Метанът, открит в облак на Енцелад, може да е признак на живот
Когато сондата „ Касини-Хюйгенс “ мина през солените парни струи, извиращи от интериора на Енцелад, спътника на Сатурн, тя се натъкна на едно изненадващо нещо: смеси, които кардинално се асоциират с хидротермалните отвори по земното океанско дъно.
По-конкретно, вниманието на астробиолозите бе привлечено от огромното количество метан в тези пари – то изглеждаше изключително високо. По това време обаче експертите не изключваха опцията то да се е образувало в резултат на геохимични (т.е. небиологични) процеси.
Случаят обаче към този момент не е подобен. Учени дефинираха, че нито един прочут на човечеството развой не би могъл да изхвърли толкоз огромно количество метан, каквото е било засечено на Енцелад. Това значи, че главният провинен е или незнаен развой, или произходът му е биологичен.
„ Искахме да разберем дали земеподобни микроби, „ ядящи “ дихидрогена и произвеждащи метан, биха могли да обяснят огромното количество метан, засечено от „ Касини “ – споделя биологът Регис Фериере от Университета на Аризона. – За да потърсим сходни микроби, известни като метаногени, по морското дъно на Енцелад, ще се нуждаем от извънредно предизвикателни дълбоководни задачи, а такива няма да бъдат извършени през идните няколко десетилетия. “
Само тъй като не можем да се гмурнем и да надзърнем какво се случва в извънземните дълбини, не значи, че не разполагаме с инструментите, които да ни дадат този отговор. Изследователите прибягнаха до помощта на математически модели с известни променливи (т.е. процесите, които образуват метан тук на Земята).
Енцелад е в действителност впечатляващо място. Намира се относително надалеч от Слънцето и е обгърнат от много пълен лед. Под тази ризница обаче се крие великански международен океан, в който евентуално има течения, сходни с тези на Земята, както и нужните съставки за образуването на живот.
Човек би си помислил, че океан, ситуиран толкоз надалеч от Слънцето, би бил прекомерно леден, с цел да поддържа форми на живот. Планетарните приливни сили обаче биха могли да затоплят интериора на спътника.
Това освен че ще попречи на международния океан да замръзне, само че евентуално би означавало, че съществуват и хидротермални отвори. Те са ситуирани на океанското дъно и точно през тях топлината от интериора навлиза в самия океан.
На Земята тези отвори съставляват изключително забавни екосистеми – животът на тези места процъфтява с помощта на хранителни мрежи, основани на химически реакции (хемосинтеза), а не на фотосинтезата, която, както всички знаем, разчита на Слънцето.
И по този начин, в случай че на Енцелад има хидротермални отвори (а възможностите за това са много големи), то те биха могли да поддържат форми на живот, които малко или доста прилича земните.
Смесите, асоциирани с хидротермалните отвори, които „ Касини “ е засякъл на Енцелад, включват както метан, по този начин и дихидроген и въглероден диоксид. Изследователският екип включва известните биологични и геохимични процеси в своите математически модели, с цел да ревизира дали не би могъл да възпроизведе относителното обилие на тези смеси.
Първо, учените ревизират огромните количества дихидроген, с цел да дефинират дали те биха могли да бъдат вследствие от хидротермална интензивност. След това те дефинират дали са задоволителни за зареждането на популация от хидрогенотрофни метаногени. Тук, на Земята, това са археите (едноклетъчни микроорганизми), които метаболизират молекулярен водород и въглероден дикосид, с цел да образуват метан.
В края на краищата учените откриват, че изобилието от метан е прекомерно високо, с цел да бъде резултат от известни геохимични процеси. Това значи, че там долу, в дълбините на океана на Енцелад, би могло да има микроби.
Разбира се, това е единствено едно евентуално пояснение. Не е изключено на Енцелад да съществуват и геохимични процеси, които не следим на нашата планета.
Изследването е оповестено в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
