Георги Миланов: Живоът ми не е приказка!
Когато Георги Миланов изрече фразата " Животът ми не е приказка ", настръхнах. Трябваше да видите очите му. Нека е много употребен изразът, очите не лъжат. Личеше прокрадваща се горделивост от всичко, което постигнал, а то не е малко за неговите 26 години. Но изпъкваше болката от лишенията, от дните без фамилията, от особеното детство и от всички камъчета по пътя. Националът одобри екипа на списание " Спринт " в дома си, с цел да опише за трънливия път в играта и за още доста неща.
- Как тръгнахте във футбола?
- С брат ми Илия започнахме на 6 години в родния ни град Левски. Вуйчо ми, татко ми и дядо ми са се занимавали с футбол. Явно е ген. Всички са знаели, че ще станем футболисти. Викаха ни да се прибираме, а ние оставахме до късно да ритаме пред блока. Играехме футбол на 40 градуса горещина в 2 часа следобяд в учебно заведение. Мислеха мен и брат ми за луди, а станахме футболисти. Бяхме на 11 години, когато ни желаеха от Литекс. Родителите ни не ни пуснаха, тъй като бяхме дребни. В 7-и клас отидохме в Ловеч и започнахме по-професионално. Родителите ни ни закараха, само че доста пъти се е случвало да пътуваме и с трен. Първите две години бяха най-тежки. Всяка седмица се прибирахме за уикенда.
- Връзката сред близнаците е характерна. Как се отрази раздялата ви след Литекс?
- Беше тежко. Няма по какъв начин да се опише какво е възприятието да се разделиш с близнака си.
- Как започнахте при мъжете?
- На 16 години ме взе Станимир Стоилов. Дебютът ми беше на 17. Играх 10 минути против Левски за Суперкупата. Първият ми мач в А група беше против Локомотив (Мездра). Бях титуляр и вкарах първия си гол 4 минути след началото. Страхотно чувство.
- За какво похарчихте първите извоювани пари?
- Всеки млад футболист желае да си купи кола. Това направих и аз. След време разбрах, че не това е най-важното.
- Работили сте с треньори като Стоилов, Христо Стоичков, Любослав Пенев. Какво научихте от тях?
- Най-ценният съвет ми даде Стоичков. Да бъда себе си, да не копирам никого и да имам лична линия, по която да ходя.
- Колко значим човек в живота ви е той?
- Много значим. Той и Пенев са ми давали доста препоръки и са ми помагали. При тях израснах най-вече. Стоилов ми сподели пътя. Той е страховит треньор, само че за жал, нямах доста време да работя с него.
- Какви препоръки ви дават вашите родители?
- С тях не приказвам доста за футбол. Разбира се, като всички родители те ми дават препоръки. Друг е въпросът какъв брой ги чувам (смее се). Възпитали са ме и тези триумфи ги дължа на тях.
- С кого ви е било най-приятно да играете?
- В Литекс със Светльо Тодоров. Имаше огромна връзка сред нас. След това бяхме единствено млади. Излязохме много съществени футболисти. Брат ми, Николай Бодуров, Антон Недялков, Симеон Славчев, Страхил Попов, Васил Божиков. Мачкахме всички, само че съдиите ни режеха, Е това е България!
- Има ли националният тим капацитет най-сетне да се класира на огромен конгрес?
- Имаме качествени футболисти, които се трудят и желаят да се развиват. Дисциплината ще донесе триумфа. В тима няма звезди. Ще се веселя, в случай че имаме 4-5 звезди в цялостния смисъл на думата. В момента разчитаме единствено на сплотения колектив. И аз желая да играем като Барселона, и Петър Хубчев желае, само че това е нашата наличност.
- Защо нямаме звезди?
- Нямаме футболисти, които се продават в чужбина. Някъде се къса нишката в юношеските гарнитури. Има гении, стигат до някъде и всичко завършва. А на 20-21 години гениите би трябвало да отидат в чужбина. И по-късно да се търсят резултати.
- Някога минавало ли ви е през мозъка да откажете да играете за България?
- Докато мога, ще давам всичко за националния тим. Всеки български състезател би трябвало да го прави. Отборът и страната би трябвало да са над всичко.
- Роден сте на 19 февруари, и то в град Левски. Как приемате това съвпадане?
- Не го свързвам с футболни пристрастия. Няма нищо общо с тима Левски, който не значи нищо за мен.
- На кой клуб симпатизирате?
- На Литекс, виждам мачовете от Втора лига.
- Кои са най-големите млади гении?
- Имената, които ми изникнаха незабавно са на Кирил Десподов и Антонио Вутов. Те са изобретателни футболисти. Вярвам в тях. Антонио трябваше да играе повече в България, да се построи като водач на Левски и тогава да направи последваща крачка. Десподов би трябвало да работи за неизменност.
- С кого спорите за футбол?
- Най-вече с почитатели на Реал Мадрид (смее се). За български футбол не диспутирам, виждам в профил.
- Често ли рискувате?
- Поех риск още първоначално, когато започнах с футбола. Бях добър възпитаник, вървеше ми математиката, само че захвърлих всичко в името на футбола. Този риск ми донесе триумф.
- Какво ви натъжава в българския футбол?
- Тъжно ми е, че няма български тимове в Европа.
- Отстрани животът ви наподобява като приказка - млад, съумял, богат, прочут. Така ли е в действителност?
- Така наподобява в профил. Страдал съм доста за този триумф. Лишавал съм се от доста неща. Не съм от заможно семейство и постоянно съм желал да съумея. Никога не съм си разрешавал неточности в професионалния ми режим. Не пия алкохол, не пуша. Тези неща не ми доставят наслаждение. Много млад влязох в мъжкия футбол. Разбира се, имаше хора, които ми помогнаха. Колкото и да ти оказват помощ в профил огромни футболисти, в случай че нямаш мозък, не можеш да постигнеш нищо. Хората, които ме познават, знаят, че животът ми не е приказка. Почти не виждам фамилията и приятелката си. Режимът ми е ужасяващ. Всичко е доста интензивно и тежко. Това е рискът на специалността. Не се окайвам. Поел съм този път и виждам да го извървя. Да, в профил всичко наподобява като приказка, само че тази приказка коства доста.
- Коя е най-голямата жертва, която сте правили в името на футбола?
- Най-голямата е, че съм надалеч от фамилията си. Наложи се да отида в Ловеч, тъй като там направиха огромна школа. Израснах в общежитие. Това е ориста на всеки състезател. И аз желая да играя в България и да спечелвам пари като в Русия, да има такива игрища, само че няма по какъв начин.
- Когато се прибирате в Левски, какво поръчвате да ви сготвят?
- Майка ми и баба ми наложително ми вършат баница и пита.
- Какъв човек сте?
- Интересен (смее се). Имам кръг от другари, с които се познаваме от дълги години, и не позволявам външни хора. Искам всички да ме познават като футболист, и нищо повече. Повечето хора си мислят, че съм чудноват и недостижим. Тези, които ме опознаят, схващат, че съм добър човек и оказвам помощ на всички. Факт е, че нямам доста другари, а и не желая да имам.
- Кои български футболисти ви останаха близки другари?
- Светльо Тодоров, Христо Янев и Николай Бодуров са ми едни от най-близките.
- Има ли тим, в който мечтаете да играете?
- Вече не. Мечтаех като дете. Харесвам шампионатите на Италия и Испания. Може би един ден ще си опитвам шанса и там.
- Какво обичате да вършиме в България?
- Ходя по Черноморието и по зимните курорти. България е една от най-хубавите страни за живеене.
- Посетили сте доста места из целия свят. Кое е обичаното ви?
- Барселона. Там се усещам по този начин, все едно съм си у дома.
- Как приемате рецензиите?
- Приемам рецензии единствено от тези, които са най-близо до мен. Вслушвам се в думите на тези, които схващат от футбол. Без рецензия няма по какъв начин да успяваш.
- Искали ли сте да докажете на някого, че можете?
- Имало е странични хора, на които съм желал да потвърдя някои неща. Но желаех да потвърдя най-много не себе си, че мога да съумея.
- Кой е най-големият ви тласък?
- Успехът. Жаден съм за триумфи!
Мая Димитрова - сп. " Спринт "
- Как тръгнахте във футбола?
- С брат ми Илия започнахме на 6 години в родния ни град Левски. Вуйчо ми, татко ми и дядо ми са се занимавали с футбол. Явно е ген. Всички са знаели, че ще станем футболисти. Викаха ни да се прибираме, а ние оставахме до късно да ритаме пред блока. Играехме футбол на 40 градуса горещина в 2 часа следобяд в учебно заведение. Мислеха мен и брат ми за луди, а станахме футболисти. Бяхме на 11 години, когато ни желаеха от Литекс. Родителите ни не ни пуснаха, тъй като бяхме дребни. В 7-и клас отидохме в Ловеч и започнахме по-професионално. Родителите ни ни закараха, само че доста пъти се е случвало да пътуваме и с трен. Първите две години бяха най-тежки. Всяка седмица се прибирахме за уикенда.
- Връзката сред близнаците е характерна. Как се отрази раздялата ви след Литекс?
- Беше тежко. Няма по какъв начин да се опише какво е възприятието да се разделиш с близнака си.
- Как започнахте при мъжете?
- На 16 години ме взе Станимир Стоилов. Дебютът ми беше на 17. Играх 10 минути против Левски за Суперкупата. Първият ми мач в А група беше против Локомотив (Мездра). Бях титуляр и вкарах първия си гол 4 минути след началото. Страхотно чувство.
- За какво похарчихте първите извоювани пари?
- Всеки млад футболист желае да си купи кола. Това направих и аз. След време разбрах, че не това е най-важното.
- Работили сте с треньори като Стоилов, Христо Стоичков, Любослав Пенев. Какво научихте от тях?
- Най-ценният съвет ми даде Стоичков. Да бъда себе си, да не копирам никого и да имам лична линия, по която да ходя.
- Колко значим човек в живота ви е той?
- Много значим. Той и Пенев са ми давали доста препоръки и са ми помагали. При тях израснах най-вече. Стоилов ми сподели пътя. Той е страховит треньор, само че за жал, нямах доста време да работя с него.
- Какви препоръки ви дават вашите родители?
- С тях не приказвам доста за футбол. Разбира се, като всички родители те ми дават препоръки. Друг е въпросът какъв брой ги чувам (смее се). Възпитали са ме и тези триумфи ги дължа на тях.
- С кого ви е било най-приятно да играете?
- В Литекс със Светльо Тодоров. Имаше огромна връзка сред нас. След това бяхме единствено млади. Излязохме много съществени футболисти. Брат ми, Николай Бодуров, Антон Недялков, Симеон Славчев, Страхил Попов, Васил Божиков. Мачкахме всички, само че съдиите ни режеха, Е това е България!
- Има ли националният тим капацитет най-сетне да се класира на огромен конгрес?
- Имаме качествени футболисти, които се трудят и желаят да се развиват. Дисциплината ще донесе триумфа. В тима няма звезди. Ще се веселя, в случай че имаме 4-5 звезди в цялостния смисъл на думата. В момента разчитаме единствено на сплотения колектив. И аз желая да играем като Барселона, и Петър Хубчев желае, само че това е нашата наличност.
- Защо нямаме звезди?
- Нямаме футболисти, които се продават в чужбина. Някъде се къса нишката в юношеските гарнитури. Има гении, стигат до някъде и всичко завършва. А на 20-21 години гениите би трябвало да отидат в чужбина. И по-късно да се търсят резултати.
- Някога минавало ли ви е през мозъка да откажете да играете за България?
- Докато мога, ще давам всичко за националния тим. Всеки български състезател би трябвало да го прави. Отборът и страната би трябвало да са над всичко.
- Роден сте на 19 февруари, и то в град Левски. Как приемате това съвпадане?
- Не го свързвам с футболни пристрастия. Няма нищо общо с тима Левски, който не значи нищо за мен.
- На кой клуб симпатизирате?
- На Литекс, виждам мачовете от Втора лига.
- Кои са най-големите млади гении?
- Имената, които ми изникнаха незабавно са на Кирил Десподов и Антонио Вутов. Те са изобретателни футболисти. Вярвам в тях. Антонио трябваше да играе повече в България, да се построи като водач на Левски и тогава да направи последваща крачка. Десподов би трябвало да работи за неизменност.
- С кого спорите за футбол?
- Най-вече с почитатели на Реал Мадрид (смее се). За български футбол не диспутирам, виждам в профил.
- Често ли рискувате?
- Поех риск още първоначално, когато започнах с футбола. Бях добър възпитаник, вървеше ми математиката, само че захвърлих всичко в името на футбола. Този риск ми донесе триумф.
- Какво ви натъжава в българския футбол?
- Тъжно ми е, че няма български тимове в Европа.
- Отстрани животът ви наподобява като приказка - млад, съумял, богат, прочут. Така ли е в действителност?
- Така наподобява в профил. Страдал съм доста за този триумф. Лишавал съм се от доста неща. Не съм от заможно семейство и постоянно съм желал да съумея. Никога не съм си разрешавал неточности в професионалния ми режим. Не пия алкохол, не пуша. Тези неща не ми доставят наслаждение. Много млад влязох в мъжкия футбол. Разбира се, имаше хора, които ми помогнаха. Колкото и да ти оказват помощ в профил огромни футболисти, в случай че нямаш мозък, не можеш да постигнеш нищо. Хората, които ме познават, знаят, че животът ми не е приказка. Почти не виждам фамилията и приятелката си. Режимът ми е ужасяващ. Всичко е доста интензивно и тежко. Това е рискът на специалността. Не се окайвам. Поел съм този път и виждам да го извървя. Да, в профил всичко наподобява като приказка, само че тази приказка коства доста.
- Коя е най-голямата жертва, която сте правили в името на футбола?
- Най-голямата е, че съм надалеч от фамилията си. Наложи се да отида в Ловеч, тъй като там направиха огромна школа. Израснах в общежитие. Това е ориста на всеки състезател. И аз желая да играя в България и да спечелвам пари като в Русия, да има такива игрища, само че няма по какъв начин.
- Когато се прибирате в Левски, какво поръчвате да ви сготвят?
- Майка ми и баба ми наложително ми вършат баница и пита.
- Какъв човек сте?
- Интересен (смее се). Имам кръг от другари, с които се познаваме от дълги години, и не позволявам външни хора. Искам всички да ме познават като футболист, и нищо повече. Повечето хора си мислят, че съм чудноват и недостижим. Тези, които ме опознаят, схващат, че съм добър човек и оказвам помощ на всички. Факт е, че нямам доста другари, а и не желая да имам.
- Кои български футболисти ви останаха близки другари?
- Светльо Тодоров, Христо Янев и Николай Бодуров са ми едни от най-близките.
- Има ли тим, в който мечтаете да играете?
- Вече не. Мечтаех като дете. Харесвам шампионатите на Италия и Испания. Може би един ден ще си опитвам шанса и там.
- Какво обичате да вършиме в България?
- Ходя по Черноморието и по зимните курорти. България е една от най-хубавите страни за живеене.
- Посетили сте доста места из целия свят. Кое е обичаното ви?
- Барселона. Там се усещам по този начин, все едно съм си у дома.
- Как приемате рецензиите?
- Приемам рецензии единствено от тези, които са най-близо до мен. Вслушвам се в думите на тези, които схващат от футбол. Без рецензия няма по какъв начин да успяваш.
- Искали ли сте да докажете на някого, че можете?
- Имало е странични хора, на които съм желал да потвърдя някои неща. Но желаех да потвърдя най-много не себе си, че мога да съумея.
- Кой е най-големият ви тласък?
- Успехът. Жаден съм за триумфи!
Мая Димитрова - сп. " Спринт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ