Инициативата „Действие за редките“ организира кръгла маса с представители на политическите партии, журналисти и граждански организации за обсъждане на проблемите на хората с редки болести
На 4 юни 2024 година се организира виртуална кръгла маса - спор по предпочитаните политики, сложени в Манифест, квалифициран от мрежата на гражданските организации на хората, живеещи с редки заболявания в България.
Участие във виртуалната кръгла маса взеха претенденти за представители в Европейския парламент с интерес към ресорите опазване на здравето, просвета и обществени дейности; претенденти за народни представители с ангажимент към опазване на здравето, обществени действия, просвета и към взаимоотношението с гражданското общество; представители на способените институции, ангажирани с предварителната защита, диагностиката, лекуването и грижите за хората с редки болести; цивилен организации на хората, живеещи с редки болести; представители на гражданския сектор; медиите и публицисти.
Срещата беше открита от доктор Петя Стратиева - ръководител на съдружие „ Ретина България " и Национален алианс „ Редки Болести България " - с малко встъпление и показване на главните точки от Манифеста, в който се упорства за съблюдаване на европейските полезности за тъждество и взаимност и на главното право в Европейски Съюз за протекция на здравето на хората с редки заболявания.
Думата взеха госпожа Росица Пандова - претендент за депутат от коалиция Продължаваме промяната - Демократична България, господин Слави Георгиев, специалистът по опазване на здравето от офиса на господин Андрей Слабаков - сегашен представител в Европейския парламент и претендент за представител за идващия политически цикъл от Вътрешна македонска революционна организация, и Поля Христова - претендент за депутат от коалиция Българска социалистическа партия за България. Всички те поеха ангажимент да продължат да работят за реализиране на задачите от Манифеста и да поддържат гражданските организации, които пазят правата на тези хора.
Г-н Георгиев сложи фокус и върху значимостта на консолидираното на Европейските референтни мрежи (ЕРМ) в България и приноса на господин Слабаков за стартирането на Съвместното деяние на държавите-членки на Европейски Съюз за консолидираното им в националните здравни системи (JARDIN), в който от българска страна вземат участие и организациите, членуващи в Алианса на хората с редки заболявания „ Редки Болести България ".
Редките заболявания са област, в която дейностите на Европейския съюз (ЕС) имат изключителна добавена стойност, защото знанията и данните са разпръснати и нищожни, а независимите национални дейности са неефективни.
Виртуалната кръгла маса беше част от самодейността „ Действие за Редките " (), чиито съществени мотори са представителите на гражданския бранш в лицето на Сдружение Ретина България, Българската Хънтингтън Асоциация (БХА) и Фондацията за промяна в локалното самоуправление (ФРМС).
Инициатива „ Действие за Редките " се извършва в границите на план „ Права и полезности " и е финансирана от Европейския съюз и фондация „ Институт Отворено общество - София ".
МАНИФЕСТ
„ ДЕЙСТВИЕ ЗА РЕДКИТЕ "
С наближаването на изборите за Европейски парламент гражданските организации на хората
живеещи с редки заболявания в България приканват българските политици да съблюдават европейските
полезности за тъждество и взаимност, и за обезпечаване на правото им за протекция на здравето.
Днес, 30 млн. души в Европа, от които 450 хиляди души в България, живеят с някое от 6000 - 8000
редки болести. Повечето редки болести са хронични, прогресиращи, дегенеративни,
инвалидизиращи и постоянно животозастрашаващи, и оказват надълбоко влияние върху ежедневния
живот на засегнатите лица и фамилии. Редките заболявания включват и редките типове рак, защото
хората живеещи с тях са изправени пред същите провокации и компликации, свързани с
рядкостта на болестта им.
Редките заболявания са област, в която дейностите на Европейския съюз (ЕС) имат изключителна
добавена стойност, защото знанията и данните са разпръснати и нищожни, а независимите
национални дейности са неефективни.
Гражданските организации, застъпващи се за правата на хората с редки заболявания от България,
приканват претендентите за Европейския парламент, за бъдещата Европейска комисия, както и
всички политици и нормотворци на национално и европейско равнище, за интензивно Действие за
Редките, посредством предпочитано включване на действия за хората с редки заболявания в техните
политически стратегии.
Организациите на хората, живеещи с редки заболявания в България, приканват българските политици
и институции за превъзмогване на слабото деяние от страна на страната ни по въвеждането на
политиките на Европейски Съюз в опазването на здравето на национално равнище и на неефективния метод на
взаимоотношение с гражданските организации в тази област.
Нашите политически претенции са в следните 9 предпочитани области:
1. Национална и Европейска политическа рамка.
2. Ранна, бърза и точна диагностика.
3. Навременен, еднакъв достъп до високоспециализирано опазване на здравето.
4. Навременен достъп до новаторски лечения.
5. Цялостна грижа през целия живот.
6. Основана на потребностите на пациентите изследователска и развойна активност.
7. Събиране и приложимост на данни на пациента в интерес на обществото.
8. Достъп до присъединяване в клинични изпитвания.
9. Легитимно гражданско присъединяване.
Конкретните ни претенции по всяка една от предпочитаните области са, както следва:
1. Национална и Европейска политическа рамка
▪ Включване на редките заболявания в националната здравна тактика.
▪ Съставяне на народен проект за деяние за редките заболявания.
▪ Актуализиране на националните нормативни документи, посредством които се вкарват
политиките за хората с редки заболявания.
▪ Присъединяване на българския министър на опазването на здравето към министрите на
опазването на здравето от 22-те страни -членки на Европейски Съюз, призоваващи за сформиране на
общоевропейски проект за редките заболявания за реализиране на съизмерими цели в обособените
страни в Европейски Съюз.
▪ Включване на български представители в бъдещия Европейски парламент към групата на
парламентарните покровители за хората с редки заболявания.
2. Ранна, бърза и точна диагностика
▪ Преодоляване на неравенствата в достъпа на българските пациенти до ранна и точна
диагностика на редките заболявания.
▪ Координация от страна на Министерството на здравеопазването на обединен метод за
диагностика, посредством поощряване на съдействието сред профилираните снабдители
на здравни услуги и най-много на съдействието в границите на Европейските референтни
мрежи (ЕРМ) по редки заболявания, за шерване на най-хубави диагностични практики сред
държавите-членки и обезпечаване насочването на пациентите от диагнозата до
високоспециализираните грижи.
▪ Актуализиране на стандарта по здравна генетика, свързаната регулация и
диагностичните логаритми и показанията за генетични проучвания.
▪ Да се предложи план на „ Национална стратегия за всеобщ генетичен скрининг при
новородените и селективен скрининг при високо-рисковите новородени ".
▪ Да се преодолее дискриминационния метод допускащ финансирането на генетичните
проучвания само на децата до 18 година възраст, като се обезпечи финансирането на
диагностичните проучвания за хората с редки заболявания от всички възрастови групи.
3. Навременен, еднакъв достъп до високоспециализирано опазване на здравето
▪ Да се преодолее „ националната лотария " в достъпа на българските пациенти до
високоспециализирани здравни грижи, подбудена от забележителното закъснение на България
по въвеждането на политиките на Европейски Съюз за редките заболявания.
▪ Българските здравни управляващи в лицето на Министерство на здравеопазването и Народното събрание да положат всички
старания за консолидираното на ЕРМ в националната здравна система и по този начин да способстват за
подобряването на здравните резултати за хората с редки болести.
▪ Да се обезпечи достъпа на българските пациенти до наличния на територията на Европейски Съюз
високоспециализиран експертен опит по редки болести: В 19-те области намедицината от общо 24-те от обсега на ЕРМ, в които България няма присъединяване с лечебно-диагностични звена, здравните управляващи да разпознават такива с капацитет за бъдещо пълноправно присъединяване и интензивно да подкрепят тяхното включване по вероятния към сегашния миг фиктивен метод (напр. присъединяване на лечебни или диагностични звена като подпомагащи сътрудници в ЕРМ; откриване на народен хъб за достъп до експертиза в ЕРМ за пациенти, за които не съществува експертен център от България в ЕРМ и за пациенти с ултра редки диагнози).
▪ Да се обезпечат устойчиви вложения от бюджета на страната за подсилване на потенциала
на експертните центрове и възстановяване на компетенциите, ръководството и услугите,
предоставяни посредством тях..
▪ Да се обезпечи присъединяване на представителите на пациентите участващи в активността на ЕРМ
в процесите по образуването на политики по отношение на редките заболявания и активността на
експертните центрове.
▪ Да бъдат написани „ пътища на пациента " по този начин, че всички заинтригувани страни да имат
взор върху стъпките в диагностиката, лечението и следенето на пациентите с редки
болести и редки типове рак.
4. Навременен достъп до новаторски лечения
▪ Отчитайки че, понастоящем в общоевропейски проект единствено 6% от редките болести имат
утвърдени лекувания, като за 69% от пациентите това лекуване е единствено симптоматично,
българските здравни и регулаторни управляващи да се ангажират систематично с пациентите и
техните представители на всички стадии от научноизследователската и развойната активност
и регулаторните процеси.
▪ Представителите на българските институции, участващи в работата на Европейски Съюз, и българските
представители в Европейския парламент - да вземат участие интензивно в основаването от страна на
Европейски Съюз на постоянна нормативна фармацевтична рамка, съсредоточена върху незадоволените
потребности на пациентите, насърчавайки нововъведенията и достъпа до трансформиращи налични
лекувания, в това число посредством стратегии за ранен достъп, състрадателна приложимост, ранни
разговори и засилено съдействие при ценообразуване и възобновяване на разноски,
подкрепени от унифицирани европейски способи за закупуване (особено в случаите на
лекарства-сираци).
▪ Да се дефинират и вкарат съответни политически и законодателни ограничения за определяне
на път на пациента за достъп до авангардни лекарствени лечения, които могат да се
доставят и ползват единствено в някои профилирани центрове в целия Европейски Съюз.
▪ Да се обезпечи дълготрайност на лечението и достъп на пациентите над 18 години до
лечения, които към сегашния миг са налични за пациентите под 18 години.
5. Цялостна грижа през целия живот
▪ Да бъдат приети потребностите от грижи през целия живот на хората, живеещи с рядко
заболяване и техните фамилии.
▪ Да се разработят цялостни пътища за грижи за лицата и фамилиите с редки заболявания, в това число
да се обезпечат добре подготвени снабдители на здравни и обществени услуги.
▪ Да се взе участие в шерването и възприемането на положителни практики за възстановяване на
националните рамки за оценка на уврежданията, с цел да се подсигурява, че няма пропуски в
консолидираното на комплицирани болести, причиняващи увреждания.
▪ Да бъде приета общността на хората с редки заболявания за уязвима група със характерни
потребности в подтекста на националните политики за психологичното здраве.
▪ Да бъде разпозната и приета забележителната роля на ЕРМ за повишението на
осведомеността, обмяната на положителните практики и стандарти, обединяването на запаси за
осъществяването на здравни стратегии и проектите за деяние за хората с увреждания.
▪ Да се обезпечи разкриването и действието на профилирани обществени и социално-
здравни услуги, които да подобрят качеството на живот на хората с редки заболявания.
▪ Спецификите на редките заболявания да бъдат интегрирани в Национална система за оценка
на равнището на действие на обещано лице, в сходство с Конвенцията на Организация на обединените нации за
правата на хората с увреждания.
▪ При експертната оценка на действието на човек с увреждане, породено от рядко
заболяване, с изключение на ICF-CY (Международната Класификация на действието,
уврежданията и здравето (версия за деца и младежи)), да се употребяват и данните от Orphanet.
6. Основана на потребностите на пациентите изследователска и развойна активност
▪ Да се обезпечи поддръжка за европейското междусекторно съдействие в проучванията
на редките заболявания, по-специално в границите на Партньорството за редки заболявания на
Horizon Europe. Да се поддържа финансово присъединяване на утвърдените от България
институции в това партньорство ERDERA - Европейския алианс за проучвания за редките
заболявания 2024-2031 година, Това ще разреши основаване на устойчива екосистема за научни
проучвания и нововъведения, насочена към пациентите, за създаване на нови
диагностични подходи и лечения, употребявайки капацитета на здравните и научни данни,
цифровата промяна на здравната система и шерване на данните в европейското
научно пространство.
▪ Да се влага в инфраструктури за прогрес в проучванията, водени от потребностите на
пациентите, като усилване на изследователския потенциал на експертните центрове посредством
присъединяване им в ЕРМ, в това число за осъществяване на клинични проучвания и изпитвания.
▪ Необходимо е да се разпространяват измежду българските учени и измежду главните
заинтригувани страни опциите на наличните европейски научни инфраструктури
за проучвания в региона на редките заболявания, като инфраструктурата за биобанкиране
(BBMRI), транслационната медицина (EATRIS), EuroBio Imaging, биоинформатиката
(Elixir) и клиничните изследвания (ECRIN).
▪ В региона на редките заболявания от сериозна значимост за развиване на научните проучвания
е поддръжката на диагностичните и научни звена за построяването и поддържането на
регистри с клинични данни и биобанки, както и включването им в активността на
българските хъбове на европейските научни инфраструктури и европейските референтни
мрежи.
7. Събиране и приложимост на данни на пациента в интерес на обществото
▪ Да се подкрепи хармонизирането, усъвършенстването и оперативната съгласуемост на
електронните здравни досиета на пациентите, с цел да се подсигурява безвредно и навременно
шерване на здравни данни сред страните в Европейски Съюз и да се улесни трансграничното здравно
обслужване.
▪ Да се подсигурява етичното потребление на вторични здравни данни. Достъпът до
трансгранични здравни данни следва да стане вероятен в границите на надеждна
управническа рамка, учредена на ясни правила и стандарти, с насоки от ЕРМ.
▪ Да се увеличи цифровата здравна просветеност на хората с редки заболявания.
▪ Легитимните представители на пациентите с редки заболявания следва да бъдат включени в
националните управителни органи на общоевропейските структури за здравни данни.
▪ Българските експертни центрове за редки заболявания да получат поддръжка за развиване на
регистри с данните на пациентите, в това число на тези с редките типове рак в
сходство с националните и европейски условия към тях
8. Достъп до присъединяване в клинични изпитвания
▪ Да се признае ролята на експертните центрове в границите на ЕРМ на нужни водещи
звена в провеждането на клинични изследвания.
▪ Да се улесни създаването на цифрови принадлежности, телемедицина и мобилно
опазване на здравето, с цел да се усъвършенства достъпността и удобството за участниците в клиничните
изпитвания на медикаменти предопределени да удовлетворят непосрещнатите потребности на мощно
стеснен брой пациенти.
▪ Да се обезпечи достъп на българските пациенти с редки заболявания, в това число и на тези с редки
типове рак, до присъединяване в клинични изпитвания на нови лекарствени лечения.
9. Легитимно гражданско присъединяване
▪ Да се актуализира законовата и подзаконовата нормативна уредба гарантираща
законното гражданско присъединяване на представителите на пациентите и техните фамилии в
активността на институциите: регулатори, надзорни препоръки, комисии и други
▪ Да бъде призната нормативна рамка за лобизма в Република България гарантираща отбраната
на публичния интерес.
▪ Да се сътвори нормативната рамка за поощряване на присъединяване на жителите и
организациите на гражданското общество в основаването на публични политики, с цел да се
подкрепи построяването на демократична резистентност. Държавата да даде
благоприятни условия на жителите и организациите на гражданското общество да вземат участие
дейно в процесите на основаване на публични политики, провеждани от обществените
органи на локално, районно и национално ниво, в сходство с откритите в Европейски Съюз
стандарти и положителни практики.
▪ Отговорните управляващи (в това число управляващите в областта на здравеопазването) да поддържат интензивно
активността на гражданските организации на хората с редки заболявания, промотирайки работата
им и ролята им в ЕРМ, както и ролята на представителите на пациентите и техните
фамилии за подобряването на здравето измежду обособените пациентски общности.
▪ Властите, в т. ч. и здравните, следва да обезпечат опциите за организационна и
финансова резистентност на гражданските организации на хората с редки заболявания посредством
стратегии с европейско и национално финансиране.
▪ Властите в България, виновни за взаимоотношение с гражданските организации и за
гражданското присъединяване, в това число здравните управляващи, следва да заимстват от наличните положителни
практики на работа на паневропейските пациентски организации, в това число от практиките на
взаимоотношение на тези организации с институциите на Европейски Съюз, и да подсигуряват законо
сходството на организациите и спазването на правилата за бистрота и отчетност.
▪ Властите следва да обезпечат експертните центрове и ЕРМ да показват значимо
присъединяване на пациента, устременост към пациента и овластяване посредством признание на ролята на
пациентите, като специалисти по опит и съпродуценти на познания.
Манифестът „ Действие за Редките " е подсилен от организациите:
1. Сдружение „ Ретина България "
2. Българска Хънтингтън Асоциация
3. Сдружение „ Заедно против саркома "
4. Национално съдружие на пациентите с митохондриални болести
5. Българско Сдружение " Синдром на Мошковиц "
6. Фондация „ Българска асоциация на пациентите с нарколепсия "
7. Сдружение „ Асоциация лицеви аномалии - АЛА "
8. Сдружение „ Асоциация Хипофиза "
9. Фондация " Наталия "
10. Сдружение „ Редки заболявания България "
11. Българско Сдружение Лимфом
12. Фондация " Калинки за живот - за децата с таласемия "
Допълнителна поддръжка за Манифеста може да бъде оказана (изразена) от всяка организация, която
желае да застане зад настояванията в него.
Манифестът с политически претенции е основан в границите на Инициатива „ Действие за Редките ",
финансирана от Европейския съюз и фондация „ Институт Отворено общество - София ". Изразените
възгледи и отзиви са само на автора(ите) и не отразяват безусловно тези на Европейския съюз
или на Европейската изпълнителна организация за обучение и просвета (EACEA) или на ИООС. Нито
Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани виновни за тях.
Участие във виртуалната кръгла маса взеха претенденти за представители в Европейския парламент с интерес към ресорите опазване на здравето, просвета и обществени дейности; претенденти за народни представители с ангажимент към опазване на здравето, обществени действия, просвета и към взаимоотношението с гражданското общество; представители на способените институции, ангажирани с предварителната защита, диагностиката, лекуването и грижите за хората с редки болести; цивилен организации на хората, живеещи с редки болести; представители на гражданския сектор; медиите и публицисти.
Срещата беше открита от доктор Петя Стратиева - ръководител на съдружие „ Ретина България " и Национален алианс „ Редки Болести България " - с малко встъпление и показване на главните точки от Манифеста, в който се упорства за съблюдаване на европейските полезности за тъждество и взаимност и на главното право в Европейски Съюз за протекция на здравето на хората с редки заболявания.
Думата взеха госпожа Росица Пандова - претендент за депутат от коалиция Продължаваме промяната - Демократична България, господин Слави Георгиев, специалистът по опазване на здравето от офиса на господин Андрей Слабаков - сегашен представител в Европейския парламент и претендент за представител за идващия политически цикъл от Вътрешна македонска революционна организация, и Поля Христова - претендент за депутат от коалиция Българска социалистическа партия за България. Всички те поеха ангажимент да продължат да работят за реализиране на задачите от Манифеста и да поддържат гражданските организации, които пазят правата на тези хора.
Г-н Георгиев сложи фокус и върху значимостта на консолидираното на Европейските референтни мрежи (ЕРМ) в България и приноса на господин Слабаков за стартирането на Съвместното деяние на държавите-членки на Европейски Съюз за консолидираното им в националните здравни системи (JARDIN), в който от българска страна вземат участие и организациите, членуващи в Алианса на хората с редки заболявания „ Редки Болести България ".
Редките заболявания са област, в която дейностите на Европейския съюз (ЕС) имат изключителна добавена стойност, защото знанията и данните са разпръснати и нищожни, а независимите национални дейности са неефективни.
Виртуалната кръгла маса беше част от самодейността „ Действие за Редките " (), чиито съществени мотори са представителите на гражданския бранш в лицето на Сдружение Ретина България, Българската Хънтингтън Асоциация (БХА) и Фондацията за промяна в локалното самоуправление (ФРМС).
Инициатива „ Действие за Редките " се извършва в границите на план „ Права и полезности " и е финансирана от Европейския съюз и фондация „ Институт Отворено общество - София ".
МАНИФЕСТ
„ ДЕЙСТВИЕ ЗА РЕДКИТЕ "
С наближаването на изборите за Европейски парламент гражданските организации на хората
живеещи с редки заболявания в България приканват българските политици да съблюдават европейските
полезности за тъждество и взаимност, и за обезпечаване на правото им за протекция на здравето.
Днес, 30 млн. души в Европа, от които 450 хиляди души в България, живеят с някое от 6000 - 8000
редки болести. Повечето редки болести са хронични, прогресиращи, дегенеративни,
инвалидизиращи и постоянно животозастрашаващи, и оказват надълбоко влияние върху ежедневния
живот на засегнатите лица и фамилии. Редките заболявания включват и редките типове рак, защото
хората живеещи с тях са изправени пред същите провокации и компликации, свързани с
рядкостта на болестта им.
Редките заболявания са област, в която дейностите на Европейския съюз (ЕС) имат изключителна
добавена стойност, защото знанията и данните са разпръснати и нищожни, а независимите
национални дейности са неефективни.
Гражданските организации, застъпващи се за правата на хората с редки заболявания от България,
приканват претендентите за Европейския парламент, за бъдещата Европейска комисия, както и
всички политици и нормотворци на национално и европейско равнище, за интензивно Действие за
Редките, посредством предпочитано включване на действия за хората с редки заболявания в техните
политически стратегии.
Организациите на хората, живеещи с редки заболявания в България, приканват българските политици
и институции за превъзмогване на слабото деяние от страна на страната ни по въвеждането на
политиките на Европейски Съюз в опазването на здравето на национално равнище и на неефективния метод на
взаимоотношение с гражданските организации в тази област.
Нашите политически претенции са в следните 9 предпочитани области:
1. Национална и Европейска политическа рамка.
2. Ранна, бърза и точна диагностика.
3. Навременен, еднакъв достъп до високоспециализирано опазване на здравето.
4. Навременен достъп до новаторски лечения.
5. Цялостна грижа през целия живот.
6. Основана на потребностите на пациентите изследователска и развойна активност.
7. Събиране и приложимост на данни на пациента в интерес на обществото.
8. Достъп до присъединяване в клинични изпитвания.
9. Легитимно гражданско присъединяване.
Конкретните ни претенции по всяка една от предпочитаните области са, както следва:
1. Национална и Европейска политическа рамка
▪ Включване на редките заболявания в националната здравна тактика.
▪ Съставяне на народен проект за деяние за редките заболявания.
▪ Актуализиране на националните нормативни документи, посредством които се вкарват
политиките за хората с редки заболявания.
▪ Присъединяване на българския министър на опазването на здравето към министрите на
опазването на здравето от 22-те страни -членки на Европейски Съюз, призоваващи за сформиране на
общоевропейски проект за редките заболявания за реализиране на съизмерими цели в обособените
страни в Европейски Съюз.
▪ Включване на български представители в бъдещия Европейски парламент към групата на
парламентарните покровители за хората с редки заболявания.
2. Ранна, бърза и точна диагностика
▪ Преодоляване на неравенствата в достъпа на българските пациенти до ранна и точна
диагностика на редките заболявания.
▪ Координация от страна на Министерството на здравеопазването на обединен метод за
диагностика, посредством поощряване на съдействието сред профилираните снабдители
на здравни услуги и най-много на съдействието в границите на Европейските референтни
мрежи (ЕРМ) по редки заболявания, за шерване на най-хубави диагностични практики сред
държавите-членки и обезпечаване насочването на пациентите от диагнозата до
високоспециализираните грижи.
▪ Актуализиране на стандарта по здравна генетика, свързаната регулация и
диагностичните логаритми и показанията за генетични проучвания.
▪ Да се предложи план на „ Национална стратегия за всеобщ генетичен скрининг при
новородените и селективен скрининг при високо-рисковите новородени ".
▪ Да се преодолее дискриминационния метод допускащ финансирането на генетичните
проучвания само на децата до 18 година възраст, като се обезпечи финансирането на
диагностичните проучвания за хората с редки заболявания от всички възрастови групи.
3. Навременен, еднакъв достъп до високоспециализирано опазване на здравето
▪ Да се преодолее „ националната лотария " в достъпа на българските пациенти до
високоспециализирани здравни грижи, подбудена от забележителното закъснение на България
по въвеждането на политиките на Европейски Съюз за редките заболявания.
▪ Българските здравни управляващи в лицето на Министерство на здравеопазването и Народното събрание да положат всички
старания за консолидираното на ЕРМ в националната здравна система и по този начин да способстват за
подобряването на здравните резултати за хората с редки болести.
▪ Да се обезпечи достъпа на българските пациенти до наличния на територията на Европейски Съюз
високоспециализиран експертен опит по редки болести: В 19-те области намедицината от общо 24-те от обсега на ЕРМ, в които България няма присъединяване с лечебно-диагностични звена, здравните управляващи да разпознават такива с капацитет за бъдещо пълноправно присъединяване и интензивно да подкрепят тяхното включване по вероятния към сегашния миг фиктивен метод (напр. присъединяване на лечебни или диагностични звена като подпомагащи сътрудници в ЕРМ; откриване на народен хъб за достъп до експертиза в ЕРМ за пациенти, за които не съществува експертен център от България в ЕРМ и за пациенти с ултра редки диагнози).
▪ Да се обезпечат устойчиви вложения от бюджета на страната за подсилване на потенциала
на експертните центрове и възстановяване на компетенциите, ръководството и услугите,
предоставяни посредством тях..
▪ Да се обезпечи присъединяване на представителите на пациентите участващи в активността на ЕРМ
в процесите по образуването на политики по отношение на редките заболявания и активността на
експертните центрове.
▪ Да бъдат написани „ пътища на пациента " по този начин, че всички заинтригувани страни да имат
взор върху стъпките в диагностиката, лечението и следенето на пациентите с редки
болести и редки типове рак.
4. Навременен достъп до новаторски лечения
▪ Отчитайки че, понастоящем в общоевропейски проект единствено 6% от редките болести имат
утвърдени лекувания, като за 69% от пациентите това лекуване е единствено симптоматично,
българските здравни и регулаторни управляващи да се ангажират систематично с пациентите и
техните представители на всички стадии от научноизследователската и развойната активност
и регулаторните процеси.
▪ Представителите на българските институции, участващи в работата на Европейски Съюз, и българските
представители в Европейския парламент - да вземат участие интензивно в основаването от страна на
Европейски Съюз на постоянна нормативна фармацевтична рамка, съсредоточена върху незадоволените
потребности на пациентите, насърчавайки нововъведенията и достъпа до трансформиращи налични
лекувания, в това число посредством стратегии за ранен достъп, състрадателна приложимост, ранни
разговори и засилено съдействие при ценообразуване и възобновяване на разноски,
подкрепени от унифицирани европейски способи за закупуване (особено в случаите на
лекарства-сираци).
▪ Да се дефинират и вкарат съответни политически и законодателни ограничения за определяне
на път на пациента за достъп до авангардни лекарствени лечения, които могат да се
доставят и ползват единствено в някои профилирани центрове в целия Европейски Съюз.
▪ Да се обезпечи дълготрайност на лечението и достъп на пациентите над 18 години до
лечения, които към сегашния миг са налични за пациентите под 18 години.
5. Цялостна грижа през целия живот
▪ Да бъдат приети потребностите от грижи през целия живот на хората, живеещи с рядко
заболяване и техните фамилии.
▪ Да се разработят цялостни пътища за грижи за лицата и фамилиите с редки заболявания, в това число
да се обезпечат добре подготвени снабдители на здравни и обществени услуги.
▪ Да се взе участие в шерването и възприемането на положителни практики за възстановяване на
националните рамки за оценка на уврежданията, с цел да се подсигурява, че няма пропуски в
консолидираното на комплицирани болести, причиняващи увреждания.
▪ Да бъде приета общността на хората с редки заболявания за уязвима група със характерни
потребности в подтекста на националните политики за психологичното здраве.
▪ Да бъде разпозната и приета забележителната роля на ЕРМ за повишението на
осведомеността, обмяната на положителните практики и стандарти, обединяването на запаси за
осъществяването на здравни стратегии и проектите за деяние за хората с увреждания.
▪ Да се обезпечи разкриването и действието на профилирани обществени и социално-
здравни услуги, които да подобрят качеството на живот на хората с редки заболявания.
▪ Спецификите на редките заболявания да бъдат интегрирани в Национална система за оценка
на равнището на действие на обещано лице, в сходство с Конвенцията на Организация на обединените нации за
правата на хората с увреждания.
▪ При експертната оценка на действието на човек с увреждане, породено от рядко
заболяване, с изключение на ICF-CY (Международната Класификация на действието,
уврежданията и здравето (версия за деца и младежи)), да се употребяват и данните от Orphanet.
6. Основана на потребностите на пациентите изследователска и развойна активност
▪ Да се обезпечи поддръжка за европейското междусекторно съдействие в проучванията
на редките заболявания, по-специално в границите на Партньорството за редки заболявания на
Horizon Europe. Да се поддържа финансово присъединяване на утвърдените от България
институции в това партньорство ERDERA - Европейския алианс за проучвания за редките
заболявания 2024-2031 година, Това ще разреши основаване на устойчива екосистема за научни
проучвания и нововъведения, насочена към пациентите, за създаване на нови
диагностични подходи и лечения, употребявайки капацитета на здравните и научни данни,
цифровата промяна на здравната система и шерване на данните в европейското
научно пространство.
▪ Да се влага в инфраструктури за прогрес в проучванията, водени от потребностите на
пациентите, като усилване на изследователския потенциал на експертните центрове посредством
присъединяване им в ЕРМ, в това число за осъществяване на клинични проучвания и изпитвания.
▪ Необходимо е да се разпространяват измежду българските учени и измежду главните
заинтригувани страни опциите на наличните европейски научни инфраструктури
за проучвания в региона на редките заболявания, като инфраструктурата за биобанкиране
(BBMRI), транслационната медицина (EATRIS), EuroBio Imaging, биоинформатиката
(Elixir) и клиничните изследвания (ECRIN).
▪ В региона на редките заболявания от сериозна значимост за развиване на научните проучвания
е поддръжката на диагностичните и научни звена за построяването и поддържането на
регистри с клинични данни и биобанки, както и включването им в активността на
българските хъбове на европейските научни инфраструктури и европейските референтни
мрежи.
7. Събиране и приложимост на данни на пациента в интерес на обществото
▪ Да се подкрепи хармонизирането, усъвършенстването и оперативната съгласуемост на
електронните здравни досиета на пациентите, с цел да се подсигурява безвредно и навременно
шерване на здравни данни сред страните в Европейски Съюз и да се улесни трансграничното здравно
обслужване.
▪ Да се подсигурява етичното потребление на вторични здравни данни. Достъпът до
трансгранични здравни данни следва да стане вероятен в границите на надеждна
управническа рамка, учредена на ясни правила и стандарти, с насоки от ЕРМ.
▪ Да се увеличи цифровата здравна просветеност на хората с редки заболявания.
▪ Легитимните представители на пациентите с редки заболявания следва да бъдат включени в
националните управителни органи на общоевропейските структури за здравни данни.
▪ Българските експертни центрове за редки заболявания да получат поддръжка за развиване на
регистри с данните на пациентите, в това число на тези с редките типове рак в
сходство с националните и европейски условия към тях
8. Достъп до присъединяване в клинични изпитвания
▪ Да се признае ролята на експертните центрове в границите на ЕРМ на нужни водещи
звена в провеждането на клинични изследвания.
▪ Да се улесни създаването на цифрови принадлежности, телемедицина и мобилно
опазване на здравето, с цел да се усъвършенства достъпността и удобството за участниците в клиничните
изпитвания на медикаменти предопределени да удовлетворят непосрещнатите потребности на мощно
стеснен брой пациенти.
▪ Да се обезпечи достъп на българските пациенти с редки заболявания, в това число и на тези с редки
типове рак, до присъединяване в клинични изпитвания на нови лекарствени лечения.
9. Легитимно гражданско присъединяване
▪ Да се актуализира законовата и подзаконовата нормативна уредба гарантираща
законното гражданско присъединяване на представителите на пациентите и техните фамилии в
активността на институциите: регулатори, надзорни препоръки, комисии и други
▪ Да бъде призната нормативна рамка за лобизма в Република България гарантираща отбраната
на публичния интерес.
▪ Да се сътвори нормативната рамка за поощряване на присъединяване на жителите и
организациите на гражданското общество в основаването на публични политики, с цел да се
подкрепи построяването на демократична резистентност. Държавата да даде
благоприятни условия на жителите и организациите на гражданското общество да вземат участие
дейно в процесите на основаване на публични политики, провеждани от обществените
органи на локално, районно и национално ниво, в сходство с откритите в Европейски Съюз
стандарти и положителни практики.
▪ Отговорните управляващи (в това число управляващите в областта на здравеопазването) да поддържат интензивно
активността на гражданските организации на хората с редки заболявания, промотирайки работата
им и ролята им в ЕРМ, както и ролята на представителите на пациентите и техните
фамилии за подобряването на здравето измежду обособените пациентски общности.
▪ Властите, в т. ч. и здравните, следва да обезпечат опциите за организационна и
финансова резистентност на гражданските организации на хората с редки заболявания посредством
стратегии с европейско и национално финансиране.
▪ Властите в България, виновни за взаимоотношение с гражданските организации и за
гражданското присъединяване, в това число здравните управляващи, следва да заимстват от наличните положителни
практики на работа на паневропейските пациентски организации, в това число от практиките на
взаимоотношение на тези организации с институциите на Европейски Съюз, и да подсигуряват законо
сходството на организациите и спазването на правилата за бистрота и отчетност.
▪ Властите следва да обезпечат експертните центрове и ЕРМ да показват значимо
присъединяване на пациента, устременост към пациента и овластяване посредством признание на ролята на
пациентите, като специалисти по опит и съпродуценти на познания.
Манифестът „ Действие за Редките " е подсилен от организациите:
1. Сдружение „ Ретина България "
2. Българска Хънтингтън Асоциация
3. Сдружение „ Заедно против саркома "
4. Национално съдружие на пациентите с митохондриални болести
5. Българско Сдружение " Синдром на Мошковиц "
6. Фондация „ Българска асоциация на пациентите с нарколепсия "
7. Сдружение „ Асоциация лицеви аномалии - АЛА "
8. Сдружение „ Асоциация Хипофиза "
9. Фондация " Наталия "
10. Сдружение „ Редки заболявания България "
11. Българско Сдружение Лимфом
12. Фондация " Калинки за живот - за децата с таласемия "
Допълнителна поддръжка за Манифеста може да бъде оказана (изразена) от всяка организация, която
желае да застане зад настояванията в него.
Манифестът с политически претенции е основан в границите на Инициатива „ Действие за Редките ",
финансирана от Европейския съюз и фондация „ Институт Отворено общество - София ". Изразените
възгледи и отзиви са само на автора(ите) и не отразяват безусловно тези на Европейския съюз
или на Европейската изпълнителна организация за обучение и просвета (EACEA) или на ИООС. Нито
Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани виновни за тях.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ