Първата подялба на света
Когато Христофор Колумб през 1492 година разкрил „ Западна Индия “, тази вест не на смешка разтревожила португалците.
Техните геополитически права им били предоставени от римските папи Николай V и Каликст III през 1450-1452 гг. След това били приети от самата Кастилия през 1479 година и доказани от папа Сикст IV през 1481 година
Тези права предоставяли на Португалия всички земи на юг и изток от нос Бохадор (в Западна Сахара), „ чак до индийците “. Но в този момент към този момент изглеждало, че Индия се изплъзва от португалските упоритости. Кастилия се основавала на правото на първото изобретение, Португалия – на папските решения. Само главата на Католическата черква можел да позволи разногласието по кротичък метод.
Тогава папа бил Александър VI Борджия – който, обаче, бил испанец по рождение (Родриго Борха). Едва ли португалците го считали за неутрален арбитър. Но, по този начин или другояче, не можели да подценен решението му.
И на 4 май 1493 година папата със своята була „ Inter caetera №2 “ („ Между другото №2 “) направил първата делба на света, като дал на Испания правата върху териториите, които тя била разкрила или ще открие в бъдеще – „ земи, ситуирани против западните елементи на океана и не принадлежащи на някоя християнска страна “.
С други думи, Испания на запад получила същите права, каквито Португалия имала на юг и на изток. Папата дал за постоянно притежание на испанските крале „ всички острови и континенти, открити и тези, които ще бъдат открити на запад и на юг от линията, изтеглена от арктическия полюс до антарктическия полюс. Тази линия би трябвало да е на разстояние 100 лиги (1 лига = 4.18 км) на запад и на юг от всеки от островите, наричани нормално Азорските острови и Зелени нос “.
Било повече от ясно, че границата, заложена с тази була, не може да бъде начертана на картата. Още тогава било твърдо известно, че Азорските острови се намират надалеч на запад от островите Зелени нос. А изразът „ на юг от линията, обрисувана … от… полюс… до полюс “, т. е. на юг от меридиан, е просто безразсъден. От който и да било меридиан може да се дефинира единствено разстояние на изток или запад, защото меридианите се простират от север на юг (може да се каже и обратно).
Въпреки това папското решение формирало основата на испано-португалските договаряния, които завършили с контракт, подписан в кастилския град Тордесиляс на 7 юни 1494 година
Португалците към този момент надълбоко се съмнявали, че Колумб е достигнал Азия и съответно Индия. Те имали всички учредения за сходна резеревираност – нали той бил намерил картата, по която плавал към „ новия свят “, в архивите на своя португалски тъст, съмишленик на инфанта Енрике (принц Хенрих Мореплавателя). Така, че в Португалия към този момент имали някаква предварителна информация за тези направления на запад. Затова и не упорствали кой знае какъв брой испанците да се откажат напълно от презокеанските си плавания – а единствено желали „ папският меридиан “ да бъде изместен по-далеч на запад.
След дълги разногласия испанците създали огромна отстъпка: разграничителната линия била изтеглена на 370 лиги на запад от островите Зелени нос. В контракта не било посочено от кой тъкмо остров трябвало да се отброят 370 лиги и в какви тъкмо лиги да се пресметна. Освен това, за космографите по това време превръщането на 370 лиги в градуси било доста мъчно.
Въпреки това, несъответствията в това отношение (до 5.5 градуса) били незначителни спрямо грешките, които нормално се допускали даже в идващия XVI век – тогава бъркали даже с 45 градуса.
Според доста историци, Португалия и Испания си сложили ясна цел – в действителност да разделят земното кълбо между тях макар, че в папската була от 1493 година и в Тордесилския контракт от 1494 година е посочена единствено една линия за разграничение, която минавала през Атлантическия океан.
Но още през 1495 година било изразено противоположното мнение, което евентуално повече съответствало на същинските планове на страните: линията била открита по този начин, че испанските кораби да имат право да вършат открития в западна посока, а португалските – на изток от „ папския меридиан “. С други думи, задачата на разграничението била не да се „ раздели “ земното кълбо, а единствено да се посочат на двете съперничещи си морски сили другите „ техни “ направления за разкриване на нови земи.
В Испания също се срещали самотни скептици. Например, италианският хуманист Пиетро Мартире, който по това време живеел в Барселона и бил покрай кралския двор, водел оживена преписка със своите сънародници.
В свое писмо от 1 ноември 1493 година той написа: „ Някой си Колон доплавал до западните антиподи, до индийските крайбрежия, както самичък си има вяра. Той разкрил доста острови; смята се, че точно онези… за които космографите са изразили мнението, че се намират до Индия, оттатък Източния океан. Не мога да оспоря това, въпреки да ми се коства, че размерът на земното кълбо води до различен извод “.
