Как една частна организация успя да прати водни мечки на Луната и какви са последствията от това
Когато израелският частно-финансиран спускаем уред “Берешийт ” се спусна към повърхността на Луната на 11-ти април т.г., не всичко мина съгласно упованията. Двигателят отхвърли в сериозния миг и до момента в който екипът съумя да го рестартира, към този момент бе прекомерно късно и “Берешийт ” се заби с огромна скорост в лунния грунт. На борда на галактическия уред имаше потребен товар от американската неправителствена организация Arch Mission Foundation, която реши да достави на Луната цифрово копие на британската Уикипедия и голям брой значими за човечеството книги.
Оказа се обаче, че Нова Спивак, шефът на Arch Mission Foundation, е изпратил скрито на Луната и животни. Организмите са от типа на тардиградите, наричани още бавноходки или водни мечки. Това са единствените известни на хората животни, които могат да оцелеят в открития космос без отбрана, без значение от вакуума, ниските температури и UV-лъчението.
Водна мечка (бавноходка, тардиграда). Photo credit: Bob Goldstein, Vicky Madden
Първоначално Спивак е възнамерявал да оповести, че на борда на “Берешийт ” има живи организми, в деня на кацането му. Но тъй като то бе надалеч от съвършеното, Спивак сметнал, че моментът е несъответствуващ. Последващ разбор на данните обаче посочил, че при съприкосновението с повърхността “Берешийт ” е оживял относително недокоснат, тъй че евентуално водните мечки са били доставени невредими на Луната. Но когато това било открито, светът чествал 50-годишнината от първото пилотирано лунно кацане на “Аполо 11 ” и Спивак още веднъж не е желал да концентрира вниманието върху себе си. Затова за доставката на животни на Луната научихме едвам през август.
Не всички останаха щастливи от развоя на събитията. Някои крайнолеви борци на обществената правдивост употребяват мотива, с цел да обвинят Arch Mission Foundation в безнаказаност и отвод да съблюдават протоколите и разпоредбите за опазването на небесните тела в Слънчевата система. Много от тези крайнолеви преглеждат индивида като паразит, който, усвоявайки Слънчевата система, нарушава правата на битие на възможните чуждоземни бактери. Разбира се, сходни обвинявания, когато става въпрос за Луната, са безумно смешни. Луната е стерилна, на нейната повърхнина не е открито съществуването на никакъв живот. И когато борците за обществена правдивост сочат с пръст Arch Mission Foundation, естественият въпрос би бил: но какво защитаваме там на Луната?
И все пак тази рецензия не е напълно лишена от съображение. С развиването на частната космонавтика, от ден на ден хора ще получат достъп до галактическото пространство и ще могат да изстрелват по свое убеждение каквото си изискат. И в случай че при първата частна спускаема задача на Луната някой се осмели да прати животни, то идващият път някой може да поиска прати живи организми и на Марс. Все още не е ясно дали на Червената планета има живот. С преселването на земни организми на марсианската повърхнина може да се окаже, че отговорът на въпроса “Има ли живот на Марс? ” може и да не получи безапелационен отговор. Дори и някой ден учените да намерят бактерии на Червената планета, по какъв начин тогава биха могли да заключат, че тези бактерии са стопроцентово марсиански?
Предстои дълъг спор по тези тематики. Едно е ясно – човечеството е на прага пред по-нататъшното си разпространяване в Слънчевата система. Всяко едно терзание по отношение на въздействието на човек върху другите планети следва да се преглежда рационално и през погледа на строгите научни обстоятелства, а не през идеологични предиспозиции. Алармизмът постоянно е контрапродуктивен, а в тази ситуация може да нанесе огромни вреди и да спъне развиването на нашата цивилизация.
