Разкрийте ментето в надпреварата за титлата в Англия
Когато формалният акаунт на Ливърпул туитна титулярната единайсеторка на Юрген Клоп в понеделник вечерта, тя провокира вълна от обидни реакции от хора, които се допуска да са последователи на клуба. Принципната причина за тяхното неодобрение бе стартирането на британския национал Адам Лалана в центъра на полузащитата поради травмите на Джорджиньо Вейналдум и Джордан Хендерсън.
„ А в този момент пуснете и същинския състав”, беше типичният отговор. Един включваше GIF с анимационно самоубийство, различен – на човек, нагласящ си бесило на врата. Поне имаше и положителни, въпреки и не напълно подкрепящи: те показваха приятност от контузиите на Вейналдум и Хендерсън, защото не желаят да ги гледат в отбора си.
Е, Лалана игра добре. Дърпаше напред, пазеше топката и осигуряваше връзката сред полузащитата и нападателното трио, тъй като това прави постоянно. До идването на последния съдийски сигнал обаче, при тъждество 1:1, Лалана към този момент не беше на топа на устата. Изведнъж последователите на Ливърпул по обществените медии показаха паника, че обичаният им тим „ сдава титлата”. Потърсете хаштага в Туитър „ Klopp sacked”, в случай че си мислите, че това е най-лошото от крайните реакции. Точно по този начин, Клоп би трябвало да бъде уволнен, в случай че Ливърпул не завоюва лигата.
Все отново, в случай че това изобщо има някакво значение, „ червените” са на път да реализират третия максимален общ брой от точки в историята на Премиър Лийг и най-големия в цялата си клубна история. Ако обществените медии не са барометър за мнението на болшинството, нито пък естественият хабитат за рационалното дебатиране, чувството за лична тежест и справедливост у някои хора там е поразително. Къде сбъркахме?!
Ливърпул е просто тазседмичният образец за истеричния писък, който през днешния ден обгръща футболното отразяване. Миналата седмица можехте да се наслушате на анализатори да споделят по какъв начин Маурицио Сари е изправен пред напълно скорошно уволняване от Челси. Когато Манчестър Сити падна от Нюкасъл, се активизира пък армията под флага „ Плешивото менте”. В рамките на шест седмици Маурисио Почетино бе посочен с пръст поради загубата на Тотнъм от Уулвърхамптън, след това възхвален за отговора на това с трите следващи победи, още веднъж отлъчен след двете отпадания за вътрешните купи и след това отново повдигнат до небесата поради късните победи. Участието на „ шпорите” в конкуренцията за купата изцяло копира танца хоуки-коуки (б.пр. – танц на детска песничка, при която участниците групово първо се доближават едни до други, а след това внезапно се отдръпват надалеч).
Във футболните мачове се случват всякакви неща. Отбори изпускат точки. Футболистите са хора, а на индивида по формулировка не може да се разчита. Все още не сме основали клуб, изпълнен от-до от футболни автоматизми. Ние доста свободно прикачваме етикетите на величието и позора, а малко на брой заслужават който и да е от двата. Което е по-лошото, прехвърляме се от „ осанна” към „ разпни го” по-бързо, в сравнение с вятърът си трансформира посоката.
Всичко това сътвори един подлудял свят, в който репутациите се вземат решение единствено през призмата на екстремизма. Ако Ливърпул приключи втори, Тотнъм – трети, а Манчестър Юнайтед – четвърти (никак не неосъществим сценарий), ще има четири тима в Топ 6 (Ливърпул, Тотнъм, Арсенал и Челси), чиито мениджъри ще бъдат упрекнати, задето са извели тимовете си към разочароващ сезон. Под „ разочарование” разбирайте, че са ментета. Всичко е толкоз изнурително.
*****
Финансовото неравноправие и спортният дисбаланс в Премиър Лийг са, частично, виновни за повишената припряност на фена. Пропастта сред Топ 6 и останалите – най-малко във финансов проект – в никакъв случай не е била по-широка. Поради това успехите против „ останалите” се трансфораха в нещо предстоящо вместо евентуално, а всяка изпусната против тях точка се трансформира в относителна миникриза.
Вземете Тотнъм за образец в това отношение. Тимът на Почетино е на път да приключи с 87 точки, което най-вероятно ще значи 3-то място най-после и слагане под огромна въпросителна на напредъка на „ шпорите” под управлението на аржентинеца. За ваша информация този точков общ брой би спечелил купата в Премиър Лийг през 1996, 1997, 1998, 1999, 2001, 2002, 2003, 2010, 2011, 2014, 2015 и 2016 година. Гредите към този момент са преместени.
Победа с неоснователен резултат затова в този момент не носи никакъв заем на доверие на управител на водещ тим. Загубите и равенствата пък напряко дърпат забележителна част от този заем. Само крайният успех се брои за триумф и всяка пречка е явно доказателство за неспособността да устоиш душевно на заплахите, които носи битката.
Макар медиите да играят дребна роля в екстремизирането на мнението на фена, те носят голяма виновност за разпространяването му. В Дивия запад на цифровата публицистика в никакъв случай не е било по-трудно да продаваш материали и в никакъв случай не е било по-наложително да го правиш. Психолозите непрекъснато потвърждават уклона към негативизъм, при който неочакваната рецесия е по-интересна за читателите от устойчивото усъвършенстване. Никой не желае да чете по какъв начин всичко е наред и нищо не продава по-добре от неприятната вест. Наречете някого „ менте” и хората ще кликнат на мига, защото или изпитват приятност да четат по какъв начин назовават някого „ менте”, или се вбесяват да четат по какъв начин назовават някого „ менте”. Фасулска работа.
Тази наклонност към отразяване на рецесии се обостря от възхваляването на крайните отзиви – събитие, което важи и за надалеч по-важни тематики от футбола. „ Туитър реагира” се трансформира в незаслужаващо внимание, само че все по-често срещано заглавие; медиите цопват сензационни и отрицателни материали на публиката, тъй като ясно осъзнават кое продава, а след това подвигат почтено ръце и споделят: „ Не бях аз.” Едно от медийните послания във вторник беше „ Играчите на Ливърпул упрекнати в оцапване на гащите в борбата за купата след изпускането на точки против Уест Хам”, с цел да останем в тематиката, с която започнахме текста.
Социалните медии разрешиха на антисоциални хора да станат обществени. Човек, който всекидневно би видял безумното си мнение отхвърлено, в този момент може да открие себеподобни (и постоянно анонимни) човеци, които да споделят същото виждане. Когато на тези отзиви се обезпечава неоправдана публичност и известност (както в горепосочения образец с ВВС), те неизбежно се нарояват в пространството.
*****
В идващите 15 седмици ще забележим развръзката на една от най-хубавите съревнования за купата в Англия. Имаме първенеца Манчестър Сити, чието финансово преимущество пред съперниците го слага напрегнат да отбрани своята корона. Имаме Ливърпул на възвишения Клоп, който е изгубил единствено един път през целия сезон до момента и ще се завърне отпред в таблицата още веднъж с възможна победа вкъщи над Борнемут, макар подмокрянето на леглата от някои последователи. Имаме и Тотнъм, който се бие над своята (финансова) категория и е единствено на 5 точки от върха – безспорно позитивна история.
Преди 20 години почитателите на тези три клуба биха се надявали и молели, биха се молели и надявали. Ако на техния тим не му бе стигнало малко до крайната цел, те щяха да оценят и да се възхитят на цялото това странствуване, а останалите щяхме да се отпуснем на дивана и да се насладим на спектакъла. Всичко тогава се усещаше позитивно – отново си беше сапунена опера, но такава, която значеше по едно и също време и всичко, и нищо.
Важи ли това и за 2019 година, или това „ нищо” към този момент се е изгубило по пътя? Оцапаха ли гащите от Евертън през 1986 година, когато разрешиха на необуздания Ливърпул да се промъкне пред тях най-после? Беше ли Алекс Фъргюсън „ менте”, тъй като Манчестър Юнайтед не съумя да бие Уест Хам в последния ден на сезон 1994/95 и даде на Блакбърн купата? Беше ли си глътнал граматиката Арсенал, откакто падна от Лийдс през май 1999 година? Дали съчувствахме на изгубилите, но въпреки всичко помнехме единствено спечелилите?
Това може да се окаже първата конкуренция за купата в Премиър Лийг, която ще се запомни със изгубилите я вместо със спечелилия я, а хората нямат самообладание да излеят присмеха и презрението си върху пораженците. Победи и ще се изправиш като рицар. Загуби и ще си наказан доживотно на менте-щина.
Даниел Стори, Football 365 Премиър лийг 25 кръг, понеделник 4 февруари
Уест Хам 1:1краен резулат 
Ливърпул
„ А в този момент пуснете и същинския състав”, беше типичният отговор. Един включваше GIF с анимационно самоубийство, различен – на човек, нагласящ си бесило на врата. Поне имаше и положителни, въпреки и не напълно подкрепящи: те показваха приятност от контузиите на Вейналдум и Хендерсън, защото не желаят да ги гледат в отбора си.
Е, Лалана игра добре. Дърпаше напред, пазеше топката и осигуряваше връзката сред полузащитата и нападателното трио, тъй като това прави постоянно. До идването на последния съдийски сигнал обаче, при тъждество 1:1, Лалана към този момент не беше на топа на устата. Изведнъж последователите на Ливърпул по обществените медии показаха паника, че обичаният им тим „ сдава титлата”. Потърсете хаштага в Туитър „ Klopp sacked”, в случай че си мислите, че това е най-лошото от крайните реакции. Точно по този начин, Клоп би трябвало да бъде уволнен, в случай че Ливърпул не завоюва лигата.
Все отново, в случай че това изобщо има някакво значение, „ червените” са на път да реализират третия максимален общ брой от точки в историята на Премиър Лийг и най-големия в цялата си клубна история. Ако обществените медии не са барометър за мнението на болшинството, нито пък естественият хабитат за рационалното дебатиране, чувството за лична тежест и справедливост у някои хора там е поразително. Къде сбъркахме?!
Ливърпул е просто тазседмичният образец за истеричния писък, който през днешния ден обгръща футболното отразяване. Миналата седмица можехте да се наслушате на анализатори да споделят по какъв начин Маурицио Сари е изправен пред напълно скорошно уволняване от Челси. Когато Манчестър Сити падна от Нюкасъл, се активизира пък армията под флага „ Плешивото менте”. В рамките на шест седмици Маурисио Почетино бе посочен с пръст поради загубата на Тотнъм от Уулвърхамптън, след това възхвален за отговора на това с трите следващи победи, още веднъж отлъчен след двете отпадания за вътрешните купи и след това отново повдигнат до небесата поради късните победи. Участието на „ шпорите” в конкуренцията за купата изцяло копира танца хоуки-коуки (б.пр. – танц на детска песничка, при която участниците групово първо се доближават едни до други, а след това внезапно се отдръпват надалеч).
Във футболните мачове се случват всякакви неща. Отбори изпускат точки. Футболистите са хора, а на индивида по формулировка не може да се разчита. Все още не сме основали клуб, изпълнен от-до от футболни автоматизми. Ние доста свободно прикачваме етикетите на величието и позора, а малко на брой заслужават който и да е от двата. Което е по-лошото, прехвърляме се от „ осанна” към „ разпни го” по-бързо, в сравнение с вятърът си трансформира посоката.
Всичко това сътвори един подлудял свят, в който репутациите се вземат решение единствено през призмата на екстремизма. Ако Ливърпул приключи втори, Тотнъм – трети, а Манчестър Юнайтед – четвърти (никак не неосъществим сценарий), ще има четири тима в Топ 6 (Ливърпул, Тотнъм, Арсенал и Челси), чиито мениджъри ще бъдат упрекнати, задето са извели тимовете си към разочароващ сезон. Под „ разочарование” разбирайте, че са ментета. Всичко е толкоз изнурително.
*****
Финансовото неравноправие и спортният дисбаланс в Премиър Лийг са, частично, виновни за повишената припряност на фена. Пропастта сред Топ 6 и останалите – най-малко във финансов проект – в никакъв случай не е била по-широка. Поради това успехите против „ останалите” се трансфораха в нещо предстоящо вместо евентуално, а всяка изпусната против тях точка се трансформира в относителна миникриза.
Вземете Тотнъм за образец в това отношение. Тимът на Почетино е на път да приключи с 87 точки, което най-вероятно ще значи 3-то място най-после и слагане под огромна въпросителна на напредъка на „ шпорите” под управлението на аржентинеца. За ваша информация този точков общ брой би спечелил купата в Премиър Лийг през 1996, 1997, 1998, 1999, 2001, 2002, 2003, 2010, 2011, 2014, 2015 и 2016 година. Гредите към този момент са преместени.
Победа с неоснователен резултат затова в този момент не носи никакъв заем на доверие на управител на водещ тим. Загубите и равенствата пък напряко дърпат забележителна част от този заем. Само крайният успех се брои за триумф и всяка пречка е явно доказателство за неспособността да устоиш душевно на заплахите, които носи битката.
Макар медиите да играят дребна роля в екстремизирането на мнението на фена, те носят голяма виновност за разпространяването му. В Дивия запад на цифровата публицистика в никакъв случай не е било по-трудно да продаваш материали и в никакъв случай не е било по-наложително да го правиш. Психолозите непрекъснато потвърждават уклона към негативизъм, при който неочакваната рецесия е по-интересна за читателите от устойчивото усъвършенстване. Никой не желае да чете по какъв начин всичко е наред и нищо не продава по-добре от неприятната вест. Наречете някого „ менте” и хората ще кликнат на мига, защото или изпитват приятност да четат по какъв начин назовават някого „ менте”, или се вбесяват да четат по какъв начин назовават някого „ менте”. Фасулска работа.
Тази наклонност към отразяване на рецесии се обостря от възхваляването на крайните отзиви – събитие, което важи и за надалеч по-важни тематики от футбола. „ Туитър реагира” се трансформира в незаслужаващо внимание, само че все по-често срещано заглавие; медиите цопват сензационни и отрицателни материали на публиката, тъй като ясно осъзнават кое продава, а след това подвигат почтено ръце и споделят: „ Не бях аз.” Едно от медийните послания във вторник беше „ Играчите на Ливърпул упрекнати в оцапване на гащите в борбата за купата след изпускането на точки против Уест Хам”, с цел да останем в тематиката, с която започнахме текста.
Социалните медии разрешиха на антисоциални хора да станат обществени. Човек, който всекидневно би видял безумното си мнение отхвърлено, в този момент може да открие себеподобни (и постоянно анонимни) човеци, които да споделят същото виждане. Когато на тези отзиви се обезпечава неоправдана публичност и известност (както в горепосочения образец с ВВС), те неизбежно се нарояват в пространството.
*****
В идващите 15 седмици ще забележим развръзката на една от най-хубавите съревнования за купата в Англия. Имаме първенеца Манчестър Сити, чието финансово преимущество пред съперниците го слага напрегнат да отбрани своята корона. Имаме Ливърпул на възвишения Клоп, който е изгубил единствено един път през целия сезон до момента и ще се завърне отпред в таблицата още веднъж с възможна победа вкъщи над Борнемут, макар подмокрянето на леглата от някои последователи. Имаме и Тотнъм, който се бие над своята (финансова) категория и е единствено на 5 точки от върха – безспорно позитивна история.
Преди 20 години почитателите на тези три клуба биха се надявали и молели, биха се молели и надявали. Ако на техния тим не му бе стигнало малко до крайната цел, те щяха да оценят и да се възхитят на цялото това странствуване, а останалите щяхме да се отпуснем на дивана и да се насладим на спектакъла. Всичко тогава се усещаше позитивно – отново си беше сапунена опера, но такава, която значеше по едно и също време и всичко, и нищо.
Важи ли това и за 2019 година, или това „ нищо” към този момент се е изгубило по пътя? Оцапаха ли гащите от Евертън през 1986 година, когато разрешиха на необуздания Ливърпул да се промъкне пред тях най-после? Беше ли Алекс Фъргюсън „ менте”, тъй като Манчестър Юнайтед не съумя да бие Уест Хам в последния ден на сезон 1994/95 и даде на Блакбърн купата? Беше ли си глътнал граматиката Арсенал, откакто падна от Лийдс през май 1999 година? Дали съчувствахме на изгубилите, но въпреки всичко помнехме единствено спечелилите?
Това може да се окаже първата конкуренция за купата в Премиър Лийг, която ще се запомни със изгубилите я вместо със спечелилия я, а хората нямат самообладание да излеят присмеха и презрението си върху пораженците. Победи и ще се изправиш като рицар. Загуби и ще си наказан доживотно на менте-щина.
Даниел Стори, Football 365 Премиър лийг 25 кръг, понеделник 4 февруари
Уест Хам 1:1краен резулат Ливърпул Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ