Когато си търсиш приятен събеседник, а попадаш на нещо повече

Когато си търсиш прелестен събеседник, а попадаш на освен това от това… Когато няма потребност да величаеш някого, просто тъй като той към този момент е потвърдил моженето си и е бил на онази най-високата, олимпийската стълбичка. Бил е там два пъти. Когато не ти се постанова да се въртиш по лабиринти, а попадаш непосредствено в душата… просто тъй като индивидът те пуска в нея. Когато знаеш, че носиш полуда в себе си, а този някой те надминава и в това. Когато… приказваме за Мария Гроздева.

Това ли е спортът – тренировки, надпревари, медали, травми? Тъкмо си след операция…

Това виждат хората. А в действителност спортът дава доста, той е феномен, който учи и възпитава. Чрез него, като се изключи че обикаляш невероятни места по света, се запознаваш с доста хора, другари, с доста култури. Спортът ти дава един летеж, изключително когато победиш и си на върха. Тогава си задоволен и знаеш, че си направил нещо доста особено и огромно за родината си и за себе си, несъмнено. Всичко останало – контузии, тъга, ежедневни тренировки – си остава зад завесите.

Какво друго има зад завесите?

В нашия спорт рядко се случват контузии. Дори тази, която в този момент направих, не е от пукотевица, а от ски. В битката и гимнастиката спортистите не могат да се състезават дълго време, защото имат граница на възрастта. „ Пенсионират “ се рано и остават с едни контузии, които остават за цялостен живот. Боли ги всичко и това им припомня за годините, в които са упражнявали доста интензивно. Хвана ме гняв, когато един политик се беше огледал в пенсията на Станка Златева. Беше споделил нещо от рода на „ аз не получавам такава заплата, а тя ще получава такава пенсия “. Да, обаче това, че тя остава неработоспособен за цялостен живот, и това, че е дала здравето си в името на националната горделивост, никой не го вижда. Всеки гледа да ни потупа по рамото, да се снима с нас, а по-късно? Действително има спортове, от които излизат полуинвалиди. И би трябвало доста почтено да са оценени, с цел да могат да живеят по-спокойно. Защото, с цел да си на върха, би трябвало да си се отказал от доста неща – преди всичко от семейство. При мен нещата се получиха, тъй като моят спорт не е подобен, че да се постанова да не присъствам непрестанно. Но при множеството това не се случва. Учението остава на назад във времето. И в случай че не са обезпечени, единствено си намерения какво става с тези хора… Остават като в небрано лозе. Работа ли да си намерят, специалност ли, за която да са учили… В развитите страни има институции, които се грижат за хора тъкмо след дейна спортна активност. Насочват ги, пращат ги да се усъвършенстват и не им се постанова да си блъскат главите накъде да тръгнат.

А тук какъв е разновидността? Да станеш треньор?

Повечето стават треньори. Но пък треньорската заплата какъв брой да е? 600 лв.. Това пари ли са, с които да можеш да храниш семейство? Така че някои стават треньори, други търсят нещо, което е напълно друго от спорта. Всеки се оправя, както може, тъй като в един миг просто те пускат в джунглата. Въпрос на оцеляване.

Търсят нещо друго… Имаш къща за посетители в Синеморец. Това значи ли, че единствено спортът не ти стига, защото продължаваш да се състезаваш?

Просто си направихме къща с малко повече стаи, които лятото се дават чартърен, в късия сезон от два-три месеца. В общи линии на нас почивката ни излиза без пари. Ако някой си мисли, че от това се печелят доста пари, се лъже. Защото се постанова ремонт на покрива, да речем. Не разгадавам на това нещо и не се устоявам от него. Но съгласно мен се получи хубаво, тъй като който е пристигнал, е останал удовлетворен.

Място за приятели… Децата ти порастват. Какви стават твоите цели към този момент?

Валери тази година е зрелостник. Ужас е ситуацията към този момент. Вярна е поговорката „ Малки деца – дребни кахъри, огромни деца – огромни кахъри “. Важи с цялостна мощ. Други страхове имам като родител. Но децата ми са рационални, не ни ядосват, добрички са. Много желая да ги видя като съумели хора, като независими персони в това общество, да си създадат положителни фамилии. Да, да имат и добра работа, която да им доставя наслаждение. Много ще се веселя да пристигна и това време, в което ще виждам внуци.

Синът ти Валери накъде се е запътил?

Валери цяло лято си блъскаше главата къде да учи. Повечето му другари учат в страни, в които висшето обучение не е платено – Германия, Австрия, Холандия. В последна сметка реши да си остане тук и да кандидатства „ Търговско право “ в Софийския университет. Казах му, че внезапно ще му пристигна концепцията. Точно по този начин се случи. Нямаме никой родственик в тази посока, само че не щеш ли той си избра това. Обаче Валери е добричък и почтен, а в тази специалност би трябвало да си доста еластичен, да лавираш… За мен е доста комплицирано и мъчно.