Кирино Кристиани – аржентинският Уолт Дисни, който умря в забрава
Когато двамата новатори на анимационната промишленост най-сетне се срещат през 1941, единият – Уолт Дисни – към този момент е напът да стане легенда. Другият – Кирино Кристиани – е поел по същата траектория, единствено че в противоположната посока.
Въпреки другите им животи, двамата са привлечени от филмите по идентични способи. И Уолтър, и Кирино като дребни са обожават да рисуват, а по време на Първата международна война вършат политически карикатури. И двамата са перфекционисти, и двамата са иноватори, и двамата са експериментатори. Филмите и на двамата се харесват на публиката и им печелят благосклонности.
Кристиани има две по-големи постижения: той основава първия пълнометражен анимационен филм (1917) и прави първия авансово записан тон за анимационен филм (1931). Но все пак множеството му продукции приключват злощастно.
Кирино Кристиани е роден на 2 юли 1896 в град Санта Жилета, Италия, близо до Милано. Той е най-малкото от петте деца на Луиджи Кристиани (държавен служител) и Адел Мартиноти (шивачка). Луиджи е секретар на града, само че скоро след раждането на Кирино той влиза в пререкания с градския съвет по отношение на въпроси с инфраструктурата и при започване на 1900 е уволнен.
Санта Жилета, Италия
Луиджи схваща, че по това време в Аржентина има много работа за извършване и пари за печелене и мести цялата фамилия там. Те са едвам 7 индивида от 5 милиона италианци, които мигрират в Аржентина през последната четвърт на 19 век. В Буенос Айрес той работи в администрацията на локална италианска болница и купува къща наоколо. Надява се най-малкият му наследник да се занимава с медицина, само че Кирино е превзет от рисуването. Загрижен за видимо оскъдния кариерен път пред момчето, татко му го принуждава да чиракува при обущар, а по-късно и при осигурител. Кирино обаче ще се занимава с изобразяване. Накрая родителите му се предават и му разрешават да постъпи в академия по изящни изкуства. След няколко месеца обаче Кирино напуща, с цел да се учи на изобразяване самичък. Той прекарва часове в наблюдение на животните в зоологическата градина, с цел да придаде на рисунките си естествено възприятие на придвижване.
За благополучие Аржентина при започване на 20 век не е неприятно място за млад художник с интерес към карикатурите. В страната към този момент има развъртян политически комизъм, към който се причислява и Кирино като рисунките му се разгласяват в списания и пресата от 1912 нататък. Тогава той е едвам на 16, само че издателите харесват куража му. Не след дълго работата на Кирино притегля вниманието на локалния предприемач Федерико Вале.
Федерико Вале
Вале е новаторски режисьор и смел приключенец, роден през 1880. Първоначално живее в Париж, където се занимава с снимка и филми, а през 1909 става първият човек, който снима от аероплан. Това е толкоз рано в зората на самолетите, че неговият водач е Уилбър Райт – единия от братята Райт. През 1911/1912 Вале се открива в Буенос Айрес, където основава продуцентска къща. Той притегля Кирино да рисува карикатури за хумористичните му политически филми.
Скоро обаче Федерико и Кирино осъзнават, че статичните рисунки, колкото и хубави да са, не стоят добре паралелно с движещите се фрагменти. Трябва да има някаква опция. Досега единствените принадлежности на анимацията с книжките с рисунка на всяка страница, които би трябвало да прелистваш бързо, с цел да видиш по какъв начин се движат, или по този начин наречените зоотропи.
Зоотроп
Няколко режисьори във Франция, Русия и Съединени американски щати към този момент опитват в тази посока. Вале демонстрира на Кирино анимация от Емил Кол, в което Кол употребява техника през днешния ден позната като стопмоушън – обектът се снима, по-късно се помръдва малко, отново се снима, отново се помръдва, отново се заснема… И по този начин за всеки кадър при 16 фрагмента в секунда. Кристиани гледа клипчето задоволително пъти, с цел да разгадае по какъв начин е направено и по-късно стартира опити в опит да го пресъздаде. Работата е тежка и безумно досадна, само че италианецът поставя голямо усърдие и в последна сметка резултатът е анимация, която се движи доста по-гладко от тази на Кол.
И двамата знаят какъв брой работа ги чака – по тази причина Вале наема сценарист и още няколко индивида, които да вършат обособените детайли от анимацията. Снимат в студиото на Вале със особено осветяване и вършат макет на пристанищната улица в Буенос Айрес, дълъг 15 пресечки, с най-малко 80 лодки, който по-късно изгарят (нарочно) пред камера.
Рискът от плана не е единствено от софтуерно и новаторско естество. Политическата тематика изисква новост, което не е доста комфортно поради дългия интервал на основаване на кино лентата. След многогодишно ръководство на аристокрацията, междинната и работническата класа постепенно, само че несъмнено, се сплотява в поддръжка на Иполито Иригойен и партията му. Иполито е непредвидим, само че харизматичен, и има многочислени и правилни почитатели, поради които печели безапелационно изборите през 2016.
Плакатът на „ El Apóstol “
Премиерата на кино лентата е на 9 ноември 1917 година, а билетите костват 2 песос ($90 днешни пари). И триумфът му е необикновен! Критиците го обожават, а феновете – даже повече. Киното го прожектира по 7 пъти дневно в продължение на над 6 месеца. Франчини е безумно благополучен, само че реакция от самият Апостол, Иполито Иригойен, няма – допуска се, че е апатичен.
Единственият неудовлетворен май е самият Кристиани. Той счита, че Вале не му заплаща изключително добре за работата и не демонстрира името му във финалните надписи, както прилича. Затова и тъй като доста повече избира да работи самичък, скоро двамата се разделят. 2017 въпреки всичко е добра година за аниматора – той се дами за Селина Кордара, която среща на фестивал и с която скоро ще имат двама сина.
Плакат на „ Sin dejar rastro “ („ Без диря “)
Вторият филм на Кристиани е за мистериозно потопения аржентински транспортен съд Монте Протегидо покрай крайбрежията на Англия. Инцидентът възбужда страховит политически скандал и това кара управляващите да конфискуват провокативния филм още на идващия ден след премиерата.
Кристиани обаче продължава да създава карикатури и къси клипчета и да рисува за разнообразни списания през 20-те години на 20 век. Той прави и по този начин наречения „ Publi-Cinema “ – преносим киносалон, вместен в камион, където гратис се прожектират анимации, както и реклами. Проектът обаче се проваля, тъй като градската администрация го дефинира като нарушаващ публичния ред и трафика в града. Което значително е правилно. На всичкото от горната страна, през 1926 лентата на „ El Apóstol “, в който има фрагменти на изгарящия Буенос Айрес, е изгубена при пожар…
Estudios Cristiani
Време е към анимациите да се добави тон – американците към този момент го направиха с един доста прочут мишок. Време е обаче и към политическата обстановка в страната да се добави малко огън и жупел. Новият план на Кристиани е „ Peludópolis “ („ Град Пелюдо “ – El Peludo е прякор на Иполито, който значи животното броненосец, само че думата се употребява и надменно, означавайки малоумен човек). Докато филмът е на 3/4 подготвен обаче, на 5 септември 1930, Иполито Иригойен ляга болен и се постанова да бъде заместен от вицепрезидента си Енрике Мартинес. Още на идващият ден в Аржентина се случва боен прелом, воден от военачалник Хосе Феликс Урибуру, за който скоро ще стане ясно, че е отявлен симпатизант на фашистите. В резултат на това Енрике и болният Иполито се озовават в пандиза.
В опит да избави фабулата във кино лентата си, Кристиани прибавя нови герои и трансформира края. Финалният резултат обаче е малко нехомогенен и макар благосклонностите на критиците студиото губи $1,65 милиона.
Кирино работи върху „ Peludópolis “
Междувременно Съединени американски щати го настигат – през декември 1937, 20 години след този на Кристиани, Дисни пускат своя първи пълнометражен анимационен филм „ Снежанка и седемте джуджета “. Той, несъмнено, неотложно става шлагер. Дотолкова, че Вашингтон предлага на Уолтър да го прати из Латинска Америка, с цел да покаже достиженията и иновативността на Съединени американски щати. Първоначално аниматорът се дърпа, само че откакто му оферират и малко в допълнение финансиране, той дружно със брачната половинка си и 17 чиновници на студиото отива на турне.
Дисни и Кристиани дружно
Докато Дисни завладява света, Кристиани лека-полека изпада в давност. „ El Apóstol “ изгоря в пожара, „ Sin dejar rastro “ беше иззет от управляващите, което оставя единствено „ Peludópolis “, само че както внукът му Хектор споделя (за 1957 или 1958): „ Живеехме врата до врата. Беше доста парещ ден и към 8-9 вечерта се чу страхотна детонация. След това пристигна пожарна, само че за жал към този момент бяхме изгубили всичко от „ Peludópolis “ – всички фрагменти, негативите, копията. “
През 1977 Аржентина чества 80-годишнина на киноиндустрията си и диктаторът Хорхе Видела удостоява първият аржентински аниматор със солидна пенсия.
Той умира на 2 август 1984 година в Буенос Айрес. За благополучие доживява да види Аржентина още веднъж демократична след години военна тирания. Това мощно стимулира и културния живот на страната като оттогава (1983) Аржентина два пъти печели Оскар за чуждоезичен филм – „ La historia oficial “ (1985) и “ El secreto de sus ojos “ (2009).
