100-дневната кашлица набира скорост и у нас
Коклюшът, прочут като 100-дневната кашлица, набира скорост и у нас. Болестта напредва в цяла Европа. На Стария континент има много повече случаи, в сравнение с у нас, отбелязва шефът на Националния център за заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова.
10 случая на коклюш са регистрирани в България от началото на предходната година. За съпоставяне за същия интервал предходната година е имало единствено един болен, а за цялата минала година инфектираните са били едвам 20 души.
Диагнозата коклюш не трябва да се отхвърля единствено тъй като човек е имунизиран, тъй като не се знае дали е построил имунитет. " Продължителната кашлица постанова проучване за това заболяване. Ако човек кашля дълго време, в случай че отхрачващите медикаменти и антибиотици не оказват помощ, би трябвало да се направи проучване за коклюш ", поучава професор Христова, представена от " Телеграф ".
Доказване
Изследване за коклюш може да се направи в Националния център по заразни и паразитни заболявания. Прави се и в частни лаборатории.
За да се потвърди самият извършител, би трябвало да се направи PCR. Взема се секрет и посредством него се потвърждава причинителят на коклюша.
След като човек бъде диагностициран, се пуска бързо уведомление, което отива в РЗИ, а оттова вършат съответното епидемиологично изследване. Лечението с антибиотици е дейно при започване на заболяването.
По-тежка е клиничната картина на болестта при хора без ваксина. Инкубационният интервал е сред 1 и 2 седмици. Започва с катарални прояви, т.е. по този начин както би почнал грип или RSV вирус да вземем за пример.
Инфекцията започва с хрема, кихаме, общо неразположение и лека кашлица. След няколко дни към този момент идва същинският етап с кашлячни пристъпи един след различен, от които човек не може да си поеме мирис. Тук става дума за отрови, които се отделят от бактериите и те в действителност нервират рецепторите на клетките в лигавицата на респираторния епител.
Кашлицата идва в опит токсинът да се изхвърли. Тук става въпрос за невротична кашлица без човек да може да си поеме мирис. Характерна за заболяването е нощната кашлица.
" Заради мощната кашлица очите и вените изпъкват. Тя трае със седмици или месеци. Неслучайно е наречена 100-дневната кашлица или магарешка кашлица. При вдишване на въздух болните издават свистене като магарешки писък.
Тук в действителност е затруднено дишането и има зной. Има и затруднения от пневмония до пролапс на ануса ", отбелязва професор Христова.
Клиничната картина при имунизирани не е такава. И при тях има дълга продължителна кашлица, само че не толкоз тежка. Няма и зной.
Ваксини
Нерядко възрастните хора боледуват без признаци, само че те могат да заразяват децата у дома. У нас има болно бебе на 2 месеца, което е диагностицирано още преди да е почнало слагането на имунизациите. Имунизациите против коклюш са на 2, 3 и 4 месеца, по-късно на 16 месеца и на 6 години. Разболяват се деца на 2, 3, 4 и 5 години, т.е. преди да приключи имунизационният курс.
Следващата група, която боледува, са във възрастовата група от 10 до 20 години. " От една страна, ненапълно имунитетът стартира да избледнява, само че по-скоро не всички съумяват да създадат добър имунитет против която й да е ваксина.
Става въпрос за една дребна част от хората, които не дават отговор на имунизациите с задоволително мощен имунитет. Заразяването зависи и от експозицията, т.е. на каква инфекциозна доза е подложен човек и в какъв брой непосредствен контакт с болен е бил ", обясни още експертът.
10 случая на коклюш са регистрирани в България от началото на предходната година. За съпоставяне за същия интервал предходната година е имало единствено един болен, а за цялата минала година инфектираните са били едвам 20 души.
Диагнозата коклюш не трябва да се отхвърля единствено тъй като човек е имунизиран, тъй като не се знае дали е построил имунитет. " Продължителната кашлица постанова проучване за това заболяване. Ако човек кашля дълго време, в случай че отхрачващите медикаменти и антибиотици не оказват помощ, би трябвало да се направи проучване за коклюш ", поучава професор Христова, представена от " Телеграф ".
Доказване
Изследване за коклюш може да се направи в Националния център по заразни и паразитни заболявания. Прави се и в частни лаборатории.
За да се потвърди самият извършител, би трябвало да се направи PCR. Взема се секрет и посредством него се потвърждава причинителят на коклюша.
След като човек бъде диагностициран, се пуска бързо уведомление, което отива в РЗИ, а оттова вършат съответното епидемиологично изследване. Лечението с антибиотици е дейно при започване на заболяването.
По-тежка е клиничната картина на болестта при хора без ваксина. Инкубационният интервал е сред 1 и 2 седмици. Започва с катарални прояви, т.е. по този начин както би почнал грип или RSV вирус да вземем за пример.
Инфекцията започва с хрема, кихаме, общо неразположение и лека кашлица. След няколко дни към този момент идва същинският етап с кашлячни пристъпи един след различен, от които човек не може да си поеме мирис. Тук става дума за отрови, които се отделят от бактериите и те в действителност нервират рецепторите на клетките в лигавицата на респираторния епител.
Кашлицата идва в опит токсинът да се изхвърли. Тук става въпрос за невротична кашлица без човек да може да си поеме мирис. Характерна за заболяването е нощната кашлица.
" Заради мощната кашлица очите и вените изпъкват. Тя трае със седмици или месеци. Неслучайно е наречена 100-дневната кашлица или магарешка кашлица. При вдишване на въздух болните издават свистене като магарешки писък.
Тук в действителност е затруднено дишането и има зной. Има и затруднения от пневмония до пролапс на ануса ", отбелязва професор Христова.
Клиничната картина при имунизирани не е такава. И при тях има дълга продължителна кашлица, само че не толкоз тежка. Няма и зной.
Ваксини
Нерядко възрастните хора боледуват без признаци, само че те могат да заразяват децата у дома. У нас има болно бебе на 2 месеца, което е диагностицирано още преди да е почнало слагането на имунизациите. Имунизациите против коклюш са на 2, 3 и 4 месеца, по-късно на 16 месеца и на 6 години. Разболяват се деца на 2, 3, 4 и 5 години, т.е. преди да приключи имунизационният курс.
Следващата група, която боледува, са във възрастовата група от 10 до 20 години. " От една страна, ненапълно имунитетът стартира да избледнява, само че по-скоро не всички съумяват да създадат добър имунитет против която й да е ваксина.
Става въпрос за една дребна част от хората, които не дават отговор на имунизациите с задоволително мощен имунитет. Заразяването зависи и от експозицията, т.е. на каква инфекциозна доза е подложен човек и в какъв брой непосредствен контакт с болен е бил ", обясни още експертът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ