Когато споделих преди време с приятели, че през април ще

Когато споделих преди време с другари, че през април ще заедно съм с щерка ми до Брюксел, някои от тях показаха мнението, че няма какво толкоз да забележим там, че било скучно и въобще не им харесал градът. Въобще по-добре било да бях избрала друго място за разходка, да вземем за пример Брюш или Антверпен, щом съм решила да вървя в Белгия.

Е, моята братовчедка си избра това място за живеене и работа и аз разбрах за какво изборът й е превъзходен. Подреждайки и извиквайки още веднъж в паметта си облиците и чувствата, свързани с Брюксел, се пробвам да изградя една персонално моя визуална-сетивна карта на града.

Започвам с въпроса. Какви облици и чувства - следи остави в мен този град – столица на Европейски Съюз? Моят бърз отговор е зелено – подредено – точно – красиво - умерено.

Улиците на Брюксел са красиви и спокойни, постройките са доста добре проектирани с изящни фасади, завладяващи с елементи и архитектурно въображение, парковете са просторни и добре поддържани и доста, доста зелени. Трафикът е балансиран и спокоен, хората в града не бързат и не се карат на децата си, по чистите улици има оставени найлонови пликове с отпадък, които прибират всяка заран или вечер, само че и тази чудноватост на общинската администрация не ме направи скептична към града. Разхождайки се из него, Брюксел се разкрива освен като столица на Ар Нуво с изящните си архитектурни творения на Виктор Хорта, Пол Ханкар и други съвременни архитекти, само че и като интензивно място за среща на феодален, типичен и съвремен дизайн, архетиктура и изкуство.Зелено – подредено – точно – красиво - умерено.В забавните и завладяващи с дизайн и мирис кафенетата момичето или момчето на бара освен се усмихват общително, някои сърдечно, само че и на драго сърце и цялостна вглъбеност изгубват 2-3 минути, с цел да отговорят в детайли на въпросите, които им задавам.

Първият ден братовчетдка ми ми връчи дебела и тежка карта-книга на града, само че се отхвърлих от нея и избрах да вървим по улиците и да се ориентираме сами. Целта на този първи ден беше да се приберем сами до къщата на братовчедка ми, откакто тя ни заведе до извънредно модерния, като вътрешно пространство и класификация на експозициите Музей на естествените науки (Museum of Natural Sciences) или както го назовават - Музея на динозаврите, обичани скотски персонажи на съвсем всички деца, за който ще ви опиша различен път, и ни остави да преглеждаме и да се забавляваме, а тя отиде на работа. След повече от 2 часа и половина, прекарани във вълшебната среда на музея, ние се освободихме постепенно от това енигматично пространсво и тръгнахме около една доста красива и строга готическа катедрала на път за Европейския парламент и, кръстосвайки 3 часа из улиците и парковете, успяхме да се приберем тъкмо в точния момент. Вечерта разбрахме, че сме извървяли доста, доста по-дълъг път, в сравнение с е било належащо, само че изящните архитектурни елементи из улиците и завладяващата зелена тишина на парковете, съчетана с разпръснати из зелените пространства архитектурни бижута, бяха в действителност красиви и вдъхновяващи...