Митрополит Йоан: Напълно достатъчен е ореолът на Васил Левски като национален герой
Когато приказваме за канонизацията на йеродякон Игнатий, е изцяло задоволителен ореолът на националния воин Васил Левски. Защото той е жив в съзнанието и на най-малките, и на най-големите индивиди 146 години след гибелта си, а това ще продължи и на 200-ата годишнина “. Това сподели в своето слово на общоградското поклонение във Варна Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, съобщи „ Фокус “.
Митрополит Йоан уточни, че живото наличие на Апостола на свободата няма да има край в националната памет и в паметта на Светата черква, тъй като тя схваща, че би трябвало да се моли за своето чадо, а и Църквата в никакъв случай не не помни своите чада.
„ Вглеждайки се в паметта на Васил Левски, Йеродякон Игнатий, разбираме, че човек живее своя живот от своята рождена дата, до датата на неговата гибел. Но сякаш датата на неговата гибел е повече празнувана от датата на неговото рождение. И това не е инцидентно, тъй като осмъртяването на този човек го направи вечен “, сподели още Варненският и Великопреславски митрополит.
В словото си той уточни, че в говоренето и размисъла за тази персона съществува известната антиномичност, която визира точно облика на вярващия духовник с облика на националния воин в лицето на Васил Левски.
„ В тази обединеност на религия към народ и татковина и към Бога, надвива любовта към родината и желанието за нейното избавление. Подвигът на Васил Левски е един несъмнено народен родолюбив героизъм, доста повече в сравнение с верови. Затова с едно изречение е казано: „ Чедото на Светата черква стана народен воин “. Това е онази истина, която ние възприемаме и твърдо имаме вяра. Ние имаме едно вярващо сърце и той жертва себе си точно за концепцията на свободата “, добави още владиката.
„ Надделяването на тази обич не пречи на любовта към Бога и вярата в него. Ние не приказваме за мъртъв човек, а за жив, тъй като всички в Господа са живи “, сподели още в словото си митрополитът.
Митрополит Йоан уточни, че живото наличие на Апостола на свободата няма да има край в националната памет и в паметта на Светата черква, тъй като тя схваща, че би трябвало да се моли за своето чадо, а и Църквата в никакъв случай не не помни своите чада.
„ Вглеждайки се в паметта на Васил Левски, Йеродякон Игнатий, разбираме, че човек живее своя живот от своята рождена дата, до датата на неговата гибел. Но сякаш датата на неговата гибел е повече празнувана от датата на неговото рождение. И това не е инцидентно, тъй като осмъртяването на този човек го направи вечен “, сподели още Варненският и Великопреславски митрополит.
В словото си той уточни, че в говоренето и размисъла за тази персона съществува известната антиномичност, която визира точно облика на вярващия духовник с облика на националния воин в лицето на Васил Левски.
„ В тази обединеност на религия към народ и татковина и към Бога, надвива любовта към родината и желанието за нейното избавление. Подвигът на Васил Левски е един несъмнено народен родолюбив героизъм, доста повече в сравнение с верови. Затова с едно изречение е казано: „ Чедото на Светата черква стана народен воин “. Това е онази истина, която ние възприемаме и твърдо имаме вяра. Ние имаме едно вярващо сърце и той жертва себе си точно за концепцията на свободата “, добави още владиката.
„ Надделяването на тази обич не пречи на любовта към Бога и вярата в него. Ние не приказваме за мъртъв човек, а за жив, тъй като всички в Господа са живи “, сподели още в словото си митрополитът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ