Най-оригиналните коледни традиции в Европа
Коледа наближава и всички се готвим да я честваме по собствен метод. Но чудили ли сте се в миналото по какъв начин наподобява този празник в други страни? Научаването за най-оригиналните коледни обичаи в Европа прави това време още по-вълшебно, в сравнение с е. Ще се изненадате от разнообразието от традиции, на които се радват хората в другите европейски страни! Вижте най-изненадващите от тях:
Испания
Коледа стартира на 8-ми декември в Испания, с Празника на непорочното зачатие. Една от забавните обичаи, изпълнявана в този ден, е биенето на коледен пън (Tió de Nadal или Caga Tió) – нещо като нашето сурвакане. Дънерът е декориран празнично, има очи, уста, нос и коледни облекла. Той е остарял воин от каталонската митология, по-късно влиза в коледната традиция на Каталония и някои райони на Арагон, където го назовават също и Tizón de Nadal или Toza. Обикновено дължината му е към 30 см и стои на два или четири крайници (пръчки). Лицето се рисува наложително усмихнато, а на главата се слага червен чорап – цветът на обичайна испанска барета. Традицията повелява от 8-ми декември до Коледа децата да се грижат добре за него, да го хранят и завиват с одеяло, с цел да не му е студено. На 25-ти декември той се изгаря в камината, в случай че има такава, и се пеят коледни песни, свързани с него.
Според традицията, преди децата да „ сурвакат “ Tiо, би трябвало да изоставен стаята и да му се помолят да им донесе мечтаните дарове. Това е и чудесна опция за родителите, да слагат закупените дарове и да създадат чудото допустимо. Обикновено Коледният пън „ носи “ бонбони и ядки. В взаимозависимост от района, може да остави и сушени плодове, а дарът му се счита за общ, споделен от всички.
Португалия
Татко Коледа или Pai Natal е индивидът, който оставя дарове под елхата в Коледната вечер или в чорапите, окачени на камината. Някои хора считат, че подаръците са от новородения Исус, а не от Татко Коледа, само че по този начин или другояче, те са наложителни в Португалия, както е у нас. Традиционно португалци вечерят „ Consoada “, което включва риба със зелени зеленчуци и варени картофи, следвани от миди и диви меса. След вечеря фамилията върви на черква за „ Missa do Galo “ – „ Месата на Петела “, с цел да отбележат празника.
Традицията за полунощната меса е записана на първо време от Егерия – галисийка, която идва на поклонение в Светата земя към 381 – 384 година Тя станала очевидец на това, по какъв начин ранните католици почитат Коледната тайнственост във Витлеем. Последвала е върволица със свещи до Йерусалим, пристигайки в църквата на Възкресението на разсъмване. Половин век по-късно папа Сикт III открива практиката с полунощната меса в базиликата „ Санта Мария Маджоре “. През 1587 година основният духовник, от манастира „ Сан Агустин Аколман “ в Сан Диего де Сория, подава молба към папата, с цел да разреши провеждането на месата навън, тъй като църквата не е можела да посрещне огромния брой присъстващи на вечерното празненство. Тази традиция се съблюдава и през днешния ден в испаноговорящите католически страни в Латинска Америка и Филипините.
В Португалия по време на службата се вади изображението на бебето Исус и всеки минава, с цел да го целуне. След службата хората се прибират у дома и отварят подаръците. Картината с раждането е обичайната коледна декорация и множеството фамилии я имат в дребен или по-голям размер. На вечерята се пие вино от Порто, а за десерт се сервират обичайни португалски бисквити и сладки. Коледната софра не се подвига, както у нас. Традиционно на Коледа звучи „ O, que quer dizer Natal “.
Германия
Коледните празненства в Германия също стартират от рано – на 6-ти декември, още веднъж със Св. Николаус. Децата оставят обувки пред вратата, в които Татко Коледа или Николаус, както го назовават, ще им остави дарове, в случай че да били положителни през годината. Но в случай че са били непослушни, неговият прислужник – Кнехт Рупрехт ще им остави единствено клончета.
Както и при нас, ястията на Бъдни вечер за постни, месото е оставено за идващия ден. През целия месец коледното въодушевление се усеща на всички места. Хората обичайно посещават някои от хилядите коледни базари, каквито има в съвсем всеки немски град, и се събират на чаша Glühwein – топло алено вино с бренди, канела, лимон, портокал, захар и ванилия. Коледните базари оферират типично немски храни, като вурстчета (известния братвурст), най-разнообразни лакомства и голям брой ръчно направени произведения. Атмосферата е повече от празнична, светлините основават необикновен коледен дух, подплатен със звучащите от всеки ъгъл коледни песни. На тези базари един голям дюнер, с който могат да се нахранят 3-ма души, коства единствено евро и половина, а греяното вино се предлага в красиво изрисувана чаша единствено за 2 евро, която в елементарен магазин би коствала 8 евро. Чашата остава като подарък и превъзходен спомен, който да припомня за невероятната празнична вечер и срещата с другари. Изобщо, немците умеят да радват и тъкмо това е задачата им с организирането на тези базари – не облага, а стопляне на всяка душа и тяло.
Австрия
Австрия споделя много от традициите на Германия, само че има и свои лични, които също заслужават внимание. По време на Адвентът (Advent), което от латински значи „ идване “, е интервалът на четирите седмици преди Рождеството, в което хората чакат раждането на Исус. Семействата окачват венец от вечнозелени клончета украсени с панделки и четири свещи. Във всяка от четирите недели по време на Адвента се пали една свещ и се пеят коледни песни. Австрия също е цялостна с коледни базари, може би даже по-живописни и от немските, където се предлага обичайния джинджифилов самун – Glühwein и голямо количество коледна декорация. Базарите са посещавани от хора от целия свят всяка година.
Всеки град в Австрия има коледна елха в центъра. Коледата обичайно стартира в 4 часа, след обяд на Бъдни вечер (Heilige Abend), когато светлините на елхата се възпламеняват за първи път, а хората пеят коледни песни към него. Най-известната от тях е „ Stille nacht, Heilige nacht “ („ Тиха нощ, свята нощ “), която е преведена на над 50 езика в целия свят. Нейна родна страна е Австрия, и по-специално Обердорф, където композиторът Франц Грюбер и писателят Йосиф Мор я написват, през далечната 1818 година През 2011 година ЮНЕСКО афишира песента за част от нематериалното културно завещание на Австрия.
Националната радиостанция Ö3 наложително включва невероятна селекция от коледни песни в програмата си, които звучат непрекъснато от 4 часа след обяд на Бъдни вечер и доста хора употребяват станцията, като саундтрак за своята празнична вечер. Традиционно елхата се украсява с голям брой свещи (днес електрически), а някои поставят сладки, бонбони. Децата имат вяра, че Christkind (бебето Исус) украсява елхата и носи подаръците. Christkind постоянно е изобразяван като ангелче със златна коса, крила и ореол. Освен от него, те получават дарове и от Св. Николаус на 6-ти декември.
Традиционното меню за Бъдни вечер включва печен шаран, защото денят се счита за постен от католическата черква. За десерт се сервира прословутата торта „ Захер “, както и коледни бисквити с джинджифил и ванилия, както и Vanillekipferl – бадемови бисквити във формата на подкова.
Италия
В италианския фолклор съществува старицата La Befana, която идва на Богоявление (6-ти януари) и цялостни чорапите на децата с бонбони и лакомства, в случай че са били послушни, и с въглища, в случай че не са – сходно на Св. Николай и Дядо Коледа. Семействата нормално оставят чаша с вино и малко храна за Бефана. Най-често старицата е изобразявана с черна тога и цялата в сажди, яхнала метла като Баба Яга, да влиза през комина. За някои тя е грозна и състарена, защото символизира остарялата година.
За италианците Сцената с раждането е от съществена значимост. През 1223 година година, откакто Св. Франциск от Асизи е видял къде във Витлеем е роден Исус, се прави известно разиграването на сюжета с раждането, чрез детско креватче. Неапол е прочут със своите детски креватчета (Presepe Napoletano), а първата театрална илюстрация на сцената с раждането (преди Франциск да я направи популярна) е осъществена през 1025 година в църквата „ Св. Богородица “. През 16-ти век към този момент е наложителна традицията да се слага бебешко креватче в дома на 8ми декември, а бебето Исус се слага в него в нощта на 24-ти декември. Това се прави и през днешния ден в някои домове.
Друг остарял италиански бит е, децата да излизат на открито, пеейки коледни песни в празнични одежди. Много известна е италианската торта „ Panettone “ – нещо като козунак със стафиди, който се сервира с чаша парещ шоколад.
Франция
Във Франция са доста известни сувенирите, изобразяващи сцената с раждането на Исус, и се продават във всеки град. Други сходни фигурки, които постоянно красят рафтовете са: месар, пекар, служител на реда и духовник. Един от най-големите коледни базари е Christkindlesmarkt в Страсбург. Той е същинско събитие за ценители. Също известни са коледните дънери, направени от черешово дърво, които се пръскат с алено вино на Бъдни вечер, с цел да ухаят прелестно, когато бъдат изгорени. Има бит, че дънерът и свещите се оставят да горят цяла нощ, съпроводени от малко храна и питиета, ако Мария и бебето Исус навестят дома.
Французите имат вяра в Père Noël – Дядо Коледа или Св. Николас. Традиционната софра на Бъдни вечер се назовава Réveillon, което значи „ будуване “, защото обичаят повелява да не се заспива преди среднощ. Обикновено сънят идва откакто хората са се върнали от полунощната църковна работа. Ястията включват печена пуйка с кестени или печена гъска, омари, стриди и разнообразни типове сирена. За десерт се яде торта от шоколадов труфел – bûche de Noël. В някои елементи на Франция по традиция се сервират 13 разнообразни типа десерти, направени от плодове, ядки или просто пасти. Като италианците, французите също честват Богоявление на 6-ти януари, като сервират специфична бадемова торта, с името Galette des Rois. Често в нея се слага дребна корона.
Испания
Коледа стартира на 8-ми декември в Испания, с Празника на непорочното зачатие. Една от забавните обичаи, изпълнявана в този ден, е биенето на коледен пън (Tió de Nadal или Caga Tió) – нещо като нашето сурвакане. Дънерът е декориран празнично, има очи, уста, нос и коледни облекла. Той е остарял воин от каталонската митология, по-късно влиза в коледната традиция на Каталония и някои райони на Арагон, където го назовават също и Tizón de Nadal или Toza. Обикновено дължината му е към 30 см и стои на два или четири крайници (пръчки). Лицето се рисува наложително усмихнато, а на главата се слага червен чорап – цветът на обичайна испанска барета. Традицията повелява от 8-ми декември до Коледа децата да се грижат добре за него, да го хранят и завиват с одеяло, с цел да не му е студено. На 25-ти декември той се изгаря в камината, в случай че има такава, и се пеят коледни песни, свързани с него.
Според традицията, преди децата да „ сурвакат “ Tiо, би трябвало да изоставен стаята и да му се помолят да им донесе мечтаните дарове. Това е и чудесна опция за родителите, да слагат закупените дарове и да създадат чудото допустимо. Обикновено Коледният пън „ носи “ бонбони и ядки. В взаимозависимост от района, може да остави и сушени плодове, а дарът му се счита за общ, споделен от всички.
Португалия
Татко Коледа или Pai Natal е индивидът, който оставя дарове под елхата в Коледната вечер или в чорапите, окачени на камината. Някои хора считат, че подаръците са от новородения Исус, а не от Татко Коледа, само че по този начин или другояче, те са наложителни в Португалия, както е у нас. Традиционно португалци вечерят „ Consoada “, което включва риба със зелени зеленчуци и варени картофи, следвани от миди и диви меса. След вечеря фамилията върви на черква за „ Missa do Galo “ – „ Месата на Петела “, с цел да отбележат празника.
Традицията за полунощната меса е записана на първо време от Егерия – галисийка, която идва на поклонение в Светата земя към 381 – 384 година Тя станала очевидец на това, по какъв начин ранните католици почитат Коледната тайнственост във Витлеем. Последвала е върволица със свещи до Йерусалим, пристигайки в църквата на Възкресението на разсъмване. Половин век по-късно папа Сикт III открива практиката с полунощната меса в базиликата „ Санта Мария Маджоре “. През 1587 година основният духовник, от манастира „ Сан Агустин Аколман “ в Сан Диего де Сория, подава молба към папата, с цел да разреши провеждането на месата навън, тъй като църквата не е можела да посрещне огромния брой присъстващи на вечерното празненство. Тази традиция се съблюдава и през днешния ден в испаноговорящите католически страни в Латинска Америка и Филипините.
В Португалия по време на службата се вади изображението на бебето Исус и всеки минава, с цел да го целуне. След службата хората се прибират у дома и отварят подаръците. Картината с раждането е обичайната коледна декорация и множеството фамилии я имат в дребен или по-голям размер. На вечерята се пие вино от Порто, а за десерт се сервират обичайни португалски бисквити и сладки. Коледната софра не се подвига, както у нас. Традиционно на Коледа звучи „ O, que quer dizer Natal “.
Германия
Коледните празненства в Германия също стартират от рано – на 6-ти декември, още веднъж със Св. Николаус. Децата оставят обувки пред вратата, в които Татко Коледа или Николаус, както го назовават, ще им остави дарове, в случай че да били положителни през годината. Но в случай че са били непослушни, неговият прислужник – Кнехт Рупрехт ще им остави единствено клончета.
Както и при нас, ястията на Бъдни вечер за постни, месото е оставено за идващия ден. През целия месец коледното въодушевление се усеща на всички места. Хората обичайно посещават някои от хилядите коледни базари, каквито има в съвсем всеки немски град, и се събират на чаша Glühwein – топло алено вино с бренди, канела, лимон, портокал, захар и ванилия. Коледните базари оферират типично немски храни, като вурстчета (известния братвурст), най-разнообразни лакомства и голям брой ръчно направени произведения. Атмосферата е повече от празнична, светлините основават необикновен коледен дух, подплатен със звучащите от всеки ъгъл коледни песни. На тези базари един голям дюнер, с който могат да се нахранят 3-ма души, коства единствено евро и половина, а греяното вино се предлага в красиво изрисувана чаша единствено за 2 евро, която в елементарен магазин би коствала 8 евро. Чашата остава като подарък и превъзходен спомен, който да припомня за невероятната празнична вечер и срещата с другари. Изобщо, немците умеят да радват и тъкмо това е задачата им с организирането на тези базари – не облага, а стопляне на всяка душа и тяло.
Австрия
Австрия споделя много от традициите на Германия, само че има и свои лични, които също заслужават внимание. По време на Адвентът (Advent), което от латински значи „ идване “, е интервалът на четирите седмици преди Рождеството, в което хората чакат раждането на Исус. Семействата окачват венец от вечнозелени клончета украсени с панделки и четири свещи. Във всяка от четирите недели по време на Адвента се пали една свещ и се пеят коледни песни. Австрия също е цялостна с коледни базари, може би даже по-живописни и от немските, където се предлага обичайния джинджифилов самун – Glühwein и голямо количество коледна декорация. Базарите са посещавани от хора от целия свят всяка година.
Всеки град в Австрия има коледна елха в центъра. Коледата обичайно стартира в 4 часа, след обяд на Бъдни вечер (Heilige Abend), когато светлините на елхата се възпламеняват за първи път, а хората пеят коледни песни към него. Най-известната от тях е „ Stille nacht, Heilige nacht “ („ Тиха нощ, свята нощ “), която е преведена на над 50 езика в целия свят. Нейна родна страна е Австрия, и по-специално Обердорф, където композиторът Франц Грюбер и писателят Йосиф Мор я написват, през далечната 1818 година През 2011 година ЮНЕСКО афишира песента за част от нематериалното културно завещание на Австрия.
Националната радиостанция Ö3 наложително включва невероятна селекция от коледни песни в програмата си, които звучат непрекъснато от 4 часа след обяд на Бъдни вечер и доста хора употребяват станцията, като саундтрак за своята празнична вечер. Традиционно елхата се украсява с голям брой свещи (днес електрически), а някои поставят сладки, бонбони. Децата имат вяра, че Christkind (бебето Исус) украсява елхата и носи подаръците. Christkind постоянно е изобразяван като ангелче със златна коса, крила и ореол. Освен от него, те получават дарове и от Св. Николаус на 6-ти декември.
Традиционното меню за Бъдни вечер включва печен шаран, защото денят се счита за постен от католическата черква. За десерт се сервира прословутата торта „ Захер “, както и коледни бисквити с джинджифил и ванилия, както и Vanillekipferl – бадемови бисквити във формата на подкова.
Италия
В италианския фолклор съществува старицата La Befana, която идва на Богоявление (6-ти януари) и цялостни чорапите на децата с бонбони и лакомства, в случай че са били послушни, и с въглища, в случай че не са – сходно на Св. Николай и Дядо Коледа. Семействата нормално оставят чаша с вино и малко храна за Бефана. Най-често старицата е изобразявана с черна тога и цялата в сажди, яхнала метла като Баба Яга, да влиза през комина. За някои тя е грозна и състарена, защото символизира остарялата година.
За италианците Сцената с раждането е от съществена значимост. През 1223 година година, откакто Св. Франциск от Асизи е видял къде във Витлеем е роден Исус, се прави известно разиграването на сюжета с раждането, чрез детско креватче. Неапол е прочут със своите детски креватчета (Presepe Napoletano), а първата театрална илюстрация на сцената с раждането (преди Франциск да я направи популярна) е осъществена през 1025 година в църквата „ Св. Богородица “. През 16-ти век към този момент е наложителна традицията да се слага бебешко креватче в дома на 8ми декември, а бебето Исус се слага в него в нощта на 24-ти декември. Това се прави и през днешния ден в някои домове.
Друг остарял италиански бит е, децата да излизат на открито, пеейки коледни песни в празнични одежди. Много известна е италианската торта „ Panettone “ – нещо като козунак със стафиди, който се сервира с чаша парещ шоколад.
Франция
Във Франция са доста известни сувенирите, изобразяващи сцената с раждането на Исус, и се продават във всеки град. Други сходни фигурки, които постоянно красят рафтовете са: месар, пекар, служител на реда и духовник. Един от най-големите коледни базари е Christkindlesmarkt в Страсбург. Той е същинско събитие за ценители. Също известни са коледните дънери, направени от черешово дърво, които се пръскат с алено вино на Бъдни вечер, с цел да ухаят прелестно, когато бъдат изгорени. Има бит, че дънерът и свещите се оставят да горят цяла нощ, съпроводени от малко храна и питиета, ако Мария и бебето Исус навестят дома.
Французите имат вяра в Père Noël – Дядо Коледа или Св. Николас. Традиционната софра на Бъдни вечер се назовава Réveillon, което значи „ будуване “, защото обичаят повелява да не се заспива преди среднощ. Обикновено сънят идва откакто хората са се върнали от полунощната църковна работа. Ястията включват печена пуйка с кестени или печена гъска, омари, стриди и разнообразни типове сирена. За десерт се яде торта от шоколадов труфел – bûche de Noël. В някои елементи на Франция по традиция се сервират 13 разнообразни типа десерти, направени от плодове, ядки или просто пасти. Като италианците, французите също честват Богоявление на 6-ти януари, като сервират специфична бадемова торта, с името Galette des Rois. Често в нея се слага дребна корона.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ