Първата ядрена катастрофа на СССР преди Чернобил – Кищимската авария
Кои са най-големите нуклеарни произшествия, за които сте чували? Най-вероятно в съзнанието ви изниква незабавно Чернобил като най-популярно име, с помощта на сериала, другият забавен миг е японската централа във Фукушима. Архивите обаче демонстрират, че третото място се държи от жителите на Челябинск. Това е едно особено място в Южен Урал, останало в тайната на Студената война. Причината за тази географска особеност е, че точно там Съюз на съветските социалистически републики се пробва да навакса времето за произвеждане на нуклеарно оръжие.
Около 6 години по-късно готовата продукция ще се насочи към Куба и ще аргументи нови главоболия, само че този път за американското общество и най-много за президента Кенеди. Мнозина ще считат, че същият е бил погубен поради отводът да отстрани Фидел Кастро и да подсигурява сигурност на южните щати на Съединени американски щати. Каквато и да е историята, дано стартираме през цялото време. След Втората Световна война съвсем всяка страна от двата лагера се пробва да откри радиоактивни детайли, които да употребява освен за оръжие, само че и за основаването на атомна сила.
Когато най-сетне има задоволително запаси за произвеждане, учените се местят в специфична затворена локация, която не участва на картата, животът им се трансформира напълно – поради преместването на откривателите се строи цялостен град за техните потребности и даже споменаването на местоположението може да докара до гибел, както за провинилия се, по този начин и за фамилията му. И по този начин всеки свикан да служи на народа в прословутата индустриална асоциация „ Маяк “, стяга куфарите и отпътува за Челябинск – 40.
Снимка: By Goran tek-en, Jan Rieke, maps-for-free.com, NordNordWest, Historicair, Bourrichon, Insider, Kneiphof, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76335275
Не може да бъде открит на картата, Съюз на съветските социалистически републики декларира, че не съществува такава локация, а цифрата след името символизира пощенския код. Създаването се случва директно след Втората Световна война – 1945 година Челябинск се намира на към 15 километра от град Кищим. Градската зона, където остават фамилиите се назовава Челябинск-65. В град номер 40 са инсталирани 6 реактора за обработка на нуклеарни материали и разработка на плутоний. Безумната неточност да се правят опити толкоз покрай население е в резултат на неналичието на информация – никой не е подозирал каква в действителност може да бъде силата на радиоактивните детайли.
Съединени американски щати също не подозирали какъв ще е резултат от тази работа и доста по-рано обяснявали, че радиоактивните детайли са даже потребни, само че разбрали по сложния метод за грешката си. Никой нямал време за губене, врагът се въоръжавал с атомни бомби, затова и Съюз на съветските социалистически републики трябвало да отвърнат колкото се може по-бързо на засилващатa се опасност. Само 3 години след стартирането в приложимост, Челябинск към този момент е създал своята първа атомна бомба.
Снимка: By Carl Anderson, US Army Corps of Engineers – http://www.usace.army.mil; https://eportal.usace.army.mil/sites/DVL/DVL%20Images/Forms/DispForm.aspx?ID=1633, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9986689
Въпреки невероятният триумф и късото време за разработка, Москва упорства производството да се ускори и идващите бомби да излизат с по-сериозна скорост от центъра „ Маяк “. В разследване на това напрежение, чиновниците и жителите в района заплащат доста сериозна цена за ускорения работен развой. Повече от 17 хиляди служащия ще не помнят за всички стандарти за сигурност, радиоактивните боклуци се изсипват самоуверено в близката река и апропо никой нямал време, с цел да се тормози за евентуалните болести, които се случвали в околните села.
Според разнообразни източници, по-голямата част от тежката работа е осъществена благодарение на пандизчии от трудовите лагери, само че с тази скоростна рецепта не се забавят и първите произшествия. На 15 март 1953 година в архивите Джонсън може да бъде открит и първият случай. Случва се в постройката за добиване на плутоний и по време на отделянето му от контролните пръти посредством нитрат, чиновниците не съблюдават рекомендациите и в съда за обработка изсипват към 842 грама, това незабавно стартира да покачва температурата и бързо врящата течност е пренасочена в различен съд.
По време на този развой част от плутония е съумял да облъчи един от операторите с близо 1000 рада, само че едвам след два дни стартират признаците на лъчевата болест. Краката му са обгорени и вероятно ампутирани, само че живее още 35 години с всички злокобни болки и резултати. Втори оператор получава единствено 100 рада, само че има и още един потърпевш, за който се позволява, че облъчването е сред 100 и 1000 рада. За последния липсва каквато и да е информация. На 13 октомври в архивите се вписват още 5 случая, само че за тях се мълчи какво се е случило, всички те са разказани просто като чиновници с лъчева болест.
Снимка: By Carl Anderson, US Army Corps of Engineers – http://www.usace.army.mil; VIRIN ZZZZ9999, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3730131
На 29 септември 1957 година с нарушаването на всевъзможни правила на сигурност, една от охладителните системи на центъра стопира да оперира вярно. Никой не обърнал внимание, до момента в който резервоарът с боклуци не се взривил. Жителите в района можели да виждат примамливите красиви цветни облаци в относително топлата септемврийска вечер. Облакът се разнесъл в близо 20 000 квадратни километра и съумял да засегне повече от 270 000 индивида, които живеят в тази зона. От тях обаче, по остаряла традиция, единствено 11 000 са евакуирани – скъпите чиновници на асоциацията.
Всички останали били принудени да унищожат реколтата и добитъка си. За разлика от злополуката в Чернобил, мнозина тук не са получили нито защитни дрехи, нито пояснение за какво би трябвало да създадат осъщественото. Някои от селяните подозирали, че немислимото се е случило и нуклеарната война е почнала, най-малко с това можело да се изясни съществуването на толкоз цветни облаци в другояче сивото септемврийско небе.
Само за няколко дни към 300 души от село Кораболка умират от лъчева болест. Проведената евакуация по този начин или другояче обърнала внимание единствено на партийните членове и етническите руснаци, всички останали трябвало да преживеят по-сериозният призрачен сън. Татарското общество, което живее в тази зона през идващите 50 години ще позволява, че е оставено, с цел да се ревизират реакциите на радиацията против локалното население. В идващите години болесттите от рак ще се покачат фрапантно в Кораболка – през днешния ден селото се назовава Татарска Кораболка.
Снимка: By Carl Anderson, US Army Corps of Engineers – http://www.usace.army.mil; VIRIN ZZZZ9999, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7677015
Западният блок знаел доста малко за този случай и едвам през 1976 година с бягството на доктор Жорес Медведев – прочут агроном, биолог и герентолог ще опише на света какво в действителност се е случвало в Чилябинск. Дори и тогава мнозина ще се съмняват в думите му и ще избират да имат вяра, че най-вероятно става въпрос за индустриално замърсяване. Едва с рухването на Съюз на съветските социалистически републики ще се разкрият толкоз нужните документи, които потвърждават истината.
Радиацията обаче остава единствено дребна част от казуса, отровената река Теча ще продължи да зарежда села като Муслумово. Инцидентите там се записвали в картотеката със случаи, с цел да може Съюз на съветските социалистически републики да има визия какво се случва при възможна нуклеарна война. През 1992 година излиза наяве, че всички са били част от един злокобен опит и в резултат на това повече от 90% от децата там имат генетични проблеми още при раждането и едвам 7% съумяват да прескочат безумната радиационна среща. Маяк стопира работа едвам през 1987 година и не създава плутоний за нуклеарни оръжия, вместо това обработва нуклеарно гориво, което се доставя от всяка точка на Русия.
Бившият институт през днешния ден продължава да работи, само че мнозина настояват, че защитните ограничения са неведнъж изменени, но подозренията не престават. Мнозина към момента считат тази зона за най-мръсното място на света, въпреки и Чернобил до през днешния ден да продължава да е същинска конкуренция. По-важното е, че и до през днешния ден няма особена информация по отношение на извършените опити. Жителите на засегнатите региони се борят за някаква отплата, само че даже това е без необикновен триумф.
