Колко етична е етичната мода?
Когато преди година и половина станах веган, нямах визия, че се возя с еднопосочен билет през заешката дупка. Това, което стартира като блян да се храня с по-чисти артикули, в които няма антибиотици и хормони на растежа, бързо се трансформира в обезнадеждаващ кръстоносен поход за етична консумация.
От “никаква естествена кожа ” през “чаша за многократна приложимост ” и “памукът веган ли е? ”, та чак до “какви заплати заплащат на хората, които създават облеклата ми ” - въпросите, съображенията и терзанията ми започнаха да нарастват.
Съвсем при започване на това природозащитническо премеждие, разбрах, че мой непосредствен другар (също веган) си купува облекла единствено втора ръка. Тогава махнах с ръка - струваше ми се прекомерно надалеч, непостижимо за слабия ми ангел, който едвам устояваше на следващия чифт mom jeans от H&M.
Но една вечер, някъде в дебрите на Ютуб, попаднах на канала на Маим Бялик, актрисата, която играе Ейми в “Теория за огромния гърмеж ”. В едно от клипчетата в канала Маим разказваше какво е lifestyle vegan и какъв брой мъчно й е било, изключително преди години, да каже НЕ на кашмирените пуловери и кожените портмонета. Вдъхновена и съвсем подготвена да дам късмет на втората приложимост, превъртях надолу в мненията...
Не е от памук, не е от кожа, не е от вълна… само че биоразградимо ли е?
Все си мислех, че в случай че заобикалям естествената кожа, колкото и неприятно да е това за капризните ми с ултра мекички боти ходила, върша нещо “етично ”. Дори с известно надменност гледах девойките, които носеха тези супер яки кожени якета - “Хм, слабачки, аз издържам на изкушението! ”
Но… високомерието неслучайно е грях. Не ми беше хрумвала даже мисълта, че изкуствените тъкани, които купувах - пуловери, изкуствена кожа, онази версатилна материя, от която са направени 80% от нещата в мола - не са биоразградими. За разлика от своите “естествени ” братовчеди, синтетичните материи, които имитират вълна да вземем за пример, са не по-малко нездравословни за околната среда от пластмасата - те са пластмаса.
Голяма част от мотивацията ми да стана веган беше опазването на околната среда - индустриалното отглеждане на животни е на едно от първите места по замърсяване. Много скоро след него обаче се подрежда стилната промишленост.
И още...
От “никаква естествена кожа ” през “чаша за многократна приложимост ” и “памукът веган ли е? ”, та чак до “какви заплати заплащат на хората, които създават облеклата ми ” - въпросите, съображенията и терзанията ми започнаха да нарастват.
Съвсем при започване на това природозащитническо премеждие, разбрах, че мой непосредствен другар (също веган) си купува облекла единствено втора ръка. Тогава махнах с ръка - струваше ми се прекомерно надалеч, непостижимо за слабия ми ангел, който едвам устояваше на следващия чифт mom jeans от H&M.
Но една вечер, някъде в дебрите на Ютуб, попаднах на канала на Маим Бялик, актрисата, която играе Ейми в “Теория за огромния гърмеж ”. В едно от клипчетата в канала Маим разказваше какво е lifestyle vegan и какъв брой мъчно й е било, изключително преди години, да каже НЕ на кашмирените пуловери и кожените портмонета. Вдъхновена и съвсем подготвена да дам късмет на втората приложимост, превъртях надолу в мненията...
Не е от памук, не е от кожа, не е от вълна… само че биоразградимо ли е?
Все си мислех, че в случай че заобикалям естествената кожа, колкото и неприятно да е това за капризните ми с ултра мекички боти ходила, върша нещо “етично ”. Дори с известно надменност гледах девойките, които носеха тези супер яки кожени якета - “Хм, слабачки, аз издържам на изкушението! ”
Но… високомерието неслучайно е грях. Не ми беше хрумвала даже мисълта, че изкуствените тъкани, които купувах - пуловери, изкуствена кожа, онази версатилна материя, от която са направени 80% от нещата в мола - не са биоразградими. За разлика от своите “естествени ” братовчеди, синтетичните материи, които имитират вълна да вземем за пример, са не по-малко нездравословни за околната среда от пластмасата - те са пластмаса.
Голяма част от мотивацията ми да стана веган беше опазването на околната среда - индустриалното отглеждане на животни е на едно от първите места по замърсяване. Много скоро след него обаче се подрежда стилната промишленост.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ