Яница Петкова: При пик на пандемията с паниката расте и доверието в НОЩ
„ Когато има пик на пандемията, равнището на суматоха в обществото пораства, доверието в Националния действен щаб пораства . Факт е и противоположното - когато обстановката се успокоява, управляващите успокояват обществото, доверието в Щаба понижава... Обществото ни счита, че страната се оправя добре с пандемията “. Това заключи в предаването „ Нещо повече “ социологът от „ Галъп Интернешънъл “ Яница Петкова.
Желанието за имунизиране сподели известно раздвижване. Желание за раздвижване демонстрира и обществото като цяло и все по-трудно привиква с концепциите за рестрикции. Триъгълникът на властта приключва с разнообразни стъпала на доверие в навлизането в предизборните седмици и месеци на годината и във времето за равносметка на завършващите мандати. Когато мисли за политика и стопанска система, обществото е сериозно към властта си. Когато обаче мисли за оправянето с вируса, българското общество остава по-скоро благосклонно – очевидно най-много поради демократичния режим. Упованието в медицинските управляващи пък пораства, когато страхът пораства. Това са обобщенията от последното без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ и трендовите данни от предишни талази на проучване.
Расте заявеното предпочитание за имунизиране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са желали ваксина, а 48% са били срещу, то в този момент 36% желаят, а 41% са срещу, т.е. „ ножицата “ сред искащи и неискащи се затваря в интерес на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% в този момент. 3% считат себе си за имунизирани.
Демонстрираното през медии активизиране на имунизирането – без значение от съответните елементи, е дало прочут резултат. Все още е надалеч от най-благоприятен, а и не са малко очевидните проблеми в процеса. Не бива обаче да се пропуща и наблюдението, че част от нежеланието за имунизиране идва и от обстоятелството, че още преди месец можеше да се регистрира, че най-малко 1.5 милиона пълнолетни българи към този момент се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса към този момент е осезаемо по-сериозен.
Най-силно желаят ваксина най-възрастните .
Отношението към ограниченията зависи от цялостния декор с броя случаи в страната и говоренето към тях. Колкото повече са случаите, толкоз по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя приказва успокояващо, това има очевидно отражение. Така беше в дълги интервали от есента, а и в този момент. Изследователският опит от есента пък сподели, че с ескалацията на напрежението в лечебни заведения и интензивни отделения, обществото независимо стига до концепцията за по-твърди ограничения. Случаят сега обаче очевидно не е тъкмо подобен. Или най-малко към този момент. Вероятно и поради демократичния режим у нас оценката за метода, по който България се оправя с ковид, остава по-скоро благосклонна . 46% споделят, че страната ни се оправя добре, а 42% – зле. Има и прочут %, които не могат да дефинират.
Коментар на Яница Петкова по тематиката можете да чуете в звуковия файл.
Данните са от проучвания „ лице в лице “ с таблети, които демонстрират картината към началото на всеки месец, последното от които е в интервала 22 февруари и 1 март измежду 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.
Желанието за имунизиране сподели известно раздвижване. Желание за раздвижване демонстрира и обществото като цяло и все по-трудно привиква с концепциите за рестрикции. Триъгълникът на властта приключва с разнообразни стъпала на доверие в навлизането в предизборните седмици и месеци на годината и във времето за равносметка на завършващите мандати. Когато мисли за политика и стопанска система, обществото е сериозно към властта си. Когато обаче мисли за оправянето с вируса, българското общество остава по-скоро благосклонно – очевидно най-много поради демократичния режим. Упованието в медицинските управляващи пък пораства, когато страхът пораства. Това са обобщенията от последното без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ и трендовите данни от предишни талази на проучване.
Расте заявеното предпочитание за имунизиране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са желали ваксина, а 48% са били срещу, то в този момент 36% желаят, а 41% са срещу, т.е. „ ножицата “ сред искащи и неискащи се затваря в интерес на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% в този момент. 3% считат себе си за имунизирани.
Демонстрираното през медии активизиране на имунизирането – без значение от съответните елементи, е дало прочут резултат. Все още е надалеч от най-благоприятен, а и не са малко очевидните проблеми в процеса. Не бива обаче да се пропуща и наблюдението, че част от нежеланието за имунизиране идва и от обстоятелството, че още преди месец можеше да се регистрира, че най-малко 1.5 милиона пълнолетни българи към този момент се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса към този момент е осезаемо по-сериозен.
Най-силно желаят ваксина най-възрастните .
Отношението към ограниченията зависи от цялостния декор с броя случаи в страната и говоренето към тях. Колкото повече са случаите, толкоз по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя приказва успокояващо, това има очевидно отражение. Така беше в дълги интервали от есента, а и в този момент. Изследователският опит от есента пък сподели, че с ескалацията на напрежението в лечебни заведения и интензивни отделения, обществото независимо стига до концепцията за по-твърди ограничения. Случаят сега обаче очевидно не е тъкмо подобен. Или най-малко към този момент. Вероятно и поради демократичния режим у нас оценката за метода, по който България се оправя с ковид, остава по-скоро благосклонна . 46% споделят, че страната ни се оправя добре, а 42% – зле. Има и прочут %, които не могат да дефинират.
Коментар на Яница Петкова по тематиката можете да чуете в звуковия файл.
Данните са от проучвания „ лице в лице “ с таблети, които демонстрират картината към началото на всеки месец, последното от които е в интервала 22 февруари и 1 март измежду 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ