Сабине Майер: Битката на жените за водещи позиции в престижните оркестри продължава
Когато името на Сабине Майер влезе в музикалната история като невиждан пробив - да бъде назначена като кларинетистка в Берлинската филхармония, която до оня миг беше просъществувала тъкмо век без нито една жена в редиците си, тази вест отекваше още дълги години в гилдията, макар че самата Майер единствено след 9 месеца избра да стартира независима солова кариера. Името й продължи да бъде единица мярка за солистите кларинетисти и въобще тя се трансформира в международна звезда с наличие и достижения. (В интерес на коректността, не тя е първата назначена жена в Берлинската филхармония, а цигуларка на име Маделайн Каруцо, само че сред двете назначения има броени дни.)
И не щеш ли 40 години по-късно Сабине Майер най-сетне дойде у нас, а заслугата беше на управлението на Софийската филхармония, в лицето на шефа Найден Тодоров. На него би трябвало да благодарим за доста звездни срещи в зала " България " и съответно за това, чакано от десетилетия.
Събитието на 28 април беше от тези, които се помнят за цялостен живот - Сабине Майер и Софийската филхармония под дир на 24-годишния Николо Форон свириха едно от най-великолепните и обичани творби на Волфганг Амадеус Моцарт - неговия Концерт за кларинет и оркестър в Ла мажор. А в случай че има пример за осъществяване на Моцарт измежду кларинетистите - това е Майер. Тя има в дискографията си десетки записи и на концерта, както и на камерните моцартови партитури с кларинет. През 2013 година даже издаде албум „ Моцартови арии “, в който са аранжименти на вокални пиеси.
В София Сабине Майер беше прелестна - увличаше музикантите от оркестъра, тъй като ясно пролича какъв брой вдадена е в цялото, а не в желанието да изпъква, което в действителност би било напълно обяснимо. Но не - тя, като предан камерен реализатор, цени високо екипната работа даже и когато е солистка. Трепти, вълнува се, с леко танцувален фасон влиза и излиза от всяка тематика, а това омагьосва и фена.
Вълшебница е Сабине Майер, в това се убедихме. И изцяло лишена от звездомания: за бис беше избрала част от Кларинетния квинтет на Моцарт, която извърши с водачите от оркестъра - Павел Златаров, Милен Максимов, Милена Златарова и Любомир Ников. После освен остана на сцената, с цел да раздаде в паузата подписи и да се снима с най-верните си фенове у нас, само че и в края на концерта, след осъществяването на Симфония №101 " Часовникът " от Йозеф Хайдн, персонално сервира букета цветя на Николо Форон - това провокира усмивки на благосклонност и още по-бурни аплаузи в публиката.
След първата подготовка с филхармониците Сабине Майер даде изявление за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт ".
Госпожо Майер, Вие сте част от огромна династия кларинетисти, с татко, брат и брачен партньор - уважавани реализатори и преподаватели. Но точно Вие ставате световноизвестна като личността, която дава нов подтик на инструмента като солов. На какво го отдавате?
- Никога не съм си се представяла в някаква сходна роля. Това в действителност се случи посредством работата - аз просто разучавах нови и нови творби, и се пробвах да бъда добра в това, което върша. Вмъквах нови хрумвания и по този метод камерната музика беше изтласкана на напред във времето - да вземем за пример в Трио ди Клароне с брат ми Волфганг и брачна половинка ми Райнер Вееле свирехме на три басета - никой не го беше правил преди. Беше оригиналност и ни извади на авансцената, където беше резервирано място, по този начин да се каже, за пианото, цигулката, виолончелото. И внезапно ние, с нашите кларинети, успяхме да покажем на публиката нещо друго. Никога не съм търсила персоналната изява, аз да бъда на напред във времето, а постоянно съм желала да има баланс сред камерната музика и соловото осъществяване, което, съгласно мен, е вярната посока, с цел да се развиваш като създател. Защото имам, да вземем за пример, студенти, които идват при мен и споделят още от първия ден: " Аз желая да бъда солист! " Какво значи това? Ти би трябвало да се развиеш многостранно, с цел да стигнеш до тази цел в някакъв миг.
Репертоарът за кларинет не е чак толкоз широкоспектърен, както е за пианото или за цигулката - имаме два концерта от Вебер, един от Моцарт - там са хубавите солови партии, и с това се изчерпва. Всичко останало е от камерния репертоар, по тази причина е разумна тази посока - от ансамбъла към солиста.
Като се вгледа човек в дискографията Ви, остава с усещането, че Моцарт е огромната Ви обич.
- Може и по този начин да се каже, тъй като това е късно произведение на Моцарт, прелестно и приключено, и можем да го съпоставим с огромните му концерти за пиано. Аз цялостен живот се занимавам с тази музика, само че все пак намирам всякога нещо ново. Тази творба в никакъв случай не остарява, не се изтърква, което е най-прекрасното и го прави шедьовър.
Свирите го на истинския инструмент, за който Моцарт го е писал - басет кларинет.
- Трябва обаче да създадем разграничаване - ние не разполагаме с истински принадлежности от времето на Моцарт, само че инструментът басет, на който аз изсвирвам, е тъкмо подобен, за какъвто е композиран концертът - кларинет с добавени 4 полутона, което прави звученето по-дълбоко. Този инструмент има извънредно необятен указател, с повече ниски и тъмни тонове. За страдание не доста сътрудници прибягват до басета, повече го свирят на общоприетия кларинет.
Моцарт се е въодушевил за написването на Кларинетния концерт в последната година от живота си от своя другар кларинетист Антон Щадлер, само че през годините самата Вие също сте ентусиазъм за написването на нови пиеси. Имате ли измежду тях обичани, които имат по-дълъг театрален живот, тъй като Вие по този начин сте избрала?
- Разбира се, в случай че едно произведение е положително, то има бъдеще. Много композитори са ми подарили пиеси, тъй като са се въодушевили от моята работа. Като музиканти ние имаме особената отговорност да изберем кои пиеси да включим в репертоара си - аз имам чудесни композиции от Мартон Илеш, Тошио Хосокава, Едисон Денисов, само че те не звучат постоянно, за жалост, което, съгласно мен, е задача за уредниците на концерти - да ги включват в стратегиите. Защото аз виждам, че публиката ги приема добре, само че тези, които сформират афишите, винаги избират Моцарт.
Ние, музикантите, имаме малко по-трудна задача, тъй като, в случай че си художник и картината ти виси в галерията, фенът ще я подмине, в случай че не я хареса, и ще продължи нататък, до момента в който нашата аудитория би трябвало да избере да пристигна на нашия концерт, да си купи билет, да седне в залата и да изслуша музиката. Затова програмирането на съвременна музика е комплицирано.
През септември ще се навършат 40 години от историческия пробив Берлинската филхармония да има в редиците си жена - кларинетистка. Тогава, през 1982 година, Ви назначават по гледище на Херберт декор Караян, а Вашата работа в оркестъра продължава единствено 9 месеца. Сега, по отношение на великденските празници през 2022 година, радио Класик ФМ - Лондон разгласи, че за първи път в 648-годишната история на параклиса „ Свети Георги “ в Уиндзор, в хора, който е пял по време на службата, са били позволени две девойки. Госпожо Майер, смятате ли, че светът се трансформира във връзка с дамите в музиката? Ще доживеем ли свят, в който няма такива „ вести “?
- За страдание, това продължава да бъде битка, в която мъчно ще ни бъде отсъдена победа. Но не става дума единствено за музиката - прекомерно малко са дамите на управителни позиции в стопанската система, в политиката. Разбира се, когато става дума да си втори кларинет, тутист в оркестъра - няма проблем, само че да си жена - лидер в влиятелен оркестър, да вземем за пример, е битка, която ще продължи.
В този смисъл направиха ли Ви услуга в Берлин тогава?
Не, не, това си беше чисто политически дебат сред Караян и оркестъра, а аз се оказах единствено средството за водене на тази борба.
***
(превод от немски език - Милкана Делер)
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
И не щеш ли 40 години по-късно Сабине Майер най-сетне дойде у нас, а заслугата беше на управлението на Софийската филхармония, в лицето на шефа Найден Тодоров. На него би трябвало да благодарим за доста звездни срещи в зала " България " и съответно за това, чакано от десетилетия.
Събитието на 28 април беше от тези, които се помнят за цялостен живот - Сабине Майер и Софийската филхармония под дир на 24-годишния Николо Форон свириха едно от най-великолепните и обичани творби на Волфганг Амадеус Моцарт - неговия Концерт за кларинет и оркестър в Ла мажор. А в случай че има пример за осъществяване на Моцарт измежду кларинетистите - това е Майер. Тя има в дискографията си десетки записи и на концерта, както и на камерните моцартови партитури с кларинет. През 2013 година даже издаде албум „ Моцартови арии “, в който са аранжименти на вокални пиеси.
В София Сабине Майер беше прелестна - увличаше музикантите от оркестъра, тъй като ясно пролича какъв брой вдадена е в цялото, а не в желанието да изпъква, което в действителност би било напълно обяснимо. Но не - тя, като предан камерен реализатор, цени високо екипната работа даже и когато е солистка. Трепти, вълнува се, с леко танцувален фасон влиза и излиза от всяка тематика, а това омагьосва и фена. Вълшебница е Сабине Майер, в това се убедихме. И изцяло лишена от звездомания: за бис беше избрала част от Кларинетния квинтет на Моцарт, която извърши с водачите от оркестъра - Павел Златаров, Милен Максимов, Милена Златарова и Любомир Ников. После освен остана на сцената, с цел да раздаде в паузата подписи и да се снима с най-верните си фенове у нас, само че и в края на концерта, след осъществяването на Симфония №101 " Часовникът " от Йозеф Хайдн, персонално сервира букета цветя на Николо Форон - това провокира усмивки на благосклонност и още по-бурни аплаузи в публиката.
След първата подготовка с филхармониците Сабине Майер даде изявление за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт ".
Госпожо Майер, Вие сте част от огромна династия кларинетисти, с татко, брат и брачен партньор - уважавани реализатори и преподаватели. Но точно Вие ставате световноизвестна като личността, която дава нов подтик на инструмента като солов. На какво го отдавате?
- Никога не съм си се представяла в някаква сходна роля. Това в действителност се случи посредством работата - аз просто разучавах нови и нови творби, и се пробвах да бъда добра в това, което върша. Вмъквах нови хрумвания и по този метод камерната музика беше изтласкана на напред във времето - да вземем за пример в Трио ди Клароне с брат ми Волфганг и брачна половинка ми Райнер Вееле свирехме на три басета - никой не го беше правил преди. Беше оригиналност и ни извади на авансцената, където беше резервирано място, по този начин да се каже, за пианото, цигулката, виолончелото. И внезапно ние, с нашите кларинети, успяхме да покажем на публиката нещо друго. Никога не съм търсила персоналната изява, аз да бъда на напред във времето, а постоянно съм желала да има баланс сред камерната музика и соловото осъществяване, което, съгласно мен, е вярната посока, с цел да се развиваш като създател. Защото имам, да вземем за пример, студенти, които идват при мен и споделят още от първия ден: " Аз желая да бъда солист! " Какво значи това? Ти би трябвало да се развиеш многостранно, с цел да стигнеш до тази цел в някакъв миг.
Репертоарът за кларинет не е чак толкоз широкоспектърен, както е за пианото или за цигулката - имаме два концерта от Вебер, един от Моцарт - там са хубавите солови партии, и с това се изчерпва. Всичко останало е от камерния репертоар, по тази причина е разумна тази посока - от ансамбъла към солиста.
Като се вгледа човек в дискографията Ви, остава с усещането, че Моцарт е огромната Ви обич.
- Може и по този начин да се каже, тъй като това е късно произведение на Моцарт, прелестно и приключено, и можем да го съпоставим с огромните му концерти за пиано. Аз цялостен живот се занимавам с тази музика, само че все пак намирам всякога нещо ново. Тази творба в никакъв случай не остарява, не се изтърква, което е най-прекрасното и го прави шедьовър.
Свирите го на истинския инструмент, за който Моцарт го е писал - басет кларинет.
- Трябва обаче да създадем разграничаване - ние не разполагаме с истински принадлежности от времето на Моцарт, само че инструментът басет, на който аз изсвирвам, е тъкмо подобен, за какъвто е композиран концертът - кларинет с добавени 4 полутона, което прави звученето по-дълбоко. Този инструмент има извънредно необятен указател, с повече ниски и тъмни тонове. За страдание не доста сътрудници прибягват до басета, повече го свирят на общоприетия кларинет.
Моцарт се е въодушевил за написването на Кларинетния концерт в последната година от живота си от своя другар кларинетист Антон Щадлер, само че през годините самата Вие също сте ентусиазъм за написването на нови пиеси. Имате ли измежду тях обичани, които имат по-дълъг театрален живот, тъй като Вие по този начин сте избрала?
- Разбира се, в случай че едно произведение е положително, то има бъдеще. Много композитори са ми подарили пиеси, тъй като са се въодушевили от моята работа. Като музиканти ние имаме особената отговорност да изберем кои пиеси да включим в репертоара си - аз имам чудесни композиции от Мартон Илеш, Тошио Хосокава, Едисон Денисов, само че те не звучат постоянно, за жалост, което, съгласно мен, е задача за уредниците на концерти - да ги включват в стратегиите. Защото аз виждам, че публиката ги приема добре, само че тези, които сформират афишите, винаги избират Моцарт.
Ние, музикантите, имаме малко по-трудна задача, тъй като, в случай че си художник и картината ти виси в галерията, фенът ще я подмине, в случай че не я хареса, и ще продължи нататък, до момента в който нашата аудитория би трябвало да избере да пристигна на нашия концерт, да си купи билет, да седне в залата и да изслуша музиката. Затова програмирането на съвременна музика е комплицирано.
През септември ще се навършат 40 години от историческия пробив Берлинската филхармония да има в редиците си жена - кларинетистка. Тогава, през 1982 година, Ви назначават по гледище на Херберт декор Караян, а Вашата работа в оркестъра продължава единствено 9 месеца. Сега, по отношение на великденските празници през 2022 година, радио Класик ФМ - Лондон разгласи, че за първи път в 648-годишната история на параклиса „ Свети Георги “ в Уиндзор, в хора, който е пял по време на службата, са били позволени две девойки. Госпожо Майер, смятате ли, че светът се трансформира във връзка с дамите в музиката? Ще доживеем ли свят, в който няма такива „ вести “?
- За страдание, това продължава да бъде битка, в която мъчно ще ни бъде отсъдена победа. Но не става дума единствено за музиката - прекомерно малко са дамите на управителни позиции в стопанската система, в политиката. Разбира се, когато става дума да си втори кларинет, тутист в оркестъра - няма проблем, само че да си жена - лидер в влиятелен оркестър, да вземем за пример, е битка, която ще продължи.
В този смисъл направиха ли Ви услуга в Берлин тогава?
Не, не, това си беше чисто политически дебат сред Караян и оркестъра, а аз се оказах единствено средството за водене на тази борба.
***
(превод от немски език - Милкана Делер)
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ