Когато на 11 септември 2001 г. Световният търговски център в

Когато на 11 септември 2001 година Световният търговски център в Ню Йорк и част от Пентагона във Вирджиния бяха разрушени, а пътнически аероплан беше свален в Пенсилвания, светът сякаш преоткри думата „ тероризъм “. Атентатите бяха избрани като едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлия мощно в политически, психически и стопански аспект освен на Съединени американски щати, само че и на целия свят.

Подозренията бързо падат на Ал-Каида и през 2004 година водачът на групировката Осама бин Ладен поема отговорността за офанзивите. Много страни по света ускоряват ограниченията за сигурност и вкарват антитерористично законодателство. През май 2011 година Бин Ладен е открит и погубен.

Тероризмът обаче не стартира отсам. Той е част от историята на човечеството, към този момент епохи наред. Нападения над политици, братоубийствени офанзиви, бомбени атентати, че даже и убийства на няколко американски президента…

Миналото като че ли е изпълнено с сходни кървави събития от най-различни точки на планетата. И, макар че липсват дефиниции, открити с интернационалните контракти, налице са научни избрания за тероризъм. Като тероризъм се схващат принуждение и акции на принуждение (като например отвличания, атентати, удари със взривни вещества) против политическия ред, с цел да се реализира политическа смяна.

Терорът служи като средство за напън и на първо място би трябвало да популяризира неустановеност или боязън или да сътвори благосклонност или подготвеност за поддръжка. Тероризмът не е военна тактика, а главно информационна тактика. Въпреки че терористите се стремят към смяна на съществуващия ред, те не завземат територия по боен метод (като например партизаните Guerillero), а желаят да завладеят мисленето. Ето 10 от най-известните атентата на XX век.

1. Ерцхерцог Франц Фердинанд

Сараево, 28 юни 1914 година, 10.45 часа предиобед. Кортеж от шест автомобила минава с оптималната скорост по крайбрежната улица „ Апел ”. На кръстовището, водещо към улица „ Франц Йосиф ”, третият автомобил – първокласен открит Graf & Stift Double Phaeton, завива надясно. От идната го кола подвикват на водача да продължи по крайбрежната улица. Той стопира пред магазина на Мориц Шилер, с цел да направи противоположен завой.

Оттам изскача един слабоват дългокос юноша, шмугва се бързо през зяпачите на тротоара и се озовава на към метър от пасажерите в колата. Изважда от джоба си 9-милиметров полуавтоматичен револвер „ Браунинг ” и стреля два пъти по седящите на задната седалка мъж и жена, преди стоящият на стъпенката подполковник Харах да успее да реагира. Секунда по-късно офицери с извадени саби и служители на реда се нахвърлят върху атентатора, а автомобилът с гневна скорост потегля към резиденцията на генерал-губернатора. Уви, там единствено установяват гибелта на пасажерите – ерцхерцогът Франц Фердинанд – престолонаследник на Австро-Унгария, и неговата брачна половинка София. Стара Европа към този момент не е същата…

Убийството на престолонаследника на австро-унгарския престол отключва поредност от събития, които се усещат и до ден-днешен в Европа – две международни войни, пренареждането на европейската и международната карта, появяването на тоталитарните режими. Атентатът е проведен от тайната сръбска организация „ Черна ръка ”.

Целта им е обединяването на всички южнославянски нации в една страна, като това неизбежно минава през провокиран спор сред Австро-Унгария и Сърбия, подкрепяна от Русия. Атентаторът Гаврило Принцип не доживява края на войната, постигнала въжделенията на организацията му. Той умира в пандиза през април 1918 година

2. Крал Александър I Караджорджевич

Който сее вятър, жъне стихии. Тази сентенция изпитва на гърба си индивидът, който би трябвало да бере плодовете от активността на „ Черната ръка ” – кралят на обединените в една страна след три победоносни войни южнославянски нации – Александър I Караджорджевич. Атентатът против него е повтаряне на този от Сараево.

На 9 ноември 1934 година кралят идва с югославския крайцер „ Дубровник ” на държавно посещаване във Франция. Посрещнат е на пристанището в Марсилия от френския външен министър Луи Барту. Кортежът от открити коли изминава единствено неколкостотин метра и доближава борсата, където към този момент ги чака атентаторът – Владо Черноземски (Величко Керин).

Той се промушва през тълпата, съумява да скочи на стъпенката и изпразва пълнителя на маузера си в краля, преди командирът на охранителния конен ескадрон – полковник Пиоле, яздещ зад автомобила, да го съсече със сабята си. Атентатът е проведен от хърватските националисти, а Вътрешна македонска революционна организация на Иван Михайлов им дава и индивида, който да го извърши. Кралят е погубен на място, малко по-късно умира и министър Барту – той е ранен в ръката, само че заради неправилна превръзка губи доста кръв. Самият Владо също умира – от раните, получени от ядосаната навалица и защитата.

3. Лев Троцки

Лев Давидович Бронщайн, прочут на света като Лев Троцки, също усеща силата на личните си хрумвания върху себе си. Той е от най-дейните уредници на болшевишката гражданска война в Русия през 1917 година, парещ бранител на концепцията за перманентната гражданска война и военния комунизъм.

След гибелта на Ленин губи битката за власт с изгряващия нов водач Йосиф Сталин и е заставен да емигрира. Но всемогъщият нов владетел на Кремъл не е не запомнил съперничеството им и отмъщението застига Троцки в далечно Мексико.

На 20 август 1940 година един от дребното хора, на които той има вяра – Рамон Меркадер, забива алпийски пикел в тила му. На идващия ден Троцки умира. Неговият палач получава присъда от 20 години в пандиза от мексиканците и званието „ Герой на Съветския съюз “, съпроводен с медал „ Ленин ” от руснаците. Умира умерено през 1978 година в Куба.

4. Махатма Ганди

Нерядко таман опитите за реализиране на мир водят до убийството на политически водач. Атентат поставя завършек на живота на Махатма Ганди – идеологът на политиката на ненасилие.

Въпреки че целият му живот е отдаден на битката за самостоятелност на Индия, той е погубен точно от индийски националист поради политическите му отстъпки по отношение на Пакистан.

На 30 януари 1948 година Натурам Годсе – недодялан издател и член на индийска радикална формация, изстрелва три патрона по Ганди, който прави нормалната си вечерна разходка. Махатма съумява да прошепне „ Хвала на Бога! ” и умира с усмивка на уста. На идната година е екзекутиран и неговият палач.

5. Улоф Палме

Улоф Палме е една от най-емблематичните и спорни персони на шведския политически живот през предишния век, еднообразно мощно обичан и ненавиждан. Започнал кариерата си през 50-те години, той бързо се издига в службата, като през 1969 година единомислещо бива определен за правоприемник на Таге Ерландер като водач на социалдемократите и министър председател на страната. На поста остава до 1976 година, като бива избран отново през 1982 година

Политикът взе участие в миротворчески задачи в Близкия изток. Това е и една от общо 150-те версии за убийството му.

На 28 февруари 1986 година вечерта, дружно със брачната половинка си Лизбет, отива на кино в центъра на Стокхолм. Както нормално той се движи без защита. На връщане към дома те са пресрещнати от човек, който изстрелва по един патрон в премиера и жена му. На път за болничното заведение Палме умира. Нападението против Палме е първото политическо ликвидиране в Швеция от 1810 година насам.

6. Ицхак Рабин

Мирът в Близкия изток постоянно коства живота на тези, които се пробват да го реализиран. Генерал Ицхак Рабин знае по какъв начин се води война – той има решаваща роля за разгрома на арабите в Шестдневната война. Но по подигравка на ориста точно той, към този момент като министър-председател, получава Нобелова премия за мир, дружно с Ясер Арафат – за съглашението, даващо автономност на палестинците.

То обаче провокира гнева на ортодоксалните евреи в Израел. На 4 ноември 1995 година Рабин участва на протест в поддръжка на автономията и мира. На път към автомобила си той е застигнат от студента Игал Амир, който стреля в гърба му с полуавтоматична берета. Тежко ранен, Рабин незабавно е откаран в болница, само че за жал прекомерно късно. Убиецът му е наказан на пожизнен затвор.

7. Ануар Садат

Арабите също дават жертви в опитите за реализиране на мир в Близкия изток. През 1978 година египетският президент Ануар Садат получава Нобелова премия за мир, дружно с израелският министър председател Менахем Бегин за кемпдейвидското съглашение – мирният контракт сред Израел и Египет, довел до изтеглянето на Израел от Голанските възвишения.

Споразумението с евреите вбесява радикалните ислямисти и те провеждат против Садат един от най-зрелищните атентати. На 6 октомври 1981 година той участва на годишния боен церемониал на успеха в Кайро. Внезапно един от камионите, пренасящ гаубица, стопира и от откритата каросерия изскачат атентаторите от Египетски ислямски джихад, които откриват огън с автомати и гранати по централната естрада.

Президентът Садат е убит от полковник-лейтенант Халид ал Исламбули. По тялото му откриват рани от над 40 патрона – множеството от рикошети. Заедно с него умират още 20 публични лица, в това число дипломати. Наследникът на Садат – Хосни Мубарак, подхваща вълна от арести на ислямисти. На идната година петима от атентаторите са екзекутирани.

8. Мартин Лутър Кинг

„ …Имам една фантазия, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си. “ Тези думи са произнесени от американския герой за човешки права Мартин Лутър Кинг пред стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон.

Там са сложени и главните му претенции – за преустановяване на расовата сегрегация и за прокарването на закони, които да обезпечават идентични цивилен права. Неговата активност му носи Нобелова премия за мир, само че и патрон.

На 4 април 1968 година Кинг е в Мемфис – отседнал е в мотел „ Лорейн ”. В 18 часа излиза на балкона на втория етаж и там е прострелян в главата с пушка от Джеймс Ърл Рей. Час по-късно умира в болничното заведение. Убиецът му получава присъда от 99 години затвор.

9. Индира Ганди

Една от най-забележителните дами политици в света, първият министър-председател жена на Индия също става жертва на своята политика. Противоречията й със сикхите и акцията за освобождение на окупирания от тях Златен храм в Амритсар, където са убити 500 бранители, вземат решение ориста й.

На 31 октомври 1984 година Ганди би трябвало да се срещне с английския артист Питър Устинов за изявление. Тя минава през градината на резиденцията си. Когато доближава до поста, охраняван от телохранители сикхи, единият от тях – Беант Сингх, изважда револвера си и стреля 3 пъти в нея. Вторият – Сатвант Сингх, изпразва целия пълнител на автомата си „ Стен ” в падналата жертва – от тялото на Ганди са извадени 31 патрона. Беант Сингх е убит, а Сатвант е ранен и задържан.

10. Джон Кенеди

Джон Фицджералд Кенеди е най-младият определен президент на Съединени американски щати. Той е любимецът на Америка – воин от войната, хубав, неотразим. Действа пламенно във външната политика – твърдо се опълчва на Съветския съюз в прословутата Карибска рецесия, стартира спора във Виетнам, нападна с наемници Куба. Но в самите Щати съумява да настъпи много ползи – на оръжейните концерни, мафията, икономическите колоси. Отговорът не закъснява.

На 22 ноември 1963 година президентът Кенеди и брачната половинка му Жаклин са на посещаване в Далас. И той, както и Франц Фердинанд, подценява предизвестията за готвено нападение и да избегне това посещаване. Президенската двойка дружно със сенатора на Тексас Конъли пътува в открит „ Линкълн Континентал ”. В 12.30 ч. кортежът поема по „ Елм стрийт ” и подминава огромната постройка на хранилището на Чикагската учебна библиотека.

В този миг се чуват два изстрела. Първият патрон улучва президента във врата, вторият – в главата. Свидетели настояват, че са чули и трети изстрел, евентуално от различен стрелец, само че публично до момента това не е доказано. Тридесет и петият президент на Съединени американски щати умира в колата по пътя към болничното заведение.

Убийството на Кенеди остава една от най-големите загадки на XX век. И до в този момент не са ясни нито кои са поръчителите, нито дали хипотетичният палач – Ли Харви Осуалд е стрелял самичък. Самият той е погубен два дни по-късно от Джак Руби – притежател на локален локал.

По материал на вестник „ Сега “