Когато съобщиха, че Ейми Уайнхаус е мъртва, плаках безутешно и

Когато оповестиха, че Ейми Уайнхаус е мъртва, плаках безутешно и дълго. Чувствах се безсилна, тъгувах същински и в това време ѝ бях ядосана, че е умряла, само че и на всички паразити към нея, които не съумяха да я запазят. Не можех да чувам нейната музика дълго по-късно.

Миналата година след документалния филм " Ейми " извадих още веднъж албумите ѝ и за пръв път можех още веднъж да се срещна с нея невъзмутимо. Този филм ме накара да схвана, че просто на някои хора животът им е жертван, че има нещо в тях, някакъв пъкъл, който ги кара да се саморазрушават, само че не и без присъединяване на околните им… Чувствителни, чудовищно, които са тук, на този свят, като звезди супернова – изгарят за момент и след това край. Нейният кумир Тони Бенет я съпоставя с Дайна Уошингтън, Били Холидей и Арета Франклин. Филмът  на режисьора Асиф Кападия е шедьовър – толкоз доста нови, невидяни персонални фрагменти, показващи върховете и пропаданията на това момиче. Повече от 100 интервюирани души – другари от детинство, сътрудници, мениджъри, рапъри, продуценти – не си представям по-личен и изчерпателен роман за живота ѝ.



Всяка разказана история на напредък и проваляне е съпроводена и от фигурата на неприятния – в по-голямата част от живота ѝ това е татко ѝ Мич – страховит почитател, само че безсъвестен вид, капитализирал славата на щерка си даже в моментите, в които е била в рехабилитационен център. Неслучайно той не се асоциира с кино лентата за нея. Майка ѝ Джанис обаче е пред камерата, с цел да опише за питателните разстройства на Ейми и неприятната си преценка за този проблем. Около Ейми няма кой да каже " не ". Обществен зложелател номер едно си остава и до ден сегашен брачният партньор ѝ – Блейк Фийлдър Сивил, който я довършва, закачайки я за хероин и крайник. Както постоянно става в изкуството обаче, безумната им връзка е гръбнакът на един от най-хубавите албуми, Back to Black.

Филмът отделя и доста внимание на самата Ейми като фактор в личната си трагичната орис, изключително с решението да назначи промоутъра Рей Косбърт. Именно той я докарва до ръба, настоявайки тя да прави концерти онлайн, когато е явно, че не е в положение да стои даже на крайници. Идва отводът ѝ да излезе в Белград, първата спирка на отсроченото в следствие европейско турне. Един месец по-късно Ейми не е измежду живите. " Ейми " не приключва тъжно. Светлинката към края (и помиряването ми със гибелта ѝ) са сцените с нейния кумир Тони Бенет, който я съпоставя с Дайна Уошингтън, и Арета Франклин, и очарователните човешки фрагменти от снимането на един от най-красивите дуети, които съм чувала, Body and Soul. Когато Ейми, засрамена, се извинява и тормози, че не е на равнището му, огромният Тони Бенет с благородството на крал споделя:  " Не се притеснявай, на мен постоянно ми лишава време да загрея, бързаш ли за някъде, ще го повторим отново, до момента в който стане ". А тя отвръща:  " Вие сте моят кумир, аз не желая да Ви изгубвам времето, просто не желая, не желая ". И той отново я успокоява, с цел да продължат, тъй като вижда, че тя има " това нещо ".

В живота на Ейми Уайнхаус можеше да има повече хора като Тони Бенет в онази заран, когато песента е записана. Може би всичко би било друго тогава. Онази заран тя с лекост, като всяко доверчиво дете, дава най-хубавото от себе си, разбирайки че джазът е нейното нещо и че в действителност не е актьор за пред 50 хиляди души аудитория.

Това, което следва, е нищо повече от доказателството, че Ейми не беше просто огромна певица, тя беше най-голямата джаз певица.

 



Save

Save