нейната тежест и напъните за ограничение на следствията от нея.
Саудитска Арабия постоянно е твърдяла, че районната сигурност и непоклатимост изискват заслужено и всеобхватно решение на палестинския въпрос, водещо до основаването на палестинска страна в границите от 1967 година с Източен Йерусалим като нейна столица, както е посочено в Арабската мирна самодейност от 2002 година Без такова решение районът ще продължи да е изправен пред опасността от борба, спор и вероятно пълномащабна районна война.
Агресивната политика на Израел, оскверняването на ислямските светилища в Палестина от израелските фанатици и неограничената поддръжка, предоставена на Израел от поредни администрации на Съединени американски щати, дават на лица, организации и даже страни (Иран) опрощение за дейности, които заплашват сигурността и мира в района.
Учудващо е за какво Вашингтон упорства за нормализиране на връзките сред Кралството и Израел, а Израел не се е отказал от експанзията и геноцида и не основава условия за нормализиране. Настояването на администрацията на Байдън по този въпрос отразява желанието й да реализира дипломатическа победа, която ще усъвършенства възможностите й за продобиване на изборите.
Саудитското външно министерство повтори позицията на кралството в изказване, оповестено през февруари в отговор на представител на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати по отношение на продължаващите полемики сред кралството и Съединените щати по отношение на арабско-израелския кротичък развой.
В изказването се акцентира, че
Кралството е уведомило администрацията на Съединени американски щати за твърдата си позиция, че няма да има дипломатически връзки с Израел, до момента в който не бъде приета самостоятелна палестинска страна в границите от 1967 година с Източен Йерусалим като нейна столица и до момента в който израелската експанзия в линията Газа не спре и израелската окупация и военните й сили няма да бъдат изцяло изтеглени оттова.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед46500Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед29583Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед65637„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед33266Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34922Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132779Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91983Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ