Когато отидох на уговорената среща с Патрик Смитьойс за това

Когато отидох на уговорената среща с Патрик Смитьойс за това изявление, той се беше надвесил над един чертеж дружно с архитектката Мони. „ Нека тук има едно кръгово, колите би трябвало да понижат скоростта, ще играят деца “, помоли Патрик. А след това се обърна към мен: „ Каузите харчат пари, които първо би трябвало да изкарам “. И благодари, че ще имам ухо за неговите думи за цялостен час.

Всъщност това е третият ни сериозен диалог. Първия организирахме в колата му, до момента в който пътувахме дружно през март за изкачването на връх Стража – една самодейност на туристическото сдружение на град Трън, против златната мина в региона. Тогава Svоbodni.bg беше единствено концепция, само че от тези, които палят искри в очите. Знаех, че това е нещо, което желая да поддържа. Няколко месеца по-късно трънчани завоюваха референдума против златната мина, а сериозна роля за това имаше и Патрик, който беше обикалял със своя документален филм за златодобива в България от село на село, обяснявайки за какво не е добре една частна компания да вади златото от местността.

Втория си диалог организирахме през април в местността „ Шаварите “ – едно чудно място край язовир „ Искър “, което Патрик желае да трансформира в образователно-развлекателен екологичен център. Запознах се с един от Свободните – началник Ивайло Петков, с който елементарно намерихме общ език, поради общата си обич към българските домати. Идеята към този момент правеше първите си стъпки.

Седем месеца по-късно на уеб страницата има 35 изявленията с най-различни българи – мъже и дами, възрастни и по-млади, бизнесмени, учени и деятели. Какво е общото сред тях и какво следва? Нека дадем думата на мотора на плана „ Свободни “ – холандеца с българско сърце Патрик Смитьойс.

Сайтът ти се назовава svobodni.bg, по тази причина ми се желае да те попитам първо по какъв начин ти разбираш свободата?

На първо място желая да подчертая, че независимост не значи свободия. Че човек може да бъде свободен единствено в едно свободно общество, т.е. свободата върви с избрани отговорности и отговорности. Както и с почитание към свободата на другия. Свободата е “mindset ” (начин на мислене), вътрешната воля да създадеш път за благополучие и развиване. Но освен за себе си, само че за цялото общество. И в България виждам, че има още какво да се прави в тази посока.

В България бедността е голяма и междинна класа съвсем няма. Албер Камю споделя, че „ мълчанието в едно общество се постанова и посредством икономическо, и посредством полицейско подтисничество “. Твоят коментар?

Трудно ми е да разясня. Разбира се, от една страна е мъчно да бъдеш с необятен мироглед, в случай че мислите ти са заети с това какво да сложиш на масата довечера. От друга страна, и богатите хора в България са заети най-много със себе си и със личния си комфорт. Така и множеството хора на запад. Силно се надявам, че ние тук макар всички компликации и страдания ще забележим, че и “западният ” модел ще се спъне. Затова е належащо да търсим дружно един по-устойчив метод на развиване. България има всички дадености за това. Това е една от аргументите за решението ми в никакъв случай да не мръдна от тук (усмихва се).

Приемаш ли себе си като публицист в действителност?

Доколкото журналистът би трябвало да показа постоянно противоположните гледни точки – по-скоро не. Аз просто обикалям като любознателно дете и задавам въпроси. Имам вътрешно разбиране по какъв начин би трябвало да наподобява едно съвършено общество и диря хора, които с техните дела и познания покриват основните елементи, значими за построяването му. Слушам деликатно и повеждам дълбоки и смислени диалози с всеки един човек, с който се срещам по пътя си в тази задача. И в случай че съм открил, че същински почитам индивида насреща и съм склонен с неговата визия и идея, го одобрявам за мой другар. Даже му ставам огромен обожател. Така и с моите филми – обикалям, запитвам, мисля и най-после върша моя си извод.

Но това в действителност е публицистиката в най-чистата й форма, такава, каквато би трябвало да бъде, само че за жалост все по-рядко се среща.

Е, тогава очевидно съм от алената книга на изчезващите публицисти.

Как подбираш хората, които да вземат участие в плана?

С женската си вътрешен глас (усмихва се). Просто преценям, че някой човек има да каже нещо забавно, че сме от една кръвна група с него, че имам какво да го запитвам, и тогава вършим изявлението. Между другото, деликатно изследвам всички хора, които поканвам за изявление, виждам се с тях няколко пъти, постоянно и на терен, отивам да ми покажат какво вършат и най-много чувам. Няколко от интервютата отпаднаха, тъй като след това се оказа, че при тези хора има неща, които не дават отговор на моите критерии. Понякога става въпрос за честност и морал, само че най-често се оказва, че макар благородните им дела хората не умеят да водят разговор с другия. Смятат, че тяхната идея е най-важната или че техният път е единственият. За жал, точно това е основната причина да се въртим в обаян кръг към този момент 30 години. Качествени хора има, само че егото тежи прекомерно доста.

Прави усещане, че се стремиш към еднакъв брой мъже и дами участници. Случайно ли е това?

Изобщо не е инцидентно. Бих желал да включа даже и още повече дами. Именно поради това, което ти споделих. При тях егото не е преди всичко. За дамите по принцип значимо е богатството на фамилията, на групата, на колектива. Сигурен съм, че в случай че имаше най-малко 50% дами на всички управителни постове на международно равнище, нямаше да има войни, апетит и този непоносим дисбаланс сред небогати и богати.

Има ли една тънка алена нишка, която се прокрадва през всички или през множеството диалози?

Да, това е загрижеността за България, за обществото като цяло. Участниците в плана са хора, които са превъзмогнали персоналните си ползи, осъзнали са, че материалните придобивки не са най-важното нещо и че с цел да е благополучен човек, той би трябвало да живее в щастливо общество, което се развива градивно. Никой не може да е благополучен самичък за себе си. Освен това, всички Свободни са мечтатели. Хора, които избират по-интересния и постоянно по-перспективния път. Този път постоянно е по-труден и даже по-опасен, само че това не им пречи. Всички Свободни са хора с невероятна воля. Хора с доста мощни характери, без обаче да постановат своето на останалите. Умеят да накарат другите да видят смисъла и логиката в това, което вършат, и по този метод ги притеглят.

Разкажи ни някоя любопитна преживелица от вземането на изявленията.

О, най-забавно беше, когато снимахме едно земеделско летище със самолети за напръскване, към град Тервел и започнаха да стрелят по нас. Недей да вървиш в Тервел, там стрелят по хората без предизвестие (усмихва се). Такива екшъни има постоянно, само че за мен следното беше доста по-обезкуражаващо. През лятото седнахме с Бойко Атанасов, с цел да ни опише за „ великата “ тройка в държавното ръководство и за практиките в правосъдната система. Слушайки този роман на следователя момичето, което ми помагаше в този миг с интервютата, дотам се отчая, че не след дълго ни напусна. Просто не устоя, когато разбра против какво зло сме се изправили.

Патрик с Ивайло Шопски

В доста от случаите хората дават общи насоки, само че има и съответни оферти, да вземем за пример европейски прокурори да се намесят в България. Оптимист ли си по отношение на желанието и опцията на Европейски Съюз да ни помогне с наши, вътрешни проблеми?

Оптимист съм по отношение на желанието на Европа да помогне. Говорил съм и с холандски депутати, и с евродепутати. Много задгранични компании са идвали тук, политици също, само че виждат по какъв начин единствената цел на поканилите ги е да им замажат очите. Водят ги по нощни питейни заведения и заведения за хранене, забавляват ги с вярата да не им се постанова да дават отговор на неуместни въпроси. Чудесна концепция е да си внесем задгранични прокурори. Но нали някой би трябвало да ги предложения и да им даде пълномощия. Кой ще го направи? Кой от ръководещите има интерес да има естествена правосъдна система?

Има ли прочут политик или друга известна социална фигура, която си желал да интервюираш?

Политик сигурно не. Всъщност познавам един-двама, които в действителност са доста свестни. Единият дори има чудесна концепция за възраждането на българските села, само че към този момент не желае. Всъщност той е единственият човек, който до този миг ми е отказал изявление. Каза ми, че няма да е нито в моя, нито в негова изгода. Добрите хора са под прицел в България, по този начин го разбирам…

Разкажи ни малко повече за екипа, с който вършиме плана?

Имаме две чудесни фотографки, Ивелина Чолакова и Ваня Филипова, те работят за идеята като доброволки. Отскоро към екипа ни се причисли и Тихомира Методиева – Тихич. За интервютата ми оказва помощ Наталия Петрова, бесарабска българка, приключила публицистика в Софийския университет. Наталия сама ме откри и предложи да оказва помощ за уеб страницата. Тя приема задачата на Свободни като персонална задача. Паснахме си добре, тъй като и двамата обичаме България, само че имаме и външния взор към нея.

Мисията на уеб страницата е да покаже, че България има дейни и свободно мислещи хора. Но дали в един миг ще започнеш да интервюираш и български емигранти, които са дейни по отношение на протичащото се в родината?

Едно от първите ни изявленията беше с Елица Йорданова от българското учебно заведение в Холандия. Тя в действителност прави нещо отлично, тъй като с помощта на хора като нея българските деца в Амстердам пазят своята просвета и своя език. Има доста българи в чужбина, които желаят да оказват помощ на България и в действителност посредством финансовата поддръжка за роднините си към този момент го вършат, и то доста. Въпросът е, че общата картина в страната не им дава доста вяра и действително няма сламка, за която да се заловен. Аз към момента не виждам действителна организация, към която те да се причислят. Но кой знае, Ботев се е върнал от Румъния, други ще се върнат от Европа и Щатите… Именно с задачата Свободни желая да покажа най-важното, а точно че в България ги има хората, които могат да ни покажат пътя. Има ги свестните хора във всяка значима за страната сфера.

Всъщност аз имам леко различие с много от моите съидейници за контингента, който действително може да наложи смяната в България. Често се приказва за младежите, че те са ни вярата. Да по този начин е, само че те са втората линия. Повечето от тях към този момент имат други ползи – да учат, да видят света. Тепърва ще мислят за деца, жилище, заеми... Малко от тях имат това публично мислене. Нормално е. В Холандия не е по-различно. Отговорността към другия, загрижеността към обществото – това са тематики, които навлизат в съзнанието на един човек след 30-35 годишна възраст.

Затова мисля, че има един различен, доста скъп контингент хора, които може да промени играта в България. Това са хората, които са емигрирали в зората на демокрацията и към този момент 20-25 години работят на запад. Те са финансово самостоятелни, имат и сила, и опит и познания, които да предадат на идващото потомство. Тези хора са извънреден късмет за България.

Наскоро помоли хората за помощ с плана Свободни и мнозина в действителност се отзоваха. Каква тъкмо помощ очакваш?

Да, бях доста благополучен, че над 200 души се отзоваха на апела ми. Това значи, че възприятието на взаимност към този момент се е събудило и желая да им кажа едно огромно Благодаря от страниците на „ Офнюз “. Голямото предизвикателство в този момент е да намерим за всеки човек най-подходящата роля. Не сме направени по шаблон. Всеки човек е друг и ще бъде най-полезен с нещо самостоятелно. Получихме доста писма и имейли с положителни хрумвания и сърдечни пожелания. Трогнат съм и това ми дава кураж да продължаваме по този път.

В момента на уеб страницата има близо 35 изявленията, какъв брой би желал да станат и дали има нещо като последна цел?

Да станем мноооого! Не знам дали имам време да създадем изявленията с всички, само че имам още браншове, за които диря хора или визия, в случай че щеш. Всъщност в името на своето семейство желая да схвана дали дружно с почтените и умните хора в България можем да измислим общ проект за страната. Просто да знаем, че няма да станем филиал на Афганистан в Европа.

Това ми е фантазията. С качествените хора в България дружно да измислим бъдещето на най-красивото кътче в Европа, да седнем на една маса. Да се съсредоточим върху това, което ни сплотява, вместо върху това, което ни дели. И, в края на краищата, не би трябвало да е доста мъчно. Имаме всички естествени условия, не сме кой знае какъв брой народ и знаем, че българинът може с 2, и с 200. Ако имаме 20, ще сме удовлетворени.

Но пътят е дълъг и ме натъжава, че всички водещи в процеса на възраждането избират допустимо най-глупавия метод. Десетки партии има в България, основани от един, който е видял светлината и чака другите да тръгнат след неговата концепция. Други вършат кастинг – преценят зад бюрото дали CV-то на отсрещния човек ги устройва. А всичко стартира с човещина, схващане и почитание към работата на другия. Моделът на „ мощния “ водач и 80% дебили след него ще изчезне дружно с Борисов. Има доста скъпи хора и те могат да създадат чудеса за България. Първата стъпка е да покажем кои са. Това е концепцията на платформата www.svobodni.bg

Но не желая просто да направя уебсайт със стойностни хора и красиви фотоси. Искам тези хора и техните послания да са забележими и отвън интернет. Лицата им, делата им да стигнат до всяко затънтено кътче на България. Да видят и възрастните хора на село, че има благородни българи, които мислят и за техните проблеми. Сигурен съм, че това ще вдъхне тази вяра, от която цяла България има потребност. Ще отнеме време, както и доста сила и средства, само че ще успеем. И поканвам всички искащи да се включат в тази идея.

Благодаря ти, Патрик, от сърце за това изявление. И искам триумф на задачата ти.