Ла Малинче – девойката, отговорна за унищожението на цяла цивилизация
Когато Ернан Кортес и неговите испански завоеватели превземат Ацтекската империя в Северна Америка сред 1519 и 1521 година е подпомаган доста от локална жена на име Малинали, която играе ролята на преводач, консултант и медиатор на испанците. Името й става въплъщение на двуличието и измяната на личния народ. Дали в действителност е по този начин или младата дама става жертва на личните си условия?
Момичето, което по-късно оказва се като Ла Малинче е родено към 1500 година всред етническата група Науа, намираща се на полуостров Юкатан в Северна Америка. Израства в регион сред античната Майска империя и новосъздадената, нападателна Ацтекска империя със столица Теночтитлан, местоположението на настоящето Мексико Сити. Още на 8-годишна възраст дребната Малинали е поробена. Не излиза наяве тъкмо по какъв метод става това, само че има две догатки. Едното от тях е, че детето е отвлечено по време на блокада или е било продадено от родителите си. Тогава робството е постоянно срещано събитие в Централна Америка, по тази причина не е изненадващо, че фамилията й е способно да я замени за някои нужни потребности с маите.
До този миг в живота си Малинали приказва науатъл, езика на ацтеките, само че в този момент е заобиколена от непознатия за нея Юкатек Мая. Като резултат момичето бързо се научава по какъв начин да употребява непознатата за нея тирада. През последвалите години е допустимо да е живяла на разнообразни места. Съдбата й ще се промени радикално с появяването на първите испански откриватели през 1518 година. Новодошлите европейци бързо се настаняват на полуостров Юкатан и реализират контакт с локалните на Централна Америка. Тази среща ще се окаже началото на продължителна европейска интервенция върху района.
На идната година Ернан Кортес повежда експедиция от испанската колония на остров Куба до полуостров Юкатан. Когато идва в град Потончан, намиращ се на маиска територия, локалните се надяват че ще задоволят гостите си като им подаряват 20 плебеи. Сред тях се намира и Малинали, с която испанците не са се държали по-различно от останалите й поробени връстници. Всички са покръстени и им се дават християнски имена. Кортес не обръща доста внимание на новопокръстената Марина, само че това се трансформира, когато научава, че владее два езика. Конкистадора идва до Централна Америка решен да завладее ацтеките, откакто схваща за огромните им благосъстояния от предходните испанци, които навестяват района. Малинали внезапно се трансформира във значима пионка за неговата задача и я назначава като тълковник. Въпреки че момичето не владее грам испански се намира елементарно решение на този проблем. Сред групата си Кортес намира духовник, който бързо е почнал да усвоява локалния език на маите. Двамата преводачи са значими за Ернан и изключително Малинали, която е постоянно изобразявана да седи покрай завоевателя на картини, описващи срещите им с локалните племена.
Когато е сигурен, че брега на Юкатан е под негово притежание Кортес дружно с почитателите си навлиза в полуострова. Докато се придвижват групата води война с някои от наутските градове и села, а с други договаря. Малинали е доста значима в тези диалози, защото испанците разполагат с дребна армия и имат потребност от съдружници от локалните племена на мексиканския район. Скоро Кортес се съюзява с тлакскалите и тексоканите, които са надълбоко огорчени от ръководството на ацтеките в Централна Америка, най-много тъй като постоянно подсигуряват империята с човешки жертви, убивани по време на религиозните фестивали в Теночтитлан. С Малинали като собствен тълковник Кортес съумява да завоюва доверието им, поради идеята си да завладее ацтекската империя. По това Малинали става известна като Малинцин, науталско превръщане на името й, което предава повече великолепие като на кралска персона. Също по този начин е наричана Ла Малинче от испанците. Ла-то преди името й значи “Лейди ” и й придава повече почитание измежду завоевателите.
Най-после експедицията на европейците ги води и до Теночтитлан през ноември 1519 година. Там се срещат с ацтекския император Монтесума II, който персонално приказва с Кортес. Владетеля приветства новодошлите си посетители в града и им обезпечава жилища. Смята се, че ацтеките почитат испанците като богове със своите железни брони и оръжия. Със сигурност софтуерната им напредналост безспорно е изненадала локалните. Възможно е и ацтеките да са желали просто да търгуват с европейците, с цел да се снабдят с техните по-напреднали оръжия.
Според някои източници се приказва по какъв начин испаците са считани за дълго изгубени божества и се твърди, че Монтесума даже има вяра че Кортес е ацтекския господ Кетцалкоатъл, който дава обещание да се завърне и възвърне кралството си. Страховития дръпнат дракон е считан за Бога на сътворението, който е пропъден далеко през океана на изток, посоката от която се появява и Кортес. Също по този начин съществува легенда, че Кетцалкоатъл е с бяла кожа, космат и се опълчва на човешкото жертвоприношение, сходно на Ернан. Може би най-странното съвпадане сред двете персони е, че за завръщането на божеството се смята 1519 година, в която идват и испанците.
Конкистадорите обитават в Теночтитлан най-малко половин година като почетни посетители на ацтеките, само че постепенно връзките сред двете народи стартират да се утежняват, защото испанците се пробват да наложат християнските си религиозни вярвания и обществени практики на локалните поданици. Нещата стават още по-сериозни през лятото на 1520 година, когато до Кортес доближава информация, че негови войски на брега са били атакувани и има вяра, че ацтеките може да са забъркани. Всички тези събития прерастват в борбата, останала в историята като Нощта на скръбта. Някои истории настояват, че жителите изтощени от ръководството на Монтесума, го екзекутират. Съществува и версията, че самия Ернен го убива. Атмосферата в столицата става напрегната като ацтеките стартират да нападат испанците. В следствие Кортес е заставен да изтегли армията си и в процеса губи доста от бойците си по пътя към спасението. Ла Малинче се счита като доста значима част от събитието, тъй като до през днешния ден се има вяра, че е предизвестила завоевателите за възможната борба.
След кръвопролитията в Нощта на скръбта, измежду испанците и ацтеките избухва война. Ернен прекарва най-малко няколко месеца, в които събира всичките си науа съдружници към Централна Америка преди да се завърне в Теночтитлан. Когато още веднъж се озовава в столицата я заварва в доста по-окаяно положение от преди. Империята е тежко отслабена от зараза на едрата шарка. Болестта е донесена от испанците и защото ацтеките нямат имунитет против европейските заболявания бързо умират. Заради това през лятото на 1521 година Ернен дружно с почитателите си съумява да завладее Теночтитлан, с което поставя завършек на Ацтекската империя. В последвалите години Испанската империя уголемява териториите си до Централна Америка. Ла Малинче играе основна роля в гибелта на своите хора. Кортес даже един път твърди, че с изключение на Бог тя е била най-големия му късмет за победа. Историята й обаче не завършва тук.
След погрома на ацтеките Малинали продължава да живее с Ернан за известно време. През 1522 година даже му ражда наследник на име Мартин. Заради това е наричана “майката на метисите ”, потомците на смесени бракове на европейци и американски индианци. За жал тяхното общуване не може да продължи дълго, тъй като Кортес е женен. Когато брачната половинка му идва в Мексико през 1524 година на Ла Малинче й е подредено да напусне дома му и тъкмо това и прави. След това се омъжва за Хуан Харамильо, испански аристократ и му ражда щерка. От съжителството си с Хуан, Малинали е публично приета като свободна испанска благородница и децата й също ще станат част от мексиканската и испанската аристокрация, само че няма да доживее да го види. През 1529 година като множеството си индиански връстници тя също става жертва на едрата шарка и умира.
До през днешния ден се водят диспути за това по какъв начин Ла Малинче да бъде запомнена в историята. Името й се трансформира в синоним на измяната. Все отново е дамата, която има максимален принос за рухването на цивилизацията, която назовава собствен дом. Може би въпреки всичко не е толкоз виновна, колкото считаме в този момент и не трябва да бъде напълно упреквана за всички трагични събития, а по-скоро да бъде прегледана като жертва на събитията. Все отново, когато за първи път се среща с испанците е нищо повече от робиня и тъкмо по този начин се държат с нея. Чак откакто схващат, че може да им е изгода Малинали получава разнообразни привилегии над останалите си връстници. Тя е правилен съдружник на Кортес и извършва всичко, което й е казано. Може би просто е пособия на врага да съсипе личната си общественост, която първа я лишава от свободата й. Възможно е същинските й претекстове да помогне на испанците в никакъв случай да не бъдат разкрити, само че не трябва да се подценява основната й роля в измененията, които настъпват в Централна Америка през 16 век.
