Даяна Ханджиева – да се потопиш в желанията си
Когато си неотразим и не можеш да избягаш от обвивката си. Даяна направи доста елегантна крачка към известността с ролята си в сериала „ Скъпи наследници “. Същата грациозност я има и тя самата. Доза доверчивост, доза непорочност, доза чупливост – всичко това се улавя у Дая. И може би е особено за младата й възраст. Но едно предимство я издига леко от горната страна – не е глупава и не й се постанова да компенсира с визия. Къде е идната й огромна роля? Може би към този момент си я мечтае и нея...
Родена си с друго име – Катерина, с което си била единствено един ден. Замисляла ли си се дали пък тази смяна не е сменила кармата ти, за положително или за неприятно?
Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични калкулации, само че мисля, че с Даяна имам по-голям шанс в живота. Не знам по какъв начин щеше да е с Катерина, има доста „ в случай че “… Майка ми ме е кръстила на баба ми.
По време на фотосите на сериала имаше доста случайности. Ивана Папазова е родом от селото, от което е баба ми. Когато съм била на 3-4 години, майка ми ме е срещнала с нея. Естествено, нищо такова не помня. Но в този момент като се намерихме с Ивана, тя се сети. И играе моя майка – още един знак. Благодарение на такива знаци започнах да си мисля, че може би това си е била моята роля, че може би е била предопределена за мен.
Очаквала ли си да ти се случи тя или нещо друго, което да те вдигне малко по-нагоре?
Мога да кажа, че аз си я пожелах, и знаех, че в миналото ще пристигна. Появи се по метода, по който си мислех, дори малко прескочи няколко стъпки. Мислех си, че първо ще имам второстепенни функции, по-късно нещо по-предно, до момента в който стигна до основна. Взе че пристигна непосредствено.
Ама някои вършат доста второстепенни и в никакъв случай не стигат до голямата…
Ако не стигнеш – кофти, само че не знам дали е доста добре напряко да те хвърлят в дълбокото. Защото усещах, че не мога да плавам, а ме хвърлят в бездънен басейн. Ако имах тези 10 дребни стъпки, може би щях да се чувствам по-спокойна, по-готова и с повече опит. От друга страна, с тези 170 серии натрупах толкоз опит, колкото щях да имам с тези 10 дребни стъпки. Няма значение дали против мен е Хоук, Кадурин или татко ми – те се държат по един и същи метод с мен. Снимахте година и половина. Този затворен кръг по какъв начин ти повлия?
За това време повече живеех в сериала, в сравнение с в действителния живот, тъй като прекарвах 12 часа дневно с тези хора, с връзките ни. Зад камера се случваха и други забавни неща на терен… Беше интервал, който мина естествено.
Имате си затворена страница във Facebook, единствено за вас.
Да:), и не позволяваме външни лица, тъй като има доста компрометиращи материали. Всеки, който е снимал нещо на терен, е качвал. Това ми е обичаната страница в мрежата. Особено в този момент, когато всичко завърши, постоянно попреглеждам остарели материали и си напомням какво беше и какъв брой добре си изкарахме дружно.
Да не забравяме, че си снимала с Итън Хоук. Къде е разликата сред това против теб да стои той и български умел артист като Георги Кадурин, да речем?
Итън Хоук направи по този начин, че да няма разлика. Беше извънредно хуманен и земен. Изобщо не се държа като холивудска звезда, която да ме гледа отвисоко. Така че няма значение дали против мен е Хоук, Кадурин или татко ми – те се държат по един и същи метод с мен. Кадурин ми стана доста непосредствен, когато по стичане на събитията се улучихме в Барселона с него и фамилията му. Обикаляхме дружно града, взехме си идентични шапки. Дъщеря му Лора към този момент ми е от околните приятелки.
Успя ли да откриеш призванието си?
Не мога да пояснявам вярно тази дума, тъй като ми е мъчно да кажа дали съм го намерила. Знам какво обичам да върша.
Къде ти е сърцето?
Може да бъде на доста и разнообразни места. Не го лимитирам с едно обичано нещо. Обичам да играя, желая да го върша, желая да се развъртвам в тази посока. В същото време боготворя да танцувам и там желая да ставам все по-добра. Не мога да кажа, че реденето на пъзели ми е предопределение:), само че ми доставя наслаждение. Може да съм си намерила призванието и да съм в търсене на идващото. Докато си жив, търсиш още и още… Не мисля да се лимитирам.
План B ти е да се занимаваш с маркетинг. А в случай че ти се наложи да ползваш план C?
Не съм стигала до C, почтено казано. Мисля, че A и B са ми задоволителни, защото до момента житейският ми опит ми е показвал, че с каквото се захвана, ми се получава. Не знам дали е шанс или нещо друго, само че не съм мислила да не преставам писмеността. Наистина не съм се замисляла… Хм. Може би бих отворила школа за танци. Или дискотека, в която да има доста повече място за танци, в сравнение с сега, защото в този момент масите заемат повече място и пречат. Вероятно това са C и D.
Виждаш ли по какъв начин стигна до D:). Понякога на човек му се постанова да се откаже от A и B.
Тогава допускам, че животът ще ми покаже накъде да поема.
Говорихме за пътуването в Барселона. Част от живота ти ли е пътуването?
Все още не, само че ми става все по-интересно. Сега съм единствено на стадий набелязване на дестинации. Не знам дали
Родена си с друго име – Катерина, с което си била единствено един ден. Замисляла ли си се дали пък тази смяна не е сменила кармата ти, за положително или за неприятно?
Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични калкулации, само че мисля, че с Даяна имам по-голям шанс в живота. Не знам по какъв начин щеше да е с Катерина, има доста „ в случай че “… Майка ми ме е кръстила на баба ми.
По време на фотосите на сериала имаше доста случайности. Ивана Папазова е родом от селото, от което е баба ми. Когато съм била на 3-4 години, майка ми ме е срещнала с нея. Естествено, нищо такова не помня. Но в този момент като се намерихме с Ивана, тя се сети. И играе моя майка – още един знак. Благодарение на такива знаци започнах да си мисля, че може би това си е била моята роля, че може би е била предопределена за мен.
Очаквала ли си да ти се случи тя или нещо друго, което да те вдигне малко по-нагоре?
Мога да кажа, че аз си я пожелах, и знаех, че в миналото ще пристигна. Появи се по метода, по който си мислех, дори малко прескочи няколко стъпки. Мислех си, че първо ще имам второстепенни функции, по-късно нещо по-предно, до момента в който стигна до основна. Взе че пристигна непосредствено.
Ама някои вършат доста второстепенни и в никакъв случай не стигат до голямата…
Ако не стигнеш – кофти, само че не знам дали е доста добре напряко да те хвърлят в дълбокото. Защото усещах, че не мога да плавам, а ме хвърлят в бездънен басейн. Ако имах тези 10 дребни стъпки, може би щях да се чувствам по-спокойна, по-готова и с повече опит. От друга страна, с тези 170 серии натрупах толкоз опит, колкото щях да имам с тези 10 дребни стъпки. Няма значение дали против мен е Хоук, Кадурин или татко ми – те се държат по един и същи метод с мен. Снимахте година и половина. Този затворен кръг по какъв начин ти повлия?
За това време повече живеех в сериала, в сравнение с в действителния живот, тъй като прекарвах 12 часа дневно с тези хора, с връзките ни. Зад камера се случваха и други забавни неща на терен… Беше интервал, който мина естествено.
Имате си затворена страница във Facebook, единствено за вас.
Да:), и не позволяваме външни лица, тъй като има доста компрометиращи материали. Всеки, който е снимал нещо на терен, е качвал. Това ми е обичаната страница в мрежата. Особено в този момент, когато всичко завърши, постоянно попреглеждам остарели материали и си напомням какво беше и какъв брой добре си изкарахме дружно.
Да не забравяме, че си снимала с Итън Хоук. Къде е разликата сред това против теб да стои той и български умел артист като Георги Кадурин, да речем?
Итън Хоук направи по този начин, че да няма разлика. Беше извънредно хуманен и земен. Изобщо не се държа като холивудска звезда, която да ме гледа отвисоко. Така че няма значение дали против мен е Хоук, Кадурин или татко ми – те се държат по един и същи метод с мен. Кадурин ми стана доста непосредствен, когато по стичане на събитията се улучихме в Барселона с него и фамилията му. Обикаляхме дружно града, взехме си идентични шапки. Дъщеря му Лора към този момент ми е от околните приятелки.
Успя ли да откриеш призванието си?
Не мога да пояснявам вярно тази дума, тъй като ми е мъчно да кажа дали съм го намерила. Знам какво обичам да върша.
Къде ти е сърцето?
Може да бъде на доста и разнообразни места. Не го лимитирам с едно обичано нещо. Обичам да играя, желая да го върша, желая да се развъртвам в тази посока. В същото време боготворя да танцувам и там желая да ставам все по-добра. Не мога да кажа, че реденето на пъзели ми е предопределение:), само че ми доставя наслаждение. Може да съм си намерила призванието и да съм в търсене на идващото. Докато си жив, търсиш още и още… Не мисля да се лимитирам.
План B ти е да се занимаваш с маркетинг. А в случай че ти се наложи да ползваш план C?
Не съм стигала до C, почтено казано. Мисля, че A и B са ми задоволителни, защото до момента житейският ми опит ми е показвал, че с каквото се захвана, ми се получава. Не знам дали е шанс или нещо друго, само че не съм мислила да не преставам писмеността. Наистина не съм се замисляла… Хм. Може би бих отворила школа за танци. Или дискотека, в която да има доста повече място за танци, в сравнение с сега, защото в този момент масите заемат повече място и пречат. Вероятно това са C и D.
Виждаш ли по какъв начин стигна до D:). Понякога на човек му се постанова да се откаже от A и B.
Тогава допускам, че животът ще ми покаже накъде да поема.
Говорихме за пътуването в Барселона. Част от живота ти ли е пътуването?
Все още не, само че ми става все по-интересно. Сега съм единствено на стадий набелязване на дестинации. Не знам дали
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ