Който поема отговорност за живота си, има свободата да бъде себе си
Когато става въпрос за изкуството да оставиш надълбоко усещане, някои са същински майстори. Те с лекост преобразяват своята визия, маскирайки същинските си усеща и отзиви, с цел да се приспособяват към упованията на обкръжението.
Но този метод може да има цена – загуба на същинската си еднаквост и самочувствие.
„ Този, който поема отговорност за живота си, получава свободата да бъде себе си “ – Жан-Пол Сартр.
Истинската нишка на достоверност е от време на време сложна за разкриване. Опитваме се да отговорим на упованията на близките, да избегнем неоправдателните погледи или просто да не предизвикаме скандал.
Но когато вземем поради, че сме се изгубили в този опит да угодим на всеки, се основава нуждата да се върнем към себе си и да се запитаме: „ Какво желая в действителност от живота? “
Обществото постоянно ни подтиква да се пригодим и да се съобразяваме. Този факт е всемирно приет. Въпреки това, не би трябвало да забравяме, че същинската полезност лежи в характерността ни, а не просто в образа, който представяме.
Истинската персона демонстрира способността да цени разнообразието и уникалността на другите, приемайки ги с техните неповторими гледни точки и качества. Тя също по този начин изпъква посредством честността си, без да компрометира своите правила или да се поддава на желанието за обществено утвърждение.
Социални Хамелеони и Жертви на вътрешни спорове
Марк Снайдър, обществен психолог от Университета в Минесота, разпростира пред нас феномена на неутолимата жадност за обществено утвърждение.
Той акцентира, че хората, които непрестанно трансформират своята персона, с цел да отговорят на упованията на обкръжението, постоянно заплащат висока цена.
Представете си ден след ден да се пробвате да изигравате роля, която не дава отговор на вашата същинска еднаквост, единствено с цел да задоволите усетите на другите.
Това е освен изтощаващо, само че и спорно. Живеете в непрекъснат спор, пробвайки се да балансирате сред вашата същинска същина и ролята, която сте избрали да представяте. И по този начин, смеете се, когато не чувствате наслада, и сте захласнати от желанието за външно самопризнание.
Това държание граничи с обсесия, където индивидът непрекъснато се стреми да остави положително усещане, само че постоянно пропуща опцията за същинска и дълбока връзка.
Освен това, този неуморен опит за обществена акомодация постоянно води до психическо безсилие.
За да се трансформира някой в обществен хамелеон, е належащо не просто да следва обществените правила, само че и да бъде деликатен към тънкостите на директните и косвени сигнали от близките. Той би трябвало да показва освен способността да имитира, само че и неповторимата дарба за акомодация.
Стремежът да бъдеш постоянно „ верният “ човек изисква непрекъснато точно наблюдаване на обществената динамичност и непрестанно поправяне на държанието, с цел да се реализира мечтаният резултат.
При такова натоварване прочувственото безсилие е съвсем неизбежно.
Истинските обществени хамелеони са подготвени на всевъзможни жертви в името на обществено самопризнание.
Те могат да изложат на риск своята чест, правила и даже персоналната си система на полезности, единствено с цел да се включат в дадена група или с цел да получат утвърждение.
Въпреки това, честите промени на функциите и маските в никакъв случай не могат да заместят същинските и дълготрайни връзки.
Истинските другарства и постоянни партньорства изискват откровеност и способността да бъдеш същински себе си, без превземки.
Социални хамелеони или обществени зебри – изборът е ваш.
В някои специалности е жизненоважно да бъдеш хамелеон: да убеждаваш, да привличаш внимание, да създаваш доверие или даже да манипулираш. Мислете за браншове като политиката, правото, маркетинга, рекламата, театъра и дипломацията, където адаптивността може да бъде основна за триумфа.
Всеки от нас е бил изправен пред обстановка, в която е трябвало да се приспособява и да промени държанието си. Д-р Марк Снайдър обаче упорства, че същинският път към прочувствено благоденствие и мъдрост е да станеш „ обществена зебра “.
Зебрата, без значение от събитията или близките, резервира своите райета – знак на непроменливост и същинска еднаквост.
Опитът да бъдеш универсално допустим и да пасваш на всеки пример е постоянно освен на вятъра, само че и нездравословно.
Такова държание рядко способства за дълготрайно благоденствие и достоверност.
източник: Клубер
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Човек страда по наложителност, само че се отчайва по желание
