Проблемът с пощата на Шерлок Хоумс
Когато сър Артър Конан Дойл за първи път стартира да написа историите за Шерлок Хоумс през късния 19 век, адресът Бейкър стрийт 221Б не съществува. Самата улица Бейкър стрийт я има и към момента я има през днешния ден, само че упоменатата й номерация, в годините когато Дойл написа в романите си, че Шерлок живее там (тоест сред 1881 и 1904), я няма, тъй като числата на улицата стигат единствено до 100+. Отстрани наподобява, че Конан преднамерено е избрал адрес, който не съществува.
Това обаче се трансформира през 30-те години, когато номерацията на улиците в Лондон се пренареждат, с цел да създадат града по-подреден. В процеса на това пренареждане, една нова постройка, издигната от Аби Роуд Билдинг Съсайъти и носеща името „ Abbey House “, получава номерата от 219 до 229.
Сега вие може би си мислите, че голяма, сива, бюрократична и безлична машина като една банка ще захвърли писмата като досадна спънка на ежедневната работа, само че ще сбъркате. Вместо това, тя наема специфичен човек, който да бъде „ Личният секретар на Шерлок Хоумс “ и надлежно да чете и дава отговор на писмата. Вместо да принтира еднакъв отговор на брандирана с логото на банката хартия, в който да се изяснява по какъв начин детективът не съществува, секретарят отвръща, че господин Хоумс към този момент се е пенсионирал и живее в провинцията, където отглежда пчели във плантация в Саут Даунс в Съсекс.
Някои от почитателите може би са се сетили, че самият Артър Конан Дойл споделя, че Шерлок прави точно това в последните си години в разказите „ Загадката на лъвската грива “, „ Белият боец “ и „ Последния случай “. Очевидно Abbey National си е направила домашното що се отнася до биографията на Хоумс. Ники Капар, която работи като секретарка на детектива през 80-те години, споделя, че от време на време дава отговор и като самия Шерлок, употребявайки директни цитати от гореспоменатите истории, да вземем за пример, „ Това стана измежду уединението в дребния ми дом в Съсекс, където най-накрая се отдадох напълно на оня утешителен живот измежду природата, за който така постоянно бях копнял през дългите години, прекарани в мрачния Лондон. “ (из „ Загадката на лъвската грива “, превод: Светла Христова)
Всъщност, банката се любува на писмата и обстоятелството, че се намира на адреса на най-известният живописен персонаж на Лондон, и даже вършат дребен плакет пред постройката, а на 150-ата си годишнина слагат и бронзова скулптура, която през днешния ден седи на входа за метрото на Бейкър стрийт.
„ The Sherlock Holmes Museum “
През 1990 нещата стават малко мрачни, когато от другата страна на улицата отваря музей, чийто притежатели вземат решение, че точно и единствено те би трябвало да получават пощата на Шерлок. Въпреки че музеят е на друг адрес, тяхната обосновка е, че като експерти по Шерлок Хоумс, те са доста по-добре готови да се оправят с кореспонденцията му, в сравнение с компания за милиарди, която има съвсем неограничени запаси и прави чудесна работа по този въпрос през последните 50 години. Музеят даже поставя плакет начело, в който твърди, че там е същинският дом на детектива.
Съдът отсъжда в интерес на банката като стимулира решението с обстоятелството, че тя безусловно има Бейкър стрийт 221 и не е нейна виновност, че на този адрес хората изпращат писма до човек, който не съществува. Музеят се бори в продължение на десетилетие до 2002, когато банката взема решение да реалокира централното си ръководство на площад Трайтън. На съда към този момент му е омръзнало да се разправя с въпроса и по тази причина, откакто банката се мести, дава изключителни права на музея да употребява адреса Бейкър стрийт 221, макар че действителният му адрес е сред номер 237 и 241. Този музей съществува и до през днешния ден, а на картинката най-горе можете да видите част от интериора му.
…
Семейството на Артър Конан Дойл не харесва концепцията за музей, отдаден на Шерлок Хоумс, тъй като не са почитатели на концепцията за нещо, което поддържа концепцията, че детективът е бил действителна персона. Въпреки това обаче, дъщерята на Дойл Джийн публично оказва помощ музеят да отвори през 1990.
