Макрон трябва да спре да действа като популист, ако иска да "спаси Европа"
Когато встъпи в служба, Еманюел Макрон бе показан като пример за европейски политически демократизъм, който се пребори със силите на екстремизма и популизма. " Спасителят на Европа? " бе постоянно срещано заглавие в медиите.
Чувство на облекчение бе изпитано надалеч отвън рамките на Франция. В света на Тръмп и Брекзит стремглавият напредък на 39-годишния Макрон внесе утешение измежду всички, разтревожени от положението на представителната народна власт и международния демократичен ред. Спомнете си единствено по какъв начин Барак Обама поддържа акцията на Макрон с думите: " Успехът на Франция е от голяма важност за целия свят ". Три месеца по-късно блясъкът поизбледня. Дали това значи, че самообявилият се за " Юпитер " президент е към този момент развалена стока? Едва ли. Но пред него има нелек път. Рейтингът на утвърждение на Макрон се срина през лятото и в този момент е 36 % - по-нисък даже от този на безличния му предходник Франсоа Оланд на същия стадий от неговия мандат. Да, Макрон направи неточности.
Социалните мрежи гъмжат от смешки за 26-те хиляди евро, които е похарчил за грим, откакто бе определен за президент. Това може би приказва за явно луд по имиджа си човек, изключително като се имат поради кориците на списания, отдадени на брачната половинка му Брижит и фотосите му в пилотска униформа или по какъв начин виси като Джеймс Бонд от хеликоптер над подводница. Да не приказваме по какъв начин употребява " Facebook ", с цел да заобиколи цедката на обичайните медии.
При все това нищо от дотук изброеното не го разграничава доста от други политици от по-младото потомство. По-сериозни гафове имаше тогава, когато излишно влезе в личностен конфликт с шефа на генералния щаб на армията, който по-късно подаде оставка. Още повече беди провокира
неопитността и объркаността на новоизбраните парламентаристи
от неговата партия. Всичко това може да е част от процеса на учене, защото цената на радикалното политическо обновяване неизбежно би трябвало да включва проба и неточност.
Трудно е да се отхвърли, че френската политическа сцена бе изцяло изменена от тазгодишните избори - достижение, за което би трябвало да се признае заслугата на Макрон. Истинският проблем е другаде. Той се крие в мащаба на демократичните, пазарно насочени промени, които Макрон желае да вкара в страна, която може би няма да ги одобри толкоз задушевно. Много увещание е належащо, с цел да бъде сломена съпротивата.
На Макрон непрекъснато ще му се припомня, че е спечелил единствено 24 % от гласовете на първи тур на президентските избори. Това, а не 66-те %, които взе против Марин Льо Пен на втория тур, е действителният дял на неговия електорат. Няма да е пресилено да се счита - какъвто е казусът в Берлин - че бъдещето на Европа зависи от това дали Макрон може да бъде сполучлив президент модернизатор. Но по какъв начин ще се залови с тази задача?
Направеното от него предходната седмица, когато се върна на работа след къса отмора с Брижит в Марсилия, бе показателно. Франция
се усеща по този начин, като че ли живее на върха на вулкан -
един синдикат към този момент готви стачка и демонстрации на 12 септември. Крайнолевият подбудител Жан-Люк Меланшон, чието придвижване " Непокорна Франция " събра съвсем 20 % от гласовете през май, прикани за " морално въстание " против промените, които дефинира като " обществен държавен прелом ".
Тъкмо в този миг Макрон потегли за Източна Европа. Там той моли за стягане на европейската инструкция за " командированите служащи ", която разрешава на компании да изпращат свои чиновници да работят краткотрайно в други страни членки, до момента в който не престават да заплащат осигуровки и налози в личните си страни.
На този ход не трябва да се гледа като на опит за преразглеждане на свободата на придвижване. Случаят не е подобен. Но екипът на Макрон построи тактиката си по този начин, като че ли е предопределена да предотврати реакция в жанр " Брекзит ", при която се надига национален яд против " допусканите без ограничавания " задгранични служащи. Всъщност измененията, които цели, са значително козметични. На всичкото от горната страна поддръжката във Франция за свободата на придвижване остава висока (79 процента), както и в целия Европейски съюз (81 процента), демонстрира последното изследване на Евробарометър.
Главната тактика на Макрон е да вдигне звук към борбата против " обществения дъмпинг ", която изнася на европейско ниво, с цел да обезврежда част от рецензиите вкъщи, които търпи поради желанието си да промени закостенелия пазар на труда във Франция. Това докара до свада с Полша, чийто министър председател го упрекна в надменност и липса на опит. Аргументът на Макрон, че " Европа би трябвало да отбрани " обществените права, е годен, само че
намирането на изкупителна жертва в лицето на Европейски Съюз
основава заплаха той да се озове тъкмо в същото състояние, в което са политиците популисти, на които желае да попречи. През април Макрон отбрани директивата за " командированите служащи ", само че опозицията от страна и на Льо Пен и на Меланшон го накараха да обърне палачинката.
Всъщност Макрон е един от последните, заели се с казуса: Еврокомисията преглежда разновидности за промени в тази сфера още от март предходната година. Ключово предизвикателство за Макрон е да направи по този начин, че промените му да не бъдат възприети като унищожаващи обществената страна, а като модернизиращи я по скандинавски модел. Често се споделя, че строгите икономии раждат популизъм, само че възходът на крайната десница във Франция има други пояснения. Това, през което мина Франция, не може по никакъв метод да се съпоставя със съкращенията, на които бе подложена Англия при обединението (2010-2015 година, бел. ред.), камо ли при тачъризма. Нито пък е понасяла сходно отношение, на каквото бе подложена Гърция.
Във Франция неравенството в приходите и процентът на беднотия са по-ниски от тези във Англия и Германия. Това, от което тя страда, е десетилетна всеобща безработица, колебаеща се към 10 % и в този момент възлизаща на 21 % при хората сред 18 и 24 години. За разлика от Англия, доста повече младежи във Франция гласоподаваха за крайната десница, в сравнение с за левицата или за демократичните партии. Макрон влезе в борба с Източна Европа,
с цел да покаже, че е на страната на френските служащи,
не на технократите от Европейски Съюз. Не бе мъчно обаче да се забележи операцията. В миг на признание на конференция предходната сряда той съвсем призна това, като сподели: " Проблемите на Франция нямат нищо общо с командированите служащи ". Ако Франция може да извлече поука от Брекзит, сигурно това няма да е нарочването на източноевропейските служащи за опасност за общото богатство. Най-добрата противоотрова на популизма не е всяването на боязън, а подобряването на икономическите индикатори и уреждането на вътрешните проблеми.
Макрон би трябвало да се оправи с тази компликация, без да налива повече масло в националистическите пристрастености. Той с право напомня, че синдромът на " полския водопроводчик " оказа помощ частично за решението на французите да отхвърлят плана за европейска парламентарен 2005 година, само че повторното запалване на част от този спор крие опасности. Той
пробва да отвлече вниманието от неволите вкъщи,
като сочи към външни закани, макар че командированите служащи са едвам един % от цялата работна ръка в Европейски Съюз. Не е ясно по какъв начин тази тактичност ще му помогне да извърши упоритостта си да възроди европейския план, дружно с Ангела Меркел. Щетите, които понася Макрон, към момента не са непоправими. Състоянието на стопанската система в еврозоната се усъвършенства в последно време. Някои профсъюзи поддържат промените му. Но с цел да води сполучливо страната си, Макрон би трябвало да постави сила вкъщи, вместо да търси спорове в чужбина.
Обама бе прав: Франция е основен сътрудник в Европа, даже още повече след Брекзит. Състоянието на нейната народна власт е от голяма важност за целия свят. Но постоянно правените съпоставения с Наполеон би трябвало да тревожат Макрон, не да предизвикват надменност. Той би трябвало да поведе борби първо вкъщи, преди да прави какъвто и да е опит да трансформира останалата част от континента. /БТА
Чувство на облекчение бе изпитано надалеч отвън рамките на Франция. В света на Тръмп и Брекзит стремглавият напредък на 39-годишния Макрон внесе утешение измежду всички, разтревожени от положението на представителната народна власт и международния демократичен ред. Спомнете си единствено по какъв начин Барак Обама поддържа акцията на Макрон с думите: " Успехът на Франция е от голяма важност за целия свят ". Три месеца по-късно блясъкът поизбледня. Дали това значи, че самообявилият се за " Юпитер " президент е към този момент развалена стока? Едва ли. Но пред него има нелек път. Рейтингът на утвърждение на Макрон се срина през лятото и в този момент е 36 % - по-нисък даже от този на безличния му предходник Франсоа Оланд на същия стадий от неговия мандат. Да, Макрон направи неточности.
Социалните мрежи гъмжат от смешки за 26-те хиляди евро, които е похарчил за грим, откакто бе определен за президент. Това може би приказва за явно луд по имиджа си човек, изключително като се имат поради кориците на списания, отдадени на брачната половинка му Брижит и фотосите му в пилотска униформа или по какъв начин виси като Джеймс Бонд от хеликоптер над подводница. Да не приказваме по какъв начин употребява " Facebook ", с цел да заобиколи цедката на обичайните медии.
При все това нищо от дотук изброеното не го разграничава доста от други политици от по-младото потомство. По-сериозни гафове имаше тогава, когато излишно влезе в личностен конфликт с шефа на генералния щаб на армията, който по-късно подаде оставка. Още повече беди провокира
неопитността и объркаността на новоизбраните парламентаристи
от неговата партия. Всичко това може да е част от процеса на учене, защото цената на радикалното политическо обновяване неизбежно би трябвало да включва проба и неточност.
Трудно е да се отхвърли, че френската политическа сцена бе изцяло изменена от тазгодишните избори - достижение, за което би трябвало да се признае заслугата на Макрон. Истинският проблем е другаде. Той се крие в мащаба на демократичните, пазарно насочени промени, които Макрон желае да вкара в страна, която може би няма да ги одобри толкоз задушевно. Много увещание е належащо, с цел да бъде сломена съпротивата.
На Макрон непрекъснато ще му се припомня, че е спечелил единствено 24 % от гласовете на първи тур на президентските избори. Това, а не 66-те %, които взе против Марин Льо Пен на втория тур, е действителният дял на неговия електорат. Няма да е пресилено да се счита - какъвто е казусът в Берлин - че бъдещето на Европа зависи от това дали Макрон може да бъде сполучлив президент модернизатор. Но по какъв начин ще се залови с тази задача?
Направеното от него предходната седмица, когато се върна на работа след къса отмора с Брижит в Марсилия, бе показателно. Франция
се усеща по този начин, като че ли живее на върха на вулкан -
един синдикат към този момент готви стачка и демонстрации на 12 септември. Крайнолевият подбудител Жан-Люк Меланшон, чието придвижване " Непокорна Франция " събра съвсем 20 % от гласовете през май, прикани за " морално въстание " против промените, които дефинира като " обществен държавен прелом ".
Тъкмо в този миг Макрон потегли за Източна Европа. Там той моли за стягане на европейската инструкция за " командированите служащи ", която разрешава на компании да изпращат свои чиновници да работят краткотрайно в други страни членки, до момента в който не престават да заплащат осигуровки и налози в личните си страни.
На този ход не трябва да се гледа като на опит за преразглеждане на свободата на придвижване. Случаят не е подобен. Но екипът на Макрон построи тактиката си по този начин, като че ли е предопределена да предотврати реакция в жанр " Брекзит ", при която се надига национален яд против " допусканите без ограничавания " задгранични служащи. Всъщност измененията, които цели, са значително козметични. На всичкото от горната страна поддръжката във Франция за свободата на придвижване остава висока (79 процента), както и в целия Европейски съюз (81 процента), демонстрира последното изследване на Евробарометър.
Главната тактика на Макрон е да вдигне звук към борбата против " обществения дъмпинг ", която изнася на европейско ниво, с цел да обезврежда част от рецензиите вкъщи, които търпи поради желанието си да промени закостенелия пазар на труда във Франция. Това докара до свада с Полша, чийто министър председател го упрекна в надменност и липса на опит. Аргументът на Макрон, че " Европа би трябвало да отбрани " обществените права, е годен, само че
намирането на изкупителна жертва в лицето на Европейски Съюз
основава заплаха той да се озове тъкмо в същото състояние, в което са политиците популисти, на които желае да попречи. През април Макрон отбрани директивата за " командированите служащи ", само че опозицията от страна и на Льо Пен и на Меланшон го накараха да обърне палачинката.
Всъщност Макрон е един от последните, заели се с казуса: Еврокомисията преглежда разновидности за промени в тази сфера още от март предходната година. Ключово предизвикателство за Макрон е да направи по този начин, че промените му да не бъдат възприети като унищожаващи обществената страна, а като модернизиращи я по скандинавски модел. Често се споделя, че строгите икономии раждат популизъм, само че възходът на крайната десница във Франция има други пояснения. Това, през което мина Франция, не може по никакъв метод да се съпоставя със съкращенията, на които бе подложена Англия при обединението (2010-2015 година, бел. ред.), камо ли при тачъризма. Нито пък е понасяла сходно отношение, на каквото бе подложена Гърция.
Във Франция неравенството в приходите и процентът на беднотия са по-ниски от тези във Англия и Германия. Това, от което тя страда, е десетилетна всеобща безработица, колебаеща се към 10 % и в този момент възлизаща на 21 % при хората сред 18 и 24 години. За разлика от Англия, доста повече младежи във Франция гласоподаваха за крайната десница, в сравнение с за левицата или за демократичните партии. Макрон влезе в борба с Източна Европа,
с цел да покаже, че е на страната на френските служащи,
не на технократите от Европейски Съюз. Не бе мъчно обаче да се забележи операцията. В миг на признание на конференция предходната сряда той съвсем призна това, като сподели: " Проблемите на Франция нямат нищо общо с командированите служащи ". Ако Франция може да извлече поука от Брекзит, сигурно това няма да е нарочването на източноевропейските служащи за опасност за общото богатство. Най-добрата противоотрова на популизма не е всяването на боязън, а подобряването на икономическите индикатори и уреждането на вътрешните проблеми.
Макрон би трябвало да се оправи с тази компликация, без да налива повече масло в националистическите пристрастености. Той с право напомня, че синдромът на " полския водопроводчик " оказа помощ частично за решението на французите да отхвърлят плана за европейска парламентарен 2005 година, само че повторното запалване на част от този спор крие опасности. Той
пробва да отвлече вниманието от неволите вкъщи,
като сочи към външни закани, макар че командированите служащи са едвам един % от цялата работна ръка в Европейски Съюз. Не е ясно по какъв начин тази тактичност ще му помогне да извърши упоритостта си да възроди европейския план, дружно с Ангела Меркел. Щетите, които понася Макрон, към момента не са непоправими. Състоянието на стопанската система в еврозоната се усъвършенства в последно време. Някои профсъюзи поддържат промените му. Но с цел да води сполучливо страната си, Макрон би трябвало да постави сила вкъщи, вместо да търси спорове в чужбина.
Обама бе прав: Франция е основен сътрудник в Европа, даже още повече след Брекзит. Състоянието на нейната народна власт е от голяма важност за целия свят. Но постоянно правените съпоставения с Наполеон би трябвало да тревожат Макрон, не да предизвикват надменност. Той би трябвало да поведе борби първо вкъщи, преди да прави какъвто и да е опит да трансформира останалата част от континента. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ