Дали тази година ще успее да си дойде за Коледа?
Коледните светлинки блещукат към този момент освен из стаите, само че и в очите. А щом ги има в очите, значи ги има и в сърцето. Там също е и упованието за примирение и знамение, усамотение и всеобща забава, за идилия и нехаен безпорядък. Всички се събираме, кой когато може, както е съумял да възнамерява, бързаме да сме дружно.
За други обаче – студенти, родители, близки, родственици, Коледа не приключва с възклицание. За тях празниците са по-скоро блян по домашните курабийки, уют и топлота, от които, за жалост, ги разделят стотици, хиляди километри. На хората, които са надалеч от фамилиите си, съвсем непрекъснато им се постанова да пропущат освен светлите декемврийски празници, само че и още доста други – рождени и имени дни, годишнини, годежи… Сякаш ей по този начин, на инат, парите или времето не стигат за двупосочен билет. И като че ли безрезултатен е целият тамошен престой, това някъде " другаде ", разделящо фамилии и сърца.
Хубавото е обаче, че и едните, и другите, са постоянно предстоящи и обичани. Дали майката ще посети детето си в чужбина, или работещият студент е направил и невъзможното, с цел да зарадва фамилията си, е без значение. Тръпката е в това, че всички си подаряват Идеята - непосредствен за тях човек „ този път ще успее да (си) дойде… ”. В такива случаи не е нужна даже елхата, камината в хола, с цел да се усети топлината. Тя просто нахлува и сгрява не ръцете, а душата. Дните стартират нетърпеливо да се отброяват, а идното посрещане на обичаните хора става най-очакваната изненада.
“Да, Рождество Христово е фамилен празник, само че значи ли това, че обособените членове стопират да бъдат семейство, единствено тъй като не са дружно? ”
Разбира се, не са малко случаите, в които мнозина са изправени пред непреодолимата неспособност да честват със своите близки. Ангажиментите и периодите неведнъж вземат превес над откровената вяра, че индивидът оттатък океана „ този път в действителност ще успее да си пристигна... ”. За тях разопаковането на коледни дарове е по-скоро отваряне на получен колет по пощата, а новата година стартира с няколко несполучливи опита за позвъняване до България.
Чувство на отчуждение ли да таят всички тези, които не са на масата у дома, броейки какъв брой ястия има – 5, 7, 9...? Не, несъмнено. В последна сметка, празниците не трябва да се мерят в брой присъстващи, отсъстващи и предстоящи. Друго е значимо – чувството. Усещането, че където и да се намира, човек постоянно принадлежи на едно място – дома.
И дали след „ 10, 9, 8, 7... ” фамилната къща ще е цялостна, а една далечна квартира към този момент ще е потънала в сън, няма значение. Има смисъл. Той е в самите връзки сред хората и даже в дистанциите, които ги разделят, единствено с цел да ги създадат по-близки. Не е належащо да е 24-ти декември, с цел да се завърне някой в родното си място, както не би трябвало да е празник, с цел да се чака някого. Винаги всички са щастливи, когато околните им са щастливи, било то и отдалече, а щастието не се чества. Изживява се.
За други обаче – студенти, родители, близки, родственици, Коледа не приключва с възклицание. За тях празниците са по-скоро блян по домашните курабийки, уют и топлота, от които, за жалост, ги разделят стотици, хиляди километри. На хората, които са надалеч от фамилиите си, съвсем непрекъснато им се постанова да пропущат освен светлите декемврийски празници, само че и още доста други – рождени и имени дни, годишнини, годежи… Сякаш ей по този начин, на инат, парите или времето не стигат за двупосочен билет. И като че ли безрезултатен е целият тамошен престой, това някъде " другаде ", разделящо фамилии и сърца.
Хубавото е обаче, че и едните, и другите, са постоянно предстоящи и обичани. Дали майката ще посети детето си в чужбина, или работещият студент е направил и невъзможното, с цел да зарадва фамилията си, е без значение. Тръпката е в това, че всички си подаряват Идеята - непосредствен за тях човек „ този път ще успее да (си) дойде… ”. В такива случаи не е нужна даже елхата, камината в хола, с цел да се усети топлината. Тя просто нахлува и сгрява не ръцете, а душата. Дните стартират нетърпеливо да се отброяват, а идното посрещане на обичаните хора става най-очакваната изненада.
“Да, Рождество Христово е фамилен празник, само че значи ли това, че обособените членове стопират да бъдат семейство, единствено тъй като не са дружно? ”
Разбира се, не са малко случаите, в които мнозина са изправени пред непреодолимата неспособност да честват със своите близки. Ангажиментите и периодите неведнъж вземат превес над откровената вяра, че индивидът оттатък океана „ този път в действителност ще успее да си пристигна... ”. За тях разопаковането на коледни дарове е по-скоро отваряне на получен колет по пощата, а новата година стартира с няколко несполучливи опита за позвъняване до България.
Чувство на отчуждение ли да таят всички тези, които не са на масата у дома, броейки какъв брой ястия има – 5, 7, 9...? Не, несъмнено. В последна сметка, празниците не трябва да се мерят в брой присъстващи, отсъстващи и предстоящи. Друго е значимо – чувството. Усещането, че където и да се намира, човек постоянно принадлежи на едно място – дома.
И дали след „ 10, 9, 8, 7... ” фамилната къща ще е цялостна, а една далечна квартира към този момент ще е потънала в сън, няма значение. Има смисъл. Той е в самите връзки сред хората и даже в дистанциите, които ги разделят, единствено с цел да ги създадат по-близки. Не е належащо да е 24-ти декември, с цел да се завърне някой в родното си място, както не би трябвало да е празник, с цел да се чака някого. Винаги всички са щастливи, когато околните им са щастливи, било то и отдалече, а щастието не се чества. Изживява се.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ