Когато разсъждаваме къде в Слънчевата система може да има живот

Когато разсъждаваме къде в Слънчевата система може да има живот преди всичко в мозъците ни изникват Марс или може би друго място, само че луните на други планети не са първи в листата с опциите, които ни хрумват.

Една от луните на Сатурн обаче е необикновено богата на морета и езера. А там, където има вода, може да има и живот. Титан е единственото място в Слънчевата система, където сме разкрили течности на повърхността, с помощта на данните на галактическия уред Касини. Това кара учените от НАСА да мислят, че Титан е доста положително място за търсене на извънземен живот.

Това в действителност звучи обещаващо, само че някои детайли на Титан не са тъкмо удобни за възможна задача на космонавти, които да отидат да търсят живот. Реките и езерата на повърхността на Титан да вземем за пример, носят смъртоносна примес от метан и етан – нещо, в което не бихме се гмурнали.

Или най-малко не без подобаващата екипировка. НАСА може да се заеме с тази задача. Агенцията има намерение да изпрати галактически транспортен съд на разстояние 1,4 милиарда километра до Титан през 2025 година и приготвя подводница, която да се потопи в отровните морета на луната.

Изследователи от щатския университет Вашингтон оказват помощ на НАСА в задачата да покори тези доста неразучени води. Екипът разгласи, че симулира хидрокарбоновите морета на Титан тук на Земята. Вътре в супер студена камера учените симулират метан-етанови превалявания от сняг и дъжд, а процесът ще бъде следен с дребна камера. Изследователите се надяват, че фрагментите ще им донесат задоволително информация, с цел да съумеят да завършат другата си задача: да проектират самостоятелна подводница, която да може да се гмурне във водите на луната.

Както се досещате, създаването на подобен уред, който може да издържи на изискванията на Титан не е лесна задача. Ето някои от най-големите предизвикателство, с които учените ще би трябвало да се оправят, с цел да реализиран задачата си.

На Титан е доста, доста студено. Що се отнася до водата с метан: температурата е от порядъка на минус 179 градуса по Целзий. На Земята коритата на реките са завършени от канара и лава, само че на Титан водата е толкоз студена, че самата тя оформя релефа на повърхността и е напълнила цели езера с полутечен природен газ.

Има и положителни вести: екипът от щатският университет Вашингтон е открил, че благодарение на малко количество азот езерата замръзват при температури от минус 198 градуса по Целзий, които са по-ниски спрямо тези на повърхността. „ Това е доста значимо “, споделя Иън Ричардсън от щатският университет Вашингтон, „ това значи, че няма потребност да се тормозим за айсберги “. Така че сюжетът с Титаник на Титан не може да се повтори.

Горещината също е огромен проблем. За да разбере по какъв начин генерираната топлота се отразява на течните океани на Титан, екипът е вкарал 2 инча радиатор в тестовата камера, симулираща океаните на Титан. Когато е прекомерно горещо, се образуват азотни мехури, които може да объркат траекторията на подводницата и да я изкарат на повърхността или пък да я потопят. Това значи, че учените ще би трябвало да разработят баластова система, която реагира задоволително бързо, с цел да може апаратът да остава постоянен.

Всичко би трябвало да бъде засето, другояче не се е случило. С този проблем евентуално си се сблъсквал и ти. Караш ски, снимаш с телефона, който авансово си заредил догоре, само че ненадейно батерията умира. Представи си в този момент, по какъв начин ще накараш камерата да работи на минус 179 градуса по Целзий. В тестовата камера учените са съумели да снимат дъжд и сняг, състоящи се от етан и метан, употребявайки борескоп (твърда тръба с окуляр в единия край) и камера, която може да устои на рисковите температури. Пресъздаването на тези резултати там на място на Титан въобще не е обезпечено.

Екипът има доста предизвикателство пред себе си. Комуникацията с подводницата би била съвсем невъзможна, в случай че тя е потопена. Мисия до Титан, без апаратът да се изгуби, да изгори в атмосферата и да унищожи подводницата е задоволително сложна сама по себе си. Да се надяваме обаче, че в случай че има живот на сатурновата луна, скоро ще научим.