Когато Господ отнел на хората безсмъртието, им дал в замяна

Когато Господ лишил на хората безсмъртието, им дал в подмяна за отплата най-големия подарък – пратил им Свободата.
Свободата била бездомница. Ходела от къща на къща и търсела кой да я приюти, с цел да я нахрани. Влизала тя усмихната във всяка къща и казвала:
– Аз съм вашата премия и в случай че ме нахраните, ще стана част от живота ви.

Приемали я хората задушевно и с вяра, само че най-вече три дни издържали наличието й в къщата си.
На едно място Свободата видяла плътно повито кърмаче, което горко плачело. Развила го. Засмяло се кърмачето, зариткало волно с крачета, само че влезнала майка му и като видяла голото бебе, натирила Свободата от къщата си.
На друго място Свободата видяла доста деца. Влязла в къщата им. Те седели като препарирани – чистички и спретнати към масата. Очичките им били тъжни. На другия ден Свободата ги научила на най-забавната игра – да скачат с всичка мощ в локвите. Къщата им за първи път се огласила от нехаен детски смях. Видял бащата светналите детски очи и мръсните детски облекла и изгонил Свободата от къщата си, тъй като му разваляла по този начин мъчно откритите ред и дисциплинираност.
В друга къща я поканили. Там живеели двама влюбени. Но и оттова бързо я изгонили, тъй като си разрешила да се намеси в разногласието им и да им каже, че възприятието за благосъстоятелност и ревността ще убият любовта им.
На идната врата почукала. Там живеели двама от дълго време разлюбени. И те я изгонили, тъй като се осмелила да им подскаже, че не свободни да се разделят, без да се интересуват какво ще кажат хората.
Изгонили я от още доста къщи, тъй като се пробвала да намекне на една жена, че не е нужно да търпи мъжа си, който пие и я бие; на един мъж – че не е задължен да търпи жена си, която лицемерно и с интриги го манипулира; на едни родители – че не могат да не престават да управляват към този момент от дълго време порасналите си деца; на едни управници – за това, че им подсказала да слушат хората, а освен личното си алчно его; на прислужниците – че не са длъжни да търпят да бъдат тъпкани и могат да рискуват и да поемат отговорността да я прегърнат.
Отвсякъде я гонели. Като кукувица била свободата. И сходно на кукувичката в часовника отмервала времето – времето на израстване. И схванала, че хората доста се опасяват да пораснат, тъй като това ги доближава към гибелта. Но от този боязън не можели и да живеят.

„ Аз съм запленен от теб “, „ В плен съм на… “ – чувала Свободата от хорските усти и виждала, че хората го споделят с голямо благополучие. Те в действителност обичали да са пленници. Разбрала, че тя е най-желаният и най-плашещ Божи подарък за хората, които не осъзнават, че никой никому не може да даде независимост, в случай че той самичък не си я позволи.
Тогава Свободата решила да повика на помощ Любовта, тъй като Любовта била антиподът на страха. Само тези, които обикнали себе си, можели да пуснат и Свободата в живота си. Те живеели дълго.
Тези, които не успявали да обикнат себе си, не успявали да пуснат и Свободата в живота си. Нито да заобичат другите. Те живеели малко, без значение от броя на годините си.

От „ Приказки за пораснали деца ”, Мадлен Алгафари
Изображение: Flora Borsi