Когато през 1078 г. Уилям Завоевателят построил Бялата кула от

Когато през 1078 година Уилям Завоевателят построил Бялата кула от Tower of London, лондончани я възприели като знак на потисничеството на новия хайлайф от нормандски завоеватели. Сега крепостта е туристическа атракция, намираща се на северния бряг на река Темза в централната част на Лондон. Заобиколена е от намерено пространство, известно като Tower Hill - място, където в миналото са се правили обществени изтезания.

Официално комплексът е Кралски замък и цитадела на Нейно Величество (Her Majesty`s Royal Palace and Fortress). Състои се от няколко здания, ситуирани в два концентрични кръга от отбранителни стени и трап. Мястото е употребявано за затвор от 1100 година до 1952 година, само че главното му предопределение е кралска резиденция.

Крепостта наподобява най-впечатляваща и въздействаща откъм река Темза, което надали е инцидентно. По всяка възможност задачата е да се внушава почит и благоговение у идващите с разнообразни плавателни съдове другари, врагове, гости през Средновековието. Усещането да крачиш по места, за които си чел, да надничаш към небето от тесни процепи в каменната стена, да четеш издраскани по стените надписи от пандизчии, е като да прекрачваш през вратите на времето, да наблюдаваш предишното. Замъкът се състои от три затворени отделения. Най-вътрешното съдържа Бялата кула - цитаделата, издигната за защита на нормандците от локалното население, както и за отбрана от външни нашественици. В основата си стените са дебели 4.5 м, а в горната си част - 3.3 м. Кулата е висока 27 м, ширината (без да се включват ъгловите й бойници) е сред 32 и 36 м. Това е най-здравата и най-силна конструкция от един феодален палат, подобаваща за жилище на Господ, а в тази ситуация - на неговия наместник на земята, краля.

През XI в. я разказват като една от най-страховитите и царствени здания. През 1889 г.-1899 година Ричард Лъвското сърце построява към нея защитна стена, изкопава трап и го цялостни с вода от Темза. През XII в. и XIII в. Хенри III и Едуард I допълват крепостта с нови градежи и тогава се оформя вторият кръг. В общи линии и до ден сегашен структурата на обхващащия съвсем 12 акра замък си остава непроменена от края на XIII в. Към площта на Кулата принадлежат и 6 акра свободни зони.

Когато за първи път посетих Лондон, в действителност единствено минах за няколко фотоси към крепостта. Времето ми беше лимитирано, трябваше да се преценявам и с други неща. Обещах си обаче, че ще направя разходка и зад стените на замъка, и изпълних това свое заричане тази година. Още от сутринта денят беше ярък, безоблачен и топъл, въпреки да беше още март. Независимо от обстоятелството, че бяха Великденските празници съгласно Западната традиция, нямаше доста хора. Синьото небе и ведрото въодушевление не предразполагаха към появяването на известните призраци . Не се появиха нито обезглавената през 1536 година за държавна измяна към Хенри VIII Ан Болейн, нито Хенри V... Дори принцовете от кулата не разкриха тайната към изгубването си.

Усещането да крачиш по места , за които си чел, да надничаш към небето от тесни процепи в каменната стена, да четеш издраскани по стените надписи от пандизчии, е не просто необикновено. То е като да прекрачваш през вратите на времето, да наблюдаваш предишното. Дори облечените като представители на другите класи от Средновековието служители ти наподобяват същински. Сякаш през известната затворническа врата, водеща към Темза, всеки миг приятелите на Елизабет ще дойдат да я измъкнат...