Златю Бояджиев и Бараците
Кои са Бараците ли? Това са трима другари: Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков, срещнали се в едно пловдивско ателие по фирмопис, и на които различен огромен пловдивски художник – Цанко Лавренов – дава прозвището „ Бараците ”. Неразделни в живота, в образованието /един след различен са признати в Художествената Академия в София/ и в творчеството си.
След завършването си тримата отпътуват за Родопите, където планината става централна тематика в картините им и тогава стартират да се обрисуват самостоятелните разлики и персоналният жанр на всеки от тях. Васил Бараков – един от най-големите български пейзажисти, след деветосептемврийския прелом включва в картините си и тематиката за индустриализацията. Давид Перец напуща България през 1948 година и се открива в Париж, където рисува в разнообразни жанрове, към края на живота си – даже нереално.
Златю Бояджиев – художник с невероятна орис, в която персоналната покруса поставя отпечатък на творчеството му по един несравним метод и основава легенда в българското изобразително изкуство. През 1951 година Златю Бояджиев получава инсулт, който вечно сковава дясната му ръка. Но геният и импулсът да твори не му дават мира и този човек се научава да рисува, с доста страдания и непримиримост, с лявата си ръка. Този прелом разделя творчеството му на два интервала, вторият – по-ярък, по-вълшебен, по-въздействащ. По подигравка на ориста с него той става прочут и остава в историята.
Битови подиуми и присъщи портрети в цялостен растеж, отдадени на родното му село Брезово, покрайнините на Пловдив и техните поданици. Молитви за дъжд, сватби, митологични подиуми, свинари, продавачи на оцет, каракачани, овчари – обаятелни и въздействащи, някои от тях улавят погледа ти и не желаят да те пуснат. Вълшебен свят, от дълго време липсващ, само че обитаем с легенди, с витална селска сила и топли цветове. Докато гледах освен картините, само че и стотиците хора, които ги разглеждаха, си мислех, че този свят в действителност към момента е тук – до момента в който има кой да го гледа и да му се възхищава.
Текстът е във връзка едноименната галерия В Градската изложба в Пловдив от 2013. В остарелия град можете да разгледате непрекъснатата експозиция на Златю Бояджиев – ул. Съборна 18.
След завършването си тримата отпътуват за Родопите, където планината става централна тематика в картините им и тогава стартират да се обрисуват самостоятелните разлики и персоналният жанр на всеки от тях. Васил Бараков – един от най-големите български пейзажисти, след деветосептемврийския прелом включва в картините си и тематиката за индустриализацията. Давид Перец напуща България през 1948 година и се открива в Париж, където рисува в разнообразни жанрове, към края на живота си – даже нереално.
Златю Бояджиев – художник с невероятна орис, в която персоналната покруса поставя отпечатък на творчеството му по един несравним метод и основава легенда в българското изобразително изкуство. През 1951 година Златю Бояджиев получава инсулт, който вечно сковава дясната му ръка. Но геният и импулсът да твори не му дават мира и този човек се научава да рисува, с доста страдания и непримиримост, с лявата си ръка. Този прелом разделя творчеството му на два интервала, вторият – по-ярък, по-вълшебен, по-въздействащ. По подигравка на ориста с него той става прочут и остава в историята.
Битови подиуми и присъщи портрети в цялостен растеж, отдадени на родното му село Брезово, покрайнините на Пловдив и техните поданици. Молитви за дъжд, сватби, митологични подиуми, свинари, продавачи на оцет, каракачани, овчари – обаятелни и въздействащи, някои от тях улавят погледа ти и не желаят да те пуснат. Вълшебен свят, от дълго време липсващ, само че обитаем с легенди, с витална селска сила и топли цветове. Докато гледах освен картините, само че и стотиците хора, които ги разглеждаха, си мислех, че този свят в действителност към момента е тук – до момента в който има кой да го гледа и да му се възхищава.
Текстът е във връзка едноименната галерия В Градската изложба в Пловдив от 2013. В остарелия град можете да разгледате непрекъснатата експозиция на Златю Бояджиев – ул. Съборна 18.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ