Интегрирането на психологичната експертиза в клиничния процес е сред отличителните

...
Интегрирането на психологичната експертиза в клиничния процес е сред отличителните
Коментари Харесай

Функционално звено по психосоматична и психологична помощ отвори врати в УМБАЛ „Лозенец“

Интегрирането на психичната експертиза в клиничния развой е измежду отличителните белези на актуалната университетска медицина. Все по-ясно се утвърждава разбирането, че качеството на здравната помощ зависи освен от диагностичната и лечебната точност, само че и от способността другите професионални компетентности да работят като обединен екип в полза на пациента.

В УМБАЛ „ Лозенец “ този метод не стартира през днешния ден. През последните години Психологичният център поредно развива клинична процедура, учредена на тясното взаимоотношение с обособените клиники и отделения. Работата с пациенти, техните близки и медицинските екипи е част от ежедневния лековит развой и се построява върху непрекъснат професионален разговор, а не върху единични съвещания.

Създаването на Функционалното звено по психосоматична и психична помощ е естественото развиване на към този момент одобрена процедура. Новата конструкция не слага начало на нова активност, а уголемява нейните благоприятни условия - посредством още по-тясното ѝ консолидиране в болничната система, развиване на обучителна и научноизследователска активност и съдействие с национални и интернационалните професионални организации и академични центрове.

Функционалното звено работи по интернационално одобрения consultation-liaison модел, при който клинико-психологичната и психосоматичната експертиза са естествена част от диагностиката, лекуването и възобновяване. То подкрепя медицинските екипи при сложни клинични случаи, спешни обстановки и работа с околните, като уголемява опциите на лечебния развой тогава, когато психичните и психосоматичните фактори са основна част от клиничната картина.

Наред с клиничната си активност, звеното ще развива стратегии за поддръжка на медицинските експерти, предварителна защита на професионалното прегаряне, както и стажантски и обучителни стратегии за психолози, психотерапевти, лекари, специализанти и други експерти от помагащите специалности.

В основата на тази идея стои биопсихосоциалният модел - разбирането, че здравето не може да бъде обсъждано само през призмата на биологичните процеси. Биологичните, психичните и обществените фактори взаимодействат непрестанно, а качествената здравна грижа допуска тяхното по едно и също време отчитане. Именно тази философия последователно се утвърждава като стандарт във водещите академични лечебни заведения по света.

По тези въпроси беседваме с изпълнителния шеф на УМБАЛ „ Лозенец “ доктор Олга Мицова и с ръководителя на Функционалното звено по психосоматична и психична помощ доктор Виолета Азис.

***

Д-р Мицова, университетската медицина се развива освен посредством нови технологии, само че и посредством нови модели на здравна грижа. Какво място заема Функционалното звено по психосоматична и психична помощ в тази посока на развиване на УМБАЛ „ Лозенец “?

Вярвам, че развиването на медицината не се мери само с софтуерния прогрес. Истинският прогрес настава тогава, когато успеем да организираме здравната грижа по този начин, че другите професионални компетентности да работят дружно в полза на пациента. Практиката ми като кардиолог ме е убедила, че сполучливото лекуване не зависи единствено от точната диагноза и вярната терапия. От значение е и по какъв начин пациентът претърпява болестта, приспособява се към лекуването и построява доверие към медицинския екип. Именно по тази причина психичната експертиза е натурален сътрудник на здравната грижа. Важно е да подчертая, че с откриването на Функционалното звено не слагаме начало на нова активност. Психологичният център на УМБАЛ „ Лозенец “ към този момент години наред работи в тясно взаимоотношение с клиниките и отделенията, подпомагайки пациенти, техните близки и медицинските екипи. Новото звено е закономерното институционално развиване на една към този момент построена и потвърдила своята успеваемост процедура. За мен това е израз на едно по-широко схващане за медицината. Не можем да преглеждаме физическото и психологичното здраве като обособени измерения. Те са взаимно свързани и точно по тази причина здравната и психичната експертиза би трябвало да работят в партньорство.

Създаването на звеното ни дава опция да надградим постигнатото - посредством образование на бъдещи експерти, научноизследователска активност и развиване на интернационалните професионални партньорства. Така влагаме освен в развиването на болничното заведение, а и в развиването на актуалната университетска медицина.

Все по-често приказваме за психологичното здраве като публичен приоритет. Как университетската болница трансформира този публичен диалог в действителна клинична процедура?

Общественият диалог е нужен, само че отговорността на университетската болница е да го трансформира в професионална процедура с действителна изгода за пациента. В ежедневната си работа срещаме хора, при които болестта не се изчерпва с клиничната диагноза. Начинът, по който човек претърпява заболяването, приема лекуването и построява доверие към медицинския екип, постоянно оказва значително въздействие върху целия лечебен развой. Именно по тази причина психичната експертиза не би трябвало да бъде възприемана като допълваща услуга, а като натурален детайл от комплексната здравна грижа.

В УМБАЛ „ Лозенец “ тази философия не е нова. Между Психологичния център и клиничните екипи през годините се построи устойчива професионална връзка, учредена на всекидневно взаимоотношение и взаимно доверие. Функционалното звено надгражда точно тази процедура, като основава още по-добри условия пациентът да получава навременна и координирана поддръжка, а лекарите да разполагат с спомагателна експертиза при сложни клинични случаи. Според мен това е една от най-важните задачи на университетската болница - освен да ползва достиженията на медицината, само че и да основава нови стандарти за качеството на грижата.

УМБАЛ „ Лозенец “ обичайно съчетава клинична активност, образование и научно развиване. Как Функционалното звено по психосоматична и психична помощ се вписва в тази философия?

Университетската болница има предопределение освен да лекува, само че и да развива професионални модели, които да намират приложение в здравната процедура и образованието на бъдещите експерти. Именно по тази причина за мен е изключително скъпо, че това звено стъпва върху към този момент построена основа. През годините Психологичният център натрупа забележителен клиничен опит и се утвърди като благонадежден сътрудник на медицинските екипи. Създаването на функционалното звено е естествено продължение на тази работа и опция тя да бъде развивана още по-целенасочено.

Новата конструкция ще разшири опциите за образование, научноизследователска активност и интернационално професионално съдействие - посоки, които са неразделна част от задачата на всяка университетска болница. Ръководител на Функционалното звено е доктор Виолета Азис  - клиничен психолог с дълготраен на практика опит, който поредно развива психосоматичния метод в болничната среда. Именно нейният професионален път и ежедневната ѝ работа с пациенти и медицински екипи стоят в основата на концепцията за тази конструкция. Затова е напълно естествено диалогът да продължи с нея.

Д-р Азис, значителното при Функционалното звено не е, че вкарва още една форма на психична поддръжка, а че интегрира психичната работа в самия лековит развой. Какво действително трансформира това за пациентите и за работата на медицинските екипи?

Променя се методът, по който се построява грижата за пациента. В болничното заведение човек не постъпва само със своята диагноза. Той идва със своята персонална история, със страховете и очакванията си, с околните, които споделят неговата паника, и с метода, по който претърпява болестта. Всичко това може да окаже въздействие върху лекуването и възобновяване и има потребност да бъде взето поради.

Психосоматичният метод не търси психично пояснение на всяко заболяване. Той оказва помощ да разберем по кое време психичните фактори са част от клиничната картина и по какъв начин могат да повлияят на акомодацията към лекуването, връзката с екипа или процеса на възобновяване.

Именно това е смисълът на consultation-liaison модела. Психологът не работи редом на медицинския екип, а дружно с него, когато това е належащо. Той не замества лекаря и не трансформира медицинските решения, а добавя клиничната оценка със своята професионална вероятност. Така другите експерти могат да изградят по-пълно схващане за положението на пациента и дружно да предложат най-подходящата грижа.

Сред главните действия на звеното е и поддръжката за медицинските екипи. Защо това е толкоз значим акцент?

Защото положителната здравна грижа е мултидисциплинарен резултат.

Съвременната болница е среда, в която всекидневно се вземат сложни решения, водят се тежки диалози с пациенти и близки, а професионалната отговорност е извънредно висока. В сходна среда поддръжката за медицинските експерти не е привилегия, а нужда. Функционалното звено подкрепя клиничните екипи при случаи с нараснала психична и прочувствена трудност, взе участие при разискването на сложни клинични обстановки и развива действия, ориентирани към предварителна защита на професионалното прегаряне. Вярвам, че когато медицинските експерти разполагат с сходен професионален запас, това неизбежно се отразява и върху качеството на грижата за пациента.

Наред с клиничната работа, звеното развива и образование на бъдещи експерти. Защо това е толкоз значимо за Вас?

Обучението е естествено продължение на клиничната работа. Стремим се насъбраният опит да бъде излъчен посредством стажове, супервизия и на практика образования, тъй че идващите генерации експерти да развиват този модел на работа.

Бих се радвала, в случай че с времето психосоматичният метод намира все по-широко място в болничната процедура и се възприема като естествена част от комплексната грижа за пациента.

Ако би трябвало с едно изречение да обобщите философията на Функционалното звено по психосоматична и психична помощ, какво бихте споделили?

За мен най-важното е това звено да бъде място, което основава повече благоприятни условия за взаимна работа и клинично мислене. Всичко останало е въпрос на време, опит и поредност.
Източник: zdrave.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР