Живеем във век, който се характеризира с опити за масово убеждаване ~ Елиът АРЪНСЪН
Когато самият шеф на BBC признава, че телевизионният бюлетин е форма забавление, а мрачните вести „ продават “ повече от положителните, без страдание можем да се лишим от нездравословните внушения на медиите. Няколко образеца от Елиът Арънсън и бестселъра му „ Човекът - „ обществено животно “.
Масови връзки, агитация и увещание
Твърдението, че живеем във века на всеобщите връзки, е банална истина. В XXI в. интернет трансформира света в световно село. Тази смяна стана доста бързо и политиците още не могат да свикнат с обстоятелството, че елементарният гражданин има достъп до извънредно богата информация. На конференция през 2006 година да вземем за пример министърът на защитата на Съединени американски щати Доналд Ръмсфелд декларира, че никой не е споделил, че войната в Ирак ще е лесна. Само няколко часа по-късно хиляди поданици сядат пред компютрите си и намират в мрежата изказване на Ръмсфелд отпреди четири години, направено в навечерието на нахлуването в Ирак. В него министърът на защитата споделя, че войната ще свърши за няколко месеца.
…Живеем във век на всеобщи комуникации; можем да кажем даже, че живеем във век, който се характеризира с опити за всеобщо увещание. В момента, в който включим радиоапарата или тв приемника, отворим книга, списание или вестник, някой стартира да ни просвещава, да ни убеждава да купим нещо, да ни кара да гласуваме за някой претендент или да възприемем това, което той счита за вярно, правилно или красиво. Това проличава най-ясно в рекламите: производителите на съвсем идентични артикули (аспирин, пасти за зъби или перилни препарати) изразходват големи парични суми, с цел да ни убедят да купуваме стоката с тяхната опаковка. Не е нужно въздействието посредством средствата за всеобща информация да бъде толкоз явно.
Да разгледаме нещо на пръв взор обективно, като новините. Опитват ли се новинарите да ни продадат нещо? Вероятно не. Да, само че телевизионните кореспонденти могат д а упражняват мощно въздействие върху мнението ни единствено като дефинират кои събития да ни бъдат поднесени и по какъв начин да бъдат осветлени.
Преди няколко години автомобилист на име Родни Кинг е спрян от пътната полиция за невнимателно шофиране. Когато го арестуват, чиновниците на полицията в Лос Анджелис му нанасят нечовечен побой. По щастливо стичане на събитията гражданин от квартала записва случая на видео лента и през идващите няколко седмици видеозаписът се излъчва неведнъж по телевизионните екрани в цялата страна. Когато след това, напролет на 1992 година, правосъдни заседатели афишират, че служителите на реда не са нарушили закона, в Лос Анджелис избухва най-силният протест в американската история. Докато мирът бъде възобновен, 44 души са убити, 2000 са тежко ранени и цели квартали в Южен и Централен Лос Анджелис са в пламъци. Унищожена е благосъстоятелност за повече от един милиард $. От единствено себе си се схваща, че аргументите за протеста са доста. Със сигурност обаче един от фитилите е фактът, че хората неведнъж са видели нанесения от служителите на реда побой и с съображение са възмутени от присъдата.
Като се има поради въздействието на телевизионните осведомителни бюлетини, разумно е да запитаме какви фактори дефинират кои вести да влязат в осведомителните бюлетини. Отговорът не е елементарен, само че може да се каже, че един от световните фактори е нуждата да се привлекат фенове. Не различен, а самият шеф на Би Би Си декларира, че телевизионният бюлетин е форма забавление. Скорошни проучвания подсказват, че когато програмните ръководители на бюлетините вземат решение коя събитийна вест да отразят и каква част от километрите видео- и кино лента, снимани денем, да покажат на феновете, те се водят - поне частично - от развлекателната стойност на материалите, филмовият метраж за наводнението в някой столичен град има доста по-висока развлекателна стойност от метража, отразяваш бента, който е бил издигнат, с цел да предотврати сходно наводняване: просто не е доста забавно да се следи яз, който удържа напора на водата. Друг въпрос е, че съществуването на бента може да е по-значителната вест.
Както събитията, в които има деяние, например футболните мачове, излъчени по малкия екран, са по-интересни от тихите събития като шампионатите по шах, по този начин и протестите, бомбените детонации, земетресенията, убийствата и други актове на принуждение имат по-голяма възможност да бъдат по-дълго в ефира от разказите за хора, които работят, с цел да предотвратят насилията.
Следователно осведомителните бюлетини, излъчени по малкия екран, постоянно засягат размирното държание на обособени лица - терористи, протестиращи, стачници или служители на реда, защото „ действието ” е по-интересно за наблюдение от представянето на хора с спокойно и умерено държание. Този метод на осветляване не дава хармонична картина на събитията в страната, само че не тъй като ръководителите на средствата за всеобща информация са злодеи, които се пробват да ни манипулират, а просто тъй като те се пробват да ни развличат. И като се пробват да ни развличат, те несъзнателно могат да ни внушат, че през днешния ден хората са доста по-склонни да правят принуждение, в сравнение с преди. Това може да ни накара да се усещаме нещастни и потиснати поради духа на времето или положението на нацията. В края на краищата сходно отразяване на събитията може да повлияе върху метода, по който ще гласуваме, върху желанието ни да посетим значими градски центрове, върху настройките ни във връзка с други страни и така нататък
Винаги е добре хората да бъдат осведомени и медиите играят значима роля за това. Възможно е обаче да се получи и преекспонация. Умишлено или не, многократното повтаряне на запаметяващи се фрагменти оформя настройки и отзиви.
…Силните страсти, които медиите пораждат, постоянно пречат на вземането на смислени решения. Както споделя един от основните помощници на Адолф Хитлер - Херман Гьоринг - преди да го осъдят на гибел в Нюрнберг: „ Хората постоянно могат да бъдат накарани да изпълнят заповедите на водачите... Единственото което би трябвало да извършите, е да им кажете, че ги атакуват, и да заклеймите миротворците, че им липсва национализъм и излагат страната на заплаха, това има идентичен резултат във всяка страна ”.
Медиите заразяват
Силата на средствата за всеобща информация се илюстрира най-добре с явлението, наречено прочувствено заразяване. През октомври 1982 година да вземем за пример седем души в региона на Чикаго умират, откакто изпиват против главоболие капсули Тиленол (американско комерсиално наименование на Парацетамол), примесени с цианид. Трагедията е необятно отразена в националните средства за информация. Няколко дни малкия екран, радиото и вестниците приказват и пишат за отравянията с Тиленол. Случаят е по едно и също време драматичен и чудноват - затова доста подобаващ за журналистически материали. Ефектът от това необятно оповестяване не закъснява. Съобщения за сходни отравяния заваляват от други градове Те се отнасят за замърсяване на освежител за уста, капки за очи, спрей за нос, сода и даже кренвирши. Тези случаи, наречени „ отравяния-имитации ”, също са необятно разгласени от медиите. Обществената реакция придобива свойствата на снежна топка: мнозина се паникьосват, стартират да търсят лекарска помощ за изгаряне и отравяне, когато нямат нищо друго с изключение на гърлобол и стомашни колики. Лъжливите аларми надвишават действителните случаи на заразяване на артикули в съответствие седем към едно. И тъй като отравянията стават в навечерието на празника Вси светии (Хелоуин), разтревожените управляващи в редица окръзи не разрешават обичайното циркулиране на децата по съседските домове, при което те питат стопаните: „ беля или почерпка? ”. Опасението на управляващите е, че някои хора могат да имитират убийствата, като заразят с отрова сладкишите, давани на децата.
Първите отравяния в региона на Чикаго съвсем несъмнено са дело на един човек. Последвалите събития са породени от гласността, дадена на отравянията в Чикаго. Шири се обаче убеждението, че вълната от отравяния е „ зараза, за която няма лек ”, по думите на една осведомителна работа, и в действителност е признак на „ болно ” общество, на „ полудяваща ” нация. Голям брой вестници изпадат в ироничната позиция, че първо трансформират отравянията в сензация, а след това вършат нова сензация от последвалите сериозни мнения на медийни специалисти, които разискват пагубните последствия от сходна публичност.
Отравянията с Тиленол са подобаващ материал за вести. Далеч съм от мисълта, че медиите съчиняват тези събития или че не би трябвало да ги оповестяват. По-скоро наблягам очевидния факт, че подбирането им и слагането на акцент върху тях слагат медиите в позицията да дефинират последващите събития, а освен да ги оповестяват.
Както по-рано заявих, тази форма на въздействие евентуално е непреднамерена; средствата за всеобща информация не се пробват да насърчават насилието или да основават илюзията, че множеството хора са жестоки. Всепроникващото въздействие на електронните медии обаче няма по какъв начин да бъде пресилено.
Избрано от: „ Човекът – „ обществено животно “, Елиът Арънсън, изд. „ Дамян Яков “
Снимка: en.wikipedia.org
