Производство и класификация на немските танкове през войната
Когато гледаме филми за Втората международна война, едни от най-впечатляващите фрагменти демонстрират офанзиви на немските танкове: ширнали се равни полета, а по тях се стелят стоманени лавини. За положително или за неприятно, само че тези кино гледки, заснемани нормално от нацистките кинематографисти, не отразявали действителната тогавашна обстановка.
Всъщност, производството на бронирани бойни машини в Германия през Втората международна война в никакъв случай не отговаряло изцяло на потребностите на войските. Германските танкови елементи и съединения били изцяло комплектовани единствено един път, в навечерието на войната – през август 1939 година. Тази наредба е ясно илюстрирана от обстоятелството, че на 22 юни 1941 година на изток срещу Съюз на съветските социалистически републики били съсредоточени почти 3680 танка, а в Северна Африка – към 350; само че от юни до ноември 1941 година по всички фронтове били окончателно изгубени 2251 танка, а създадени 1813. Дефицитът възлязъл на 438 от тези бойни машини.
Производството общо на танкове и самоходни оръдия достигнало своя най-много в края на 1944 година – съвсем 1800. Но изработката на танкове софтуерно изисквало доста повече време, старания и материали от това на самоходните оръдия. Причината на първо място е в бронята – „ самоходките “ не били бронирани, а корпусът им бил просто дебела ламарина, до момента в който танкът носел над 10 сантиметра ризница от висококачествена стомана. При танка „ Кралски тигър “ (Pz.Kpfw. VI Ausf. B „ Tiger II “) челната ризница била 15 см.
Затова през 1944 година дялът на танковото произвеждане намалял за сметка на самоходните оръдия. Производството единствено на танкове достигнало най-високото си равнище през август 1944 година и възлязло на 865 месечно; а в края на 1944 година производството на самоходни оръдия от всички типове надвишило 1000 единици.
Общо за 11 години – от 1934-та до 1945 година в Германия били създадени малко повече от 50 000 танкове и самоходни оръдия. Докато в Съюз на съветските социалистически републики единствено за 4 години – 1941-1945 гг. произвели 109 100 танка и „ самоходки “, в Съединени американски щати – 135 100, във Англия – 24 800.
Но въпреки всичко, без значение, че произвела 5 пъти по-малко танкове и самоходни от главните си съперници, Германия до последните дни на войната успявала да ги употребява дейно. Така, да вземем за пример, точно танковете били в основата на сполучливото контранастъпление на немските войски в Ардените през зимата на 1945 година (операция „ Вахта на Рейн “). Тогава се наложило Сталин да хвърли Червената войска в всеобщо нахлуване на Източния фронт, с цел да отклони немски елементи оттова и да избави англо-американците. В този случай без безусловно никакво предимство в танкове, германците успявали да ги концентрират в посоките на главните си удари, отразяването на които изисквало големи старания от страна на съюзническите сили.
Немски танк Panzer IV Ausf. H, вид „ междинен танк “. Снимка: Уикипедия
Всички признават високото равнище на бойна подготовка на бойците и офицерите от немските бронетанкови елементи. Доброто въоръжение, отличната оптика и радиосвръзка, относително удобните комфортни условия за работа на екипажа – всичко това, в комбиниране с отличната бойна подготовка на танкистите, разрешавало на немците да оказват яростна опозиция на своите съперници. Достатъчно е да се спомене, че по време на Втората международна война за един запален немски танк „ Пантера “ американците „ плащали “ приблизително с 5 свои „ Шерман “.
Любопитна за днешния историк е и системата за обозначаване на танковете, признати в немската войска. Всички танкове, постъпващи на въоръжение в немските сухопътни сили (Вермахта), получавали писмената абревиатура Pz.Kpfw (съкратено от Panzerkampfwagen – бронирана бойна машина) и сериен номер. Модификациите на даден танк се обозначавали с следващи букви на немската писменост и съкратената дума Ausfuhrung – модел или версия.
Заедно с това била призната и система за обозначаване на всички транспортни средства на Вермахта. Значителна част (но не всички!) немски танкове, самоходни оръжия, леко-бронирани транспортни средства и влекачи получавали съкращението Sd.Kfz. (съкратено от Sonderkraftfahrzeug – машина със особено предназначение) и сериен номер.
В резултат на това цялостното означение, да вземем за пример, на немския танк, именуван нормално Т-1А, изглеждало по този начин: Pz.Kpfw.I Ausf.A. (Sd.Kfz. 101). Въпреки това, с цел да бъде опростено, както в немската войска, по този начин и в литературата по танкова техника било възприето по-простото означение Pz.IA, или Pz.I Ausf.A.
По време на Втората международна война и предхождащия я интервал системата за подредба на немските танкове била променяна няколко пъти. Достатъчно е да се каже, че в първите години на войната танковете били разграничени на леки, междинни и тежки – само че не по бойната маса, а по калибъра на главното въоръжение. Ето за какво, немският междинен танк Pz.IV до лятото на 1943 година се считал за тежък.
За да се избегне объркването по този въпрос, в литературата немските танкове нормално се отбелязват по прогресивен ред на техните номера – от Pz.I до Pz.VI, което съответствува и с увеличението на бойното им тегло – от лек до тежък. В този случай леките чешки танкове Pz.35 (t) и Pz.38 (t) нормално се слагат след леките немски машини. Подобно решение дава избрана хронологична поредност в представянето на историята на развиването на немските танкове и улеснява описанието на техните качества, параметри и бойни благоприятни условия.
